Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 18.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
при секретаря Антоанета Александрова
и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното
от съдия Х.адм. дело № 123/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.54, ал.6 от Закон за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР).
Административното дело е
образувано по жалба на С.В.К. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) Ловеч. С оспорената заповед е одобрено изменение в КККР на гр.
Тетевен, като в ПИ с идентификатор 72343.500.1798 е нанесен нов обект,
представляващ сграда с идентификатор 72343.500.1798.3 с площ 17 кв.м. и
предназначение: Селскостопанска сграда.
В жалбата се твърди, че заповедта
за изменение на КККР е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Доводите за нарушение на материалния закон са три – новонанесената
сграда не е отразена вярно на скицата, тъй като на място е долепена до
съседната сграда; неправилно е отразено и нейното предназначение
„селскостопанска сграда“, тъй като се ползва за лятна кухня; строена е без
строителни книжа, поради което не е собственост само на заявителя, а е
съсобствена между собствениците на земята. Като
процесуално нарушение се сочи несъобразяване от страна на органа с подаденото
от оспорващия възражение против проекта за изменение. Жалбоподателят моли съдът да отмени оспорения
акт и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания и
развива допълнителни доводи по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява, в придружителното писмо към преписката агажира
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна, редовно
призована, в о.с.з. чрез упълномощен адвокат аргументирано оспорва жалбата и
моли да се остави в сила заповедта като законосъобразна, претендира направените
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Поземлен имот с идентификатор 72343.500.1798
по КККР на гр. Тетевен е съсобствен между И.С.В. и С.В.К. – договор за
доброволна делба на л.29 и нотариален акт на л.39.
Кадастралната карта и
кадастралните регистри за гр. Тетевен са одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г.
на изпълнителния директор на АГКК (л.61).
Административното производство е
инициирано от И.С.В., който подава заявление за изменение на КККР на гр.
Тетевен поради допуснати непълноти и грешки вх.№ 01-665165/25.11.2021г. (л.7),
с което иска нанасянето в ПИ с идентификатор 72343.500.1798 на съществуващ на
място обект – сграда с идентификатор 72343.500.1798.3 с площ 17 кв.м. и предназначение:
Селскостопанска сграда. Заявлението е придружено с необходимите документи и
проект за изменение на КККР (л.18).
С писмо изх.№
20-84435/07.12.2021г. (л.35) административният орган уведомява заинтересованата
страна С.В.К. за започнатата процедура по изменение на КККР на гр. Тетевен чрез
отстраняване на непълнота в КК относно нанасяне на липсваща сграда в ПИ с
идентификатор 72343.500.1798, като прилага и проекта за изменение. С писмото на
К. е предоставен 7-дневен срок да изрази писмени становища или възражения.
Жалбоподателят получава лично писмото на 10.12.2021г. (известие за доставяне на
л.36).
В предоставения му срок С.К. ***
възражение против процедираното изменение (л.38), в което моли да не се издава
заповед за изменение. Доводите са, че местоположението на новонанесената сграда
не е огразено вярно и тя на място е долепена до съществуващите сгради; невярно
е отразено и предназначението й „селскостопанска сграда“, тъй като реално се
използва за лятна кухня; сградата не е собственост на заявителя, а на двамата
съсобственици на дворното място.
Във връзка с подаденото
възражение, от СГКК Ловеч е изпратено уведомление (л.44) до изготвилия проекта
геодезист, че следва да представи данни и аргументи дали изградената сграда с
№3 по проекта, е обект на кадастъра по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от ЗКИР,
както и да представи становище от Община Тетевен, установяващо функционалното
предназначение на сградата.
В отговор от заявителя е
депозирано в СГКК допълнение към обяснителната записка, в което се излага, че
за селскостопанската сграда липсват документи за собственост, същата се
използва като склад за дърва за отопление и други домакински вещи, и
представлява сграда по смисъла на чл.38, ал.4, т.3 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. Посочено е още, че между сградата и жилищните сгради 1 и 2 има
покрит навес за домакински нужди, който не е обект на кадастъра. Представена е
скица, на която е отразен и навеса между сградите. Към отговора са приложени
Констативен протокол от 25.01.2022г. на работна група от отдел УТИД при Община
Тетевен (л.46) и Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство изх.№ УТИД-04-36-6(1) от 26.01.2022г. на Кмета на Община
Тетевен (л.45). От последните два документа е видно, че след извършена проверка
на място от компетентните общински органи е установено, че сграда с
идентификатор 72343.500.1798.3 по КККР на гр. Тетевен с начин на трайно
ползване „селскостопанска сграда“ е постройка на допълващото застрояване –
помещение за отоплителни материали и склад/мазе и се ползва като такава.
В отговор на подаденото
възражение административният орган изпраща до С.К. писмо изх.№ 20-12733/07.03.2022г.
(л.50), в което мотивирано приема за неоснователно възражението, обсъждайки
всички изразени в него доводи, и прави извод за липса на законни пречки за процедиране
на исканото изменение. Писмото е получено от оспорващия на 09.03.2022г., видно
от известието на л.51.
Административното производство
приключва с издаването на оспорената Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника
на СГКК Ловеч (л.52). С нея е одобрено изменението на КККР на гр. Тетевен,
състоящо се отстраняване на непълнота или грешка относно липсваща сграда, чрез
нанасянето на нов обект в картата – сграда с идентификатор 72343.500.1798.3,
площ 17 кв.м., предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за
собственост. Към заповедта е приложена скица-проект на направеното изменение.
От органа е изпратено уведомление
за извършеното изменение (л.54) с приложени заповедта и скицата проект, до И.С.В.
(получено на 16.03.2022г. – л.56) и С.В.К. (получено на 16.03.2022г. – л.55).
Последният подава жалба против заповедта, и по нея е образувано настоящото
производство.
По делото е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, в заключението на която (л.150), прието от съда като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, вещото лице е дало отговори на
поставените му въпроси. Съгласно заключението, за проектната сграда няма данни
за одобрени строителни книжа, между нея и съществуващите жилищни сгради има
посочени точни отстояния, като покривната плоча достига до сграда
72343.500.1798.2. Вещото лице е категорично, че е заснело на място местоположението
и то напълно отговаря на това по скицата-проект, а при проверката на място е
установило, че в сградата се съхраняват дърва за огрев и зимнина и тя не е
пригодена за лятна кухня, поради което записът в КККР за трайно предначначение
„селскостопанска сграда“ не е грешен. Установило е, че изработената преписка за
изменение на кадастъра съдържа всички изискуеми по наредбата данни и материали,
и тъй като сградата не е нанесена в одобрената КК, а съществува на терен, е
допусната непълнота или грешка в КККР. Към заключението си вещото лице е
приложило скица, на която е отразена проектната сграда със съответните
отстояния от жилищните сгради, и навеса над празното пространство в северната й
част.
В с.з. вещото лице поддържа
заключението, като потвърждава, че е извършил оглед на място и на комбинираната
скица е отбелязал отстоянието между постройката и сгради 1 и 2, самата сграда
не е слепена, а плочата над сградата опира до сграда 2. Излага, че в проектната
сграда вода няма със сигурност, нито мивка, има две стаи, в лявата стая са
дърва за огрев, а в дясната стая има зимнина. Категоричен е, че мястото между
процесната сграда и жилищната сграда е задънено с ламперия, но не представлява
помещение като самостоятелен обект, а е навес, както е изобразен на скицата.
Допълва, че ако я няма плочата над това празно пространство, със сигурност за съседните
сгради няма от къде другаде да се отводнява.
По делото са разпитани двама
свидетели от страна на оспорващия – неговите съпруга Р.К. и сестра Т.К.. И двете
излагат, че процесната сграда е била стара барака (навес) за дърва и е строена
в този си вид малко след 2000г., залепена е до гърба на тяхната къща, между
къщата и постройката е направена плоча за навес и се използва за лятна кухня. Двете
жилищни сгради са със самостоятелни входове, като техният е от обратната страна
на постройката.
По искане на заинтересованата
страна И.С.В. в о.с.з. като свидетели са разпитани дъщеря му
и живееща наблизо съседка на имота. Съседката М.Й. излага, че постройката е
отпреди 90-те години и тъй като между нея и къщата е имало празно място под
формата на коридорче, през което при валежи се е наводнявала входната им врата
и се е нанасяла кал, И.В. удължил плочата над празното място и сложил на
стената на къщата ламперия за естетика и да пази от навяване. Потвърждава, че
процесното помещение се използва за склад и мазе, в тунела няма осветление и
канал и никога не се е ползвало за лятна кухня. Свидетелката Ц.Х.също сочи, че
постройката е изградена през 1990г. на мястото на стар навес за дърва, плочата
над тунела е удължена около 2000г., за да спре наводняванията и течовете към
входа при дъжд, а сградата се ползва като склад за дърва и мазе, не и като
лятна кухня.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок – обжалваната заповед е връчена на
жалбоподателя на 16.03.2022г. (видно от приложеното известие за доставяне на л.55),
а жалбата е подадена по пощата на 29.03.2022г., видно от пощенското клеймо
върху плика на л.6, и е заведена при АО на 30.03.2022г., вх. №02-363. Оспореният
акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като съсобственик на поземления имот, в който се
нанася съществуващата сграда. Следователно жалбата е подадена от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред
компетентния административен съд по местонахождение на имота, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от
Началника на СГКК Ловеч, имотът – предмет на изменение на кадастъра, се намира
в гр. Тетевен, в района на компетентност на СГКК Ловеч. С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав намира заповедта за издадена в производство по
изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри от надлежно
оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност,
съгласно чл.51, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.56, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Заповедта е издадена в
установената от закона форма, с излагане на правни и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Административното
производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложен към него
проект за изменение, съобразно изискванията на чл.51, ал.3 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, съответно чл.56, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. На
основание чл.26, ал.1 от АПКи чл.70, ал.1 от Наредбата административният орган
е уведомил за започналото пред него административно производство
заинтересованите лица. Заинтересованото лице С.В.К. е подало възражение в
съответствие с чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, с което е изразило несъгласие с направеното
искане за изменение с твърденията, направени и в жалбата до съда.
Административният орган не е допуснал нарушение на чл.35 от АПК и чл.70, ал.2
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г..Актът е издаден при пълно изясняване на
относимите към спора факти и обстоятелства, и след обсъждане на възражението на
заинтересованата страна и преценка на основателността на искането в заявлението.
Неоснователно е възражението на
оспорващия, че органът е допуснал процесуално нарушение, като не се е съобразил
с възражението му против проекта за изменение. Началникът на СГКК Ловеч е
обсъдил възражението и мотивирано го е приел за неоснователно, като е изпратил
писменото си становище до К., с което е спазил изискванията на чл.35 от АПК.
Дали ще приеме възлаженията за основателни е въпрос на преценка на самия орган,
но несъобразяването с тях не представлява процесуално нарушение.
Настоящият състав намира, че оспореният
акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
противно на възраженията на жалбоподателя.
ЗКИР не въвежда преклузивен срок
за подаване на искане за отстраняване на допусната техническа грешка или
непълнота в кадастралната карта. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра
съгласно чл.23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и
самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти
се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно
съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се
заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни
обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. от чл.29 от ЗКИР).
Кадастралните карти и регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от
основанията, посочени в чл.51, ал.1 от ЗКИР. По-подробно процедурите са разписани в Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. на Министъра на РРБ за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл.51,
ал.1 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на: 1/ изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2/
непълноти или грешки; 3/ явна фактическа грешка.
Доколкото посочените в
оспорваната заповед правни основания за одобряване на процесното изменение
(чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или
грешка в КК по отношение на ненанесена постройка с идентификатор 72343.500.1798.3,
следва да се съобрази следното:
Непълнотите или грешките по
смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията
на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на
одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2009г., а не след
одобряването й.
В случая е безспорно, че КККР за
гр. Тетевен са одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, и в картата не е нанесена процесната сграда. Също безспорно
се установява от доказателствата по делото и свидетелските показания, че
сградата е построена в сегашния й вид преди одобряването на КК – през 90-те
години, а навесът между нея и съседната жилищна сграда – през 2000г. Следователно е налице непълнота или
грешка по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР в КК на гр. Тетевен, одобрена през
2009г., тъй като се установява, че е налице несъответствие в границите и
очертанията на недвижимите имоти и сгради в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Жалбоподателят не оспорва
основанието за нанасянето на процесната сграда и наличието на непълнота и
грешка на кадастъра спрямо този поземлен имот. Спорните материалноправни
въпроси по делото са три – правилно ли е нанесена съществуващата сграда на
скицата-проект като местоположение и очертания; правилно ли е отразено нейното
предназначение „селскостопанска сграда“ във връзка с начина й на ползване; правилно
ли е отразена собствеността на сградата в КККР.
Досежно твърденията на
жалбоподателя, че сградата на място е долепена до двете съществуващи жилищни
сгради и неправилно в скицата-проект е нанесена с отстояние до съседните
сгради, въпросът е изяснен в заключението на вещото лице. Същото е категорично,
че между новонанесената сграда и двете жилищни сгради има отстояния (до сграда
1 от 1,53 м до 2,43 м и до сграда 2 от 1,08 м до 1,28м), съответно сградата не
е долепена до другите две, само покривната плоча-навес поради функцията й да
спира наводнявания на входа достига до сграда 72343.500.1798.2. Категоричен е и
изводът му след огледа на място и направените измервания, че местоположението и
очертанията на процесната сграда напълно отговарят на тези по скицата-проект.
Съдът напълно възприема заключението
на вещото лице и счита, че при нанасянето на сградата не е допуснато нарушение
или неточност, и тя е заснета съобразно съществуващото положение на място – чл.29
от ЗКИР. Пространството между сградите, покрито с плоча и описано от експерта и
от свидетелите като „тунел“ или „коридор“, не представлява помещение – обект на
кадастъра, както е потвърдило и вещото лице. Изяснена по делото е и
необходимостта от удължаването на покривната плоча с навес, за да се
предотврати наводняване на входа на сградата при валежи, но самият навес също
не представлява обект на кадастъра и правилно не е нанесен при изменението на
КК. Няма как да бъдат кредитирани показанията на св. Р.К. и Т.К., че сградата е
долепена до другите две, тъй като същите са изцяло опровергани от заключението
на вещото лице и графичната част към него.
Неоснователно и недоказано е
възражението в жалбата по отношение предназначението на сградата. В заповедта
същата е отразена като „селскостопанска сграда“, и именно такова предназначение
е установено при две независими и отделни проверки, извършени от експерти на
Община Тетевен и от вещото лице. Недоказани са твърденията на оспорващия, че тя
се ползва като лятна кухня. В тази връзка и Констативен протокол от
25.01.2022г. на работна група от отдел УТИД при Община Тетевен, и Удостоверение
за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство изх.№
УТИД-04-36-6(1) от 26.01.2022г. на Кмета на Община Тетевен, и заключението на
вещото лице, и свидетелските показания на св. Мичка Й. и Ц.Х.еднозначно сочат,
че сградата се ползва за склад за дърва за отопление и маза за зимнина, т.е.
отговаря по предначначението си на селскостопанска сграда – второстепенна
постройка в имота. Вещото лице е категорично, че тя не е пригодена за лятна
кухня, тъй като в нея няма вода, канализация и мивка. Същото се установява и от
показанията на св. Й. и Х.. Съдът не кредитира показанията на св. Р.К. и Т.К. в
тази им част, тъй като първо двете са съпруга и сестра на жалбоподателя (сочещо
на тяхна заинтересованост), и второ противоречат на всички останали
доказателства по делото, включително на официални документи.
Настоящият състав намира за
неоснователно и третото възражение в жалбата – относно нанасянето на собствеността
на сградата в КККР. Оспорващият възразява, че сградата е построена без
строителни книжа, поради което не е собственост само на заявителя, а е
съсобствена между собствениците на земята. Именно поради този факт и поради
непредставянето на документ за собствеността й към заявлението, сградата е
отразена в КК с отбелязване „Няма документ за собственост“, а в КР не е вписан
собственик. Последното е в пълно съответствие с изискванията на чл.41, ал.5 от ЗКИР и чл.43, ал.2, изр. второ от Наредбата – в кадастралния регистър на
недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други
вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива
не бъдат установени. Спазена е и разпоредбата на чл.74, ал.1 от Наредбата – съществуващи
на терена сгради се отразяват в КККР въз основа на заснемане на съществуващото
на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват след
предоставяне на документ за собственост.
Отделно от горното,
съсобствеността на сградата не се оспорва от нито една от страните, поради
което правилно Началникът на СГКК Ловеч е приел, че в случая не е налице спор
за материално право. Заявителят не твърди, че сградата е само негова
собственост, а оспорващият претендира съсобственост на сградата между двамата. Определение
на спор за материално право в настоящата специална материя, по смисъла на чл.70
и чл.71 от Наредбата, е даден в §1, т.16 от същата – когато в проекта за
изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно
представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
Видно от проекта за
изменение, в него не е отразен собственик на сградата, тъй като не са представени
документи за собствеността й, следователно не се формира и спор за материално
право. Поради изложеното и при липсата на данни за спор за материално право
правилно административният орган е процедирал исканото изменение с издаването
на оспорената заповед.
За пълнота следва да се посочи,
че изтъкнатите от жалбоподателя доводи за препятстване ползването на неговата
собственост вследствие въпросната сграда са ирелевантни в настоящето
производство, т.к. законодателят е предвидил възможност за подобна защита в
Закона за собствеността, а и същите останаха недоказани по делото, след като
входът на жилищната му сграда е самостоятелен и е от обратната страна на къщата.
Неотносими са и доводите за евентуална незаконност на сградата като строена без
книжа, тъй като нанасянето в КК има само констативно действие и отразява
фактическото състояние на кадастралните обекти, без да отчита дали същите са
законно построени или не.
С оглед изложеното съдът констатира,
че с издадената заповед за изменение на КККР е отстранена допусната непълнота в
картата при одобряването й, когато не е била нанесена съществуващата към този
момент сграда в имот – частна собственост, и са налице основанията за нанасяне на сграда с
идентификатор 72343.500.1798.3, поради което заповедта е материално
законосъобразна.
Оспореният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, която изисква данните в кадастъра да бъдат
отразявани в съответствие с действителното фактическо положение на обектите на
кадастъра.
По изложените мотиви настоящият
състав намира, че обжалваната заповед на Началника на СГКК Ловеч е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване
на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и с оглед
своевременно направеното от ПП на заинтересованата страна искане в о.с.з. от 25.10.2022г.,
на И.С.В. се дължат направените по делото разноски в размер от 200 лева,
представляващи заплатен изцяло и в брой адвокатски хонорар (ДПЗС на л.79).
Поради което и на основание чл.143, ал.4 от АПК, същите следва да му бъдат
заплатени от оспорващия.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Ловеч,
втори административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.К. с ЕГН **********
и адрес ***, подадена против Заповед №18-2624/11.03.2022г. на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър Ловеч.
ОСЪЖДА С.В.К. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на И.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 200,00
(двеста) лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: