Решение по дело №1639/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И E

 

1057/20.7.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и  пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                

                                                                                                                     СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1639 по описа на съда за  2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на представялващия „Б.Т.“ЕООД ***-0000147/20.02.2020 г., издадено от и.д. Директор на  РД "АА" гр. Варна, с което за нарушение на чл. 9 ал.3 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ на дружеството е наложено административно наказание: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се навеждат бланкетни твърдения за нарушения на процесуалния и материален закон, при издаване на  процесното НП и се възразява срещу неприлагането на  чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Процесуалният представител на Административно наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на  обжалвания акт. Прави искане за присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство.

Жалбата е подадена  от легитимирано чрез правния си интерес лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Б.Т.“ ЕООД притежава лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 10644/07.08.2018 г., валиден до 06.09.2028 г.

 На 09.12.2019 г. свидетелят К.К. *** "Автомобилна администрация“ - Варна  приключил извършваната на превозвача  „Б.Т.“ЕООД проверка. Въз основа на представените в хода на проверката документи било установено, че на 01.06.2019 г. в гр.Варна, превозвачът "Б.т." ЕООД, е изготвил ежедневен график за работата на водача Петър Георгиев Стоянов, извършил обществен специализиран превоз на пътници с автобус «Фолксваген» с peг. № В2558НМ с маршрут гр. Варна - гр. Провадия и обратно. Графикът не бил подписан от ръководителя на дружеството или упълномощено от него лице.  Въз основа на това свидетелят К.  приел, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.9, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. изд. от Министъра на транспорта и съставил Акт за установяване на административно нарушение № 270739/09.12.2019 г. Същия ден актът бил предявен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което вписало, че няма възражения и не депозирало писмени  в законоустановения срок.

 На 20.02.2020 г., въз основа на този АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената му част, наказващият орган възприел изцяло  фактическата обстановка по акта за нарушение и санкционирал въззивното дружество с имуществена  санкция в размер на 200 лева съгл. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи. Съдът  изцяло кредитира показанията на свид.К.К., като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл: 

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед № РД -08-30/24.01.2020 г. издадена от Министъра на ТИТС на осн. чл.92, ал.2 от  ЗАвтПревози

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на упълномощен и законен  представител на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Съдът счете за голословно оплакването, че в АУАН са направени поправки, неясно от кого и с каква цел,  тъй като не констатира такива. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на автобуса, без графикът да е подписан от ръководител на дружеството или упълномощено от него лице. В АУАН и НП са посочени достатъчно данни , които дават яснота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на "Б.Т." ЕООД.

Съдът намира, че оплакването за липса на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

По приложението на материалния закон:

Относно нарушението на чл. 9 ал.3 от Наредба №Н- 3/07.04.2009 г., издадена от Министъра на транспорта

Визираната разпоредба  сочи, че графиците за работа, които превозвачите и ръководителят на лицето, извършващо превоз за собствена сметка, изготвят ежедневно за работа за водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 се подписват от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.

В настоящия случай безспорно се установява, че изготвеният график за работа на Петър Стоянов, водач на МПС във въззивното дружество въз основа, на който  е извършван  автомобилен превоз на пътници с МПС рег. № В 2558 НМ по маршрут гр.Варна- гр.Провадия-гр.Варна  не е подписан от ръководителя на дружеството или упълномощено от него лице. Следователно  превозвачът "Б.Т." ЕООД е нарушил задължението, което има  съгласно чл. 9 ал.3 от Наредба № Н-3/2009 г., който подзаконов нормативен акт е издаден въз основа на ЗАвт.превози. За това съдът прие, че законосъобразно е ангажирана адм. наказателната му отговорност по чл.105 от този закон. В този смисъл издаденото наказателно постановление като съответно и на материалния закон следва да бъде потвърдено.

Наложената  имуществена санкция е  в абсолютния размер, предвиден от законодателя в чл.105 ал.1 от  ЗАвт.превози, поради което липсва основание за редуцирането й.

Съдът не споделя изложеното в жалбата,че на санкциониране подлежи не превозвача, а физическото лице – ръководител по следните съображения: В чл.9 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ е регламентирано задължение на превозвачите и ръководителя на лицето, извършващо превоз за собствена сметка да изготвят ежедневен график за работа за водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози . По отношение на тези графици е постановено с какво съдържание да бъдат, както и да бъдат подписани от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.

Именно превозвачът е лицето, от чието име и за чиято сметка се осъществява дейност и след като за него са предвидени задълженията по чл.9 от Наредбата, то правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съдът не счита, че настоящото нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като по никакъв начин не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен. Следва да се отбележи и , че не се касае за изолиран случай на нарушение, а са констатирани и други такива.

При този изход на  делото  и съобразно искането на процесуалния представител АНО,  на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на РД „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При  определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.  Съгласно  чл.27е от  посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е  предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът присъди на РД „Автомобилна администрация“-Варна юрисконсултско  възнаграждение в размер на 100 лева. 

Воден от гореизложеното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 23-0000147/20.02.2020 г., издадено от и.д. Директор на  РД "АА" гр. Варна, с което на „Б.Т.“ ЕООД *** за нарушение на чл.9 ал.3 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено административно наказание: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

 

ОСЪЖДА  „Б.Т.“ ЕООД ***, представлявано от  Р. Хр.да плати на РД „Автомобилна администрация“-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на  100 лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

                                                         

                                                        

                                              

                                                       

СЪДИЯ: