№ 11686
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110129816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, изменена съгласно протоколно
определение от 05.02.2025 г. (на лист 55 от делото) на П. Д. К. срещу
„Фератум България“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата от 95 лева (след допуснато изменение на
размера на иска чрез увеличаването му) – неоснователно платени по Договор
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
1259116/06.05.2023 г. суми поради нищожност на същия поради липса на
реквизит – посочване на общия размер, правилно посочване на годишен
процент на разходите (ГПР), по-малък размер на шрифта, липса на пълен
погасителен план, неуточняване на правото на отказ, евентуално – поради
неравноправност на клаузите за възнаграждение на поръчителя в свързан
договор, който следвало да се смята за част от договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че на 06.05.2023 г. между страните по
делото бил сключен описания в последния абзац договор за кредит, по силата
на който на ищеца били отпуснати 500 лева, а същият следвало да върне
508,95 лева 11 дена след отпускане на кредита, като плати и лихва 1,79 %, а
годишният процент на разходите е записан като 49,89 %. На същия ден
ищецът бил сключил и договор, по силата на който неучастващо по делото
дружество – „Фератум банк“ от Малта, поело задължение да поръчителства по
договора за кредит, за което ищецът му дължал 86,05 лева. Поддържа се, че
ищецът бил платил 595 лева, но договорът бил недействителен, защото бил
написан с шрифт с кегел по-малък от 12 пункта, документите не били
подписани, не бил посочен общият размер на кредита, тъй като не било
посочено кога и как се изплаща, в размера на ГПР не бил включен разходът за
поръчител, която всъщност била уговорка по самия договор за кредит. Не бил
1
съставен и погасителен план, не било уредено правото на отказ в договора,
както и лихвеният процент на ден. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Фератум
България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Поддържа се, че клаузата за поръчителство по договора била индивидуално
уговорена и поради това не можело да се приеме, че не било избор на ищеца
да получи услуга за платено поръчителство от банката в Малката, като поради
това, че сам бил избрал тази допълнителна по характера си услуга, тя не
можела да се смята за част от кредитния договор и следователно – цената за
нея да се включва в изчислението на разхода по кредита, а оттам – и на ГПР.
Тъй като ищецът сам бил избрал поръчител, то това не следвало да се отразява
на ГПР. Поради това искът бил неоснователен. Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, ищецът
поддържа иска с писмена молба и моли същият да бъде уважен. С писмена
молба ответникът оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 30 – 31 от делото)
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че по силата на
сключен в интернет договор от 06.05.2023 г. ищецът е получил 500 лева
кредит от ответника; че в договора е вписан ГПР 49,89 %; че ищецът е платил
на ответника 595 лева, от които 86,05 лева били възнаграждение по договор с
банка от Малта, която се съгласила да поръчителства по кредита. Съгласно чл.
3, б. „б“ от договор № 1259116/06.05.2023 г., представен на лист 6 – 7 от
делото, възнаградителната лихва по договора възлиза на 8,95 лева, като
лихвеният процент е 1,79 % за периода на договора. Съгласно чл. 5 от
договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на ответника. Договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени от заемателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряването на заема.
Съгласно представено от ответника приложение към договора за кредит
– стандартен европейски формуляр, т. 4.3., ищецът е дължал на поръчителя
86,05 лева, които не се смятали като разход по кредита, тъй като били за
допълнителна услуга, от която сключването на договор за кредит не зависело.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за връщане на неоснователно платеното по нищожен
договор за кредит поради неспазена форма, изписване на текста с по-малък
шрифт, неправилно изчислен ГПР и липса на реквизити – погасителен план и
указание за правото на отказ, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с
2
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 10, ал.
1 ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е платил на
ответника повече от чистата стойност на кредита, като в тежест на ищеца е да
установи плащането, а на ответника – наличие на договор, размера на шрифта
по договора, както и дали правилно е изчислил годишния процента на
разходите.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите, като намира, че следва да се занимае първо с въпроса
дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание
за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни
да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр,
който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските
кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата
и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж.
така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение
от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
3
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
По оспорения договор съдът намира, че целта на свързания с него т.нар.
„договор за поръчителство“ не е да се обезпечи изпълнението на договора за
кредит, а ответникът да се облагодетелства неоснователно, както е посочено и
от Съда на Европейския съюз в т. 3 от диспозитива на Решение от 13.03.2025 г.
по дело C-337/23 АПС бета България Агенция за контрол на просрочени
задължения. Общоизвестен е фактът, че ответникът „Фератум България“
ЕООД е еднолично дружество на най-големия съдружник в „Мултитюд банк
(Малта)“ АД – „Мултитют“ СЕ, регистрирано във Финландия европейско
дружество. Съгласно формулировката на клаузата на чл. 5 от договора, за да
бъде потребителят одобрен за отпускане на кредит, следва задължително да
сключи още и договор за поръчителство с посочено от кредитора юридическо
лице – гарант. Поради това декларацията на ответника, че става въпрос за
„допълнителна услуга“ по договора е абсолютно измамна и представлява
форма на нелоялна търговска практика, доколкото в чл. 5 от договора е
ясно описано, че той няма как да бъде отпуснат без обезпечение. Поради това
и разходите за обезпечение задължително се включват при изчисляване на
общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, доколкото без такова
обезпечение не се отпуска кредит въобще.
При това положение следва да се провери дали вписаният в договора за
кредит ГПР от 49,89 % означава, че ако кредитът се заплащаше само на една
вноска (т.нар. „облигационен падеж“ и беше отпуснат за една година за
отпуснатия размер от 500 лева максималният допустим размер на общия
разход (при допускане изцяло в полза на кредитодателя – при анюитетни
(равни месечни) вноски с всяка следваща вноска остатъчната главница
намалява и разходите следва значително да спадат във времето) би бил 249,45
лева, а за кредит със срок на изплащане 16 дена – от 06.05.2023 г. до
22.05.2023 г., този размер би бил 16/365 от последната сума, или 10,93 лева. В
случая исканата лихва е 8,95 лева, а възнаграждението на поръчителя – 86,05
лева, или общият разход е 95 лева, т.е. почти 10 пъти по-голям от допустимия.
Следователно ГПР не е посочен правилно и според цитираната по-горе
съдебна практика целият договор за кредит е нищожен поради противоречие
със закона – чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Съгласно чл. 23 ЗПКр когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното и обстоятелството, че сумата от 595 лева е платена
пряко на ответника, а не на трето лице (ответникът я е получил, за да я
преведе на поръчителя, но с оглед недействителността на договора за кредит
подобна операция се явява без основание), предявеният иск е основателен и
4
следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 50 лева – държавна такса, които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Процесуалният представител
на ищеца – адвокат Г. Ч. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, като от представения на лист 35 от делото договор за правна защита
и съдействие се установява, че действително е осъществил такава на това
основание. Поради това, и предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото и обстоятелството, че адвокатът не се е явил в откритото съдебно
заседание по делото, в негова полза следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, да заплати на П. Д. К., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „С. Н.“ № **, ет. *, сумата от 95 лева (деветдесет
и пет лева) – недължимо платена на ответника сума за обезпечаване на
поръчителство по договор за кредит № 1259116/06.05.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, да заплати на П. Д. К. с
ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „С. Н.“ № **, ет. *, сумата от 50 лева
(петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38 ЗАдв
„Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, да заплати
на адвокат Г. Г. Ч., с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: С., ул.
„И. Д. № *, ет. *, ап. *, сумата от 200 лева (двеста лева) – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5