Мотиви
по НЧД №723/2021г. по описа
на СГС, НО, 27 с-в
Производството
е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки,
включващи „лишаване от свобода“ (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Същото е образувано във връзка с изпратено от страна
на съдебните органи на Румъния Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС относно решаване на въпросите,
свързани
приемането
и изпълнението на присъда на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, постановена на 11.10.2017г. по дело № 3101/3/2017г., влязла в сила на 06.03.2018г., спрямо българският гражданин Н.В.И. с
постоянен адрес ***, ЕГН **********.
В
откритото съдебно заседание проведено на
09.06.2021г. прокурорът, излага
доводи, че са налице условията за признаване
и изпълнение на присъдата постановена в държавата членка спрямо И.. Описаните
деяния счита, че следва да бъдат подведени под правната квалификация на чл. 249,
ал. 1 и ал. 2 НК, като счита, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.
26, ал. 1 НК на РБ. Моли да бъде зачетена изтърпяната част, както и всички
периоди на задържания, така както са подробно описани в постъпилата справка от
Окръжен съд – Букурещ, Първа наказателна колегия, Република Румъния, при първоначален строг режим.
Служебният защитник- адв. И. моли
за постановяване на решение, с
което на основание чл. 12, ал. 8 и ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да бъде призната и приета за изпълнение присъдата
на Трибунал в Букурещ, с която Н.И. е осъден на едно общо наказание „Лишаване
от свобода“.
На
основание чл. 13, ал. 1 от същия закон предлага бъде намален
размера на наказанието от 8 на 6 години „Лишаване от свобода“ поради
това, че същото не отговаря на критериите на чл. 24 от българския НК.
Отделно, моли
да не бъде прието за изпълнение допълнителното наказание за всяко едно от
престъпленията, съответно определено и общо такова „Забраняване на упражняване
на права“ по чл. 66, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от румънския НК за период от
2 години поради това, че за престъпленията, предвидени за съответните деяния по
българския НК не са определени такива наказания.
Счита, че деянията по чл. 48, ал. 1, отнесени
към чл. 360, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, с прилагане на чл. 35, ал. 1 от румънския НК, съответстват на чл. 249, ал. 1 от НК
на РБ; деянията по чл. 48, ал. 1,
отнесени към чл. 250 ал. 1, с прилагане на чл. 35, ал. 1 от румънския НК,
съответстват на чл. 249, ал. 1 от НК на
РБ; деянието по чл. 48, ал. 1, отнесено към чл. 313, ал. 1 и ал. 2, с прилагане
на чл. 35, ал. 1 от румънския НК, съответства на чл. 249, ал. 1 от НК на РБ; деянието по чл. 250, ал. 3, с
прилагане на чл. 35, ал. 1 от румънския НК, съответства на чл. 249, ал. 1 и ал.
3 от НК на РБ; деянието по чл. 314, ал.
1 и ал. 2, с прилагане на чл. 35, ал. 1 от румънския НК, съответства на чл.
249, ал. 4 от НК на РБ; относно деянието
по чл. 365, ал. 2, с прилагане на чл. 35, ал. 1 от румънския НК, същото
съответства на чл. 249, ал. 4 от НК на
РБ.
На основание
чл. 59, ал. 3 НК моли от наказанието
„Лишаване от свобода“/ по присъдата на чуждия съд/ да бъде приспаднато задържането по НОХД № 6974/2016
г. по описа на СРС, 1 състав, съответно по въззивното производство по ВНОХД №
4918/2019 г. по описа на СГС, и по ЕЗА, тъй като наказанието по румънската
присъда може да се кумулира с присъдата на СРС.
Моли за
приспадане и на изтърпяната част от наказанието
952 дни, описани на стр. 7 в Удостоверението, както и времето, през
което е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“ от датата на последното му
изпращане в Румъния, от 17.12.2020 г. до датата на влизане в сила на решението
по настоящото дело.Моли да бъде зачетен и положения труд от 67 отработени дни
по време на срока на лишаване от свобода по присъдата, тъй като е предвидено такова приспадане в закона на
издаващата страна. На основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС моли за определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието.
Прокурорът
се противопоставя на искането за зачитане на изтърпяна част по други
наказателни производства, а относно претенцията за зачитане на 67 дни като
положен труд – не възразява.
Съдът като взе предвид
становището на страните и всички събрани по делото доказателства, в т.ч. удостоверение по чл. 3 – л.7-11,
присъда л.35-49, решение л. 50-64, справка НБДН- л.67, справка съдимост л.84,
справка от ДМОС л.107, постъпилите допълнителни данни и др. писмени
доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Н.В.И. е
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Осъденият Н.В.И. не се намира на българска територия, тъй като търпи наказанието „лишаване от свобода“ в
затвор в Румъния - л.107, л. 119, л.109
от нчд.
С горепосочената
влязла в сила присъда на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, за установено е прието, че:
Деянията
на И., който е изпращал неупълномощено на други лица компютърни данни, получени
чрез престъпно копиране на картите на титулярите на 26.03.2016 г.- Агенция
„Кибрит” и 02.04.2016 - Агенция „Джюлещ”, с цел извършване на престъпни
операции по теглене в брой, отговарят на съставните елементи на престъплението
престъпно извършване на финансови операции, деяния по чл. 250 ал.3 НК, с прилагане
на чл. 35 ал.1 НК на Румъния.
Румънският съд имайки предвид, че чрез изпращането
на данните от обработените карти, са извършени клонирания на
картите, използвани на банкоматите във Филипините, на 14.04.2016 и в периода
16-18.04.2016, срещу обвиняемия е запомнено и съучастие в извършване на
престъплението престъпно извършване на финансови операции чрез теглене в брой,
деяние по чл. 48 ал.1 НК отн. към чл.250 ал.1 НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 НК на
Румъния;
това, че И. е да
изпращал данни, копирани от обработените карти на други лица, които, чрез
изработването на клонинги на картите, извършват престъпни тегления в брой от
банкомати във Филипините, отговаря на съставните елементи на престъплението
съучастие в пускане в обръщение на фалшифицирани ценности, деяние по чл. 48
ал.1 НК отн. към чл. 313 ал.1 и 2 НК, с прилаг. на чл. 35 ал.1 НК на Румъния;
това, че И. е притежавал инструменти или материали, с цел
обслужване при фалшифициране на банкови карти, отговаря на съставните елементи
на престъпленията притежание на инструменти, с цел фалшифициране на ценности,
под непрекъсната форма, по чл.314 ал.1 и 2 НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 НК на
Румъния.
За установено е прието, че деянията на И., който е помагал чрез изпращане на данните,
копирани от банковите карти (при банкоматите на Raiffeisen на
26.03.20216г. Агенция „Кибрит” и
02.04.2016 - Агенция „Джюлещ”), при извършване на престъпни тегления в брой
по-късно, чрез незаконен достъп, с клониране, на компютърните системи (батноков
банкомат) във Филипините, отговарят на съставните елементи на престъплението
съучастие в незаконен достъп до информационна система, под непрекъсната форма,
по чл.48 ал.1 НК, чл.360 ал.1,2,3 НК, с прилаг. на чл.35 ал.1 НК на Румъния.
това, че И. на 26.03.2016г., 02.04.2016 и
10.09.2016г. е притежавал без да има
право, устройства, компютърни програми, пароли и кодове за достъп, с цел
извършване на деяния по чл. 360 НК, за установено е прието, че отговарят на съставните елементи на
престъпленията незаконни операции с устройства или компютърни програми, деяния
по разпоредбите на чл. 365 ал. 2 НК, с прилаг. на чл. 35 ал. 1 НК на Румъния.
Въз
основа на изложеното и в следствие на приложимите разпоредби от НК на
Румъния на И.е наложено
едно основно наказание от 8
години лишаване от свобода и допълнително наказание забраняване
упражняването на правата по чл. 66 ал. 1 буква а) и б) НК за период от 2
години.
Съдът е изчислил/ в присъдата/ срока на задържането,
на превантивното задържане и на домашния арест по отношение на И. от 11.09.2016
и до 18.08.2017.
И. е
участвал лично в наказателното производство по горепосоченото дело.
Съобразявайки обстоятелствата, посочени
в Удостоверението по чл. 3 от Закона, както и извършения превод на присъдата на
български език, съдът констатира, че деянията за които българският гражданин е
осъден на територията на Румъния се явяват и
престъпления по българския НК. В случая за част от деянията условието за
наличие на двойна наказуемост дори не е
необходимо, тъй като е налице хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, каквото отразяване изрично е
направено и в представеното по делото удостоверение л.9 от нчд.
Описаните в присъдата факти, мотивират съда да приеме, дадената
от съдебните органи на Румъния
квалификация на престъпно
извършване на финансови операции по чл. 250, ал.3 от НК на Румъния, съответства на престъпление по чл. 249, ал.4, вр.
ал.3 от НК на РБ; Предвиденото за пр. по чл. 249, ал.4, вр. ал.3 от НК на РБ наказание е от 2 до 8 години „лишаване от свобода“,
- престъпно извършване на финансови
операции чрез теглене в брой по чл. 250, ал.1 от НК на Румъния, съответства на престъпление по чл.249,ал.1 от НК на РБ; Предвиденото за пр. по чл. 249, ал.1 от НК на РБ наказание е от 2 до 8 години
„лишаване от свобода“,
- съучастие в пускане на обръщение
на фалшифицирани ценности по чл.48,
ал.1, вр. чл. 313, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния, съответства на престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на РБ; Предвиденото наказание за
пр.по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК на РБ е от 2 до 8 години „лишаване
от свобода”.
- притежание на инструменти с цел
фалшифициране на ценности, под непрекъсната форма по чл. 314, ал.1 и ал.2 от НК
на Румъния, съответства на престъпление
по чл. 246, ал.3 от НК на РБ;
Предвиденото наказание за пр. по по чл. 246, ал.3 от НК на РБ е до 6 години „лишаване от свобода”.
- съучастие в незаконен достъп до
информационна система под непрекъсната форма по чл.48, ал.1 ,вр. чл.360, ал.1, 2,
3 от НК на Румъния, съответства на
престъпление по чл. 319а, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр, ал.1 от НК на РБ;
Предвиденото наказание за пр. по чл. 319а, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр, ал.1 от НК на РБ е до 2години „лишаване от свобода”.
- незаконни операции с устройства или
компютърни програми по чл.365, ал.2 от НК на Румъния, съответства на престъпление по чл.319б, ал.1 от НК на РБ.
Предвиденото наказание за пр. по чл.319б,
ал.1 от НК на РБ е до 2 години „лишаване
от свобода” .
Съдът прие, че не се налага
редуцирането по реда на чл. 13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на наложеното на И. едно основно наказание от 8 години лишаване
от свобода.
В удостоверението по чл. 3, раздел К е отбелязано, че осъденото лице не е изслушано, тъй като
се твърди, че не се намира на територията на румънската държава.
В допълнително получен отговор –л.180 нчд също се твърди, че лицето не е намирано в регистрите,
не е било изслушано, нито властите са разглеждали
негово искане за изтърпяване на наказанието в РБ.
От постъпилите по делото данни от ДМОС –л.107 нчд е видно, че И. е бил предаден временно на РБ по ЕЗА издадена
от СРС, като на 07.12.2020г. е върнат обратно в Румъния.
Съдът
с оглед чл.6, параграф 3 от РР, в който е посочено, че е необходимо, когато
осъденото лице все още се намира в издаващата държава, да му се предоставя
възможност да изрази своето становище (устно или писмено) относно
прехвърлянето, признаването и изпълнението на наказанието, поиска такава
допълнителна информация - л.237 и сл., отговор по официален път не постъпи.
По делото постъпи декларация изпратена от осъденият И.-л.268 нчд по
пощата, с която декларира, че желае да изтърпи остатъка от наказанието,
наложено му от румънските власти, на територията на Република България, след
приспособяването му по българските закони.
От допълнително получените материали л. 175-176 и сл. от нчд е видно, че
лицето е било задържано в предварителен арест от 11.09.2016г. до 07.02.2017г. и
в домашен арест от 07.02.2017г. до 18.08.2017г.
В допълнително получените данни л. 176 -177
при това актуални към 20.02.2021г. се
сочи, че осъд. И. е положил и 67 дни труд в затворнически условия, без да се прилагат
извадки от нормативен акт, тъй като съгласно националното законодателство на
Румъния, тези дни не се приспадат ефективно от наложеното с присдъдата
наказание, а представляват един вид основание при което искането за условно освобождаване може да бъде
разгледано преди реалното изпълнение на присъдата.
В
настоящото производство, съгласно разпоредбата чл. 12, ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът обсъжда налице ли са условията за: признаване и изпълнение по чл.
8; отлагане на признаването по чл. 14; отказ от признаване и изпълнение по чл.
15; частично признаване и изпълнение по чл. 16.
Съгласно чл.12, ал.9 съдът приспада изцяло срока на изтърпяната част от
наказанието и временното задържане от общия срок на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Съдът,
счита че не са налице основание за отлагане
на признаването по
смисъла на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, или за частично признаване и
изпълнение по смисъла на чл.16 от същия закон.
Съдът, счита че не са налице основание за отказ за признаване на решението, предвидени в чл. 15
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Предоставеното
удостоверение е пълно и съответства на съдебния акт. Не се нарушава принципа ne
bis in idem.
Изпълнението на определеното със съдебния акт
наказание не
е погасено по давност съгласно българското законодателство.
Осъденият не се намира на
българска територия, но от друга страна изрично желае да изтърпи наказанието "ЛОС", наложено му от чужд съд в РБ, съгласно
изпратено лично от същия писмо до съда –л.268 от нчд.
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
Съдебният
акт не е постановен
спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не
може да бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановен
актът;
Осъденият е участвал в наказателното дело, по което е
бил признат за виновен и е осъден на „ЛОС“;
В настоящия случай изпълнението на наказанието
от
8 години „ЛОС“ е започнало в Румъния, като не се касае за остатък по-малък от 6 месеца.
Съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското
законодателство се счита за извършено изцяло или частично на територията на
Република България, включително на място, приравнено на нейна територия.
По чл. 15, т.10
от ЗПИИСАННЛСМВЛС – видно от справката за съдимост л.84 от нчд, с
определение на СГС влязло в сила на 17.02.2012г. е приета за изпълнение
присъда на ОС – гр. Щип, Република Македония
, с която на И. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, с определен първоначален общ режим, зачитане и приспадане
на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието,считано от
26.06.2010г.
Видно от Решение № 260087 от 22.10.2020г. по внохд № 4918 по
описа за 2019г. на СГС, НО, XVI –ти състав е
отменена присъда от 01.11.20219г. по НОХД № 6974/2016г. по описа на СРС, НО, 1
състав и е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК. Видно от
справка от СГП л. 82 от нчд, в нея фигурира именно посоченото дело, което е
приключило с посоченото по –горе решение
на СГС.
Рамково решение 2008/909/ПВР се прилага само по отношение на признаването на
съдебни решения и изпълнението на наказания по смисъла на същото, а именно
- всяко наказание лишаване от свобода или мярка,
включваща лишаване от свобода, постановени за ограничен или неограничен срок
във връзка с извършено престъпление и вследствие на образувано наказателно
производство.
С оглед горното
липсва основание да бъдат признати за изпълнение описаните в присъдата допълнително
наказание забраняване упражняването на правата по чл. 66 ал. 1 буква а) и б) НК
за период от 2 години, последните дори не са конкретизирани.
С оглед изложеното съдът прие за изпълнение присъда на
Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, постановена на 11.10.2017г.
по дело № 3101/3/2017г., влязла в сила
на
06.03.2018г., с която българският гражданин Н.В.И., с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** е признат
за виновен,
в това че: в периода 26.03.2016г. до
10.09.2016г. е извършил следните престъпления:
- престъпно извършване на финансови
операции по чл. 250, ал.3 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление по чл.
249, ал.4, вр. ал.3 от НК на РБ;
- престъпно извършване на финансови
операции чрез теглене в брой по чл. 250, ал.1 от НК на Румъния, отговарящо на
престъпление по чл.249,ал.1 от НК на РБ;
- съучастие в пускане на обръщение
на фалшифицирани ценности по чл.48,
ал.1, вр. чл. 313, ал.1 и ал.2 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на РБ;
- притежание на инструменти с цел
фалшифициране на ценности, под непрекъсната форма по чл. 314, ал.1 и ал.2 от НК
на Румъния, отговарящо на престъпление
по чл. 246, ал.3 от НК на РБ;
- съучастие в незаконен достъп до
информационна система под непрекъсната форма по чл.48, ал.1 ,вр. чл.360, ал.1, 2,
3 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление по чл. 319а, ал.1, вр. чл. 20,
ал.4, вр, ал.1 от НК на РБ;
- незаконни операции с устройства или
компютърни програми по чл.365, ал.2 от НК на Румъния, отговарящо на престъпление
по чл.319б, ал.1 от НК на РБ, за което
е осъден на
едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години, като наказанието, което следва да изтърпи в Република България е 8 (осем) години „лишаване от
свобода“.
Съдът
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание
"лишаване от свобода".
Рамковото
решение ясно постановява, че за изпълнение на наказанието се прилага правото на
изпълняващата държава.
Органите на изпълняващата държава са
единствено компетентни да вземат решения относно процедурите за изпълнение и да
определят всички произтичащи от тях мерки, включително и относно основанията за
предсрочно или условно освобождаване.
Съдът приспадна при изпълнението на наказанието „задържането под
стража“, считано от 11.09.2016г. до
07.02.2017г., мярката за неотклонение „домашен арест“, считано от 07.02.2017г. до 18.08.2017г.,
както и изтърпяната част от наказанието лишаването от свобода по горепосочената
присъда, считано от началото на изтърпяване на това наказание лишаване от
свобода до влизане на настоящото решение в сила.
Съдът има основания да счита, че данните
относно изтърпяното наказание посочени в удостоверението, предвид обстоятелството,
че към този момент издаващата държава сочи, че лицето не се намира на нейна
територия, преценени наред с датата на
получаване на удостоверението в съда / с посочените в него дни/, изминалия
период от време до датата на произнасяне на съда, не отразяват действителното положение, поради
което съдът прие, че няма пречка тази непълнота да бъде преодоляна по реда на чл.
417 от НПК, което не влиза в колизия с член
17, параграф 2 от РР.
Същото в пълна степен важи и за зачитането
на 67 дни положен труд, посочени в
допълнително постъпилата информация, като актуални към месец февруари 2021г.
Съдът намери за неоснователно искането на
защитата в настоящото производство да извърши приспадане по реда на чл.59, ал. 3 НК на евентуално наличен период
на задържане във връзка с цитираната присъда на СРС, респ. евентуално време на
задържане по посоченото ВНОХД, с решението по което е прекратено НП поради изтекла
давност, тъй като не е предмет на разглеждане в настоящото производство
съобразно лимитираните въпроси в специалния закон.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: