№ 2361
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506433 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на
Б.С. срещу Решение 20060322/ 08.03.2021, постановено по гр. д. № 55553/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 85 с-в с което е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя срещу „Т.С.“ЕАД иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ГПК за заплащане на суми
събрани по изпълнително дело 20198560401129 на ЧСИ Биляна Богданова, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2015г, издаден по влязла в сила заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 68854/2014г. на СРС.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението, поради неправилни
изводи за липсата на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради прилагане на чл.
118 ЗЗД.
Счита, че няма доброволно плащане и чл. 118 ЗЗД е неприложим, а искът е
основателен по съображения за приложима тригодишна давност, изтекла от дата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуването на изпълнителното дело.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Няма отговор на жалбата.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
1
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства и при служебно съобразяване на императивните норми на ЗЗД,
уреждащи института на погасителната давност СГС намира жалбата за неоснователна,
а решението за правилно макар и само като краен резултат. Съображенията затова са
следните:
От фактическа страна няма спор между страните, относно влизането в сила на
заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден изпълнителния лист, по който е
образувано изпълнителното дело. При липса на други доказателства следва да се
приеме, че заповедта е влязла в сила на 21.07.2015г., когато е издаден ИЛ. С влизането
в сила на заповедта се прекъсва погасителната давност за вземанията по нея и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Настоящият състав не приема виждането на СРС в обжалваното решение, че
давност е изтекла преди образуване на изпълнителното дело. СГС, II – А с-в приема
становището, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на
присъдено нещо и следователно за вземанията нейн предмет е приложим чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, който посочва, че новата давност е винаги пет години и то за всички вземания,
установени със СПН, включително лихви.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да
продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да
съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват
институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания
са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно
практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения
основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да
му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила
заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за
изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения,
така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания -
по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439
ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
2
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в
сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато
е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Решение № 118 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г.,
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение №
93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязла в сила
заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай давността е започнала да тече с влизане в сила на заповедта
на 21.07.2015г., каквото е и становището на ищеца и с оглед на приложимия давностен
срок би изтекла на 21.07.2020г.
Като е посочено и в ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 давността се прекъсва с
всяко действие на принудително изпълнение, каквото е налагане на запор върху
банкова сметка, както и плащането от трето задължено лице. В случая давността е
прекъсната на 08.08.2019г. с налагането на запор на банкова сметка на ищеца в
„ПИБ“АД.
На 21.08.2019г. е наложен запор върху трудово възнаграждение в „С.“ЕООД., с
което отново е прекъсната давност. На същата дата е наложен запор върху банкова
сметка в „УникредитБулбанк“АД.
От прекъсване на давността започва да тече нова петгодишна давност, която не е
изтекла към деня на исковата молба и към деня на приключване на устни състезания
пред въззивния съд. Ето защо искът е неоснователен на заявеното основание-изтекла
преди образуване на изпълнителното дело давност и не е налице липса на основание за
получените от ответника суми.
Решението макар и по други мотиви следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски. За
юрисконсултско възнаграждение в размер, който съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 50,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20060322/ 08.03.2021, постановено по гр. д. №
55553/2020г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в.
ОСЪЖДА Б. ИВ. СЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК
**** 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4