Решение по дело №401/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 90
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20215000600401
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600401 по описа за 2021 година
Производство по реда на Глава 33 НПК.
С присъда от 10.02.2021г., постановена по НОХД № 1439/2019г. по описа
на Районен съд- Пазарджик Н. К. Ш. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 НК му е
било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от
три години.
С присъдата Н. К. Ш. е бил признат за невинен в извършване на
престъпление по чл.325 ал.1 НК като на основание чл.305 ал.6 вр.чл.301 ал.4 и
чл.1 ал.3 вр.ал.1 т.2 от УБДХ му е било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
Присъдата е била потвърдена с решение № 17/07.06.2021г., постановено
по ВНОХД № 277/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
На 20.07.2021г. в Районен съд- Пазарджик е постъпило искане от
осъдения Н. К. Ш. за възобновяване на делото, в което твърди, че е бил
осъден несправедливо и при допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с правото му на защита, поради което иска да бъде оправдан по
1
повдигнатите му обвинения.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив даде становище
за неоснователност на искането.
Защитникът на осъдения Н.Ш., назначен от настоящата инстанция,
адв.С.Б. поддържа искането за възобновяване на делото и моли да бъде
уважено.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а
разгледано по същество е неоснователно.
Основен акцент в искането на осъдения Н.Ш. за възобновяване на
производството е за нарушено право на защита при разглеждане на делото от
първата и въззивната инстанция или както твърди, че били нарушени
човешките му права, не му била дадена „думата“, не били разпитани
свидетелите и фактическата обстановка останала неизяснена, а назначеният
му служебен защитник на практика бил „провалил“ защитата му, за да бъде
осъден по повдигнатото му обвинение. Всички тези оплаквания, които явно
визират касационното основание по чл.348 ал.3 т.1 НПК като основание за
възобновяване на делото, не намират опора в материалите по делото.
При разглеждане на делото в районния съд подс.Ш. е бил представляван
от назначен му по негово настояване служебен защитник адв.К. Р., която още
преди даване ход на съдебното следствие е направила искане за назначаване
на комплексна СППЕ на подсъдимия, за да се установи психичното му
състояние към момента на деянието и възможността му пълноценно да
участва в наказателния процес, изготвена с положително становище по
поставените задачи. Подс. Ш. е останал недоволен от адв. Р. и поради
разногласия по линията на защитата е поискал да бъде представляван от друг
служебен защитник и такъв му е бил назначен. Назначеният му нов служебен
защитник адв. К. Ш. е присъствала във всички проведени пред районния съд
заседания, имала е активно участие по време на съдебното следствие както
при разпита на свидетелите по делото, така и при извършването на други
съдебни следствени действия и е пледирала за оневиняването на Ш. по
предявените му обвинения / действително за престъплението по чл.325 ал.1
от НК е бил оправдан /. Впоследствие адв. К. Ш. е и обжалвала присъдата
пред окръжния съд и е била негов служебен защитник и във въззивното
производство.
Както пред районния, така и пред въззивния съд, подс. Н.Ш. е участвал
лично в производството, дал е обяснения по обвинението, присъствал е при
разпита на свидетелите, имал е възможност да упражнява активна лична
защита, да прави искания, възражения, да представя доказателства и е бил
2
запознат с всички процесуално-следствени действия, извършени по време на
съдебните заседания. При пренията първата и въззивната инстанция са му
дали дума за лична защита, както и право на последна дума. В
производството пред настоящата инстанция по искане на осъдения Н.Ш. също
му е бил назначен служебен защитник, който доразвива доводите, изложени в
искането за възобновяване. Всичко това показва, че при първото и въззивното
разглеждане на делото са били охранени и защитени по предвидения в
процесуалния закон начин правата и законните интереси на подс.Ш. и в тази
връзка не се установяват при извънредната проверка на присъдата
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са
ограничили правото му на защита.
Осъденият Ш. възразява и за това, че не му бил допуснат до разпит пред
въззивната инстанция свидетелят А. К. и че не ставало ясно въз основа на
какви доказателства бил осъден, защото фактическата обстановка по делото
не била изяснена. Освен че не е конкретизирал какви обстоятелства ще се
изясняват с разпита на този свидетел, при положение че по делото пред
първата инстанция са били събрани и проверени множество гласни
доказателства, не само посочените в обвинителния акт, следва да се има
предвид, както е посочено и в Решение № 126/5.07.2019г. на ВКС, II н.о., че
суверенно право на решаващите съдилища е да преценят достатъчността,
необходимостта и относимостта на доказателствата и доказателствените
средства, но във всички случаи следва да ги преценят законосъобразно, което
изисква задълбочен и цялостен анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност. В случая и първата и въззивната инстанция са
изложили законосъобразни фактически и правни съображения за взетото
решение, като по ясен, разбираем и непротиворечив начин става ясна волята
на съдилищата защо подс. Н.Ш. следва да бъде осъден за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 НК. Доказателствената дейност на районния и
окръжния съд, видно от мотивните им съображения е била изцяло съобразена
с процесуалните изисквания по чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339
ал.2 от НПК за пълно, всестранно и обективно изследване на всички
правнорелевантни факти, които са били внимателно обсъдени с оглед на
действителното им съдържание, логика и смисъл, а от решението на
окръжния съд, с което присъдата е била потвърдена, по аргументиран и
убедителен начин се разбира защо не са приети като основателни доводите,
изложени в подкрепа на въззивната жалба.
Предвид на изложените съображения, искането на осъдения Н.Ш. за
възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение като
неоснователно, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. К. Ш. за
възобновяване на ВНОХД № 277/2021г. по описа на Окръжен съд-
3
Пазарджик.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4