Решение по дело №123/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 213
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20227130700123
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 18.11.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.                          

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Х.адм. дело № 123/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.54, ал.6 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Административното дело е образувано по жалба на С.В.К. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Ловеч. С оспорената заповед е одобрено изменение в КККР на гр. Тетевен, като в ПИ с идентификатор 72343.500.1798 е нанесен нов обект, представляващ сграда с идентификатор 72343.500.1798.3 с площ 17 кв.м. и предназначение: Селскостопанска сграда.

В жалбата се твърди, че заповедта за изменение на КККР е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Доводите за нарушение на материалния закон са три – новонанесената сграда не е отразена вярно на скицата, тъй като на място е долепена до съседната сграда; неправилно е отразено и нейното предназначение „селскостопанска сграда“, тъй като се ползва за лятна кухня; строена е без строителни книжа, поради което не е собственост само на заявителя, а е съсобствена между собствениците на земята. Като процесуално нарушение се сочи несъобразяване от страна на органа с подаденото от оспорващия възражение против проекта за изменение. Жалбоподателят моли съдът да отмени оспорения акт и да му присъди направените разноски. 

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания и развива допълнителни доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, в придружителното писмо към преписката агажира становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна, редовно призована, в о.с.з. чрез упълномощен адвокат аргументирано оспорва жалбата и моли да се остави в сила заповедта като законосъобразна, претендира направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Поземлен имот с идентификатор 72343.500.1798 по КККР на гр. Тетевен е съсобствен между И.С.В. и С.В.К. – договор за доброволна делба на л.29 и нотариален акт на л.39.

Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Тетевен са одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК (л.61).

Административното производство е инициирано от И.С.В., който подава заявление за изменение на КККР на гр. Тетевен поради допуснати непълноти и грешки вх.№ 01-665165/25.11.2021г. (л.7), с което иска нанасянето в ПИ с идентификатор 72343.500.1798 на съществуващ на място обект – сграда с идентификатор 72343.500.1798.3 с площ 17 кв.м. и предназначение: Селскостопанска сграда. Заявлението е придружено с необходимите документи и проект за изменение на КККР (л.18).

С писмо изх.№ 20-84435/07.12.2021г. (л.35) административният орган уведомява заинтересованата страна С.В.К. за започнатата процедура по изменение на КККР на гр. Тетевен чрез отстраняване на непълнота в КК относно нанасяне на липсваща сграда в ПИ с идентификатор 72343.500.1798, като прилага и проекта за изменение. С писмото на К. е предоставен 7-дневен срок да изрази писмени становища или възражения. Жалбоподателят получава лично писмото на 10.12.2021г. (известие за доставяне на л.36).

В предоставения му срок С.К. *** възражение против процедираното изменение (л.38), в което моли да не се издава заповед за изменение. Доводите са, че местоположението на новонанесената сграда не е огразено вярно и тя на място е долепена до съществуващите сгради; невярно е отразено и предназначението й „селскостопанска сграда“, тъй като реално се използва за лятна кухня; сградата не е собственост на заявителя, а на двамата съсобственици на дворното място.

Във връзка с подаденото възражение, от СГКК Ловеч е изпратено уведомление (л.44) до изготвилия проекта геодезист, че следва да представи данни и аргументи дали изградената сграда с №3 по проекта, е обект на кадастъра по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от ЗКИР, както и да представи становище от Община Тетевен, установяващо функционалното предназначение на сградата.

В отговор от заявителя е депозирано в СГКК допълнение към обяснителната записка, в което се излага, че за селскостопанската сграда липсват документи за собственост, същата се използва като склад за дърва за отопление и други домакински вещи, и представлява сграда по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Посочено е още, че между сградата и жилищните сгради 1 и 2 има покрит навес за домакински нужди, който не е обект на кадастъра. Представена е скица, на която е отразен и навеса между сградите. Към отговора са приложени Констативен протокол от 25.01.2022г. на работна група от отдел УТИД при Община Тетевен (л.46) и Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство изх.№ УТИД-04-36-6(1) от 26.01.2022г. на Кмета на Община Тетевен (л.45). От последните два документа е видно, че след извършена проверка на място от компетентните общински органи е установено, че сграда с идентификатор 72343.500.1798.3 по КККР на гр. Тетевен с начин на трайно ползване „селскостопанска сграда“ е постройка на допълващото застрояване – помещение за отоплителни материали и склад/мазе и се ползва като такава.

В отговор на подаденото възражение административният орган изпраща до С.К. писмо изх.№ 20-12733/07.03.2022г. (л.50), в което мотивирано приема за неоснователно възражението, обсъждайки всички изразени в него доводи, и прави извод за липса на законни пречки за процедиране на исканото изменение. Писмото е получено от оспорващия на 09.03.2022г., видно от известието на л.51.

Административното производство приключва с издаването на оспорената Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на СГКК Ловеч (л.52). С нея е одобрено изменението на КККР на гр. Тетевен, състоящо се отстраняване на непълнота или грешка относно липсваща сграда, чрез нанасянето на нов обект в картата – сграда с идентификатор 72343.500.1798.3, площ 17 кв.м., предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за собственост. Към заповедта е приложена скица-проект на направеното изменение.

От органа е изпратено уведомление за извършеното изменение (л.54) с приложени заповедта и скицата проект, до И.С.В. (получено на 16.03.2022г. – л.56) и С.В.К. (получено на 16.03.2022г. – л.55). Последният подава жалба против заповедта, и по нея е образувано настоящото производство.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението на която (л.150), прието от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните, вещото лице е дало отговори на поставените му въпроси. Съгласно заключението, за проектната сграда няма данни за одобрени строителни книжа, между нея и съществуващите жилищни сгради има посочени точни отстояния, като покривната плоча достига до сграда 72343.500.1798.2. Вещото лице е категорично, че е заснело на място местоположението и то напълно отговаря на това по скицата-проект, а при проверката на място е установило, че в сградата се съхраняват дърва за огрев и зимнина и тя не е пригодена за лятна кухня, поради което записът в КККР за трайно предначначение „селскостопанска сграда“ не е грешен. Установило е, че изработената преписка за изменение на кадастъра съдържа всички изискуеми по наредбата данни и материали, и тъй като сградата не е нанесена в одобрената КК, а съществува на терен, е допусната непълнота или грешка в КККР. Към заключението си вещото лице е приложило скица, на която е отразена проектната сграда със съответните отстояния от жилищните сгради, и навеса над празното пространство в северната й част.

В с.з. вещото лице поддържа заключението, като потвърждава, че е извършил оглед на място и на комбинираната скица е отбелязал отстоянието между постройката и сгради 1 и 2, самата сграда не е слепена, а плочата над сградата опира до сграда 2. Излага, че в проектната сграда вода няма със сигурност, нито мивка, има две стаи, в лявата стая са дърва за огрев, а в дясната стая има зимнина. Категоричен е, че мястото между процесната сграда и жилищната сграда е задънено с ламперия, но не представлява помещение като самостоятелен обект, а е навес, както е изобразен на скицата. Допълва, че ако я няма плочата над това празно пространство, със сигурност за съседните сгради няма от къде другаде да се отводнява.

По делото са разпитани двама свидетели от страна на оспорващия – неговите съпруга Р.К. и сестра Т.К.. И двете излагат, че процесната сграда е била стара барака (навес) за дърва и е строена в този си вид малко след 2000г., залепена е до гърба на тяхната къща, между къщата и постройката е направена плоча за навес и се използва за лятна кухня. Двете жилищни сгради са със самостоятелни входове, като техният е от обратната страна на постройката.

По искане на заинтересованата страна И.С.В. в о.с.з. като свидетели са разпитани дъщеря му и живееща наблизо съседка на имота. Съседката М.Й. излага, че постройката е отпреди 90-те години и тъй като между нея и къщата е имало празно място под формата на коридорче, през което при валежи се е наводнявала входната им врата и се е нанасяла кал, И.В. удължил плочата над празното място и сложил на стената на къщата ламперия за естетика и да пази от навяване. Потвърждава, че процесното помещение се използва за склад и мазе, в тунела няма осветление и канал и никога не се е ползвало за лятна кухня. Свидетелката Ц.Х.също сочи, че постройката е изградена през 1990г. на мястото на стар навес за дърва, плочата над тунела е удължена около 2000г., за да спре наводняванията и течовете към входа при дъжд, а сградата се ползва като склад за дърва и мазе, не и като лятна кухня.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 16.03.2022г. (видно от приложеното известие за доставяне на л.55), а жалбата е подадена по пощата на 29.03.2022г., видно от пощенското клеймо върху плика на л.6, и е заведена при АО на 30.03.2022г., вх. №02-363. Оспореният акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като съсобственик на поземления имот, в който се нанася съществуващата сграда. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен съд по местонахождение на имота, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от Началника на СГКК Ловеч, имотът – предмет на изменение на кадастъра, се намира в гр. Тетевен, в района на компетентност на СГКК Ловеч. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира заповедта за издадена в производство по изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл.51, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Заповедта е издадена в установената от закона форма, с излагане на правни и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложен към него проект за изменение, съобразно изискванията на чл.51, ал.3 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, съответно чл.56, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. На основание чл.26, ал.1 от АПКи чл.70, ал.1 от Наредбата административният орган е уведомил за започналото пред него административно производство заинтересованите лица. Заинтересованото лице С.В.К. е подало възражение в съответствие с чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, с което е изразило несъгласие с направеното искане за изменение с твърденията, направени и в жалбата до съда. Административният орган не е допуснал нарушение на чл.35 от АПК и чл.70, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г..Актът е издаден при пълно изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства, и след обсъждане на възражението на заинтересованата страна и преценка на основателността на искането в заявлението.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че органът е допуснал процесуално нарушение, като не се е съобразил с възражението му против проекта за изменение. Началникът на СГКК Ловеч е обсъдил възражението и мотивирано го е приел за неоснователно, като е изпратил писменото си становище до К., с което е спазил изискванията на чл.35 от АПК. Дали ще приеме възлаженията за основателни е въпрос на преценка на самия орган, но несъобразяването с тях не представлява процесуално нарушение.

Настоящият състав намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, противно на възраженията на жалбоподателя.

ЗКИР не въвежда преклузивен срок за подаване на искане за отстраняване на допусната техническа грешка или непълнота в кадастралната карта. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл.23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. от чл.29 от ЗКИР).

Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл.51, ал.1 от ЗКИР. По-подробно процедурите са разписани в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. на Министъра на РРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2/ непълноти или грешки; 3/ явна фактическа грешка.

Доколкото посочените в оспорваната заповед правни основания за одобряване на процесното изменение (чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на ненанесена постройка с идентификатор 72343.500.1798.3, следва да се съобрази следното:

Непълнотите или грешките по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2009г., а не след одобряването й.

В случая е безспорно, че КККР за гр. Тетевен са одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, и в картата не е нанесена процесната сграда. Също безспорно се установява от доказателствата по делото и свидетелските показания, че сградата е построена в сегашния й вид преди одобряването на КК – през 90-те години, а навесът между нея и съседната жилищна сграда – през 2000г. Следователно е налице непълнота или грешка по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР в КК на гр. Тетевен, одобрена през 2009г., тъй като се установява, че е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти и сгради в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Жалбоподателят не оспорва основанието за нанасянето на процесната сграда и наличието на непълнота и грешка на кадастъра спрямо този поземлен имот. Спорните материалноправни въпроси по делото са три – правилно ли е нанесена съществуващата сграда на скицата-проект като местоположение и очертания; правилно ли е отразено нейното предназначение „селскостопанска сграда“ във връзка с начина й на ползване; правилно ли е отразена собствеността на сградата в КККР.

Досежно твърденията на жалбоподателя, че сградата на място е долепена до двете съществуващи жилищни сгради и неправилно в скицата-проект е нанесена с отстояние до съседните сгради, въпросът е изяснен в заключението на вещото лице. Същото е категорично, че между новонанесената сграда и двете жилищни сгради има отстояния (до сграда 1 от 1,53 м до 2,43 м и до сграда 2 от 1,08 м до 1,28м), съответно сградата не е долепена до другите две, само покривната плоча-навес поради функцията й да спира наводнявания на входа достига до сграда 72343.500.1798.2. Категоричен е и изводът му след огледа на място и направените измервания, че местоположението и очертанията на процесната сграда напълно отговарят на тези по скицата-проект.

Съдът напълно възприема заключението на вещото лице и счита, че при нанасянето на сградата не е допуснато нарушение или неточност, и тя е заснета съобразно съществуващото положение на място – чл.29 от ЗКИР. Пространството между сградите, покрито с плоча и описано от експерта и от свидетелите като „тунел“ или „коридор“, не представлява помещение – обект на кадастъра, както е потвърдило и вещото лице. Изяснена по делото е и необходимостта от удължаването на покривната плоча с навес, за да се предотврати наводняване на входа на сградата при валежи, но самият навес също не представлява обект на кадастъра и правилно не е нанесен при изменението на КК. Няма как да бъдат кредитирани показанията на св. Р.К. и Т.К., че сградата е долепена до другите две, тъй като същите са изцяло опровергани от заключението на вещото лице и графичната част към него.

Неоснователно и недоказано е възражението в жалбата по отношение предназначението на сградата. В заповедта същата е отразена като „селскостопанска сграда“, и именно такова предназначение е установено при две независими и отделни проверки, извършени от експерти на Община Тетевен и от вещото лице. Недоказани са твърденията на оспорващия, че тя се ползва като лятна кухня. В тази връзка и Констативен протокол от 25.01.2022г. на работна група от отдел УТИД при Община Тетевен, и Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство изх.№ УТИД-04-36-6(1) от 26.01.2022г. на Кмета на Община Тетевен, и заключението на вещото лице, и свидетелските показания на св. Мичка Й. и Ц.Х.еднозначно сочат, че сградата се ползва за склад за дърва за отопление и маза за зимнина, т.е. отговаря по предначначението си на селскостопанска сграда – второстепенна постройка в имота. Вещото лице е категорично, че тя не е пригодена за лятна кухня, тъй като в нея няма вода, канализация и мивка. Същото се установява и от показанията на св. Й. и Х.. Съдът не кредитира показанията на св. Р.К. и Т.К. в тази им част, тъй като първо двете са съпруга и сестра на жалбоподателя (сочещо на тяхна заинтересованост), и второ противоречат на всички останали доказателства по делото, включително на официални документи.

Настоящият състав намира за неоснователно и третото възражение в жалбата – относно нанасянето на собствеността на сградата в КККР. Оспорващият възразява, че сградата е построена без строителни книжа, поради което не е собственост само на заявителя, а е съсобствена между собствениците на земята. Именно поради този факт и поради непредставянето на документ за собствеността й към заявлението, сградата е отразена в КК с отбелязване „Няма документ за собственост“, а в КР не е вписан собственик. Последното е в пълно съответствие с изискванията на чл.41, ал.5 от ЗКИР и чл.43, ал.2, изр. второ от Наредбата – в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени. Спазена е и разпоредбата на чл.74, ал.1 от Наредбата – съществуващи на терена сгради се отразяват в КККР въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват след предоставяне на документ за собственост.

Отделно от горното, съсобствеността на сградата не се оспорва от нито една от страните, поради което правилно Началникът на СГКК Ловеч е приел, че в случая не е налице спор за материално право. Заявителят не твърди, че сградата е само негова собственост, а оспорващият претендира съсобственост на сградата между двамата. Определение на спор за материално право в настоящата специална материя, по смисъла на чл.70 и чл.71 от Наредбата, е даден в §1, т.16 от същата – когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Видно от проекта за изменение, в него не е отразен собственик на сградата, тъй като не са представени документи за собствеността й, следователно не се формира и спор за материално право. Поради изложеното и при липсата на данни за спор за материално право правилно административният орган е процедирал исканото изменение с издаването на оспорената заповед.

За пълнота следва да се посочи, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи за препятстване ползването на неговата собственост вследствие въпросната сграда са ирелевантни в настоящето производство, т.к. законодателят е предвидил възможност за подобна защита в Закона за собствеността, а и същите останаха недоказани по делото, след като входът на жилищната му сграда е самостоятелен и е от обратната страна на къщата. Неотносими са и доводите за евентуална незаконност на сградата като строена без книжа, тъй като нанасянето в КК има само констативно действие и отразява фактическото състояние на кадастралните обекти, без да отчита дали същите са законно построени или не.

С оглед изложеното съдът констатира, че с издадената заповед за изменение на КККР е отстранена допусната непълнота в картата при одобряването й, когато не е била нанесена съществуващата към този момент сграда в имот – частна собственост, и са налице основанията за нанасяне на сграда с идентификатор 72343.500.1798.3, поради което заповедта е материално законосъобразна.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която изисква данните в кадастъра да бъдат отразявани в съответствие с действителното фактическо положение на обектите на кадастъра.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваната заповед на Началника на СГКК Ловеч е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от ПП на заинтересованата страна искане в о.с.з. от 25.10.2022г., на И.С.В. се дължат направените по делото разноски в размер от 200 лева, представляващи заплатен изцяло и в брой адвокатски хонорар (ДПЗС на л.79). Поради което и на основание чл.143, ал.4 от АПК, същите следва да му бъдат заплатени от оспорващия.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.К. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Ловеч.

ОСЪЖДА С.В.К. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на И.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 200,00 (двеста) лева направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: