№ 1111
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 във вр. с чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес - гр. София, бул. „България“ 81, вх.В, ет.8, ап.22, общ.
Столична, обл. София (столица), чрез адв. В.Г., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 10844/21.12.2021г., изд. по ч.гр.д.№ 19658/2021г.
от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е отхвърлено заявлението за
сумата от 249,87 лева - неустойка, за предсрочно прекратяване на договора,
ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура **********/20.08.2019 г., както и за разноските над уважените
размери от 13,75 лева за държавна такса и над 99,02 лева – адвокатско
възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови
издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези суми.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
За да постанови обжалваното разпореждане, Районният съд излага
основни съображения, че въпросната сума произтичат от нищожни клаузи,
поради което и заповед за изпълнение за нея не може да бъде издадена, тъй
като клаузите от договора за мобилни услуги и лизинг, установяващи, че
1
длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, като потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора, са нищожни и не пораждат права и
задължения за страните. Позовава се на задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК
на ВКС, с които е разяснено, че неустойката следва да се приеме за нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и
на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава
с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Районният съд аргументира също, че в случая неустойката,
уговорена в договора за мобилни услуги, е в размер на три месечни
абонаментни такси, след предсрочното му прекратяване. По този начин е
установено, че потребителят следва да заплати трикратния размер на
дължимите месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. Операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация, предвид
предсрочното му прекратяване.
Наложен е правен извод, че така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
2
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на
потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По
този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на три месечни абонаментни такси, без да може да ползва
установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като
нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги.
Позовава се и на съдебна практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане
на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три стандартни
месечни абонаментни такси, в размер на 249,87 лева, не санира
недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият
юридически факт. След като последната е изцяло недействителна, не може по
нея да се претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в
съответствие с нормите на добросъвестността. Договорът за мобилни услуги
е договор с периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се
задължава да предостави определени услуги, а потребителят да заплаща
договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на
потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали
поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, развалянето няма
обратно действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание
една в друга. В тази хипотеза се дължи цена за 2 предоставените услуги до
момента на развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред
от задължението за предоставяне на услугата, като изцяло от преценката на
доставчика зависи дали при неизпълнение ще развали договора или пък ще
продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена или такса.
Ако доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр.
II ЗЗД, същият има право на обезщетение за вредите от развалянето, които
могат да бъдат скрепени и неустойка. Според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП обаче
3
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП неравноправна
клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да задържи сума,
получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай,
което е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявлението в тази му част.
Под израза „задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се
разбира всяка клауза, която поражда вземане за доставчика, което не намира
оправдание в собственото му изпълнение, ако сам прекрати договора.
Изложените по-горе съображения сочат на извод, че дори и неустоечната
клауза да се приеме за действителна, то тя е неравноправна, тъй като е
договорена във вреда на потребителя.
С частната жалба на „Теленор България“ ЕАД се оспорват
направените правни изводи.
Окръжен съд -Пловдив, V гр.с., намира, че частната жалба е
неоснователна. Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника К.Й.И. за няколко суми,
включително и сумите – предмет на въззивното производство,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на четири договора за
мобилни услуги. Самите договори не са приложени към заявлението, както и
твърдените фактури, а само общите условия на мобилния оператор. Според
твърденията на заявителя, в договора за мобилни услуги е уговорено, че в
случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока му по вина или
инициатива на потребителя, той дължи неустойка или при нарушаване на
задълженията му, дължи за всяка симкарта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на стандартните месечни абонаменти за
оставащия срок на договора, но за не повече от три месечни плащания, а в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
действащата ценова листа и заплатеното до момента.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла
4
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде
заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за
съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК – дали кореспондират със закона
и добрите нрави, както и за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. В
заявлението се твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
сключени договори, което е ангажирало договорната му отговорност за
заплащане на неустойки. Настоящата инстанция се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд, че е налице обоснована вероятност клаузата за
определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла
на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на
евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на
договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му,
като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока
на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за
стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най – високите
месечни абонаменти според плана. Следва в състезателен процес да се
провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се
отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят
като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни 3
плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга,
каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор.
Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите
абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.
Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
10844/21.12.2021г., изд. по ч.гр.д.№ 19658/2021г. от Районен съд – Пловдив,
XV гр.с., с което е отхвърлено заявлението за сумата от 249,87 лева -
неустойка, за предсрочно прекратяване на договора, ненадвишаваща сбора на
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
**********/20.08.2019 г., както и за разноските над уважените размери от
5
13,75 лева за държавна такса и над 99,02 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6