№ 25
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600387 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е определение № 997/22.11.2022
г., постановено по ЧНД № 1206/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което съдът е
разглеждал съвкупност от осъдителни съдебни актове срещу немския
гражданин Щ. Р., приети за изпълнение в България, като по същество е
оставил без уважението искането му за тяхното групиране.
Въззивното производство е образувано по жалба от осъдения, чрез
процесуален представител адвокат Р. Ж., АК Варна, поддържана в съдебно
заседание, в която се изразява несъгласие с отхвърлителните аргументи и се
моли за отговор според правилата за подсъдността. Становището на
прокурора във въззивната инстанция е, че определението на окръжния съд
следва да се потвърди.
Жалбата е неоснователна.
По отношение на осъдения Р. са били постановени осъдителни съдебни
актове във Федерална република Германия, приети за изпълнение в
Република България с решение № 174/16.08.2022 г. по ЧНД 840/22 г. на
Окръжен съд Варна. В производство по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр.чл.457 от
НПК, българският съд е приел да се приведат в изпълнение две наказания
лишаване от свобода, както следва:
- три години по присъда от 22.03.2017 г., Референтен номер /270Ls/241
Js 428/16/21/16/ при отчитане на решението за определяне на общо наказание
1
по кумулация на Районен съд Тиргартен, Берлин, ФРГ от 14.11.2018 г. и
- две години и три месеца по присъда от 13.08.2019 г., Референтен
номер (244 Ls) 241 Js 1538/18 (2/19) във връзка с присъдата на Областен съд
Берлин ФРГ от 09.01.2020г. с референтен номер 878 Ns 91/19.
Прочитът на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г.
и съдебната практика /напр. Р 132/2019 г., ВКС, І н.о и Р 3/2020 г., ВКС, ІІ
н.о../ сочи, че вземането предвид на предишни присъди, постановени от съд
на друга държава-членка, срещу същото лице за различни деяния, предвидено
и в националното ни законодателство с чл.8, ал.2 от НК, не е безусловно, а
зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай, но преди всичко, като
условие за допустимост, е да са постановени присъди и от българския съд, с
които, при наличието на законовите основания за това, да се извърши
групиране.
В случая, по отношение на немския гражданин Щ. Р., в България не са
водени наказателни производства. До изпълнението в страната на чужди
съдебни актове се е стигнало, след като с две отделни ЕЗА – от 20.12.2019 г. и
от 28.01.2021 г., съдия от един и същи съд – Районен съд Тиргартен Берлин, е
поискал предаването на осъдения Р. за изтърпяване, очевидно поотделно, на
наказанията по цитираните по-горе две присъди. Предаването е отказано, но
защото българският съд е приел наказанията да се приведат в изпълнение от
българската прокуратура, респ. да се търпят на територията на България.
Приложението на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК в този случай би имало за
последица преразглеждането на двете присъди в частта на всяка от тях
относно наложените на въззивника две отделни наказания, и тъй като от
гледна точка на българското право основанията за групиране биха били
налице, ще се достигне до намеса във взетите от чуждия съд решения, което е
недопустимо поради конфликт с чл.3, § 3 от Рамковото решение. С
последната правна норма се изключва възможността, от вземането предвид на
постановени в други държави-членки предишни присъди, да последват
намеса, отмяна или преразглеждането им. Поначало приложното поле на това
Рамково решение, съобразно ясно изложеното в неговото съображение 6, е по
отношение на правните последици на предишни присъди, постановени в една
държава членка, в хода на новообразувани наказателни производства в друга
държава-членка, каквато хипотеза в случая не е налице.
С оглед на така изложено, искането на осъдения Р. български съд да
извърши групиране, и определи общо наказание по постановени от чужд съд
отделни осъдителни съдебни актове срещу него, не може да бъде
удовлетворено, тъй като е в противоречие с разпоредбите на Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за вземане предвид
присъдите, постановени в държавите–членки на Европейския съюз в хода на
новообразувани наказателни производства.
Неприложимо е и Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни
2
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от
свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, на което се позовава процесуалният
представител на осъдения, тъй като същото урежда единствено въпросите,
свързани пряко с изпълнението на конкретни влезли в сила съдебни актове,
докато институтът на общото наказание според правилата на чл.23-25 от НК е
част от общото материално право, и приложението му засяга въпросите,
свързани с вид и размера на наказанието, което следва да се определи, а не
как, къде и при какви условия то да бъде изтърпявано.
Искането на жалбоподателя не може да бъде удовлетворено и при
съобразяване на разпоредбата в чл.39, ал.1 от НПК, цитирана изрично с
частната жалба, тъй като правилото гласи, че когато трябва да се определи
общо наказание по присъди, постановени от различни съдилища, компетентен
е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила, а това не е
българският съд.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 997/22.11.2022 г., постановено по
ЧНД № 1206/2022 г. на Окръжен съд Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3