МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 1257/2010 г. на ГОРС, пети
състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против П.И.А.,Т.И.С., Я.А.Я. и А.Я.С. за това, че: На
07.08.2009 г. в с.Поликраище, от Рибовъдно стопанство, след предварителен
сговор помежду си, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот - катинари на складови помещения и чрез използване на технически средства
- каруца и метална щанга отнели от владението на Л.А.Д. движими вещи - 8 бр.
гуми с джанти за тракторно шаси, електрожен - голям; електрожен - преносим;
компресор; акумулатор 60 А/ч.; ел.мотор 45 киловатчаса; комплект гидория - всичко
на обща стойност 6 280,46 лв. , собственост на „Русалка – Л.Д." ЕООД, с
управител Л.Д., както и помпа с мотор и генератор на стойност 459,60 лв.,
собственост на ЗПК „Росица - 95" - с.Крушето, с председател И.К.И., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен -
престъпление по чл.195 ал.І т.3, т.4, пр.2, т.5 и т.7 във вр.чл.194 ал.І във
вр.с чл.28 от НК за подсъдимите А., С. и Я. и чл.195 ал.І т.З, т.4, пр.2, т.5
във вр.чл.194 ал.І НК за подс. С..
В съдебно заседание представителят на ГОРП поддържа обвинението
против подсъдимите. Предложи на съда да ги признае за виновни, предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства и да им наложи справедливи наказания.
Повереникът
на гражданския ищец – адв. С. предложи на съда да бъде постановена осъдителна
присъда против подсъдимите, както и да бъде уважен изцяло предявеният
граждански иск.
Защитникът на подсъдимите - адв. Д. изложи пред
съда, че не било доказано със събраните
по делото гласни и писмени доказателства, че подзащитните му били извършили
деянието по отношение на всички движими вещи, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Не бил налице квалифициращият признак техническо средство
по отношение на конската каруца. Липсвали доказателства, които да установят по
безспорен начин, че деянието било извършено с помощта на техническо средство-
щанга. Предложи на съда четиримата да бъдат признати за виновни само досежно 2
бр. гуми на шаси и електромотор с помпа, собственост на пострадалата кооперация, както и изложи
резервите си, че последните две вещи
били с висок процент изхабяване и съответно с ниска пазарна стойност, а не
тази, определена от вещото лице. Изрази становище, че не съществувала
пречка за приложението на чл. 66 ал.І НК по отношение на подзащитните му, след извършване на индивидуализация на наказанията и съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предложи частично да бъде уважен предявения граждански иск.
Съдът, след като
обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.03.2005 г.
"Русалка" АД отдала под наем на "Русалка-Л. Д." ЕООД с
управител Л.Д. (л.77-78 от съд. дело), Рибовъдно стопанство с. Поликраище, общ. Горна
Оряховица. На 06.07.2005 г. бил съставен Констативен протокол, за това, че следствие
на обилните валежи за периода 01-05-.07.2005 г., е заляна помпена станция,
басейни за люпене и укрепване на личинки - 12 броя, 3 броя угоителни басейни,
три броя маточни басейни и т. н. (л.80 от съд. дело). Била извършена проверка в
базата от комисия, която съставила протокол за нанесените щети (л.79 и 81-82 от съд. дело). С фактура № 735/26.04.2004 г. били закупени от ЕТ
"Русалка – Л. Д." ел. помпен
агрегат 50 Е50ММ0200М- 2ВП - 37 кw и ел. помпа
12Е12ПИ. С ф-ра № 1100/29.04.2004 г. също били закупени ел. заваръчен агрегат ИЗА
Е01 и ел. заваръчен агрегат Кракра ИЗА Т315М (л. 83 от съд. дело). Тези вещи
били вписани като основни средства на "Русалка – Л. Д." ЕООД, като
придобити от дружеството на 07.05.2009 г.(л.86 от съд. дело). Самото
придобиване станало с Договор за покупко – продажба на материални активи от
07.05.2009 г., с който Л.Д. и Т.Д.,
продали на "Русалка – Л. Д." ЕООД, описаните във фактурите вещи,
ведно с 2 бр. гуми с джанти за тракторно шаси (л.85 от съд.
дело). Видно от извлечение от сметка материали на "Русалка – Л. Д."
ЕООД към 31.07.2009 г., собственост на
дружеството били и 10 бр. гуми с джанти, без да бъдат описани размерите
и вида им.
Собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето от 1992 г. бил и ел. мотор 50 кw (л.111-113 от съд. дело). Този ел.
мотор бил комплект със стойка и помпа 100 мм от агрегат "Марица". Тези вещи били предадени
с Протокол от 08.04.2009 г. на "Русалка – Л. Д." ЕООД от кооперацията,
без договорка между страните за заплащане на наем. (л.124 от съд. дело).
Рибовъдната база в с.
Поликраище била охранявана"3S СОТ" АД въз основа на сключен договор (л.89-90
от съд. дело).Такива функции на
доброволни начала осъществявал и св.В.К., с когото управителят на юридическото
лице- Л.Д., сключила граждански договор (л.91-92 от съд. дело). През голямата част от времето си св. К. бил в базата. В халета в базата били прибрани вещите,
собственост на "Русалка – Л. Д." ЕООД (Протокол за оглед и фотоалбум
л.2-10). В едното хале се намирали гуми с джанти за шаси предни и задни, както
и ел. помпен агрегат 50 Е50ММ0200М- 2ВП- 37 кw,
ел. помпа 12Е12ПИ, ел. мотор в комплект със стойка и помпа 100 мм от агрегат "Марица", акумулатор 60А/ч. Вещта,
която била предадена от ЗПК"Росица-95" с. Крушето, била годна за
използване по предназначение и прибрана
в халето от св. Д.. В другото хале се
намирали ел. заваръчен агрегат ИЗА Е01, ел. заваръчен агрегат Кракра ИЗА Т315М,
комплект гидория.
Св. Д. посещавала
базата, когато има възможност, за да
наглежда имуществото си, тъй като в нея
не се извършвала дейност.
Подс. А., С., Я. и С. се познавали, тъй като били от едно населено място и поддържали
приятелски връзки помежду си. Последните
двама са баща и син.
На 07.08.2009 г. рано сутринта подс. С. и Я. решили да извършат кражба на метали от рибовъдната база в с. Поликраище.
Двама знаели какви вещи има там, тъй като преди това, подс. Я. работел при св. Д..
Решил да превозят вещите с конски каруци, с каквато разполагал подс. С.. За да
осигурят още една,взели решение да ангажират за намеренията си и подс. С. и А., заедно със св. С.-
непълнолетен към този момент. Подс. С.
тръгнал към дома на подс. А., на когото
разказал за намеренията си и му предложил да участва в кражбата. А. се
съгласил и тръгнал с каруцата на С.. Двамата тръгнали с конската каруца към дома на подс. С.. Предложили му да тръгне заедно с тях, за да извършат кражба на
метал от рибовъдната база в с. Поликраище. С. се съгласил да участва и тръгнал с каруцата
си , като при него по пътя се качили подс. Я. и св. С., с които предварително била уговорена кражбата.
След като пристигнали
на място, подс. Я., С. и А. влезли в базата,
за да огледат района. Подс. С. и св. С. чакали при каруците извън базата.
След като се убедили,
че е безопасно, подс. Я., С. и А.
извикали подс. С. и св. С.. Последните двама влезли в базата заедно с каруците. Пред едното от халетата,
подс. А. видял парче желязо - щанга и с
него разбил катинара, като по този начин проникнали вътре. В това хале се
намирал паркиран бял микробус. От него изнесли и натоварили в каруците 2 бр.
предни гуми за шаси, заедно с джантите. В същото хале се намирали и ел. мотор в комплект със стойка
и помпа 100 мм
от агрегат "Марица", ел.
помпен агрегат 50 Е50ММ0200М- 2ВП- 37 кw и
ел. помпа 12Е12ПИ. Тези вещи били
натоварени в каруците.
От халето, което било
намерено отключено, подсъдимите не изнесли
вещи.
Прибрали се в с.
Янтра, като вещите отнесли в дома на
подс. С. и Я.. Всички заедно с
чукове, започнали да чупят ел. моторите и помпите, за да извадят от тях медта. Разделили
начупените вещи на медни отпадъци от
моторите и желязо. Същият ден към 15:30 часа
откарали метала, отново заедно с каруците на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост на
"Мат метал" ЕООД в с. Драганово. Там работел като закупчик св. Г..
Подс. А. представил личната си карта. Отделно било изтеглено остатъчното желязо
от вещите, което излязло 950
кг. Оформена била ПИР № **********.08.2009 г., както и
заплатена сумата от 188.10 лв. Отпадъчната мед, която очевидно била от електродвигатели и помпи (св. Г. л.62 от съд.
дело), излязла 50 кг.
За нея на името на подс.А. била оформена ПИР №
0000169/08.07.2009 г., както и
заплатена сумата от 225 лв. (л.131 от съд. дело).
С протокол от
11.08.2009 г., вещите били оставени на отговорно пазене на св. Г. (л.63), който въпреки това допуснал
разпореждане с тях и същите били изнесени от базата, без съществуваща възможност за индивидуализация и връщане.
Преди да тръгнат за с.
Драганово, подс. А., С. , Я. и С. продали двете предни гуми от шаси на св. К. с
прякор "М." за сумата от 80.00
лв.
Съобразно назначената
съдебно-оценъчна експертиза на досъдебното производство, стойността на вещите,
предмет на престъплението, извършено спрямо вещите, собственост на "Русалка- Л. Д." ЕООД възлиза на 6280.46 лв., а вещите, собственост
на ЗПК "Росица-95" с. Крушето – на 459.60 лв. Възложено е на вещото лице да извърши оценка
на вещите без оглед поради тяхната липса, като характеристиките им са описани в Постановление за назначаване на експертиза
от 02.09.2009 г. (л.78).
Тъй като се установи
по делото от събраните гласни и писмени доказателства, че вещите, които са собственост
на "Русалка- Л. Д." ЕООД
и ЗПК "Росица-95" с.
Крушето са различни от тези, които са описани в обвинителния акт, беше
назначена повторна съдебно оценъчна експертиза (л.106-110 от съд. дело). По
тази експертиза беше извършена оценка на
ел. помпа от 40 кw и ел. помпен агрегат, тъй като се установи, че тези
вещи са били противозаконно отнети от базата в с. Поликраище, както и че по
отношение на същите не е извършена оценка
на ДП, тъй като не са били включени
в предмета на обвинението; електрожен преносим, електрожен голям, тъй
като за тези вещи беше установена годината им на придобиване от "Русалка-
Л. Д." ЕООД. По отношение на
вещите, собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето, също беше
назначена повторна експертиза, тъй като беше установено, че описаните в обвинителния
акт помпа с мотор и генератор(без
технически показатели), представляват ел. мотор от 45 kw и водна помпа "Марица" 100 мм. В тази връзка
заключението на вещото лице беше, че
стойността на вещите, собственост на "Русалка- Л. Д." ЕООД е в размер
на 7 552.74 лв., а стойността на
вещите, собственост на ЗПК
"Росица-95" с. Крушето е в размер от
1999.50 лв. Заключението на вещото лице по повторната експертиза беше
прието като пълно, компетентно и обосновано.
След представяне от страна на ЗПК "Росица-95" с.
Крушето на писмени доказателства, които бяха приети от съда, относно точните
технически характеристики на вещта и годината на придобиване на същата (л.111-114
от съд. дело), беше назначена
допълнителна съдебно – оценъчна
експертиза за определяне на пазарната стойност на вещ- ел. мотор от 50 kw, собственост на ЗПК
"Росица-95" с. Крушето (л.154-156 от съд. дело). Заключението на
вещото лице беше, че стойността на вещта, е в размер от 534.00 лв. Заключението
на вещото лице по допълнителната експертиза беше прието като пълно, компетентно
и обосновано.
В този смисъл
стойността на вещите, собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето,
предмет на престъпление, възлиза на 2533.50
лв.
Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимите и показанията на св.
С., в частта им, където са събрани доказателства, че процесните 2 бр. гуми от шаси , са продадени
на св. К.. Съответно не дава вяра на
показанията на св. К., с които са събрани доказателства в съдебното
производство, че подсъдимите са продали гумите не на него, а
на лице с имена Х.А.К.. Доказателствата в тази част, събрани с обясненията на
подсъдимите и св. С., се доказват с
показанията на св. Х.К. и респ. с тях се оборват доказателствата, събрани с
показанията на св. К.. Съдът възприема показанията на св. К. в тази част като
защитна версия и с оглед разпоредбата на
чл. 121 ал.І НПК, съобразно която свидетелят
К. не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го
уличили в извършване на престъпление.
Не беше взето от
предвид представеното по делото от управителя
на гражданския ищец- Становище на инж. И.И. – главен енергетик на "Захарни
заводи" АД. Такова становище не е изисквано от съда, тъй като не е
възникнала необходимост от специални знания в тази област. Представени са
технически характеристики на вещ, собственост
на "Русалка- Л. Д." ЕООД , което се
доказва с представени и приети по
делото писмени доказателства. Тъй като становището и съответно техническите
характеристики на вещта не е изисквано
от съда посредством назначаване на техническа експертиза, същото не беше ценено
като доказателство по делото към момента на
постановяване на присъдата, нито беше обсъдено като експертно заключение в област, в която
съдът се нуждае от специални знания, които да бъдат представени от вещото лице- специалист.
Описаната фактическа обстановка се
доказа от самопризнанията на подсъдимите, показанията на св. Д., Г., К., И., С.,
К. и К., уведомление по реда на чл.212 ал.ІІІ от НПК – л.1, протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум – л.2-10, протокол за доброволно предаване –
л.61, ПИР № 169 – л.62, протокол за отговорно пазене - л.63, 3 бр. протоколи за
проведена очна ставка - л.69-71, протокол за доброволно предаване от 26.08.2009
г. – л.82, граждански договор от 4.01.2009 г. – л.83-84, скица № 3434 от
7.07.2005 г. – л.85, приемно-предавателен протокол – л.86-87, договор от
1.07.2009 г. – л.88-90, договор за наем от 1.03.2005 г. – л.91-94,
приемно-предавателен протокол – л.95, като всички изброени доказателства са във
вид на фотокопия, постановление на ВТОП 2 бр. за удължаване на срок за разследването
– л.97-98, постановление за спиране на наказателното производство и за
възобновяването му – л. 106-108, от
съдебното производство: удостоверение № 47/17.01.2011 г. – л.55,
удостоверение № 20110105142420/5.01.2011 г. – л.56, писмо изх.№
Я-2331/1.02.2011 г. – л.74, заверено копие на договор за наем от 1.03.2005 г. –
л.77-78, заверени копия на констативен протокол от 7.07.2005 г. – л.79, констативен
протокол от 6.07.2005 г. – л.80, констативен протокол от 8.07.2005 г. –
л.81-82, 2 бр. фактури с №№ 735 и 1100 – л.83, извлечение от ел.страница на
търг.регистър – л.84, оригинали на договор за покупко-продажба на материални
активи от 7.05.2009 г. – л.85, опис на основни средства – л.86, извлечение от
сметка материали – л.87, оригинали на договор за охрана – л.88-90, граждански
договор от 4.01.2009 г. – л.91-92, извлечение от остатъци по партиди за сметка
983 – л.93, заверени копия на протокол от 31.07.1992 г. – л.111, официално
извлечение от остатъци по партиди за сметка 983 към 31.12.2010 г. –л.112,
извлечение от инвентарна книга – л.113-114, инвентаризационен опис по сметки
204, 203, 205, 206, 214 - л.115-119, остатъци по партиди за сметки 982, 983,
984, 985 – л.120-123, оригинал на приемно- предавателен протокол от 8.04.2009
г., становище на Главен енергетик, работещ в „Захарни заводи” АД и обосновка
към становището – л.125-129, заверено копие на ПИР 169 – л.131, заверено копие
на ПИР 27825 –л.133.
Правни изводи:
Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимите
П.И.А.,
Т.И.С. и Я.А.Я., са осъществили престъпния състав на чл.195 ал.І т.3, т.4, т.5 и т.7 във
вр.чл.194 ал.І във вр.с чл.28 от НК , а подс. А.Я.С. - чл.195 ал.І т.З, т.4, т.5 във вр.чл.194 ал.І НК, както
следва: На 07.08.2009 г. в
с.Поликраище, от Рибовъдно стопанство, след предварителен сговор помежду си,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - катинари на
складови помещения и чрез използване на техническо средство - метална щанга,
отнели от владението на Л.А.Д. чужди движими вещи - 2 бр. гуми с джанти за
тракторно шаси на обща стойност 771.40 лв.(седемстотин седемдесет и един лв. и
40 ст.), собственост на „Русалка – Л.Д." ЕООД, с управител Л.Д.; от
владението на Л.А.Д. чужди движими вещи на стойност 459,60 лв.(четиристотин
петдесет и девет лв. и 60ст.), собственост на ЗПК „Росица - 95" -
с.Крушето, с председател И.К.И., без съгласието на собствениците и с намерение
противозаконно да ги присвоят, или общо чужди движими вещи на стойност 1231.00 лв. (хиляда двеста тридесет и един
лв.), като деянието е извършено при условията на повторност от подс. Я., А. и С.
и случаят не е маловажен.
Касае за чужди движими
вещи, собственост на пострадалите юридически лица - ЗПК "Росица-95" с.
Крушето и "Русалка- Л.Д." ЕООД, като
фактическата власт спрямо тях е осъществявана от Л.А.Д..
Отнемането
е противозаконно, тъй като е липсвало правно основание,
на което подсъдимите да владеят вещите.
За
да достигнат до вещите и да установят фактическа власт спрямо тях, подсъдимите са повредили преграда, здраво направена за
защита на имот, посредством разбиване на
заключващия катинар на халетата (л.2-10).
Касае се за повреждане, тъй като вещта(катинар) временно е станала негодна за
използване по предназначението си, поради счупването й. Използвано е и техническо
средство при извършване на деянието-щанга, която е намерена на местопрестъплението от подс. А. и използвана
от него, за улесняване достъпа на подсъдимите до вещите, намиращи се в
заключените халета.
Посредством
използване на техническото средство, чрез което е бил взломен катинара,
представляващ заключващото устройство на преграда, подсъдимите са достигнали до
вещите и са осъществили противозаконна фактическа власт спрямо тях.
Подсъдимите
са действали в помежду си след предварителен сговор, като извършители, тъй като
всеки един от тях е извършвал престъпни действия, пряко насочени към предмета
на престъпно посегателство. Решението за
извършване на деянието е взето от
тях предварително, като в изпълнение на плана си, са осигурили средствата за
извършване на престъплението, както и са „набелязали” обекта на престъпно посегателство.
Деянието е извършено в светлата част на
денонощието, каквато е била уговорката между подсъдимите. Взетото решение за
извършване на кражбата, не в резултат на инцидентно импулсивно решение. Подсъдимите
(в частност Я. и С.) са знаели за
местонахождението на вещите, които са отнели противозаконно. Същите са
осигурили предварително начин за придвижване
и превозване на вещите- конски каруци, като за да реализират до
край намисленото, са привлекли като свой
съучастник и подс. С.. Извършеното деяние от подсъдимите указва по-тежък случай
на кражба, отколкото обикновените такива.
Деянието е извършено от подс. А. при
условията на повторност, тъй като същият е осъждан с влязла в сила присъда по
НОХД 325/06 г. на ВТРС, за същото деяние, като и двете деяния не представляват маловажен
случай. Деянието по НОХД № 325/06 г. на ВТРС, е изтърпяно на 27.06.2009 г., когато е изтекъл определения
изпитателен срок от три месеца, поради
което за подс. А. е настъпила реабилитация
по реда на чл. 86 ал.І т. 1 НК.
Деянието е извършено от подс. С. при
условията на повторност, тъй като същият е осъждан с влязла в сила присъда по
НОХД 325/06 г. на ВТРС, за същото деяние, като
и двете деяния не представляват маловажен случай. Деянието по НОХД №
325/06 г. на ВТРС, е изтърпяно на
27.06.2009 г., когато е изтекъл определения изпитателен срок от три
месеца. Деянията по НОХД № 319/97 г.
на ГОРС, НОХД № 566/97 г. на ГОРС, НОХД
№ 583/97 г. на ГОРС и НОХД № 285/99 г. на ГОРС, са извършени в
условията на реална съвкупност, поради което спрямо наложените наказания по
влезлите в сила присъди, към 18.10.1999
г.(датата на влизане в сила на присъдата
по НОХД № 285/99 г. на ГОРС), са била налице условията за групиране по реда на
чл. 25 ал.І вр. чл. 23 ал.І НК. Най- тежкото наказание от наложените на С.
е една година лишаване от свобода,
поради които причини, общото наказание, което е следвало да му бъде
определено е най- тежкото, а именно една
година лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал.ІV НК, общото наказание
е следвало да бъде отложено за
най- дългия изпитателен срок, а именно – три години, определен по НОХД
№ 285/99 г. на ГОРС. Така би следвало да
е налице едно осъждане, след определяне на общо наказание на С., което се счита
че е изтърпяно с изтичането на
изпитателния срок от три години,
т. е. на 18.10.2002 г. От тази дата за подс. С. е
настъпила реабилитация по реда на чл. 86 ал.І т. 1 НК. Във връзка
и изложените по- горе мотиви е и Тълкувателно решение № 54 от 1.VI.1961
г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК.
Деянието е извършено от подс. Я. при
условията на повторност, тъй като същият е осъждан с влязла в сила присъда по
НОХД 184/06 г. на РС Павликени, за същото деяние, като и двете деяния не представляват маловажен
случай.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината
от страна и на четиримата подсъдими пряк
умисъл. Специфично е наличието на
предварителен сговор между подсъдимите, действали всеки един от тях като
извършители. Всеки един от съучастниците е
осъзнавал участието на другия в
извършване на престъпното деяние и реализиране
на крайната престъпна цел - противозаконно отнемане на чуждите движими вещи. Подсъдимите са разбирали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия П.И.А. са
незачитане правото на собственост, ниска правна култура, стремеж за
противозаконно набавяне на средства.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия Т.И.С.
са утвърдени престъпни навици, незачитане правото на собственост, ниска правна
култура, стремеж за противозаконно набавяне
на средства.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия Я.А.Я. са
незачитане правото на собственост, ниска правна култура, стремеж за
противозаконно набавяне на средства.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия А.Я.С. са
незачитане правото на собственост, ниска правна култура, стремеж за
противозаконно набавяне на средства.
Обществената
опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,
предвид на обстоятелството, че са отнети
вещи на значителна стойност, без притеснение от страна но подсъдимите, че могат
да бъдат забелязани и разкрити. Не на
последно място е и факта, че подс. Я.
познавал базата и е знаел за вещите в нея, тъй като преди това е
работил в дружеството.
Обществената опасност на дееца П.И.А.,
съдът прецени като средно висока към ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени самопризнанията на досъдебното производство,
спомогнали в значителна степен за разкриване
на престъплението, чистото съдебно минало(към момента на извършване на деянието
А. е бил реабилитиран), тежкото социално и икономическо положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.
При така отчетените причини за извършване на
деянието, обществената му опасност и тази
на дееца, съдът счете, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което беше преценено, че наказанието
следва да бъде наложено в минималния, предвиден в закона размер, а именно ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на
предпоставките по чл. 66 ал.І НК, изпълнението на наложеното наказание беше отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че
не е наложително наказанието да бъде изтърпявано ефективно, тъй като и с условното
осъждане биха се постигнали целите му,
визирани в чл. 36 НК - да се въздейства предупредително и възспиращо на
осъдения във връзка с бъдещото
извършване на престъпленията;да бъде превъзпитан към спазване на законите и
добрите нрави; да му се отнеме възможността да извършва престъпления, както и
не на последно място да се въздейства предупредително и възспиращо и спрямо
останалите членове на обществото.
На основание чл. 67
ал.ІІІ НК, съдът счете, че за постигане на
изброените по- горе цели на наказанието, които трябва да бъдат реализирани
спрямо А., би спомогнала и пробационната мярка ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител. Поради тези съображения беше постановено през изпитателния срок от
три години, спрямо А. да бъде прилагана и тази пробационна мярка.
Не бяха отчетени многобройни, или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.І т. 1 НК.
Обществената
опасност на дееца Я.А.Я., съдът прецени като средно
висока към ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, бяха отчетени
самопризнанията на досъдебното производство, спомогнали в значителна
степен за разкриване на престъплението,
тежкото социално и икономическо положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността
обстоятелства .
При така отчетените причини за извършване на деянието,
обществената му опасност и тази на дееца, съдът счете, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което беше преценено, че наказанието
следва да бъде наложено в минималния, предвиден в закона размер, а именно ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на
предпоставките по чл. 66 ал.І НК, изпълнението на наложеното наказание беше отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че
не е наложително наказанието да бъде изтърпявано ефективно, тъй като и с условното
осъждане биха се постигнали целите му,
визирани в чл. 36 НК- да се въздейства предупредително и възспиращо на осъдения
във връзка с бъдещото извършване на
престъпленията; да бъде превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави;
да му се отнеме възможността да извършва престъпления, както и не на последно
място да се въздейства предупредително и възспиращо и спрямо останалите членове
на обществото.
На основание чл. 67
ал.ІІІ НК, съдът счете, че за постигане на
изброените по- горе цели на наказанието, които трябва да бъдат реализирани
спрямо Я., би спомогнала и пробационната мярка ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител. Поради тези съображения беше постановено през изпитателния срок от
три години, спрямо Я. да бъде прилагана и тази пробационна мярка.
Не бяха отчетени многобройни, или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.І т. 1 НК.
Обществената
опасност на дееца А.Я.С., съдът прецени като средно
висока към ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, бяха отчетени
самопризнанията на досъдебното производство, спомогнали в значителна
степен за разкриване на престъплението,
чистото съдебно минало(към момента на извършване на деянието С. е бил реабилитиран),
тежкото социално и икономическо положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства
.
При така отчетените причини за извършване на
деянието, обществената му опасност и тази
на дееца, съдът счете, че е налице превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което беше преценено,
че наказанието следва да бъде наложено в минималния, предвиден в закона размер,
а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на
предпоставките по чл. 66 ал.І НК, изпълнението на наложеното наказание беше отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че
не е наложително наказанието да бъде изтърпявано ефективно, тъй като и с условното
осъждане биха се постигнали целите му,
визирани в чл. 36 НК- да се въздейства предупредително и възспиращо на осъдения
във връзка с бъдещото извършване на
престъпленията; да бъде превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави;
да му се отнеме възможността да извършва престъпления, както и не на последно
място да се въздейства предупредително и възспиращо и спрямо останалите членове
на обществото.
На основание чл. 67
ал.ІІІ НК, съдът счете, че за постигане на
изброените по- горе цели на наказанието, които трябва да бъдат реализирани
спрямо С., би спомогнала и пробационната мярка ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен
служител. Поради тези съображения беше постановено през изпитателния срок от
три години, спрямо С. да бъде прилагана и тази пробационна мярка.
Не бяха отчетени многобройни, или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.І т. 1 НК.
Обществената
опасност на дееца Т.И.С., съдът прецени като средно
висока към ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, бяха отчетени
самопризнанията на досъдебното производство, спомогнали в значителна
степен за разкриване на престъплението,
тежкото социално и икономическо положение. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства
.
При така отчетените причини за извършване на
деянието, обществената му опасност и тази
на дееца, съдът счете, че е налице превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което беше преценено,
че наказанието следва да бъде наложено в минималния, предвиден в закона размер,
а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като беше постановено същата да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на
основание чл. чл. 41
ал.VІ НК вр. чл. 57 ал.І вр. чл.60 ал.І
вр. чл. 59 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС в Затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Недопустимо е приложението на чл. 66 ал.І НК по отношение
на С.. Същият е реабилитиран веднъж на
основание чл. 86 ал.І т. 1 НК, във връзка с наложените му наказания, по
отношение на които е следвало да се
приложат правилата на чл. 25 ал.І вр. чл. 23 ал.І НК, в която връзка бяха
изложени мотиви по- горе от съда. След
настъпила реабилитация по реда на чл. 86
ал.І т. 1 НК, С. е осъден по НОХД №
325/06 г. на ВТРС. С оглед разпоредбата на чл. 86 ал.ІІ НК е недопустимо повторна реабилитация по право.
Не е налице и настъпила реабилитация по
реда на чл. 88 А НК, тъй като от изтърпяването на наказанието не е изтекъл срокът, предвиден в чл.88 А ал.І
вр. чл. 82 ал.І т. 4 НК. На основание изложеното спрямо С. беше постановено ефективно изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода, тъй като същият е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
В тази връзка и предвид
налагане и изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, на основание чл. 60 ал.І вр. чл. 59 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, беше
постановено наказанието да се изтърпи при СТРОГ режим.
Не бяха отчетени многобройни, или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.І т. 1 НК.
Повдигнато
е обвинение от прокуратурата, че деянието
е извършено от подсъдимите чрез използване на техническо средство-
конска каруца. Конската каруца, задвижвана от жива сила- кон, е пътно превозно
средство. Същата не е моторно превозно средство по смисъла на чл.
195 ал.І т. 4 НК. Безспорно е, че същата
се явява произведение на техниката, но тя не може да бъде задвижена под въздействие
на определени механизми, или природни закони, за да бъде използвана. В този
смисъл, тъй като предназначението й е да
бъдат превозвани хора и товари,
задвижвана от жива сила, същата не се вписва в понятието "техническо
средство" по смисъла на чл. 195
ал.І т. 4 НК, а е превозно средство по смисъла на Закона за движение по
пътищата. Законът обаче не е предвидил по-тежко наказуем състав на кражба, когато деянието е извършено с
помощта на пътно превозно средство, а
само и единствено когато е налице МПС. В
този смисъл по отношение на "конска
каруца", не е налице квалифициращ признак "техническо
средство", поради което на основание чл. 304 НПК, подсъдимите А., С., Я.
и С. бяха признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение,
досежно това, че деянието е извършено чрез използване на техническо средство-
конска каруца, тъй като същото не е
престъпление по чл. 195 ал.І т. 4
НК.
Съдът е
длъжен да се произнесе по деянието, предмет на обвинителния акт, който очертава
рамките на обвинението.
Повдигнато
е обвинение за кражба по отношение на подсъдимите на следните вещи, собственост
на "Русалка-
Л. Д." ЕООД- 8 бр. гуми с джанти за тракторно
шаси, електрожен - голям; електрожен - преносим; компресор; акумулатор 60 А/ч.;
ел.мотор 45 киловатчаса; комплект гидория - всичко на обща стойност 6 280,46
лв. и помпа с мотор и генератор
на стойност 459,60 лв., собственост на ЗПК "Росица-95"
с. Крушето. По реда на съдебното следствие
бяха индивидуализирани вещите, които са противозаконно отнети от владението
на Д., собственост на "Русалка- Л. Д." ЕООД, в частност, че е извършено противозаконно отнемане на ел.
помпен агрегат 50 Е50ММ0200М- 2ВП- 37 кw и
ел. помпа 12Е12ПИ, но не и на ел. мотор от 45 kw, каквото е обвинението. Също така , че електрожен голям, всъщност
представлява ел. заваръчен агрегат ИЗА Е01, както и че електрожен преносим, всъщност
представлява ел. заваръчен агрегат Кракра ИЗА Т315М. По отношение на вещите,
собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето се установи, че това е ел. мотор от 50 кw в комплект със стойка и помпа 100 мм от агрегат "Марица", но не и генератор.
Въз основа на изложеното, не се
събраха доказателства в настоящото производство, въз основа на които да
може съдът да се произнесе по
несъмнен начин, че на 07.08.2009 г.,
подс. А., С., Я. и С., след предварителен сговор помежду си, чрез
използване на техническо средство-щанга, са отнели от владението на Л.Д. чужди
движими вещи, представляващи 6 бр. гуми с джанти за
тракторно шаси, електрожен – голям - ел. заваръчен агрегат ИЗА
Е01; електрожен – преносим- ел. заваръчен
агрегат Кракра ИЗА Т315М; компресор; акумулатор 60
А/ч.; ел.мотор 45 киловатчаса; комплект гидория, представляващи вещи за
разликата от 771.40 лв., каквато е цената на 2 бр. гуми с джанти до сумата от 6 740.06 лв., собственост на "Русалка-
Л. Д." ЕООД и генератор, собственост
на ЗПК "Росица-95" с. Крушето. На основание изложеното съдът на основание
чл. 304 НК призна подсъдимите за невинни
и ги оправда по тази част от
първоначално повдигнатото обвинение.
Въпреки, че се събраха
доказателства по реда на съдебното следствие- писмени и гласни, че противозаконно
отнетите вещи, собственост на "Русалка- Л.Д." ЕООД са ел. помпен
агрегат 50 Е50ММ0200М- 2ВП- 37 кw и ел. помпа
12Е12ПИ, на стойност 2753.60 лв. (л. 109
от СОЕ на съд. дело), съобразно заключението на вещото лице, то
представителят на ГОРП не упражни правомощията си по чл. 287 ал.І НПК и
не повдигна ново обвинение против подсъдимите, по отношение на тези вещи
собственост на "Русалка- Л.Д." ЕООД. Идентична е и ситуацията с вещите,
собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето, спрямо които беше установено,
че освен ел. мотор 50 кw (л.156 от съд. дело), на стойност 534.00 лв., същият
е бил комплект със стойка и помпа 100 мм от агрегат "Марица", последната на стойност 1999.50 лв. (л. 109, от СОЕ съд дело), или
вещи на обща стойност 2533.50 лв.
Първоначално повдигнатото обвинение е за
сумата от 459.60 лв., за която бяха
осъдени подсъдимите, но за разликата до 2533.50 лв., съобразно заключението на вещото лице, беше необходимо
да бъде извършено изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал.І НПК от
прокурора. Съдът не може да стори
това с присъдата и по отношение
на вещите, собственост на "Русалка- Л.Д." ЕООД, както и спрямо
вещите, собственост на ЗПК "Росица-95" с. Крушето, тъй като е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Събраха се
доказателства за различни вещи от тези,
описани в обвинителния акт, който
определя рамките на обвинението от една страна и от друга, същите бяха оценени
на стойност много по- висока от тази, описана в
обвинителния акт. По- високата стойност на вещта се приема като
обвинение за по-тежко престъпление, като в този случай винаги следва прокурора да
упражни правомощията си по чл. 287 ал.І НПК.
Поради изложените съображения,
съдът с присъдата не осъди подсъдимите за описаните по-горе вещи на
стойността , определена от вещото лице в повторната СОЕ и допълнителната
СОЕ, назначени по реда на съдебното следствие по НОХД № 1257/10 г. на ГОРС.
На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимите П.И.А., А.Я.С., Я.А.Я. и Т.И.С.
бяха осъдени да заплатят солидарно на
„Русалка – Л.Д.” ЕООД, представлявано от управителя си Л.А.Д., сумата
от 771.40 лв. (седемстотин седемдесет и един лв. и 40 ст.), причинени
имуществени вреди в резултат на извършеното
деяние, ведно със законната лихва, считано от
07.08.2009 г. до окончателното заплащане на сумата, както и беше
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 6 280.46 лв. (шест хиляди двеста и осемдесет лв. и 46 ст.), като неоснователен
и недоказан, поради изложените по- горе съображения. Без изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал.І НПК,
досежно вида на вещите и тяхната по- висока стойност, съдът не може да се произнесе
по гражданския иск, даже и да са доказани причинени вреди на гражданския ищец. Съдът е обвързан от размера на причинените вреди, посочен в обвинителния
акт, както и не следва да бъде приеман граждански иск над този размер, тъй като
същият ще бъде недопустим за разглеждане в наказателното производство. Ако бъде повдигнато ново обвинение по реда на
чл. 287 ал.І НПК и бъде направено изменение на предявения иск, досежно основанието и размера, то в такъв случай съдът може да приеме
направеното изменение. Тъй като не беше нито повдигнато ново обвинение по реда
на чл. 287 ал.І НПК, нито беше направено изменение на основанието и размера на предявения иск, съдът
се произнесе досежно по това, за което беше сезиран. Гражданският иск беше
уважен само за сумата от 771.40 лв., тъй като подсъдимите бяха признати за
виновни само относно извършено деяние на
два бр. гуми с джанти за шаси. По отношение на останалите вещи, като беше
описано в мотивите към постановената присъда, съдът не намери достатъчно
доказателства, за да приеме по несъмнен начин, че подсъдимите
са извършили деянието по отношение на вещите, описани в обвинителния
акт, собственост на "Русалка- Л. Д." ЕООД.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, П.И.А., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 118.75 (сто и осемнадесет лева и 75 ст.) в полза на ГОРС,
както и 5.00(пет лева) за служебно издаване
на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, А.Я.С., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 118.75 (сто и осемнадесет лева и 75 ст.) в полза на ГОРС,
както и 5.00(пет лева) за служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, Я.А.Я., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 118.75 (сто и осемнадесет лева и 75 ст.) в полза на ГОРС,
както и 5.00(пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, Т.И.С., беше осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 118.75 (сто и осемнадесет лева и 75 ст.) в полза на ГОРС,
както и 5.00(пет лева) за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: