Р Е Ш Е Н И Е
№852/27.11.2019г. 27.11.2019 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 26.11 2019 година
В публично заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 2284 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Х. С.О., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС в размер на общо 192, 68 лв., като в молба – уточнение от 11.07.2019 год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени два ОСИ за сумите от 130,19 лв. – главница и съответно 62, 49 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от 18.11.2016 год., както и законна лихва и разноски в заповедното производство .
В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 18.11.2016 год.. Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения били начислени в два броя фактури , подробно описани. Договорът бил прекратен едностранно от ищцовата страна предвид виновно поведение на ответника,поради което и на осн. чл. 11 от същия на последния била начислена неустойка в размер на 399, 69 лв., от която ищецът претендира частично сумата от 62, 49 лв. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
Отговор не е депозиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор; ОУ по договора; фактури. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 435 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.С.О., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление град С. сумата от 130,19 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, 62, 49 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***. на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.С.О., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 435 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: