Решение по дело №1787/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1185
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20192100501787
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

III-175                                  23.12.2019 год.                                гр. Бургас

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                             трети въззивен граждански състав

на десети декември                                  две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                  2. Йорданка Майска

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело № 1787 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следно :

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 45612/16.10.2019г. на БРС от ОД на МВР - Бургас, Булстат-*********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора К.Калоянов, чрез ю.к. Г.Владимирова против Решение № 2292/30.09.2019г. по гр.д. № 5190/2019г. на БРС, с което съдът е уважил  осъдителния иск на Х.И.М. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. Раковски № 2, против ОД на МВР - Бургас, за заплащане на сумата от 1750,34лв.-главница, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд  от 364,26часа за исковия период: 01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019г.-завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да му заплати направените разноски. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият Х.И.М. с ЕГН-**********, е оспорил, чрез процесуалния си представител адв.Ст.Кралев, въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.187, ал.6 и сл.  от ЗМВР.

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Х.И.М., ЕГН ********** да бъде осъден ОД на МВР - Бургас да заплати на ищеца сумата от 1750,34 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., възлизащ на 264,26 часа извънреден труд, по възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

Въззиваемият твърди, че за исковия период 01.07.2016г. – 30.06.2019г. е заемал длъжност с.п.в група „О.о.р.“ при ***** Районно управление в структурата на ОД на МВР – Бургас и като такъв има статут на държавен служител. В изпълнение на задълженията си е  полагал труд на 12-часови смени (включително нощни) при сумирано изчисляване на работното време. Твърди също така, че за процесния период е положил общо 1874 часа нощен труд, който след приравняването му към дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 2039,112часа, което води до наличие на извънреден труд в размер на 255,112часа и същият следва да му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лв. на час. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1530,67лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.178, ал.1, т.3,  вр.чл.179, ал.1, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно с лихвата за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1 750,34лв., представляваща допълнително възнаграждение за 264,26 часа положен извънреден труд през периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

 Въззивникът е оспорил исковата молба като неоснователна, с насрещно твърдение, че е извършил дължимото плащане за нощен труд на ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни плащания по служебното правоотношение. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Х. не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.Също ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период ищецът е заемал по служебно правоотношение с ответника длъжността с.п.в група „О.о.р.“ при ***** Районно управление в структурата на ОД на МВР – Бургас, като по график е работил на 12 часови смени и е полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч. – по 8 часа.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. 

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Х. е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

В този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.

Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

Съгласно приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза, на база представените  седмични графици от ОД на МВР – Бургас през периода от 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил 231 нощни смени, възлизащи на 1848 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 2112,26 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1848 часа, за които са изплатени 462 лева (по 0,25 лева на час). Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 264,26 часа, като стойността му е 1750,34 лева.

Не са налице основания за приспадане от тази сума на платените суми за нощен труд часове за процесния период, като в този смисъл доводите на въззивника не се споделят. Това е така, защото в извънредния труд не е включен нощен труд – т.е. за тези часове не се дължи заплащане за нощен труд и такова не е извършено, поради което сумата за платения за останалите часове нощен труд не следва да се приспада. Тези часове следва да се заплатят само като извънреден труд. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 2112,26 часа. Разликата от 264,26 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 1750,34 лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца.

При изложените мотиви на настоящия състав, се налага идвод, че постановеното от БРС решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият  е претендирал заплащане на разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 420лв. с ДДС, което съобразно изхода по делото подлежи на уважаване.

Мотивиран от горното,Бургаският окръжен съд,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2292/30.09.2019г., постановено по гр.д. № 5190/2019г. на РС-Бургас, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от Калоян Калоянов, да заплати на Х.И.М., ЕГН **********, сумата от 420лева (четиристотин и двадесет лева) за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: