Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 17.11.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на седми
ноември две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД номер
№20237250600088 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.П.Е.
***, действащ чрез процесуалния си пълномощник а..И.И. ***, срещу Решение №93/30.05.2023г.,
постановено по АНД № 20233530200259/2023г. по описа на РС – Търговище, с което
е потвърдено Наказателно постановление №23-1292-000132 от 07.02.23 година на Началник
сектор ПП към ОДМВР, гр. Търговище, с което на Д.П.Е. *** за нарушения на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2 ,т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 и чл. 179,
ал. 1 т. 5, пр. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:
по т. 1 - „глоба” в размер на 20.00/двадесет/ лева и по т. 2 - „глоба“ в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лева. Жалбоподателят настоява за отмяна на
обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и неправилно поради допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, изразяващи се
в следното: 1/районният съд не обсъдил доводите във въззивната жалба за
неправилно приета в НП фактическа обстановка и липса на извършено нарушение,
както и за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя; 2/избирателно и необосновано кредитиране на свидетелски показания;
3/ несъобразяване с ноторноизвестни обстоятелства, а именно че в посочения като
час на извършване на нарушението по “Околовръстен път“ на гр.Търговище
движението е крайно натоварено и възможност за изпреварвания на практика няма;
4/не била взета предвид липсата на призовка до жалбоподателя да се яви за
съставяне на АУАН, а неправилно съдът се позовавал на нормата на чл. 40 ал.2 ЗАНН; 5/липса на изложени мотиви за обсъждане приложението на чл. 28 ЗАНН. Настоява
за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с последното НП.
Моли за присъждане на направените в двете производства разноски. В съдебно
заседание касаторът не се явява, но се представлява от пълномощника си а..И.И., който поддържа жалбата
изцяло.
Ответникът по касационната жалба – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище, не е депозирал отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност
на жалбата и счита, че оспореното със същата съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно, тъй като районният е изяснил напълно
фактическата обстановка по случая и обосновано е кредитирал част от събраните
свидетелски показания, в резултат на което е постановил законосъобразно
решение. Посочва, че в решението е обсъдено обстоятелството по съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя и правилно било прието, че след връчване на акта
нарушителят е имал възможност да възрази срещу същия, но не се е възползвал от
тази възможност, поради което не било ограничено правото му на защита.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение
№93/30.05.2023г., постановено по АНД № 20233530200259/2023г. по описа на РС –
Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-1292-000132 от
07.02.2023 година на Началник сектор ПП към ОДМВР, гр. Търговище, с което на Д.П.Е.
*** за нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2 ,т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 185 и чл. 179, ал. 1 т. 5, пр. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания, както следва: по т. 1 - „глоба” в размер на
20.00/двадесет/ лева и по т. 2 - „глоба“ в размер на 150.00 /сто и петдесет/
лева. Със същото решение Д.П.Е. е осъден да заплати по сметка на
ОДМВР-Търговище, сумата от 80.00 лева /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
В мотивите на решението си
районният съд е приел от фактическа страна за установено следното: На 25.01.2023
година, около 11.29 ч. в общ. Търговище, на ПП I-4, км. 228+804, до кръстовището с път II-49 в посока гр. Варна, жалбоподателят Д.П.Е. управлява л.а. *****с рег. № *****,
собственост на П.Т.К.от с. ****, като започва и завършва маневра изпреварване и
нарушава пътна маркировка М-1. При изпреварване навлиза в лента за насрещно
движение, като с това си действие създава опасност за насрещно движещите се
моторни превозни средства. При така установената и изложена фактическа
обстановка е прието, че на посочената дата, при управление на процесното МПС жалбоподателят
Е. не е съобразил поведението си пътната маркировка М-1, както и че е създал
опасност при изпреварване, за насрещно движещи ППС при навлизане в пътна лента,
предназначена за движението им, с което е осъществил състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за първото административно нарушение и по чл. 42,, ал. 2 , т. 2 от ЗДвП за
второто административно нарушение. За констатираните нарушения бил съставен
АУАН №059006 от 26.01.2023 година, връчен на жалбоподателя на 29.01.2023г. и
подписан от него без възражения. В срока по ЗАНН също не било подадено писмено
възражение. На основание съставения АУАН било издадено атакуваното НП №
23-1292-000132 от 07.02.2023 година.
Районният съд е приел за
безспорно установена описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на решението си същият е
обсъдил всички доказателства, включително свидетелските показания, излагайки
съображения кои от тях кредитира и на кои не дава вяра, както и поради какви
причини.
От правна страна районният съд е
стигнал до извода за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и на НП. Във връзка с довода в жалбата, че жалбоподателят не е
спиран за проверка при управление на МПС, както и че за пръв път е разбрал за
воденото АНПроизводство срещу него в момента, в който се е явил да му връчат
вече съставените на 26.01.2023г. 3 бр.АУАН, един от които е този по настоящото
дело, въззивният съд е приел следното : АУАН не бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, тъй като контролните органи не успели да спрат водача за
извършване на проверка, но въпреки това при предявяването на акта жалбоподателят
имал възможност да се запознае със съдържанието му преди да го подпише и да възрази,
ако сметне за необходимо, включително и в седмодневен срок от връчване на акта,
но и това не било направено. Районният съд е приел, че правата на наказаното
лице не са били нарушени, като същото не се било възползвало от предоставените
от ЗАНН възможности и при несъгласие с изложените в АУАН обстоятелства да
възрази, да направи доказателствени искания и евентуално на този етап от
производството да поиска предоставяне на записите, което в случай, че е било
направено, записите от полицейския автомобил щели да са още налични и съответно
запазени с оглед приемането им като доказателство по делото. Като не е
установил допуснати нарушения на правилата на АНПроизводство и на материалния
закон, районният съд потвърдил обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК
касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да
водят до невалидност или недопустимост на същия.
Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд
във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол.
Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба, подадена в законния срок от
адресата на обжалваното НП, и при разглеждането ѝ е спазил
регламентираните в закона процесуални правила.
При проверката за допуснато от
районния съд нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348
ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени обжалваното
решение като незаконосъобразно по следните съображения:
В обжалваното решение е направен
извода за липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени нарушения на
процесуалните правила. Настоящият касационен състав не споделя този извод.
Както следва от приетата за установена от районния съд фактическа обстановка, в
деня на извършване на описаното нарушение – 25.01.2023 година, жалбоподателят
не е бил спрян и съответно проверен от контролните органи, които впоследствие
са участвали в съставянето на процесния АУАН. Последният е съставен на
следващия ден – 26.01.2023г., на база личните възприятия на актосъставителя и
свидетеля по акта относно лицето, управлявало посоченото в акта МПС, и въз
основа на това, че те са познавали предварително това лице, без да са
установили самоличността му чрез извършване на проверка по лични документи. По
АНПреписка не са налице предшестващи съставянето на АУАН документи,
установяващи търсенето на визирания нарушител. При това положение АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, като това обстоятелство не е изрично
отбелязано в АУАН, а се разбира от различната дата на връчване на акта – на
29.01.2023г. Този факт се изтъква от жалбоподателя във въззивната и
касационната му жалби и е приет като установен в решението на районния съд.
Разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗАНН
регламентира принципното правило АУАН да се съставя в присъствието на
нарушителя. Същото гарантира правото на защита на адресата на акта и възможността
за своевременно упражняване на това право. Единствените изключения от този
принцип са посочени в двете хипотези на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, според които АУАН
се съставя в отсъствие на нарушителя, ако същият е известен, но не може да се
намери/предл.1/ или след покана не се яви за съставяне на акта/предл.2/. По
настоящото дело липсват каквито и да е индикации за това актосъставителят да е
търсил визирания нарушител преди съставяне на АУАН или да му е изпращал покана
за явяване с цел съставяне на АУАН. Видно от съставения акт актосъставителят е
разполагал с данни за адреса на нарушителя в град Търговище, където е и
седалището на АНОрган, но въпреки това не е направил опит да го потърси. При
това положение съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на изискването
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.
Посочената разпоредба, съдържаща изключение от общото правило за присъствие на
нарушителя при съставянето на АУАН, следва да се тълкува и прилага прецизно,
тъй като същата урежда законосъобразното започване на АНПроизводство. От
тълкуването на тази норма следва недвусмисления извод, че нарушителят следва да
е получил покана да се яви за съставяне на АУАН и едва в случай, че е поканен
редовно и не се яви на посоченото място и в посоченото време, ЗАНН допуска АУАН
да бъде съставен в негово отсъствие. В настоящия казус това не е сторено, което
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на визирания
нарушител да участва в началния етап на воденото срещу него АНПроизводство и
опорочава изцяло последното, а това е самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна на НП. В т. см.е преобладаващата съдебна практика - Решение № 34 от
22.03.2023 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10012/2023 г., Решение
№ 280 от 24.04.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 140/2019 г., Решение
№ 827 от 11.04.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 448/2019 г., Решение № 1028 от 27.05.2019 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 829/2019 г., Решение № 2445 от 22.11.2018 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 2628/2018 г.
Като е приел, че АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя, но предвид връчването на акта на този нарушител и
последвалата липса на направени от него възражения, не били ограничени правата
му в АНПроизводство, районният съд е направил неправилен извод в противоречие
със закона. Разпоредбата на чл. 40 ал.1 ЗАНН е не само принципно правило, но и
регламентира един етап от АНПроцес. Ако се поддържа логиката, че пропускането
на предвидените от закона етапи на едно производство се компенсират с
провеждането на последващите му етапи, би се стигнало до извода, че и
неизвършеното връчване на АУАН на адресата му би се компенсирало с възможността
на лицето да обжалва директно издаденото срещу него наказателно постановление и
по този начин да защити правата си. Последното категорично противоречи на
волята на законодателя. АНПроцес е строго формален процес от гл.т. на етапите
на протичането му и на реквизитите на издаваните в хода му актове, като
основното съображение за този формализъм е гарантиране защитата на правата на
засегнатите лица. Лишаването на едно лице от възможността да присъства при
съставяне на АУАН срещу него ограничава и дори го лишава от възможността му да
поиска своевременно проверка на определени факти и доказателства, като например
аудио – видео записа от системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния
полицейски автомобил. Лишаването от такава възможност проличава ясно в
случаите, когато съставеният в отсъствие на нарушителя АУАН е връчен на същия
много време след съставянето му и срокът на съхранение на записите е изтекъл.
Ето защо следва да се спазват и провеждат законосъобразно всички етапи на
АНПроцес.
Поради допуснатото нарушение на
закона от страна на районния съд е налице касационно отменително основание чл.
348 ал.1 т.1 НПК, водещо до отмяна на обжалваното решение.
Настоящият състав установи и
друго нарушение, допуснато от районния съд : в хода на съдебното производство
не е направена претенция от ответната страна за присъждане на разноски, като
такава не е посочена като направена и в обжалваното съдебно решение. Въпреки
това, без да има претенция от посочената страна, въззивният съд е присъдил в
полза на същата юрисконсултско възнаграждение, с което в противоречие със
закона е натоварил касатора. Отговорността за разноски е въпрос, който не се
разглежда служебно от съда, а само при наличие на направено искане от съответната
страна. При положение, че такова искане липсва, не е следвало жалбоподателят да
бъде осъждан да заплаща разноски на ответния административен орган.
Предвид изложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Доколкото спорът е разрешен от
фактическа и правна страна касационната инстанция следва да се произнесе и по
съществото му като отмени и обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно и
издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
По отговорността за разноски – в случая е направена претенция с
правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН от страна на касатора като е претендирано
присъждане на направените в двете инстанции разноски. Видно от приложения на
л.20 от АНД № 259/2023г. на РСТ договор за правна защита и съдействие, в същия
е отразена сумата от 400 лева като платено от страна на жалбоподателя в брой
адвокатско възнаграждение. По настоящото дело на л.13 от същото е налице договор
за правна защита и съдействие, в който е отразена сумата от 400 лева като
платено от касатора в брой адвокатско възнаграждение за касационното
производство. Договорът за правна защита има значението на разписка за реално
направените разходи за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 2 ал.4 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията
за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските
се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалваните актове са отменени. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно
при уважаване на подадената жалба и отмяна на въззивното решение и на
обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП дължи плащане на сторените в съдебното
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган във въззивното
производство е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.
18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение. В случая общият размер на глобите по обжалваното НП
е 170 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 от цитираната наредба, при интерес до
1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., което означава, че
договореното възнаграждение съвпада изцяло със законовия минимален размер и не
се явява прекомерно. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни
средства следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 800 лева,
представляваща реално направени от него разноски по въззивното и касационното производства.
Поради изложените съображения и
на основание чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №93/30.05.2023г., постановено по АНД № 20233530200259/2023г. по
описа на РС – Търговище.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление №23-1292-000132 от 07.02.2023
година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Търговище.
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.