Решение по дело №242/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261562
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20213110100242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Варна, 11.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав в публично заседание, проведено на пети май    през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.

 

при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа докладваното гр.дело №242 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от К.Ц.С.  срещу З. “А.Б.”    иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1843.55 лева, представляваща частичен иск от общо 1925.60 лева за дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на  : на броня –облицовка задна на л.а. Тойота Хайлукс  с рег.№***, причинени в резултат на реализирано на 23.12.2020г. ПТП в гр.Варна, бул.”Република” по вина на водача на л.а. Опел Комбо с рег.№***, застрахован по  договор за гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихв,а считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -08.01.2021г. до окончателното й изплащане.  

Ищецът излага, че на 23.12.2020г. около 13.15 ч. в гр.Варна, бул.”Република” автомобилът му  Тойота Хайлукс  с рег.№***  бил блъснат от л.а. Опел Комбо с рег.№***, управляван от Г.Г.. При движение в колона от автомобили преди бензиностанция “Бенита” движещият се пред атомобила на ищеца автомобил спрял, за да пропусне преминаващ пешеходец. То също предприел маневра спиране на автомобила като преди да спре почувствал силен удар отзад. Веднага спрял и след като слязъл от автобила установил, че л.а. Опел Комбо с рег.№***, управляван от Г.Г. го е блъснал отзад. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен водач посочили водача на л.а. Опел Комбо с рег.№***.  Лекият автомобил на виновния водач бил затсрхован по застраховка “Гражданска отговорност” от застрхователна копмания З.”А.Б.” във врок на действие 15.01.2020г. до 14.01.2021г., която била действаща към датата на ПТП.

На 23.12.2020г. уведомил З.”А.Б.” като застрахователното дружество извършило оглед на автомобила, изготвило снимков матераил и съставило Списък на констатираните увреждания щета №1000/20/747/500114. В списъка като увредени детайли били описани : броня- облицовка задна. Като затсрхователно обезщетение получил сума в размер на 354.40 лева, която много го изненадала, тъй като била много малка и не можела да покрие щетите. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза и установил, че необходимата му сума възлиза в размер на 2280 лева, от която следвало да се приспадне вече платена в размер на 354.40 лева, поради което претендира застрайователят да му дължи сумата от 1 925.60 лева.

В  срока по чл.131 ГПК   ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение  с „**“ ООД по силата на застрахователна полица №BG/01/120000165944 със срок на действие 15.01.2020г. – 14.01.2021г. Не се оспорва и настъпването на ПТП от 23.12.2020г. , при което е била увредена задната броня на колата на ищеца.

Сочи се, че в уведомлението за щета ищецът се съгласил застрахователното обезщетение да бъде определено съгласно разпоредбите на КЗ и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС към Наредба №24/08.03.2006г. Излага се, че на ищеца е изплатена сумата от 354.40 лева.

Твърди се, че размерът на щетите се определя от застрахователя, защото ищецът не е отремонтирал за своя сметка щетите по автомобила и не иска тяхното възстановяване от застрахователя. Сочи се, че не е доказана необходимост, обусловена от задължителни за увредения гаранционни условия ремонтът да се извършва във официален сервиз за марката автомобил, съответно да се използват цени за оригинални части. Излага се, че автомобилът е със срок на експлоатация над 3 години до произшествието ,а именно 13 години като следвало да се отчете неговото овехтяване, тъй като в противен случай щяло да се стигне до неоснователно обогатяване за ищеца. Липсвали доказателства увредената част да е била първоначално вградената или такава, каквато се предлага от официалния представител, съответно да се използват цени за оригинални части.

Твърди се, че няма основание ответникът да отговаря за размер, надвишаващ цената, определена в съответствие с Методиката, съгласно чл.499,ал.2 КЗ, респ. обезщетението не можело да се определи по средни пазарни цени за оригинални части, предлагани в оторизиран сервиз на официален вносител на автомобила, към датата на събитието. Следователно щетата следвало да се обезщети въз основа на застраховката на лекия автомобил, причинил произшествието, на основание Наредбата по чл.504 КЗ до размера на отговорността по нея, така както бил направил застрахователя. Твърди се, че справедливият и съобразен с доказателствата и закона размер на застрахователното обезщетение възлизал на 354.40 лева, която сума репарирала щетата.       

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е застрахователна полица № BG/01/120000165944 за л.а. Опел Комбо с рег.№** със срок на действие 15.01.2020г. – 14.01.2021г.

Представен е  двустранен констативен протокол за ПТП от 23.12.2020г., в който е описано ПТП в гр.Варна, бул.Република, съгласно който за виновен водач е посочен Г. Б. Г. като водач на Опел Комбо с рег.№*** и като участник в ПТП К.Ц.С. като водач на  Тойота Хайлукс с рег.№***.  

С уведомление от 23.12.2020г. К.Ц.С.  е съобщил  на З.А.Б.   настъпване на ПТП с Тойота Хайлукс с рег.№*** от 23.12.2020г. като е описал, че при движение в колона задно движещият се автомобил е нанесъл удар в задната част на  неговия автомобил, като е увредил задната броня, камерата и други детайли. 

Съгласно Списък на констатирани увреждания от 23.12.2020г. е посочен увреден детайл „ броня –облицовка-зад. За подмяна.  

Съгласно преводно нареждане от 29.12.2020г. З.А.Б. е превело по банковата сметка на К.Ц.С. сумата от 354 лева. 

Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ въз основа на представените по делото материали експертът е посочил, че уврежданията на процесния автомобил е облицовка задна броня като увреждането се изразява в наранено покритие и деформация на детайла, вследствие на съприкосновение с твърд предмет със син цвят, какъвто би могъл да бъде външен детайл на друго превозно средство, движещо се зад процесното. Покритието на детайла е хром никел, като същото е специфично и не подлежи на възстановяване, поради и което е необходима подмяна на детайла. Вещото лице е посочило, че доставчиците на резервни части и сервизите не желаят да  доставят и монтират броня  от алтернативен производител, тъй като същата е изработена от много тънка ламарина, която не е обработена против корозия и в рамките на до една година след поставянето се наблюдава корозиране на детайла и на хром никеловото покритие, вследствие на попадане на малки обекти, изхвърлени от задните колела на автомобила по вътрешната страна на детайла, нараняването на материала на детайла и последващото му корозиране и перфориране, достигащо до външната му повърхност, вследствие на попадане на влага в наранените места. Общата стойност на необходимите средства за труд и материали за отстраняване на вредите при съобразяване на средни пазарни цени за оригинални части към датата на настъпване на събитието е в размер на 2197.95 лева. Общата стойност за отстраняване на вредите по автомобила, изчислена съобразно Методиката по Наредба №24/08.03.2006г. по средни пазарни цени за нови резервни части от алтернативни доставчици е 1008.29 лева.         

    Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

   Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1  КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки : вреди, които стоят в причинна връзка с  осъществено   застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. 

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:  наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на л.а. Опел Комбо с рег.№*** по силата на застрахователна полица BG/01/120000165944 със срок на действие 15.01.2020г. – 14.01.2021г., настъпването на ПТП от 23.12.2020г., при което е увредена задна броня на л.а. Тойота Хайлукс  с рег.№***, както и че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 354.40 лева.

Не е спорно настъпването на ПТП и наличието на твърдените от ищеца увреждания по л.а. Тойота. Спори се по отношение на размера на претенцията.  

Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в  КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Налице са всички основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предвид че ПТП е осъществено със застрахования автомобил и по вина на неговия водач.        

Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка.

Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде  съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената за оригинални части и средната стойност за труда, като в настоящия случай при съобразяване на изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 2197.95  лева, тъй като заключението на експерта е, че детайлът, изработен от алтернативни  доставчици е некачествен, поради и което съдът намира, че стойността на последния не следва да се вземе предвид.  От сумата от 2197.95  лева следва да се приспадне изплатеното обезщетение в размер на 354.40  лева.

 С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи за предявения размер от 1843.55 лева.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените направените разноски в настоящото производство. С оглед уважаването  на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят  73.74  лева – за заплатена д.т.,  200 лева за депозит за вещо лице по извършената САТЕ и 430 лева за адвокатско възнаграждение.

На горните съображения съдът  :

 

Р Е Ш И :

        

ОСЪЖДА З.З. “А.Б.“, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да заплати на    К.Ц.С., ЕГН: ********** с адрес ***    1843.55/хиляда осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща частичен иск от общо 1925.60 лева за дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на  : на броня –облицовка задна на л.а. Тойота Хайлукс  с рег.№***, причинени в резултат на реализирано на 23.12.2020г. ПТП в гр.Варна, бул.”Република” по вина на водача на л.а. Опел Комбо с рег.№***, застрахован по  договор за гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -08.01.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432,ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. “А.Б.“, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да заплати на    К.Ц.С., ЕГН: ********** с адрес ***    сумата от 703.74/седемстотин и три лева и седемдесет и четири ст./ лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.   

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: