ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20212001000105 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „М.И“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Б. , ул. „Е.В.“ № .*, представлявано от ИЛЖ.Н. и В. В.
Ж. – управители, заедно и поотделно, В. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** ул. „Е.В.“ № *, Г. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „Е.В.“ № *,
и ИЛЖ.Н., ЕГН ***, с адрес: гр. *** ул. „Е.В.“ № *, всички чрез адв. М.Х., с
адрес за връчване: гр.*** ул. „ТТ.К“ № *, ет.*, офис *, против Определение №
260366/ 31.03.2021 г., постановено по т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен
съд *** с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели
за присъждане на направените от тях разноски в исковото производство.
Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и противоречащ на съдебната практика, постановен по
лична и субективна преценка, без да се анализират събраните по делото
доказателства. Сочи се, че при прекратяване на делото ответникът има право
на разноски, а процесуалното му поведение е следствие от поведението на
ищеца и връчването на заповед за незабавно изпълнение и покана за
доброволно изпълнение по новообразувано изп.дело № 228/ 2019 г. на ЧСИ Б.
От връчените на ответниците документи по никакъв начин не ставало ясно,
1
изтъква се в жалбата, че се касае за образувано изп.дело като продължение на
перемираното изп.дело № 307/ 2012 г. на ЧСИ И*** поради което те,
считайки предявените претенции за недължими, подали своите възражения,
каквато възможност им дава чл. 414 ГПК. Освен това поканите за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по изп.дело № *** от 2012 г.
се сочи, че не са били връчвани на ответниците, а са били приети от ЧСИ И.Б
за редовно връчени, така че им станали известни едва с връчването по
изп.дело № 228/ 2019 г. Подчертава се, че нито пред Районен съд *** нито в
исковата си молба банката не е представила доказателства за връчването на
поканите за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по
изп.дело № 20*** от 2012 г., и едва в допълнителната искова молба за първи
път твърдяла, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.02.2012 г. е
образувано изпълнителното дело от 2012 г. По мнение на жалбоподателите,
налице са неправомерни действия на банката за ново връчване на поканите за
доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение, тя е допуснала
процесуални пропуски да представи своевременно доказателства пред
заповедния съд за връчването и перемираното изпълнително дело и нейна
била преценката да предяви иска и да заплати държавната такса. В настоящия
случай, сочат жалбоподателите, производството е било прекратено поради
липса на правен интерес и съгласно чл.78, ал.4 ГПК при този изход на спора
ответникът има право на разноски, при позоваване на съдебната практика на
ВКС.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В предоставения срок насрещната страна, надлежно уведомена за
подадената частна жалба чрез процесуалния си представител, не подава
отговор по нея.
Апелативен съд *** след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:
Т.д. № 500/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по
искова молба с правно основание чл.422 ГПК, подадена от „Ц.К.Б АД (Ц.
АД), ЕИК 8*** против „М.И“ ООД, ЕИК ***, В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИЛЖ.Н., с
искане за установяване вземането на Ц. АД в размер на 420 000 лв. по договор
за кредит, като физическите лица се явяват поръчители по същия.
2
По заявление по чл.417 ГПК от страна на Ц. АД е била издадена
Заповед за изпълнение от 21.12.2011 г. по ч.гр.д. № 11776/ 2011 г. на Районен
съд Бургас срещу длъжника „М.И“ ООД и поръчителя Г.Ж., като за
дължимите суми в полза на банката е бил издаден изпълнителен лист на
29.12.2011 г. С нотариални покани, съответно на 22.12.2011 г. и на 23.11.2011
г., на авалистите бил предявен издадения от тях запис на заповед за плащане и
впоследствие банката се е снабдила срещу В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИЛЖ.Н. със
Заповед за изпълнение № 1088/ 24.02.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 1715/ 2012
г. на Районен съд Бургас за главницата по записа – 420 000 лв. ведно с
лихвите и разноските, както и с изпълнителен лист от 28.02.2012 г.
По изпълнителния лист от 29.12.2011 г. е било образувано изп.дело
№ 52/ 2012 г. по описа на ЧСИ И*** а по изпълнителния лист от 28.02.2012 г.
– изп.дело № 307/ 2012 г. по описа на същия ЧСИ.
Изп.дело № 52/ 2012 г. било изпратено на други ЧСИ по
местоизпълнение, съобразно местонахождението на недвижимите имоти.
След проведени седемнадесет публични продажби недвижимият имот на
„М.И“ ООД бил възложен на купувач, с постановление за възлагане от
4.04.2021 г. на ЧСИ Д.Д, и от дълга са били погасени присъдени лихви в
размер на 68 760.76 лв., разноски в размер на 53 873.01 лв. и законни лихви –
184 312.38 лв.
След последната продан, делото е било върнато на ЧСИ И.Б и
образувано под нов номер. ЧСИ Б.отново е отправил покана за доброволно
изпълнение до длъжниците, като им съобщил актуалния размер на дълга. Към
поканите приложил Заповед за изпълнение на парично задължение № 1088/
24.02.2012 г. Длъжниците депозирали възражения по чл.414 ГПК.
Възраженията били приети от Районен съд Бургас с Разпореждане № 17561/
20.08.2019 г., принудителното изпълнение било спряно, а съдът указал на
взискателя да предяви иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането с
правно основание чл.422 ГПК, по който и било образувано т.д. № 500/ 2020 г.
по описа на Окръжен съд Бургас.
С Определение № 260278/ 09.03.2021 г. Окръжен съд Бургас
прекратил т.д. № 500/ 2020 г. по описа си, по съображения за недопустимост
на иска, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. В мотивите си
3
съдът е изтъкнал, че Заповед за изпълнение на парично задължение № 1088/
24.02.2012 г. е в сила и подлежи на изпълнение след изтичане на сроковете за
депозиране на възражения (13.06.2012 г.) и не съществува правно основание
на длъжниците да бъде давана нова възможност и срок по чл.414 ГПК за ново
възражение.
С вх.№ 2650***/ 30.03.2021 г. е постъпила молба от Ц. АД за
допълване на Определение № 260278/ 09.03.2021 г. в частта за разноските,
като се претендира присъждане на такива на ищеца, с оглед специфичния
характер на производството и повода за образуване на делото.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е
оставил без уважение молбата, като в мотивите си е изтъкнал, че липсва
правна логика ищецът, след като е бил натоварен със заплащане на немалка
държавна такса по иска по чл.422 ГПК по указание на РС, да понесе и
разноските на ответниците, чиито действия са предизвикали завеждането на
прекратеното производство, при положение, че е налице влязла в сила
заповед за изпълнение.
Настоящият състав не споделя тези изводи.
Отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, намиращо своето основание в процесуалния закон и
реализация единствено в рамките на висящо производство. Макар да е
деликтна в естеството си, тя е уредена като обективна, безвиновна и
ирелевантно за ангажирането й е наличието на виновно поведение на
страната.
Правилото на чл.78, ал.4 ГПК недвусмислено разпорежда, че на
ответника се следват разноски при прекратяване на производството, които да
се понесат от ищеца. Не рефлектира върху пораждането на това
материалноправно задължение причината за завеждане или прекратяване на
производството.
С молба вх.№ 5730/ 19.03.2020 г., процесуалният представител на
ответниците, адв. М.Х., е представила в оригинал два договора за правна
помощ и пълномощно, с изрично упълномощаване за процесуално
представителство по т.д. № 500/ 2019 г. на Окръжен съд Бургас. В договора за
4
правна помощ с „М.И“ ООД е посочено, че страната е заплатила в брой 9930
лв., като същата сума е посочена като заплатена и в договора с физическите
лица – ответници В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИЛЖ.Н..
На л. 2194 – 2195 от делото се намират два списъка с разноски –
съответно на ответниците В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИЛЖ.Н., с посочена сума 9930
лв., идентична със сумата от представения договор за правна помощ, и списък
на съдебните разноски на „М.И“ ООД, в който са посочена обща сума в
размер на 10 330 лв., формирана от следните суми: 9 930 лв. адвокатско
възнаграждение, 200 лв. депозит вещо лице ССчЕ и 200 лв. депозит
допълнително заключение ССчЕ.
Видно от съдебните книжа, депозит от 200 лв. за експертиза е бил
внесен на 14.08.2020 г. от процесуалния представител на дружеството, по
сметката на Окръжен съд Бургас. По отношение на допълнителен такъв
депозит, не е доказано такъв да е внесен от дружеството – молител, тъй като
представеното платежно нареждане удостоверява внасянето му на 8.10.2020 г.
от М.Т. Ж., за сметка на Г. В. Ж., а не на претендиращия тези разноски „М.И“
ООД.
Поради изискването за доказаност на претендираните разноски,
настоящият състав намира молбата за присъждането им на дружеството за
основателна по отношение на заплатения адвокатски хонорар и
възнаграждението на експерта, без допълнителното такова. На ответниците
физически лица следва да се присъдят разноските, направени за един
адвокат.
Несъвпадането на изводите на настоящия съд с този от първа
инстанция обосновава отмяна на обжалваното определение и изменение на
съдебния акт с присъждане на разноски на ответната страна.
Водим от гореизложеното, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260366 от 31.03.2021 г., постановено по
т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен съд *** в частта, с която са оставени
5
без уважение молбата на „М.И“ ООД за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар от 9930 лв. и възнаграждение на вещо лице от 200 лв., и
молбата на В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИЛЖ.Н. за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар от 9930 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение № 260278 от 09.03.2021 г., постановено по
т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА „Ц.К.Б АД (Ц. АД), ЕИК 8*** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ц.ш“ № *** с адрес за връчване: гр. Б., ул. „В.“ №
*, ет.* - адв. В.Х., да заплати на „М.И“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Бу., ул. „Е.В.“ № *, представлявано от ИЛЖ.Н. и В. В. Ж. –
управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. *** ул. „ТТ.К“ №
***, ет.*, офис *, чрез адв. М.Х., сумата от 10 130 лв. съдебно-деловодни
разноски по т.д. № 500/*2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б АД (Ц. АД), ЕИК 8*** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ц.ш“ № *** с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„В.“ № *, ет.* - адв. В.Х., да заплати на В. В. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр.*** ул. „Е.В.“ № *, Г. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул. „Е.В.“ №
*, и ИЛЖ.Н., ЕГН ***, с адрес: гр.*** ул. „Е.В.“ № *, с адрес за връчване: гр.
*** ул. „ТТ.К“ № ***, ет.*, офис * чрез адв. М.Х., сумата от 9930 лв. съдебно-
деловодни разноски по т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6