РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №650/23.4.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  двадесет и трети април                                       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА И.

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 416  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Д.6.” ЕООД, ЕИК 103 908 650, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Андонов, чрез адв.П. И., ВАК срещу НП № 23-0000329/20.06.2019 год. на Началник на Областен отдел „ АА” в ГД „АИ” Варна, с което за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на същото основание е наложена имуществена санкция в размер на  3000 / три хиляди/ лв..

            В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се влизането в сила на НП, като се твърди, че не са били изпълнени изискванията на чл.58,ал.2 от ЗАНН, както и че неправилно АНО е приложил нормата на чл.64,б”б” от ЗАНН, като е приел, че обжалваното НП е влязло в сила.

Оспорва се и субекта на нарушението, датата на нарушението, както и предвид бланкетния характер на нормата на чл.96г,ал.1 от ЗАвтПр се сочи липса на отразяване на съответните конкретно нарушени правила за поведение. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в разминаване между изложените фактически констатации на нарушението и дадената правна квалификация. Излага се твърдението, че от страна на АНО е нарушено изискването за обоснованост на НП.  На последно място се твърди, че по отношение на жалбоподателя е неприложима разпоредбата на чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, тъй като Наредба № 36/15.05.2006 год. не е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтПр.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано  се представлява от адв. П. И., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна –  ОО АА Варна се представлява от младши експерт Г., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С Констативен протокол за извършена комплексна проверка рег. № 80-00-10-64/5/22.04.2019 год. на „ Д.6.” ЕООД, ЕИК 103 908 650, представлявано от С.К. А.с ЕГН ********** *** в качеството си на дружество превозвач притежава лиценз на Общността № 12397  за извършване на обществен превоз на товари била извършена комплексна проверка.

При проверката било установено, че на 17.08.2018 год., превозвачът е допуснал до управление на товарен автомобил марка „ ИВЕКО”, кат.N3, с рег. № ***, собственост на превозвача, с който е извършен обществен превоз на товари, видно от информация от паметта на дигиталния тахограф за дата 17.08.2018 год. и CMR от дата 17.08.2018 год. , водачът А.Х.И.с ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2,предл.3 от ЗАвтПр.Водачът И. за периода от 26.09.2017 год. до 15.09.2018 год. е бил без издадено валидно удостоверение за психологическа годност, видно от справка в Регистър на психологическите изследвания.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, сер. А-2018 № 261037/17.04.2019 год., в който актосъставителя приел, че дружеството е осъществило нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози.Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от него без възражения .

Впоследствие не се е възползвал от законното си право по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения  АУАН, АНО издал обжалваното НП № 23-0000329/20.06.2019 год., с което за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на същото основание наложил на дружеството имуществена санкция в размер на  3000 / три хиляди/ лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.И.,който потвърждава констатациите в АУАН.Твърди, че при извършена комплексна проверка на дружеството, едно от констатираните нарушения било това, че на 17.08.2018 год. дружеството е допуснало до управление на товарен автомобил, изпълняващ обществен превоз на товари, което се установило от дигиталната карта и CMR водача Али Хасан , който не отговарял на изискванията за психическа годност, тъй като нямал валидно издадено удостоверение за психическа годност. За установения период Хасан бил извършил множество превози.

Със съгласието на страните съдът е заличил свидетеля Б.Г..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И.  , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. НП би влязло в сила само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса.

 Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка  не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. 

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

            НП е издадено от компетентен орган - съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № РД-12-5754/02.10.2015 г. на Началника на ОО АА Варна.

 АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

 По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството "превозвач" по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В същото време търговецът притежава Лиценз на Общността №12397 за извършване на обществен превоз на товари, поради което е имал задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и за психологическа годност.

Видно от справката в централния регистър на психологическите изследвания на водачите в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към датата на извършване на превоза – 17.08.2018 г., водачът А.Х.И.не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му е било изтекло на 26.09.2017г.  Нормативно установеното изискване е за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване на превоза.

Съгласно разпоредбата на  чл. 7а, ал.2, предл. трето от ЗАвтП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/   лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал.3 от ЗАвтП.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът счита, че издаденото НП е обосновано.Безспорно и категорично от събраните писмени и гласни доказателства се доказва извършеното нарушение от страна на дружеството жалбоподател.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за автомобилния превоз, действащ към момента на установяване на нарушението "който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв..

Състава на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че не е посочена материалноправната норма, която е нарушена от дружеството, а е посочена само санкционна такава. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено право на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Не на последно място следва да се посочи, че в случая отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство, предвидено именно в нормата на чл. 96 г ал.1 от ЗАвтПр.

Неоснователни са и другите възражения.

Безспорно е установено, че дружеството нарушител има  качеството на лицензиран превозвач и като такъв наема по трудов договор водачи, в каквото качество е и лицето Иляз. На този водач е предоставено и извършване на международен превоз на датата 17.08.2018г. /визиран за дата на нарушението/, като към тази дата И.не  е психически пригоден да бъде водач на обществен превоз. Това е така, защото към тази дата неговото удостоверение е изтекло /още към 26.09.2017 г./.

Това, че към 18.08.2018г. водачът И.не притежава валидно удостоверение за психическа годност е безспорно, което задължава лицензираният превозвач, в случая „ Д.6.” ЕООД, да не го допуска до работа, т.е. да не му възлага извършването на такава. В противоречие с това задължение, дружеството е  възложило на такъв водач на 17.08.2018г. да извърши обществен превоз на товари. Нарушението е извършено в седалището на дружеството.

Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административното наказание, административно наказващият орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.

  Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- като неоснователна, следва да бъде оставена без   уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000329/20.06.2019 год. на Началник на Областен отдел „ АА” в ГД „АИ” Варна, с което на „Д.6.” ЕООД, ЕИК 103 908 650, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. А.за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на същото основание е наложена имуществена санкция в размер на  3000 / три хиляди/ лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :