№ 103531
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110139623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление подадено от [фирма], ЕИК ***, срещу М. П. М., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложените писмени документи, намира следното:
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава, както и за главницата за
разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер на 2625 лв.:
От договора за заем се установява, че ГЛП по договора е 69.76 %, а ГПР – 109.58 %.
В заповедното производството съдът следи служебно дали договорът е
недействителен съгл. чл. 22 ЗПК — Определение № 125 от 27.03.2023 г. по в. ч. гр. д. №
61/2023 г. на ОС Разград, Определение № 385 от 13.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 248/2023 г. на
ОС Сливен, Определение № 177 от 10.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 148/2023 г. на ОС
Търговище, Определение № 99 от 16.03.2023 г. по в. ч. т. д. № 62/2023 г. на ОС Русе,
Определение № 792 от 30.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 829/2023 г. на ОС Пловдив,.
Определение № 876 от 7.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 826/2023 г. на ОС Пловдив, Определение
№ 1645 от 20.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1070/2023 г. на ОС Бургас, Определение № 1567 от
14.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1016/2023 г. на ОС Бургас, Определение № 2398 от 8.07.2021 г.
по в. ч. гр. д. № 1614/2021 г. на ОС Варна, Определение № 3409 от 15.09.2022 г. по в. ч. гр. д.
№ 1733/2022 г. на ОС Варна
Уговореният ГПР е в размер повече от 10 пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения и противоречи на чл. 19, ал. 4 вр. с чл. 11, ал. 1, т .10 ЗПК. Чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Според
чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008 година „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
1
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват , ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Процесният договор
за кредит е сключен за сумата от 2500 лв., като сумата за покупка на застраховка Защита на
плащанията в размер на 125 лв. се претендира като част от главницата. Сумата за
застраховка защита на плащанията не е част от размера на кредита, а е част от общите
разходи по кредита. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР. Т. е. освен че ГПР изначално е в размер, превишаващ
допустимия по ЗПК – 109 %, то и е налице друго противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не става ясно как е изчислено ГПР и включена ли е
при изчислението сумата за застрахователна премия/.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците на чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от
потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита —Решение
№ 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по
гр. дело № 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. №
1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т.
о. на ВКС и др. В случая чистата стойност по договора е 2500 лв. – размера на кредита.
Сумата за разликата над 2500 лв. до 2625 лв. е застрахователна премия, която не е част от
чистата стойност на кредита и не следва да се присъжда на заявителя.
Отделно от това уговорката за възнаградителна лихва в размери по-високи от пет
пъти размера на законната лихва противоречи на добрите нрави. При договорите за заем
уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е
възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на
определен капитал- парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод
и е предназначена да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от
съответната парична сума, предоставяйки я на заемателя, но не следва да води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от [фирма], ЕИК ***, срещу М. П. М., ЕГН **********, в частта, с която се иска
издаване на заповед за следните суми: 125 лв. главница /представляваща разликата над
уважената част от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 2625 лв./, сумата 1093.84 лв. –
договорно възнаградителн лихва за периода 05.09.2012 г. – 05.08.2013 г. и сумата 2482.40
лв.– обезщетение за забава за периода 06.09.2012 г. – 12.03.2020 г. и периода 14.07.2020 г. –
12.04.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3