Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
ноември , през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова и в
присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 3607 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от *** и ***, с пълномощник Б.Н.Р.,
със съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.Т.П. ЕГН ********** *** , в която се излагат обстоятелства, че на 1.07.2017 г. бил подписан Договор
за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” Ад, ЕИК ********* и
„Файнешънъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/ 24.10.2016 г.
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Б.Т.П. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 1.11.2017 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/ 24.10.2016 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Б.Т.П., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Поддържа се , че договора за потребителски кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Сочи се, че „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесдонер по Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща
уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният
представител на „Изи Асет Мениджмънт” АД, съответно е налице и упълномощаване
от страна на представителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, който от своя страна е
упълномощен от законния представител на „Файненшъл България“ ЕООД. В изпълнение
на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 23.11.2012 г.,
от страна на Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Договор
за цесия от 01.07.2017 г. между цедента „Файненшъл Бъггария“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№
ДД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 23.11.2017 г. от страна на ,,Провидент Файненшъл
България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД за станалата продажба
на вземания на остнованзе Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” Ад
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от известието за доставяне с
баркод, писмото се върна в цялост тъй като получателят не е открит на адрес.
Ищцовото дружество е изпратило
повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ УИЦ-С-ИАМ- ФН/*********. и
двете с дата 07.08.2018 г. Виднот от обратна разписка към товарителнциа №
67943580, писмото се е върнало отново в цялост, тъй като получателят не е
намерен на посочения адрес. Освен това се позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и
291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Поддържа се , че длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендиралото с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.„ ТК.
Сочи се, че на 24.10.2016 г. Б.Т.П.
в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД. при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. При
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
2500,00 лева. като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на
договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е подушил в пълен размер
кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 493,14 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
2993,14 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 49,89 лв. Първата погасителна вноска е платима на 2.11.2016
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 20.12.2017 г.
Сочи се, че с подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която е в размер на 125,00 лв. Съгласно клаузите
на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2,08
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по
негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 639,73 лв. и е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,66 лв., които са платими на
падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома“, която е в размер на 1492,70 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 24,88 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит,
а именно: 2132,43 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за
кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата
„Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до
Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за
разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи
непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 5250,57 лв., която включва: главница в размер
на 2500,00 лв., договорна лихва в размер на 493,14 лв., такса за оценка на
досие в размер на 125,00 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене в размер на 639,73 лв. и такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 1492,70
лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 87,51 лева, като в
размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 49,89 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 2,08 лв., вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 10,66 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя
в размер на 24,88 лв.
Поддържа се , че подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани
в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя. Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.12.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 01.07.2017г. /датата на договора за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което е 230,46 лв.
Ищецът поддържа , че кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 264,00 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя: 31,98 лв.,такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 76,11 лв., такса за
оценка на досие: 6,24 лв., договорна лихва: 45,14 лв., главница: 104,53 лв.
Във връзка с изложеното, моли съда да признае
за установено по отношение на длъжника Б.Т.П., ЕГН **********,***, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва:
2395,47 лева, представляваща главница по договор за кредит; 448,00 лева,
представляващи договорна лихва: за периода от 16.11.2016 г. до 20.12.2017 г.;
118,76 лева, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 16.11.2016
г. до 20.12.2017 г.; 607,75 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: за
периода от 23.11.2016 г. до 20.12.2017 г.; 1416,59 лева, представляващи такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: за периода от 23.11.2016 г. до 20.12.2017 г.; 230,46 лева,
представляващи обезщетение за забава:/ за периода от 1.07.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Направено е искане да им бъдат присъдени разноските в заповедното
и в исковото производство. Представени са писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
От адвокат И.Г., като особен
представител на ответника Б.Т.П. в срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор в който излага следното становище:
Сочи се, че при така изложената в
исковата молба фактическа обстановка и предвид представените писмени
доказателства счита, че искът е недоказан по основание и размер.
На
първо място счита, че характерът на Договор за
потребителски кредит №*********/24.10.2016г., подписан между „Провидент
Файненшъл България” ООД и Б.Т.П., следвало изцяло да го подчинява на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Поради това прави възражение по отношение на общия размер на
фиксираната лихва по заема, възлизаща на 493,14 лв. и представляваща 31,81%
годишно. Счита, че този лихвен процент, особено предвид краткия срок на
договора, надвишава многократно законната лихва и подобна уговорка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и с оглед
разпоредбата на чл 26 ал 4 ЗЗЛ същата следвало да се замести по право от
повелителните правила на закона – т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва , тъй като в противен случай
заемонодетелят би се обогатил неоснователно.
На
второ място: Чл.24 от Закона за потребителския
кредит гласи, че за потребителския кредит се прилагат разпоредбите на чл.
143-148 от Закона за защита на потребителите, а определени клаузи в Договор
Договор за потребителски кредит №*********/24.10.2016г. противоречат на
правните норми на Закона за защита на потребителите, респективно на
предписанията на член 3 на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изменена с Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. Предвид това прави възражение за прекомерност на
претендираната сума от 2132,43 лева, описана в буква „Д“ на
цитирания Договор и представляваща такса за допълнителна услуга по договора,
наименована „Кредит у дома”, която е добавка към дължимата
седмичната погасителна вноска в размер на още 35,54 лева. Като добавят седмичните погасителни вноски и и другите
по-дребни „услуги“, то се оказвало, че допълнителните услуги към
заема възлизали общо на 37,62 лева седмично, което било приблизително 80% от
размера на самата седмична погасителна вноска по договора за заем, възлизаща на
49,98 лева. Така всъщност се оказвало, че чрез допълнителните си услуги
заемодателят начислява огромна тежест върху кредита, която тежест заедно с
високия лихвен процент създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Сочи се, че в конкретния случай при получена сума от 2500
лева на 02.11.2016 г„ при редовно и коректно плащане от
страна на заемателя, към дата 20.12.2017 г., когато е бил падежът на последната погасителна вноска, той
би върнал сумата от общо 5250,57 лева, която надвишава с почти 110%
първоначално получената сума. Сочи
се още, че така определените допълнителни услуги по съществото си
представлявали скрита лихва и следвала да бъдат обявени от съда за нищожни
клаузи към договора за заем по смисъла на чл.21, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, гласящ, че „всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,била
нищожна.
Предвид гореизложеното и в качеството
си на особен представител, без да има връзка с ответника, за да заяви неговото
становище, намира така предявения иск за
недоказан и неоснователен и моли същият
да бъде отхвърлен, а в случай, че бъде
уважен, моли съда да се съобрази с направените възражения и да намали прекомерния годишен лихвен процент на заема
до предвидения в закона такъв, както и да обяви
т.нар. допълнителни услуги към кредита за нищожни клаузи, противоречащи
на закона и добрите нрави.Формулирани са доказателствени искания.
Правната квалификация на спорното
правоотношение е по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 410 от
ГПК.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа
експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2161 / 2018 г. по описа на ПзРС.
С оглед данните по
делото, съдът намира следното от фактическа страна: По делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца
копие на Договор за потребителски
кредит от 24.10.2016 г. , сключен между „ Провидент Файненшъл „
България “ ООД и ответника, е видно, че на последния е предоставен заем
в размер на сумата от 2500.00 лв. Договорени са
посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните
вноски, и периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава
върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора
обща стойност на плащанията 5250,57 лева, при годишен лихвен процент 31,82 % и ГПР от 48,00 %. Отбелязано е, че сумата от 2500,00 лева е получена от заемателя, като освен това са
уговорени следните плащания : такса оценка на досие : 125,00 лв., общ размер на
фиксирана лихва 493,14 лв.
представляваща 31,82 % годишно, както и такса по т. Д от договора за услуга
„Кредит у дома „ в общ размер от 2132,43
лв. Срокът на договора е уговорен като 60
седмици , при първо седмично плащане дължимо на 02.11.2016 г.
Съгласно чл. 25 от договора кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. В същия текст е
отразено, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е
дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която се претендира за предоставяне на кредита по местоживеенето
на Кредитополучателя е в размер на 639,73 лв. и е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 10,66 лв., които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която се претендира е в размер на 1492,70 лв. като е свързана с разходите на Кредитодателя за
събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 24,88 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит,
а именно: 2132,43 лв. Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят
има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е
договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В
този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране
на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на
завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно
плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от
30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Не е спорно сключването на представените
Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД,
ЕИК ********* и „Файнешънъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/
24.10.2016 г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Б.Т.П. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. На 1.11.2017 г. е било
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на
което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/ 24.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника Б.Т.П., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Според представените оп делото
писмени доказателства ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, съответно е налице и упълномощаване от страна на
представителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, който от своя страна е упълномощен
от законния представител на „Файненшъл България“ ЕООД. В изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени
уводомителни писма за извършените цесии , но по делото са налице писмени данни,
че тези съобщения са доставени на
адресата.
Съдът
приема , че с връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника чрез назначения от съда особен представител са редовно връчени уведомленията за извършената цесия / в този смисъл
е установената вече съдебна практика
- Р. №198/ 18.01.2019 г. по тд. №
193/2018 г. на І т.о. на ВКС /
Ето защо, съдът номира , че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за потребителски кредит.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение за размера на претендираните главница, договорната лихва , такса оценка за
периода, такси услуга Кредит у дома и
законна лихва за забава , които са в общ размер от 5217,03 лв. По въпрос
поставен от защитата на ответната страна, вещото лице е дало заключение и за
размер на задълженитята, при условие, че договорната лихва е била в размер на
законната лихва за страната и при условие, че кредитът не беше утежнен с допълнителна услуга
„ кридит у дома „, като в този случай общия размер на задължението следва да
бъде 2701,22 лв.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч.гр.д. № 2161/2018 г. по описа на ПзРС, по което длъжникът не е намерен на адреса и
при условията на чл. чл.47 ал.5 ГПК на
ищеца е указано да предяви вземанията си по исков ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит , уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем
сума, която кредиторът е предал на ответника. Не се спори също, че ответникът е извършил едно плащане – 18.11.2016 г. на
сумата в размер на 264,00 лв. и е преустановил плащането на останалите суми.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип.
Установената съдебна практика
на ВКС (Р. № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от
Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В случая договорът не отговаря на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит следва да съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора като
не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,00 %. Видно от съдържанието на договора в този процент на ГПР не е включена таксата,
която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у дома“ в размер на 2132,43
лева, поради което договорът е недействителен
на основание чл.22 вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че
ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде
посочено, че договорната лихва в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по
заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за
нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на
договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
По отношение на претенцията
за заплащане на сумата 125,00 лева, съдът взема предвид , че съгласно чл.10а,
ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното настоящият състав
приема, че клаузата за такса за оценка на досие също е нищожна, не е породила
действие и сумата е недължима.
По изложените съображения следва да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2236,00 лв. /след приспадане
на платените по договора суми от 264,00 лв. , с които следва да се приеме, че е
погасена част от дължимата главница /, и претенциите за установяване такса за оценка на досие, договорна лихва,
такса услуга „Кредит у дома“ да бъдат отхвърлени. Дължима е и на основание
чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху главницата от 2236,00 лв. от датата на цесията на 01.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда на
31.05.2018 година в размер на 208.07 лв. До пълния предявен размер от 230,46 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Следва да бъде установена дължимостта и на лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
оконачателното изплащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото
от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25 от Наредбата за правната помощ по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200
лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както
следва: 258,10 лева платена държавна такса, разноски
за извършване на експертиза в размер на 150 лева. и за назначаване на
особен представител в размер на 350,00 лв. или
пълният размер на разноските в настоящото производство е 958,10 лв. Съответно на уважената част от исковете
ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца разноски в размер
на 448,96 лв. Освен това ответникът ще
следва да заплати по сметка на ПРС сторените разноски за възнаграждение на вещо
лице съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 46,86 лв.
Ищецът също ще следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за вещо лице
съобразно отхвърлената част от исковите претенции по сметка на ПРС в размер на
53,14 лв.
Съгласно мотивите към т.11
от ТР № съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това
положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 179,34 лв. и съответно на уважената част от исковете ответникът
дължи разноски в размер на 84,03 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Т.П.
ЕГН ********** *** , че дължи на „ АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град ***, офис ***, ет.*, чрез процесуален представител, по договор за
потребителски кредит № ********* от 24.10.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземането, което е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия : сумата 2236,00
лв. , представляваща главница, сумата 208,97
лв., представляваща лихва за забава върху главницата , начислена за периода
от датата на цесията – 01.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда на 31.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.05.2018
г. до окончателното й плащане - предмет на Заповед № 1134/ 06.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 2161/2018 г. по описа на ПРС , като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез процесуален
представител, за приемане за установено по отношение на ответника Б.Т.П. ЕГН **********
*** , че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № *********/01.07.2016
г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД главница над размера от 2236,00 лв. до претендирания
размер от 2395,47 лв. , сумата от 448,00 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 16.11.2016 г.
до 20.12.2017 г. , сумата от 607,75 лв.
– такса услуга „Кредит у дома „ за предоставяне на кредит в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода 23.11.2016 г. до 20.12.2017 г. ,
сумата от 1416,59 лв. такса услуга „Кредит у дома „ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода 23.11.2016 г. до 20.12.2017 г.,
сумата над 208,97 лв. до претендирания размер от 230,46 лв. представляваща
лихва за забава / обезщетение / за периада 01.07.2017 г. до 31.05.2018 г. – като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Т.П. ЕГН ********** ***
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град ***, чрез процесуален представител, сторените в настоящото производство разноски в
общ размер от 448,96 лв., както и сторените в заповедното производство разноски
в размер от 84,03 лв.
ОСЪЖДА Б.Т.П. ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на ПРС
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 46,86 лв.
ОСЪЖДА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град ****, чрез процесуален представител, да плати по сметка на ПРС разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 53,14 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: