МОТИВИ:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – БОТЕВГРАД е внесла
обвинителен акт по прокурорска преписка №450/2020г. по
описа на РП - Ботевград, ведно с Досъдебно производство № 51/2020 г. по описа на ОД МВР - Враца, срещу подсъдимият Г.Б.Б., с ЕГН ********** *** за престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
за това, че в периода от 13.02.2020г. до 31.05.2020г., в гр.***, обл. Враца и гр.***, обл.Враца,
в условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие № 1/27.01.2020г.,
издадена по реда на чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/ по гр. дело № 1531/2019 г. по
описа на PC - ***, в полза на Д.В.В.от
гр.***, като нарушил забраната да приближава В. и жилището й на по - малко от
40 метра, както следва:
На
13.02.2020г. в гр.***, обл. Враца, на бул.„Христо
Ботев“, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с per. № ***не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020 г., издадена по реда на чл.
15, ал. 2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, като с
управлявания от него автомобил се приближил в непосредствена близост до лек
автомобил марка „Сузуки“ модел „Сплаш“ с per. № ***, управляван от Д.В.В.и
след това последвал същият този автомобил, движейки се на разстояние по - малко
от 40 метра от него
На
22.02.2020 г. в гр. ***, обл. Враца, в
гробищния парк, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020
г., издадена по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по
описа на PC - ***, като се
приближил на разстояние около 3 метра до Д.В.В.и започнал да настоява да говори
с нея да се съберат да живеят заедно
На
неустановена дата в периода 06.05.2020г. - 31.05.2020г. в гр.***, обл. Враца, ул.“Любен Каравелов“ № 3 не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020 г., издадена по реда на чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, като отишъл
пред жилището на Д.В.В.и, приближавайки се на разстояние от около 5 метра от
нея, настоявал отново да се съберат да живеят заедно - престъпление по
чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Представителя на ВРАЧАНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. В
пледоарията си по същество прокурорът счита, че следва да намери приложение
институтът на чл.78а от НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер около
средния предвиден в закона.
Договорният защитник
на подсъдимия - адв.В.З. от ВАК също счита, че вината на подзащитният му е
безспорно доказана по отношение на първите две деяния от продължаваното
престъпление, като споделя мнението на РП-Враца за приложимост на
чл.78а НК, но счита, че наказанието следва да се определи в минимален размер, а
по отношение на трето деяние от продължаваното престъпление, счита, че
позащитният му следва да бъде оправдан.Подсъдимият Г.Б.Б., поддържа заявеното от защитника си и съжалява за
извършеното.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Б.Б. е роден на *** ***, същият е с
постоянен и настоящ адрес:***, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование и месторабота в дружество „БЕСТПРОТЕКШЪН“ ООД - гр.София на
длъжност - шофьор, с ЕГН **********.
Свидетелката Д.В.В.живеела и работела в гр.***. През 2001г.
св.В. се запознала с подсъдимият Г.Б.Б.,
като постепенно отношенията помежду им се задълбочили и двамата станали гаджета,
а през 2003г. заживели заедно на семейни начала и живели така в продължение на
дълги години, в които взаимоотношенията им били нормални.
През 2017 г., отношенията
им рязко се влошили, поради това, че подсъдимия Г.Б.Б. започнал връзка
с друга жена. В резултат на това той и св.Д.В.се разделили за известен период
от време. След това, се опитали да изгладят отношенията си, като на няколко
пъти се събирали и разделяли. Тъй като доверието помежду им вече не било
същото, през месец март 2019г., св.Д.В.взела окончателното решение да се разделят
с подсъдимият Б., затова напуснала общото им жилище и се установила да живее в
едно от собствените си такива, находящо се в гр.***, обл.Враца, ул.„**********
Подсъдимия Г.Б.Б. не
приемал решението на св.В. да се разделят и започнал да я убеждава отново да се
съберат да живеят заедно. Непрекъснато я притеснявал, като звънял по телефона й,
за да разговарят по този въпрос и се опитвал да се среща с нея по този повод. Св.В.
била непреклонна, а подсъдимият Б. ставал все по – настоятелен.
Не постигайки
резултата, към който се стремял в края на месец ноември 2019 г. подсъдимият Г.Б.Б. посетил дома на св. В. в гр.***, настоявайки отново да се
съберат, но тя за пореден път категорично му заявила нежеланието си за това, което
довело до това подсъдимият да се ядоса и словесно и физически да я агресира, като
и` нанесъл побой.
След този случай св.В. подала жалба, по
повод на която била извършена проверка по пр. пр. № 75/2020г. по описа на
Районна прокуратура - гр.Враца, която приключила с отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като се установило, че по отношение на св.В. било
извършено престъпление от частен характер /лека телесна повреда/.
Случилото се обаче не
възпряло подсъдимия от опитите му да накара св.Д.В.отново да заживее съпружески
с него, напротив амбициран от неуспеха си и срещнатия от нея отпор, да се
съгласи с исканията му довело до още по настъпателно и агресивно поведение у
подсъдимия – като, той започнал почти ежедневно да й звъни по телефона, и да я заплашва, че ако не се върне при него - отново
ще я пребие и ще й развали новогодишните празници, а след това ще се самоубие,
за да й тежи цял живот тази вина.
От системно
отправяните и закани и заплахи от страна на подсъдимия Б. пострадалата св.Д.В.се чувствала силно
притеснена и уплашена понеже не можела да се разбере с подсъдимия Г.Б.Б., да я остави на мира и да продължи
живота си без нея, в края на месец декември 2019 г., тя подала молба до Районен
съд - гр. *** за издаване на Заповед за защита по реда на Закона за защита от
домашно насилие /ЗЗДН/. Във връзка с тази молба било образувано гражданско дело
№1531/2019 г. по описа на съда, като на 27.12.2019г.
в нейна полза била издадена Заповед за незабавна
защита по реда на чл.18, ал.1 ЗЗДН.
На 27.01.2020г. било постановено Решение
№14 по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, с което подсъдимия Г.Б.Б. бил задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо св.Д. В.. Във връзка с това Решение, по реда на чл.15,
ал.2 ЗЗДН, била издадена ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ № 1 от 27.01.2020г.
за срок от осемнадесет месеца,
считано от датата на издаване на заповедта /27.01.2020 г./, като същата била
окончателна и подлежала на незабавно изпълнение. Съгласно същата на подсъдимият
Г.Б.Б.
било забранено да се приближава на по - малко от 40 метра от св.В.; от
жилището, което в момента обитавала /находящо се в гр.***, обл.Враца, ул.„Любен
Коравелов“ №3/, както и всяко друго такова, в което се установи да живее;
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата.
Заповедта за защита от домашно насилие № 1 от 27.01.2020г. била връчена лично на подсъдимия Г.Б.Б. на 08.02.2020г.
Пет дни, след като заповедта била
връчена на подсъдимия и по конкретно
сутринта на 13.02.2020 г.,
подсъдимия Г.Б.Б. заедно с приятелят си В.И.И. пътували с лекият му
автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с per. № ВР 7444 СА, който управлявал
подсъдимия в посока за гр.***.
По същото време, в същата посока от
гр.*** за гр.*** пътувала и свидетелката Д.В.с личния си лек автомобил марка
„Сузуки“ модел „Сплаш“ с peг. № ***.При влизането им в гр.*** двата посочени
автомобила се движели един зад друг, като първи се движел този, управляван от
св. В..
Тъй като подсъдимия Г.Б.Б.
разпознал колата на бившата си приятелка и предположил, че тя управлява същата
и решил да последва лекия и автомобил „Сузуки Сплаш“ и за пореден път, да се
опита да разговаря със св.В.. Въпреки, че бил наясно с издадената срещу него
заповед за защита и със забраните, вменени му с нея, подсъдимият последвал
посочения лек автомобил.
Около 07,25 часа на 13.02.2020г.
св.Д.В.се движела с управлявания от нея автомобил „Сузуки Сплаш“ с peг. № ***
по бул. „Христо Ботев“ в гр.***, обл.Враца, когато подсъдимия Г.Б.Б. изравнил управлявания от него автомобил до този
на св.В.. В този момент той видял, че именно тя управлява посоченото МПС и се
приближил непосредствено до същата, с намерението да разговаря със св.В..
Последната също го видяла, при което изпаднала в паника и се изплашила, че той
може отново да иска да се саморазправя с нея. Поради това св.В. се опитала да
се отдалечи от мястото, насочвайки се към централната градска част на града. Подсъдимия
Г.Б.Б.
я последвал с управлявания от него автомобил, движейки се зад нейния такъв на
разстояние по - малко от 40 метра от него. Св.В. продължила движението си по
бул.„Христо Ботев“, като успяла да се скрие в една от преките му улици, след
което паркирала автомобила си на паркинга, находящ се между сградите на РУ - ***
и Община ***. Междувременно, още при движението си към посоченото място, св.В.
се обадила на телефон №112 и съобщила за това, че подсъдимият я преследва с
автомобил и се приближава на разстояние по - малко от 40 метра от нея, с което
си действие нарушава издадената в нейна полза Заповед за защита.
Почти веднага след като св.В.
паркирала автомобила си на паркинга, на мястото пристигнали свидетелите Г. Ч.А.
и Д.И.К.и Д.И.К.- и двамата полицейски служители при РУ - ***. Те разговаряли
със св.В. и се опитали да я успокоят, тъй като тя треперела от уплах и била
видимо много изплашена и притеснена от случилото се. Във връзка с посочения
инцидент била образувана проверка в РУ- ***, която се наблюдавала от РП – Враца,
но дори и тази проверка не възпряла
подсъдимият от опитите си да се срещне със св. В., за да я накара
двамата отново да се съберат.
Така на 22.02.2020г.
около обяд св.Д.В.заедно с майка си - св.К.Б.И. пътувала с личния си автомобил
марка „Сузуки“ модел „Сплаш“ с peг. № ***, от гр. *** за гр.***, за да посети гробищния
парк в града и да отдаде почит на починалите си роднини, тъй като било Задушница.
Въпреки, че бил наясно с издадената срещу него Заповед за защита и със
забраните, вменени му с нея, подсъдимия Г.Б.Б. решил да отиде на гробищния парк в гр.***
и там да разговаря със св. В.. Около 12,50 часа същия ден /22.02.2020 г./
свидетелките В. и И. вече били приключили с поклонението и си тръгвали от
гробищния парк в гр.***, движейки се по една от пътеките, водеща към изхода му.
По същото време и на същото място двете били пресрещнати от подсъдимия Г.Б.Б.,
който започнал да увещава св.В. да разговаря с него. Като го видяла тя се
изплашила и буквално замръзнала на мястото си. През това време нейната майка св.К.И.започнала
да вика на подсъдимия Г.Б.Б. да се маха и да остави дъщеря й на мира.
Той, обаче, не й обърнал никакво внимание, а се приближил към св.В., заставайки
на разстояние около 3 метра от нея и продължил отново да настоява да говори с
нея да се съберат да живеят заедно, като дори паднал на колене пред нея. Св.В.
му обяснила, че не иска да има нищо общо с него и го помолила да я остави на
мира. През това време св.К.И.започнала да вика още по - силно, като молела за
помощ и се обадила на телефон № 112, за да съобщи за поредния случай на
нарушаване на Заповедта за защита от страна на подсъдимия Г.Б.Б..
Разправията била чута и от други
посетители на гробищния парк, които побързали да се разотидат. Свидетелките И.
и В. били много притеснени от случващото се и изпитвали страх от възможна
агресивна реакция от страна на подсъдимия спрямо последната, за това бързали да
си тръгнат от там и да не влизат в допълнителни пререкания с него. Там обаче
била и св.С.К.Я., която виждайки двете видимо уплашени жени се притекла на
помощ и извела В. от гробищният парк през страничен изход. Малко след това
дошла и св.И., като тя и дъщеря и се качили в лекия автомобил „Сузуки Сплаш“ с
peг. № *** и потеглили. Почти веднага след това автомобилът им бил пресрещнат
от полицейски автопатрул в състав свидетелите М.З.М., Б.В.В.и Н.Н.К..
Полицейските служители разговаряли със свидетелките И. и В. и се опитали да ги
успокоят, тъй като двете били видимо притеснени и уплашени от създалата се
ситуация. Малко след това подсъдимия Г.Б. Б. бил
установен и задържан в РУ - *** по реда на чл.72 от Закона за МВР, със заповед
№ 300 зз-15/22.02.2020г. Във връзка със случая била образувана преписка в РУ - ***,
която се надбюдавала от РП - Ботевград.
Въпреки горепосочените два
инцидента подсъдимия Г.Б.Б. не се отказал от намеренията си да накара
св. В. да се съберат и да живеят пак заедно.
На неустановена дата в периода 06.05.2020г. - 31.05.2020г. св. В.
имала уговорка да излезе със своята приятелка - св.В.В.Д.на заведение в центъра на
гр.***. Същата вечер св.В. излязла от дома си, находящ се в гр.***, обл.Враца,
ул.„********с намерението да тръгне към посоченото заведение. Докато заключвала
входната врата, пред жилището й се появил подсъдимия Г.Б.Б.. Той се приближил на
разстояние от около 5 метра от нея, като започнал отново да я увещава да му
даде още един шанс и отново да се съберат да живеят заедно. Като го видяла, св.В.
много се изплашила, тъй като била съвсем сама и изпаднала в паника, въпреки
това успяла да се обади по телефона за помощ на св.Виолина Д., която вече била
отишла в заведението и я чакала.
Св.В. обяснила на св.Д. какво се
случва и я помолила да отиде да я вземе от адрес, до който тя можела да стигне
възможно най - бързо с автомобила си. Св.Д. веднага потеглила натам. През това
време св. В. се насочила към мястото, на което щяла да я изчака. Подсъдимия Г.Б.Б.
я последвал, но св. В. успяла да се отдалечи бързо от него и да се качи в
автомобила на вече пристигналата на мястото св.Д.. Докато св.В. се качвала в
автомобила на приятелката си, подсъдимия крещял по нея и я псувал, като в яда
си, че не е успял да я принуди да стори желаното от него той дори хвърлил камък
по автомобила, но не успял да го удари.
Всички горепосочени преписки,
образувани във връзка с нарушаването на Заповедта
за защита били обединени в едно досъдебно производство.
В хода на същото била назначена и
изготвена СЪДЕБНА ПСИХОЛОГО -
ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на св.Д. В.. От заключението й се установило, че
последната в следствие на случилото се не страда от психично заболяване, но че
е много обидена, напрегната, гневна, огорчена, разочарована и наранена от
изневярата на подсъдимия и от психическия тормоз, който той й е упражнил,
молейки я непрекъснато /въпреки неговото некоректно поведение като съпружески
съжител/да се съберат отново; че В. желае той да я остави на мира и да продължи
живота си без него, поради което е прибягнала до подаването на молба за защита
и че държи той да спазва тази заповед. В заключението си същата експертиза
посочила още, че В. не страда от психически заболявания и че е могла правилно
да възприема фактите от обективната действителност и да ги интерпретира, като
дава достоверни показания за тях.
По делото били изискани и
приобщени справка за съдимост и характеристична справка на под.Г.Б.Б.,
от които се установило, че същият не е осъждан и че се ползва с добро име сред
съседите и съгражданите си, като не дружи с лица от активния криминален
контингент.
Изложената
фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – частично от обясненията на
подсъдимия дадени в съдебно заседание и по ДП и изцяло от показанията на
свидетелите Д. В. В., К.Б.И., С.К.Я., М.З.М., Б.В.В., Н.Н.К., В.В.Д., Д.И.К., Г. Ч.А.,
В.В.П., М.П.С.и В.И.И., които подробно
изясняват механизма на деянието, както
и от информацията, инкорпорирана в приложените по делото
доказателствени материали събрани в досъдебното производство, както следва: Заповед № 10/27.12.2019г.,
за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, Заповед
за защита от домашно насилие №
1/27.01.2020г., издадена по реда на чл.15,
ал.2 от Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/ и двете издадени по гр. дело № 1531/2019г. по описа на PC –
***, Решение №14 от
27.01.20г. по гр. дело № 1531/2019г. по
описа на PC – ***, писма до и от PC – ***,докладни записки, Протоколи за предупреждения, Протоколи за
личен обиск, декларации, разписки, Жалба, Постановление за отказ за образуване
на ДП,СМУ №322/2019г., Справки за
собственост на МПС, писмо до и от Кмета на гр.***, Справка за нарушител регион,
писмо до и от сектор ПП, Справка за лице АИС, писма до и от Д„НС 112“- РЦ Монтана, Заповеди за
задържане, Бюлетин № 22 от ОД на МВР Враца, Справка
за съдимост, Характеристика, 2бр. вносни бележки, Съдебно психолого
психиатрична експертиза, както и от останалите писмени доказателства по делото
събрани в двата тома на ДП, приобщени по реда на чл.283 от
НПК, както и приобщени по реда на чл.284 от НПК, веществени доказателства два броя оптични носители CD, съдържащи аудиозаписи от подадени
сигнали на телефон № 112, приложени
на л.81 и л.218 - том I от ДП водят до правния извод, че подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на повдигнатото му обвинение.
На първо
място съдът подложи на анализ
обясненията на подсъдимият Г.Б.Б. и ги
възприе за достоверни в частта, в която признава отговорността си касателно
първите две деяния на продължаваното престъпление, за което е обвинен. Не се
довери на разказаното от подсъдимия обаче в частта, в която същият твърди, че
не се признава за виновен за трето деяние от продължаваното престъпление,
защото в обвинителният акт не е била посочена конкретна дата на същото, а
период от време, в който същият е бил в чужбина.
Вярно е, че обясненията на подсъдимият съгласно чл.115 от НПК са гласно доказателствено
средство, но същите са и средство за защита, поради което се депозират без страх
от наказателна отговорност/за разлика от свидетелските показания с оглед
нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства.
При това положение кредитирането на обясненията на подсъдимото лице следва да
се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията на подсъдимия
се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса.
Тук следва да се посочи, че едва в съдебната фаза на
10.03.2021г. подсъдимият за първи път
твърди, че в периода, в който е извършено третото деяние, а именно в периода
06.05.2020г. - 31.05.2020г. не е бил на територията на страната,
поради което и не е могъл да го извърши.
Съдът възприема посочените твърденията на подсъдимия
за плод на защитна позиция целящи да го оневинят. Това е така, защото той е
разполагал с възможност да заяви тези си твърдения още при предявяване на
обвинението с оглед възможността същите да бъдат проверени в хода на ДП и
съпоставени с останалите събрани доказателства. Факт, е че подсъдимият е бил
привлечен в качеството му на обвиняем на 26.10.2020г., когато при снемане на
обясненията му същият е заявил,
единствено, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
понеже: „не е знаел за процесната заповед“,
но не и че в рамките на част от инкриминирания период е отсъствал от
Р.България. Освен това и при положение, че същият твърди, че е бил в рамките на
посочения период извън страната във връзка с изпълнение на трудовите си
задължения на международен шофьор към фирма ********, то тогава буди
недоумение, защо не представя съответните писмени доказателства, за това от
местоработата си – като пътни листа, СМР и други относими по случая, които биха
доказали безсъмнение достоверността на твърденията му - очевидно именно, защото
такива доказателства няма. Очевидно по същата причина не е поискано и от
разследващите органи да се изиска справка за задграничните му пътувания за
визирания период - защото същият е бил наясно, че в процесният период 06.05.2020г. -
31.05.2020г. не е напускал територията на Р.България.
Именно поради тази причина съдът не възприема версията
на подсъдимия, същата се явява в противоречие, както с показанията на
потърпевшата свидетелката Д. В., така и
с показанията на св.Д. и двете преки очевидци на случилото се през месец май
20г. Показанията на посочените две свидетелки за точно този конкретен случай
съдът кредитира като изключително подробни и детайлни, достоверни, логични и в
достатъчна степен изчерпателни. Освен това и двете сочат, че случая е бил след
Гергьовден - около средата на месеца и не носят отговорност за това, че
разследващите органи са възприели един по обширен период от този, които
свидетелките са посочили. Същевременно обстоятелствеността в показанията на
двете свидетелки създава надлежна гаранция за достоверността и правдивостта на
твърденията им.
Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези
две свидетелки факти, които имат значение за изясняване на делото и които са
приети за безспорно установени, в противовес на твърдяното от защитата на
подсъдимия, съдът не констатира никакво съществено вътрешно или външно
противоречие в показанията им, както и не намери такова противоречие с
останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.Предвид
изложеното съдът намира, че липсва кореспондиране на обясненията на подсъдимия
с кредитираната доказателствена маса в частта относно личното му участие в трето деяние включено в параметрите на
обвинението, при което настоящата инстанция не се довери на така разказаното от
него и го възприе, като защитна версия.
Съдът ще си позволи да не се съгласи със наведеното от
защитата съображение, че неправилно трето
деяние включено в параметрите на обвинението, е било определено не като
конкретно посочена дата на същото, а като „на
неустановена дата в посочения период от време“, понеже в съдебната практика
под продължавано престъпление се имало
предвид „някъде до 1-2 или три дни,“ а
не период от почти месец време, като счита за необходимо да посочи, че в тази
връзка Тълкувателно
решение № 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС в т.8 се сочи: „Времето е също обективен признак
на продължаваното престъпление. За
да е налице същото, отделните деяния трябва да са извършени „през
непродължителни периоди от време“. Кога периодите са непродължителни се решава
от съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността,
възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни
последици. Не е необходимо промеждутъците между отделните деяния да са еднакви.
Те могат да бъдат по-големи или по-малки. Същественото
е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния.“
В този смисъл съдът приема, че начина по които е
конкретизирано времето на извършване на третото
деяние включено в параметрите на обвинението, е определено съгласно
изискванията на закона и не нарушава правото на защита на подсъдимия да разбере
в какво именно престъпление е обвинен, за да се защити адекватно.
При
това положение съдът, приема установената фактическа обстановка, за безспорно и
категорично установена от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, като е необходимо е
да се изтъкне, че досежно всички гореизложени факти показанията на разпитани
свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се.Тези показания се градят на
личните възприятия на всеки от свидетелите, поради което съдът кредитира същите
и ги приема за достоверни защото в своята съвкупност създават пълна, точна и
ясна картина на събитията от процесния период, за всяко от отделните деяния
влизащи в продължаваното престъпление. Същите са логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
в това число и отчасти с обясненията на подсъдимия по отношение на деянията за
които същият се признава за виновен. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дати, места на
осъществяване, механизъм, а така също и с авторството на деянието. Гласните
доказателствени средства по делото изцяло кореспондират и с останалите
приложени по делото писмени доказателства, а така също и с приобщените като
веществени доказателства два броя оптични носители CD, съдържащи аудиозаписи от
подадени сигнали на телефон №112, приложени на л.81 и л.218 - том I от ДП –
съдържащи звукозапис на приети телефонни обаждания на ЕЕН 112 по подадени
сигнали от св.И. и св.В..
В заключение - касателно всички
гореизложени факти по делото са налице безспорни и непротиворечиви
доказателства, поради което съдът приема за доказани всички съставомерни
елементи на престъплението отразени в обвинителният акт.
В този смисъл съдът приема за безспорно
установено, че срещу подсъдимият е била издадена първоначално Заповед №10/27.12.2019г., за незабавна защита
по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, а след това и
Заповед за защита от домашно
насилие № 1/27.01.2020г.,по чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ и двете издадени по гр. дело № 1531/2019г. по описа на PC –
***, при това съдът
намира за несъмнено, че подсъдимият е бил запознат със всяка една от тях.
Всъщност това е основният спорен момент, доколкото подсъдимият в хода на ДП твърди, че не знаел за заповедта.
Съдът не кредитира тези твърдения на подсъдимия /явна защитна теза/, тъй като
същите се оборват от останалите доказателства по делото.
Безспорно подсъдимият и свидетелката Д. В. В., са живели
на семейни начала за един период от 17г. от 2002г. до месец март на 2019г., като за последните
две години поради изневярата на подсъдимия двамата няколкократно са се
разделяли и събирали.
Не е спорно по
делото, че в период от около девет месеца – от м.март до месец декември на
2019г. именно подсъдимият непрекъснато се е обаждал на свидетелката, повода за
това винаги бил един и същ искането му да се съберат. Тези обаждания се
осъществявали от подсъдимият с упорита настойчивост, както по телефона, така и
посредством отправени към нея съобщения, някои от които с обидно и нецензурно
съдържание, а други с отправени заплахи, както по отношение нейното така и на
близките и здраве и живот, а понякога твърдейки и че ще посегне на собственият
си живот. Свидетелката В. е разговаряла
с него при някои от позвъняванията и подсъдимият фактически признава това. По
този въпрос съдът отчита освен показанията на св.В. и показанията на св.И. и на
св.Д.. Както се посочи някои от тези съобщения са
имали заплашително съдържание, като съдът не намира за необходимо да обсъжда
въпроса доколко тези заплахи са могли да се приемат сериозно, тъй като не това
в случая е същественото. Поведението на подсъдимия градирало след като
словесните му опити не спомогнали да постигне желаната от него цел - а именно отново да се съберат и да живеят
заедно се стигнало и до физическо агресиране на свидетелката В. от подсъдимия.По
този повод била извършена полицейска проверка, която приключила с отказ за
образуване на ДП, тъй като установените телесни повреди получени от В. се
преследвали по частен път.
От доказателствата по
делото се установява, че след случилото се по между им през месец ноември на
2019г., поведението на подсъдимият Г.Б.Б.
ескалирало започнал да пише есемеси и да звъни на свидетелката В. по
различно време през денонощието, при това по много пъти на ден, което я притеснявало, пречело на професионалните, служебните
и социалните и ангажименти, както и да върши нормално ежедневните си дела. А
когато през деня не отговаряла на повикванията, но все пак в края на деня
вдигнела на някое от многобройните му позвънявания, бивала засипвана отново от
упреци, обиди, ругатни и закани за саморазправа. В тази връзка в показанията си
от 21.07.20г. по ДП /л.161 том І/
свидетелката Д. В. В., сочи: „Мога да кажа, че той всеки ден ми пишеше от случая след побоя до 27.12.2019г., когато си извадих
ограничителната заповед. Нямаше ден в които да не ми звъни по безброй пъти…..“
Показанията на
свидетелката В. се потвърждават от показанията на неината майка св.И., а също и
на свидетелката В.В.Д., която дори и след влизане в сила на Заповедта е чувала
оправяните от подсъдимия по телефона обиди и закани към пострадалата.Нещо
повече в показанията си тя изнася данни доколко свидетелката В. е била стресирана и
уплашена от действията на подсъдимия, че и след постановяване на Заповедта : „Все
се страхуваше да ходи по улиците, гледаше никога да не е сама. Винаги я
придружаваше някой,..Казваше, че се страхува да срещне Г.….“
Осъщественият от
страна на подсъдимия спрямо свидетелката системен телефонен терор, страха и от
евентуалните му бъдещи действия принудили свидетелката В. да се обърне към съда
и да поиска защита.
Следва да се отчете, че в писмо рег.№334 р
– 4994 от 18.06.20г. /л.108 том І/ от ДП
изрично е посочено, в пункт първи, че Заповед за незабавна защита от домашно насилие №10/27.12.2019г., издадена по реда на чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC -
***, е била връчена на 28.12.2019г. лично на подсъдимият от полицейският служител
Мирослав Цанов – ООР в РУ ***, но дори и след това подсъдимият продължил да
притеснява свидетелката В., за това тя блокирала телефоните му, но дори и след това, той продължил да я търси от
скрити номера.
В пункт
втори на цитираното
по горе писмо е посочено, че - Заповед за защита от
домашно насилие № 1/27.01.2020г.,
издадена по реда на чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/ по гр. дело № 1531/2019 г. по
описа на PC - ***, е била разпределена за връчване на 03.02.2020г. на полицейският
служител Борислав Минковски КО ООР.
В тази връзка и с оглед изясняване
конкретната дата на връчване на заповедта, с писмо е изискано от PC –
***, копие от разписката, с която е била връчена
заповедта на подсъдимия. Видно от същата разписката /л.112 том І/ от ДП - която подсъдимият е подписал с дата 08.02.2020г. е, че той е
получил Заповедта и е запознат и със
съдържанието на заповедта на посочената дата. Всъщност при тази ситуация
всякакви изводи в обратния смисъл са просто лишени от логика.
При това съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е бил наясно, както че срещу него е
издадена Заповед № 10/27.12.2019г., за незабавна защита по
смисъла на чл.18 от ЗЗДН, така и че
срещу него е издадена Заповед за
защита от домашно насилие №
1/27.01.2020г., издадена по реда на чл.15,
ал.2 от Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/ и двете издадени по гр. дело № 1531/2019г. по описа на PC -
***, и е бил наясно със
съдържанието им и наложените му забрани по отношение на свидетелката. Нещо
повече същият е бил наясно, че тези заповеди съставляват съдебни актове
неизпълнението, на които е скрепено със съответни санкции.
Независимо от това си знание подсъдимия Г.Б.Б. съзнателно е нарушил Заповед за защита от домашно насилие №1/27.01.2020г., като на посочените дати в инкриминирания период от 13.02.2020г. до
31.05.2020г., приближавайки
свидетелката В. се е опитал да комуникира с нея по описания начин.
В тази връзка в заключението на
изготвената по делото съдебна психолого - психиатрична експертиза, която съдът
кредитира, се сочи че: „От данните по делото и освидетелстването е видно, че у В.
на 22.02.20г. е възникнала остра
психогенна реакция от неочакваните действия на Г.Б.Б.….. че след последната им среща в средата
на месец май 2020г. е била много напрегната, гневна и обидена от конфликтните
им отношения, от налаганият и` от него психически тормоз“;
Полицейските служители
Г. Ч.А. и Д.И.К.и Д.И.К.сочат, че на 13.02.2020г. са били изпратени на сигнал при отиване на място са
установили св.В., която е била видимо притеснена, трепереща, объркана и
уплашена, че въпреки издадената Заповед подсъдимият си позволява да я преследва
и притеснява.
Свидетелката В.В.Д., например сочи в
показанията си касателно последното от деянията включено в инкриминирания
период относно това как се е чувствала В.: „Каза че я е пресрещнал… Деси неможа да ми
обясни какво точно е станало защото, като стане така, тя така се уплашва, че
неможе после да обясни смислено“.
В това отношение съдът кредитира и
показанията на свидетелите Д. В. В., св.Виолина Валериева Д.,
св.С.К.Я., св.К.Б.И., свидетелите полицейски служители М.З.М., Б.В.В.и Н.Н.К., Г. Ч.А. и Д.И.К.и Д.И.К.- относно развитието на конкретните ситуации от указания период – които се потвърждават и от приложените записи
от Телефон 112, от заключението на изготвената съдебна психолого - психиатрична
експертиза, а също и от останалите приобщени по делото доказателства.
Да съдът ще се съгласи, че в нито един от
случаите не е имало физическа агресия проявена
от страна на подсъдимия спрямо пострадалата макар при последният такъв да
се изяснява, (че той е хвърлил камък в посока на пострадалата), което индикира
именно на това. Същевременно цялостното поведение на подсъдимия, описаните
действия предприети от него са притеснителни за свидетелката, доколкото
нарушават драстично душевното и физическото и`, спокойствие и се явяват форма
на психическо и емоционално насилие и по своето съдържание и по начина, по
който подсъдимият е търсил контакт, явно нежелан от свидетелката. Факт, е че дори
самото му присъствие в близост до нея я е разстройвало до толкова, че тя не е
била в състояние смислено да разкаже за това.
Подсъдимият Г.Б.Б. е осъществил от правна страна състава на престъплението
по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, тъй като за периода от 13.02.2020г. до 31.05.2020г., в гр.***, обл. Враца и гр.***, обл.Враца, в условията на
продължавано престъпление, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020г., издадена по реда на чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, в
полза на Д.В.В.от гр.***, като нарушил забраната да приближава В. и жилището й
на по - малко от 40 метра, както следва:
На
13.02.2020г. в гр.***, обл. Враца, на
бул.„Христо Ботев“, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с per. № ***не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020 г., издадена по реда на чл.
15, ал. 2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, като с
управлявания от него автомобил се приближил в непосредствена близост до лек
автомобил марка „Сузуки“ модел „Сплаш“ с per. № ***, управляван от Д.В.В.и
след това последвал същият този автомобил, движейки се на разстояние по - малко
от 40 метра от него
На
22.02.2020 г. в гр. ***, обл. Враца, в
гробищния парк, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020
г., издадена по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по
описа на PC - ***, като се
приближил на разстояние около 3 метра до Д.В.В.и започнал да настоява да говори
с нея да се съберат да живеят заедно
На
неустановена дата в периода 06.05.2020г. - 31.05.2020г. в гр.***, обл. Враца, ул.“Любен Каравелов“ № 3 не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 1/27.01.2020 г., издадена по реда на чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на PC - ***, като отишъл
пред жилището на Д.В.В.и, приближавайки се на разстояние от около 5 метра от
нея, настоявал отново да се съберат да живеят заедно - престъпление по
чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.296, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Престъплението
е насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените отношения,
гарантиращи изпълнението на съдебните
актове и издадените с тях
разпореждания.
На първо място от обективна
страна, съдът счита, че първото изискване на закона, а именно - да има издаден
съдебен акт - Заповед за защита от
домашно насилие, е налице. Срещу подсъдимия е била издадена Заповед за защита от домашно насилие
№ 1/27.01.2020 г., по
смисъла на чл.15 от Закона за
защита от домашно насилие. Знаейки за това същият на посочените дати в инкриминирания
период многократно се приближавал към пострадалата, като настоявал отново да се
съберат да живеят заедно.
На второ място от
обективна страна подсъдимият Г.Б.Б. не е изпълнил издадената Заповед за защита от домашно насилие
№ 1/27.01.2020 г., съгласно,
която му е било забранено да се приближава на по - малко от 40 метра от св.В.;
от жилището, което в момента обитавала / находящо се в гр.***, обл. Враца, ул.„Любен
Коравелов“ № 3/, както и всяко друго такова, в което тя се установи да живее;
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата. Посочените мерки
спрямо подсъдимият Г.Б.Б. са наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от датата
на издаване на заповедта - 27.01.2020г.,
като същата била окончателна и подлежала на незабавно изпълнение.При това на 08.02.2020г. тази заповед
е била връчена лично на подсъдимия.
Нещо повече
и трите деяния осъществени в рамките на продължаваното престъпление от
подсъдимия Г.Б.Б. попадат в периода на действие на цитираната Заповед за защита от домашно насилие
№ 1/27.01.2020 г. и той
е имал задължението да спазва наложените му с нея ограничения.
Заповедта въвежда
задължение за подсъдимия да не доближава св.В.. Съгласно легалната дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.“
В конкретния случай начинът, по който подсъдимият е влязъл в тази форма на комуникация
с пострадалата, на три пъти на различни дати и места, и на разстояние по-малко
от 40 метра от св.В., които се явяват обхванати от закрилата осигурена от Заповедта, е по своята същност проявна
форма на психическо и емоционално насилие над личността на св.В.,
защото така подсъдимият е обезпокоил сериозно пострадалата, ограничавайки личния живот, личната свобода и личните права на
пострадалата по един безапелативен, изключително груб и нецивилизован начин,
изхождайки единствено от собствените си потребности и желания. Точно подобно поведение е
забранявала издадената Заповед за защита от домашно насилие. При положение, че конкретно е било забранено на подсъдимият Б.
да се приближава на
по - малко от 40 метра от пострадалата В.; от жилището, което в момента
обитавала, както и всяко друго такова, в което се установи да живее;
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата, следва че той пряко, я е нарушил при това повече от
един път/на три пъти/ - което ясно говори за неговата арогантност и
безпардонност.
На 13.02.2020г. в гр.***, обл. Враца, на бул.„Христо Ботев“, като с управлявания
от него автомобил се приближил в непосредствена близост до лекият автомобил
марка „Сузуки“ модел „Сплаш“ с per. № ***, управляван от Д.В.В.и
след това последвал същият този автомобил, движейки се на разстояние по - малко
от 40 метра от него - подсъдимият е нарушил вменената му заповед с
осъществените от него действия по преследване и притискане на пътя на
автомобила на пострадалата въпреки възможността безпрепятствено да я изпревари
и да продължи по пътя си, защото въпреки забраната, той е целял да я предизвика
да спре автомобила си, за да разговаря с него.
За втори път на 22.02.2020 г. в гр. ***, обл. Враца, в
гробищния парк, като се приближил
на разстояние около 3 метра до Д.В.В.- подсъдимият е нарушил вменената му
заповед и забрана. В случая е без значение, какво е било намерението му/дали да
посети гроба на приятел или непременно да се добере и срещне с пострадалата/,
сам по себе си факта, че е паркирал колата си, в непосредствена близост до
автомобила на пострадалата свидетелка, че виждайки я, не е променил посоката си на
движение, за да не я срещне, а напротив я е причакал - говори ясно, че
отиването му на този конкретен ден и на това място не е случайно, а съзнателно и
целено, поради което и самото му присъствие и приближаване към В. на посоченото
обществено място въпреки, съзнанието, че има забрана за това, прави деянието му
съставомерно.
С оглед
дългогодишната връзка между подсъдимият и В., той е знаел местонахождението на
бащиният дом на свидетелката, при което отивайки на - неустановена дата в периода
06.05.2020г. - 31.05.2020г. в гр.***, обл. Враца, ул.“*********пред жилището на Д.В.В.и, приближавайки се на
разстояние от около 5 метра от нея, той несъмнено е съзнавал, че ще наруши
заповедта, в която изрично е записана една от забраните, а именно да не приближава жилището на
свидетелката В., което в момента обитавала /находящо се в гр.***, обл. Враца,
ул.„Любен Коравелов“ № 3/, както и всяко друго такова, в което тя се установи
да живее; но в случая адресът е изписан и в самата заповед, с която подсъдимият
се е бил запознал още на 08.02.2020г. Ирелевантно е какво е било намерението му, тъй
като той е отишъл там без нейно знание и съгласие, поради което и самото му присъствие и
приближаване на дома и`, съзнавайки че има забрана за това, прави деянието му
съставомерно. Следователно не се касае за случайно
попадане на това място, а за целенасочено отиване там.
В този смисъл от обективна страна е именно налице
неизпълнение на Съдебна Заповед за
защита от домашно насилие по смисъла на чл.296, ал.1
НК. Отново следва да се посочи, че е без значение за съставомерността на
деянието за всеки един от процесните случай дали подсъдимият е искал просто да
кара по пътя, респективно да посети гроба на свой познат, или е искал да постои
пред дома на свидетелката, а не да извършва някакъв акт на насилие, защото
самото му присъствие там - е такъв акт. Заповед
за защита от домашно насилие, се издава в полза на защитено лице и цели да гарантира
нормалният му и необезпокояван
начин на живот. Заповедта ще бъде нарушена не само при проявата на някакво насилие, спрямо защитения, но и
при нарушаване забраните за неговото
приближаване.Законът презюмира, че след като има издадена заповед за защита,
то са налице и предшестващи отношения между страните, при които насилието вече
е било упражнявано, затова самото присъствие на лицето срещу което е издадена
заповедтта и приближаването му към пострадалия отново се презюмира, че е годно да
причини дискомфорт, стрес, страх и само по себе си се приравнява на психическо
насилие.В тази връзка независимо от намерението на подсъдимия приближаването му към пострадалата
свидетелка се явява съставомерно деяние
по чл.296 ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението
е извършено с действие, изразяващо се в неспазване на съдебен акт - издадена Заповед
за защита от домашно насилие, а именно приближил се е на по - малко от 40 метра от пострадалата В. - действие,
което той е извършил на няколко пъти.Следва да се посочи и че забраната е за приближаване на свидетелката на някое от указаните в
заповедта места, с което и деянието е било довършено.
От
субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл – целенасочено и упорито, като същият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че РС - *** е издал валидна съдебна
заповед за защита от домашно насилие в полза на свидетелката Д. В., която го
задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо нея, като му
забранява да я доближава, като същият е предвиждал, че с действията си няма да
зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна същият е искал
да наруши забраните.При това подсъдимият
е бил запознат с нейното съдържание, наложените забрани, както и последствията
при неспазването и пряко е целял това. В самата заповед, препис от която му е
бил връчен, както вече се посочи на
08.02.2020г., е записано
предупреждението, че съгласно чл.21, ал.2
от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, констатирано от
полицейските органи, той ще бъде задържан и ще бъде уведомена прокуратурата.
Въпреки това, той на инкриминираните дати в инкриминираният период е нарушил
цитираната заповед с извършване на активни действия – приближил се до
пострадалата отправяйки към нея
словесните си претенции, като по този начин е желаел настъпването на
противоправните последици от действията му.
Налице е
продължавано престъпление, тъй като подсъдимият е извършил три идентични деяния
спрямо пострадалата В., поради което, всяко едно от тези деяния осъществява
поотделно състава на престъплението по чл.296, ал.1
от НК, извършени са през изключително
кратък период от време от около два
месеца и половина, а именно от 13.02.2020г. до 31.05.2020г.,, при една и съща обстановка - подсъдимият е нарушил Заповед за защита, първо като
с управлявания от него автомобил се
е приближил в непосредствена
близост до лекият автомобил управляван от Д.В.В.и е последвал същият този
автомобил, движейки се на разстояние по - малко от 40 метра от него;
Второ до местата и за социални
контакти/гробищен парк/;
и
трето до жилището и` в
гр.***,обл.Враца, ул.“*********
При
това подсъдимият е осъществил всяко от отделните три деяния включени в състава
на единното продължавано
престъпление действайки с пряк умисъл.По тези съображения съдът приема, че
последващото деяние осъществено на неустановена дата в периода 06.05.2020г. - 31.05.2020г. се явява, от обективна и субективна
страна, продължение на предшестващото го от 22.02.2020г., а то от своя страна
на предшестващото го от 13.02.2020г., поради което е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Характерът на деянията многобройността им в рамките на
инкриминираният период и начинът на извършването им разкрива съответна тежест с
оглед степента на обществена опасност, което игнорира възможността конкретният случай
да се разглежданият от призмата на малозначителността по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Въпреки това, предприетите със Заповедта за защита мерки за обществено
въздействие очевидно не са изиграли поправителна роля спрямо дееца, който е
продължил престъпното си поведение, демонстрирайки не само незачитане на неприкосновеността на личната сфера на защитеното
лице, но и пълно неглижиране на
правовия ред и постановения съдебен
акт. Касае се за лице, проявяващо
ескалираща във времето престъпна упоритост, извършил инкриминираното деяние в
кратък интервал от време.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че се доказа по
несъмнен и безспорен начин обвинението срещу подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.296, ал.1
от НК, поради, което го призна за виновен по това обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Б.Б. понастоящем е на 39г., роден
е на ***г. в гр.***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, висше
образование, международен шофьор в ********, живущ ***, настоящ адрес:***, ЕГН **********, като видно от приобщената към делото справка за
съдимост не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава VIII, Раздел IV на НК.С
престъплението не са причинени имуществени вреди и не е налице никоя от
хипотезите на чл.78а, ал.7 НК,
ограничаващи приложението на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VIII, раздел IV НК, следователно
налице са предпоставките на чл.78а от НК в тяхната кумулативна даденост, поради
което и предложението на прокуратурата за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е основателно.
За извършеното от него престъпление по чл.296 ал.1 от НК в редакцията на закона актуална към дата на извършване
на деянието се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. От деянието няма
настъпили имуществени вреди.
При определяне вида и
размера на наказанието, което се следва на подсъдимият
Г.Б.Б., съдът съобразно разпоредбите на закона обсъди тежестта на
деянието, подбудите за неговото извършване, както и отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
/чистото съдебно минало, социалния му статус на работещ и семейното му
положение на необвързан, добросъвестното процесуално поведение по време на
разследването и добрите характеристични данни, както
и че подсъдимият макар и частично признава деянията, които е извършил и
в крайна сметка изразява съжаление, което явно сочи
на осъзнаване на неправомерността на поведението му/, както и отегчаващите
такива, (времето и местата на извършването на деянията /на обществени места, а едно
от деянията и през тъмната част на
денонощието/, както и ескалираща във времето престъпна упоритост и настойчивост
при извършване на престъплението, незачитайки, както личността и достойнството
на св.В., така и установения в страната законов ред, касаещ обществените отношения,
уреждащи въпросите на домашно насилие и чувството му за недосегаемост), което
мотивира съда да наложи на подсъдимия административно наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства в предвидените от закона параметри
/разпоредбата на действащият към датата на деянието чл.78а от НК/ в размер над
минималният, но под средният предвиден в закона от 2500 лв. Съдът счита, че в този
вид и размер наказанието ще изиграе своята възпираща, превантивна и
възпитателна роля и целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК ще бъдат постигнати в
тяхната цялост.
На основание чл.301 ал.12 от НПК
съдът ПОСТАНОВИ приобщените като веществено доказателство два броя оптични носители CD, съдържащи аудиозаписи от подадени
сигнали на телефон № 112, приложени
на л.81 и л. 218 - том I от ДП, да останат на съхранение по
делото и да се унищожат ведно с унищожаване на делото.
С оглед изхода на делото съдът ОСЪДИ подсъдимия Г.Б. Б. да заплати на
основание чл.189, ал.3 НПК в полза
на Държавата, по сметка на ОДМВР Враца, сумата от 567,30 / петстотин шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/ лв.,
представляваща направени в хода на ДП разноски.
Мотивиран така съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: