№ 260057 / 14.10.2020 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Монтана, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД
№ 1085 по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана
е сезиран с жалба от Д.С.Х. ***, с ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 26 – 0000162 издадено на 11.03.2020г. от Директор
на РД ,,АА” – гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено нарушение по чл.19, ал.1 т.7 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС.
В жалбата си наказаното лице релевира
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, обуславящ
незаконосъобразността на санкциониращия административен акт. Предвид изложените
съображения се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор
на РД ,,АА” – гр. Враца, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана,
след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата
на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана с страна, поради което
процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът възприе за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020г., около 13:10ч., на Главен
път Е – 79 при км.92. с
посока на движение гр.Монтана, жалбоподателят Д.Х.
управлявал счленено ППС – влекач Рено Премиум с рег.№ Е 20 25 КТ и
полуремарке Кел Берг БТ 40 с рег.№ Е 34 98 ЕЕ като
извършвал международен превоз на товари със заверено копие № ********** към
лиценз на ЕО от 31.08.2015г. и международна товарителница /CMR/ ОТ 24.02.2020г. /царевица/ по маршрута
България – Гърция. Същият бил спрян за проверка от инспектор към отдел ,,Контрол” към РД ,,АА” – гр.Враца С.Г.
и А.А.. Било установено, че водачът представя
удостоверение за психологическа годност /УПГ/ № 403402/28.12.2016г. за превоз
на пътници и товари с изтекъл срок на валидност от 28.12.2019г. Била направена
и справка в информационната система на ИААА – гр.София.
Във връзка с констатираното нарушение /първо по ред/ бил съставен АУАН серия А
– 2018 № 264451, който бил връчен лично на нарушителя и подписан от него без
възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не
се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе като безспорно
установена и подкрепяща се от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и
с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и
дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена
с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Спорен е въпроса дали жалбоподателят е бил подведен
под административна отговорност по правилната материално правна норма и дали е
бил наказан под правилната санкционираща разпоредба.
При така възприетата и описана фактическа обстановка и
с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят Д.С.Х. е извършил вмененото му административно нарушение.
Безспорно по делото се установява, че към момента на
извършената проверка същият е извършвал международен превоз на товари, което
обстоятелство е отразено в неоспорената фактическа
обстановка на наказателното постановление.
Неправилно защитникът на лицето счита, че в случая
липсва съставомерност на деянието, тъй като нормата на
чл.19, ал.1 т.7 от Наредба №
11 от 31.10.2002г. на МТС изисква удостоверението за психологическа годност на
водача да се намира в него, а в конкретния случай това е било налице. Наличието
на такъв документ, който е с изтекъл срок на валидност, следва да бъде
приравнено по правни последици на липса на такъв. Физическото държане на талона
на удостоверението не означава, че юридически е налице валиден документ.
Също така не следва да бъде възприето и
оплакването за неправилното приложение на санкциониращата правна норма.
Разпоредбата на чл.93, ал.1 т.1
от ЗАвПр. е специална спрямо тази на ЗДвП и
регламентира специфичен вид обществени отношения, свързани с извършване на
международен превоз на товари, а не изобщо на правила за движение по пътищата.
Ето защо и правилно административно наказващият орган е подвел жалбоподателя
под отговорност именно под санкциониращата разпоредба на ЗАвПр, а не по ЗДвП. (в този смисъл е Решение № 169 от 13.04.2020г. по КАНД №
123/2020г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
Периодът, през който изискуемия документ е бил с
изтекъл срок е значителен, поради което и случаят не би могъл да се приеме за маловажен.
От обективна страна нарушението е формално и се счита
за извършено с факта на липса респ. изтичане на срока
на годност на изискуемото от закона удостоверение за психологическа годност на
водач, извършващ международен превоз на товари.
От субективна страна изпълнителното деяние е било
извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че
удостоверението му за психологическа годност е било изтекло, тъй като го е
носил в себе си и впоследствие представил при проверката, но въпреки това не го
е подновил.
По отношение вида и размера на наказанието
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.93, ал.1 т.1
от ЗАвПр. към
момента на деянието, която е предвиждала наказание глоба при първо нарушение в
размер на 2 000 лева. Предвид изричната разпоредба на чл.27,
ал.5 от ЗАНН съдът не би могъл да редуцира размера на
същото под предвидения минимум.
При извършена служебна проверка не бяха
констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият
административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 0000162 издадено на 11.03.2020г.
от Директор на РД ,,АА” – гр. Враца, с което на основание чл.93,
ал.1 т.1 от ЗАвПр., на Д.С.Х. ***, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 2 000 лева за извършено административно
нарушение по чл.19, ал.1 т.7 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: