Решение по дело №688/2017 на Районен съд - Харманли

                         Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  30.04.2018  год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

   

 

Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. 

Образувано е по иск за развод от А.К.Г. с ********** ***, със съдебен адрес *** адв. Н.К. *** с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ против Р.Г. с ЕГН ********** ***, обективно съединен с небрачни искове по чл. 53, чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 СК.

Ищецът твърди, че с ответника  са сключили граждански брак на 29.06.2001г. в град Харманли, за което е издаден акт за граждански брак №49 от 29.06.2001г. на същата община. От брака си имали родено едно дете –Х.Р.Г., роден на ***г. - непълнолетен. В началото на брака между страните имало разбирателство, взаимно уважени, но с времето се появили проблеми и конфликти между тях. За недоразуменията виновен бил единствено ответникът. Той се държал хладно с ищцата, унижавал я пред съседите и близките и. За да запази семейството, се наложило да прави многобройни компромиси, но всяка нейна инициатива ответникът посрещал отрицателно. Като семейство страните живеели на втория стаж в къща с административен адрес гр. Харманли, ул. **** Това бил домът на родителите на ищцата, а този етаж и  бил предоставен по договор за дарение от тях. Около средата на месец март 2015г. ищцата разбрала, че ответникът има извънбрачна връзка. Жената, с която  поддържал тази връзка  родила дете, а ответникът потвърдил, че е баща на това дете. От този момент нататък ответникът напуснал семейното им жилище и от тогава страните живеели разделени, поддържали връзка единствено заради детето .Ищцата сочи, че  между страните липсвало всякакво чувство на обич и уважение, което се дължало единствено на поведението на ответника. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и не можел да бъде заздравен. Продължаването му не било в интерес нито на страните като съпрузи, нито на детето ни, нито на обществото като цяло.Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че бракът сключен на 29.06.2001 г. в град Харманли, за който е издаден акт за граждански брак №49 от 29.06.2001г. на същата община, е дълбоко и непоправимо разстроен и го прекратите с развод, като приеме за установено, че виновен за това е ответникът Р.Г.; да постанови ползването на семейното жилище, представляващо втори етаж от къща с административен адрес гр. Харманли **** на ищцата – А.К.Г.; след развода да носи брачното си фамилно име Г. и да се именува А.К.Г.; да определи местоживеенето на непълнолетното ни дете Х. Р.Г., роден на ***г.  при ищцата на адрес гр. Харманли ул**** или там, където се намирам; да предостави родителските права по отношение на непълнолетното ни дете Х. Р.Г., роден на ***г.  на ищцата, неговата майка; да определи режим на свиждане на ответника с детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от събота 08,00ч. до неделя 20,00ч. като взема и връща детето там, където се намира;      да осъди ответникът да заплаща на  детето Х. Р.Г., роден на ***г., действащо със съгласието на майка си  А.К.Г. месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, платими на 5-то число за съответния месец, считано от 01.08.2016г. до настъпване на законни причини за преустановяване на плащанията и, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор от  адв. В.Г.К., назначен за особен представител особен представител на ответника Р.Г. с ЕГН ********** *** 18 . Същият сочи, че  предявените искове са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество. Счита, че предявения иск развод е основателен, като излага конкретни аргументи в тази насока. Според особения представител на ответника претенцията за предоставяне на родителските права на непълнолетното дете Х. Р.Г., роден на *** г. не възразява да бъдат предоставени на майката А.К.Г. и местоживеенето на детето да се определи при нея в  гр. Харманли ул. ***, или там където се намира, а на ответникът Р.Г. да бъде определен режим на свиждане на бащата с детето Х. Р.Г., роден на *** г . така както е посочен  от ищцата. По отношение на  претендираната издръжка,счита че същата следва да бъде определена в границите определени от законодателя - чл. 142 ал.2 от СК, именно в минималният размер предвиден в закона в размер на 1/ 4 една четвърт от минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016 година, съгласно постановление на Министерски съвет № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната ,същата е в размер на 420 лв. Считано от 01.01.2017 година, съгласно постановление на министерски съвет № 372 от 22 декември 2016 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната,същата е в размер на 460 лв. Ето защо счита , че размера на дължимата издръжка от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г . следва да бъде по 105 лева месечно, а от 01.01.2017 г. до настоящия момент по 115 лв. месечно.Моли съдът да  постанови съдебно решение с което на основание чл. 49 ал.1 от СК да прекрати сключения между страните брак с акт за граждански брак № 0049 от 29.06.2001 г . в община гр.Харманли поради дълбоко и непоправимо разстройство , по вина на ответника ; да предоставите упражняването на родителските права на роденото от брака дете Х. Р.Г., роден на *** г. и то да живее при ищцата в гр. Харманли ул. ****, или там където се намира; да определите размер на дължимата издръжка съгласно изискванията на закона и ищцата да носи брачното си фамилно име Г. и да се именува А.К.Г.. 

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак  от 09.01.2008г. от Община Харманли  въз основа на акт № 49/29.06.2001 г., се установява, че А.К.Г. с ********** *** и Р.Г. с ЕГН **********  са сключили граждански брак на 29.06.2001 г. в гр. Харманли, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име Г...

От удостоверения за раждане, издадени от Община Харманли на 23.10.2014г. въз основа на акт № 0203/07.08.2001г. се установява, че страните са родители на Х. Р.Г., роден на *** г.

От изготвения социален доклад изх. № ПР/Д-Х/3-002/05.02.2018г. от Д"СП" - Харманли  се установява, че детето Х. Р.Г., роден на *** г. е ученик в десети  клас на СУ „ Неофит Рилски” град Харманли  и че след раздялата на родителите си от м. март 2015г. е останала да живее при майка, тъй като се чувства сигурен и спокоен при нея и заявява желание това да продължи и занапред. Сочи се, че тя е отговорен родител, който полага адекватна грижа за сина си, като при нужда може да разчита на подкрепа от разширения семеен кръг. Емоционалната връзка между двамата е силна и здрава, като детето не поддържа контакти и с баща си,тъй като същият не го е търсил,като емоционалната връзка на бащата с детето е прекъсната.На родитело-учителските срещи в училище винаги ходи само майката, а ответника след фактическата раздяла с майката не се интересувал от детето Хакан. Семейното жилище на адрес гр. Харманли, ул. *** е собственост на майката А.К.Г.,дарено и през 2009г. от родителите и. Жилището представлява къща на два етажа, като майката с детето обитават първия етаж,  и се състои от две стаи, баня и санитарен възел, като Хакан има самостоятелна стая, а местоживеенето на бащата е неизвестно.Ищцата работи в Австрия, като се грижи за възрасти хора,като един месец пребивава в Австрия и един месец в България. След раздялата на родителите издръжката на децата е поета изцяло от майката, а бащата нито се е интересувал от детето, нито му е изпращал пари за издръжка.

От показанията на свидетелите В. Т. Л. и Г. А. М. се установява, че от 10.03.2015г. страните не живеели заедно, като съпругът напуснал семейното жилище. От тогава и до настоящия момент те не се събрали да живеят заедно.Детето  им останало да живеят в семейното жилище при майка си, което било нейна собственост. Ищецът бил с неизвестно местоживеене и не се интересувал от детето. Докато живеели заедно  често се карали, имали спорове, като свид.Л. сочи, че А. и Р. са се запознали в Турция и след като са сключили граждански брак са заживели в България.Основната причина ответникът да сключи граждански брак била той да получи българско гражданство.След като окончателно получил документите си за български гражданин напуснал семейството си.Свид. М. сочи, че споровете възниквали от злоупотребата на ответника с алкохол, зависимостта му от хазарта и извънбрачната връзка, от която имал дете.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигне до следните правни изводи:

 От събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е прекъсната духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Никой от съпрузите не споделя живота на другия. От три години те живеят разделени, като всеки сам се грижи за себе си, без да се интересува от другия, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изричното искане на ищеца и на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за разстройството на брака им. Според настоящия съдебен състав за това състояние на брачните отношения вина има единствено съпругът.От кредитираните показания на свидетеля В. Л. и свид. Г. М. по несъмнен начин се установяват описаните в исковата молба брачни провинения на ответницата. Безспорно е, че се касае за поведение, което е в разрез с изискванията на чл. 14 и чл. 17 СК, а и впоследствие не е положил нужните усилия, за да се преодолее настъпилата криза в брачния съюз на страните. Тук е уместно да се посочи, че напускането на семейното жилище от съпруга в случая е станало, поради извънбрачната му връзка, като имал дете от жената с която живеел, което представлява брачно нарушение, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От друга страна не се доказаха факти или обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че ищецът има каквато и да е било вина за това състояние на брака им.

По отношение местоживеенето на роденото от брака непълнолетно дете и упражняването на родителските права върху него, съобразно правилото на чл. 59, ал. 4 СК трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

В настоящия случай не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че се касае за момче  на 16 години, което през последните 3 години се е отглеждало от ищеца и емоционалната връзка с ответника е прекъсната. На следващо място, от изискания социален доклад може да се направи извод, че майката притежава по-добър родителски капацитет / Х. е останал да живее при нея и  се чувства сигурен и спокоен  при ищеца, а и само той ходи на родитело-учителските срещи в училището й/ и по-подходящи материално-битови условия за отглеждането на сина си /разполага с голямо жилище и доходи/. Бащата се е дезинтересирал напълно от сина си Х., като последния не знае местоживеенето му и няма никаква връзка с баща си. От друга страна,  Х.  е изградил силна емоционална връзка с нея и има желание занапред да живее при майка си, като следва да се съобрази и обстоятелството, че страните не спорят по този въпрос.Ето защо съдът счита, че в обективен интерес на детето е на ищеца да се предостави упражняването на родителските права върху тях. Съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи Хакан да живее отделно от майка си, местоживеенето й следва да се определи при нея. При това положение на ответника  е необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. Той трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола му, така и с необходимостта да се възстанови емоционалната връзка родител - дете. В тази връзка съдът счита за уместен следния режим, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа на съботния ден до 20.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължението да и го връща след изтичане на определеното време. Същият е стандартен и няма основание за по-ограничен режим, доколкото по делото липсват данни, от които може да се направи извод, че поведението на майката поставя в опасност детето. Освен това, редовното му общуване с всеки един от родителите съдейства за правилното му развитие и възпитание, и следователно е в негов интерес, а не във вреда.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за тяхната издръжка е безусловно и неотменимо, като в чл. 142, ал. 1 от с.з. е предвидено, че размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която според Постановление № 316  от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната на МС към момента е  510,00  лв. Този минимален размер се дължи от родителя, независимо дали същият има възможност да го осигури, тъй като задължението за издръжка на непълнолетен има абсолютен характер. Това е началната стойност, от която съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно до този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчитат  нуждите на детето и  доходите на родителя. Към настоящия момент, а именно след 01.01.2018 г. минималната работна заплата в Република България е 510 лв., а 1/4 от нея се равнява на 127.50 лв. Не следва да се отчита какъв е бил минималният размер на издръжката към момента за завеждане на иска, тъй като промяната в обстоятелствата, настъпила след завеждане на исковата молба, а именно увеличение на минималния размер на дължимата издръжка, следва да бъде съобразена, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК, тъй като тя е от значение за интереса на детето, за който съдът следи служебно.

Предвид обстоятелството, че ищецът ще упражнява родителските права над детето, ответника  ще следва да участва в издръжката му. Както се посочи по - горе, касае се за момче на 16 години, което е ученик, а това безспорно е свързано с необходимостта от средства за задоволяване на неговите текущи разходи като храна, дрехи, обувки, както и за образователния им процес като учебници, пособия и др. По делото обаче не се установяват някакви негови занимания или други специални обстоятелства, които да доказват наличието на нужди, извън обичайните за дете на тази възраст. Следва да се съобрази и че задължението за издръжка на непълнолетно дете, тежи и върху двамата родители. На следващо място, не са ангажирани доказателства ответникът да  има задължения за издръжка към други лица. Тук е необходимо да се отбележи и че детето ще живее при майка си и тя полага ежедневни лични грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката - т. 7 от Постановление № 5 от 1970 г. на Пленума на ВС. Предвид изложеното съдът счита, че заплащането на издръжка в размер на 160,00 лв. за детето не би представлявало особено затруднение за ответника. По делото се установява, че бащата на непълнолетното дете е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи за издръжката му. Този размер е адекватен както на установените и обосновани нужди и потребности на детето, така и на възможностите на страните.

От  ангажираните гласни доказателства  се установи, че от 10.03.2015г. ответникът е напуснал семейното жилище, дезинтересирал се е напълно от детето, не го е потърсил, не му се е обаждал и не е предоставял на детето  Х.Р.Г., роден на *** г. парични средства за издръжка или по какъвто и начин да е осигурявал средства за облекло, храна или по-някакъв начин да е подпомагал майката при отглеждането на детето. В тежест на ответната страна бе да докаже, че е изпълнявала задължението си да предоставя издръжка на непълнолетното си дете и да представи доказателства за това по делото. В тази връзка не са и направени твърдения от ответника за заплащане на издръжка на детето, както за претендирания минал период, така и след завеждане на исковата молба в съда.

При това положение следва да се уважи претенцията за издръжка на детето  Х.Р.Г., роден на *** г. в размер на 160,00 лева, считано от  01.08.2016г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, а в останалата част, до пълния предявен размер от 200 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В ал. 3 на същия член е предвидено, че когато то е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че семейното жилище на страните е жилищна сграда на два етажа, находяща се на адрес: гр. Харманли, ул. ****, както и че то е собственост на ищеца. При това положение съдът счита, че с оглед интересите на детето, упражняването на родителските права над което е предоставено на майката и при когото е определено местоживеенето му, семейното жилище следва да и бъде предоставено за ползване, поради което предявеният от нея иск по чл. 56, ал. 1 СК следва да бъде уважен.

По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103 СК от 1985 г. (отм.);. От логическото и сравнително правно тълкуване на действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е приел фамилното име на другия или го е добавил към своето, разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака. При това положение съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице, поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на другиго, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си. /вж. така Ц. Ц., М.М., С.А., Т. В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. "Труд и право" 2009 г. стр. 188 - 189/. Задължителната съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг. В този смисъл е Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, предявеният от ищеца небрачен иск с правно основание чл. 53 СК се явява основателен и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име Г..

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК той следва да заплати по сметка на РС-Харманли и сумата от 307,20  лева , представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявения иск за издръжка на детето.

С оглед изхода на спора по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца  следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса (25,00 лв.), за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева и 600,00 лева възнаграждение за особен представител.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 29.06.2001г. в гр. Харманли  граждански брак между А.К.Г. с ЕГН ********** *** и Р.Г. с ЕГН **********  обективиран в  акт  за граждански брак № 49/29.06.2001 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Р.Г. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака непълнолетно дете Х.Р.Г., с ЕГН ********** при майката А.К.Г. с ЕГН ********** *** * 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете Х. Р.Г., с ЕГН ********** на майката А.К.Г. с ЕГН ********** ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.Г. с ЕГН **********  с роденото от брака непълнолетно дете Х. Р.Г., с ЕГН ********** както следва: бащата  има право да го вижда и да го взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа на съботния ден до 20.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължението да и го връща след изтичане на определеното време.

 

ОСЪЖДА Р.Г. с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното дете Х. Р.Г., с ЕГН **********,действащ със съгласието на майка си А.К.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от 01.08.2016г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, платими на 5-то число за съответния месец ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до датата на окончателното плащане, като иска в останалата част - до пълния предявен размер от 200,00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Харманли ул**** на А.К.Г. с ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата А.К.Г. с ЕГН ********** да носи брачното си фамилното име „ Г. ".

 

ДОПУСКА  на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА Р.Г. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Харманли сумата от 357,20 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

 ОСЪЖДА Р.Г. с ЕГН ********** да заплати на А.К.Г. с ЕГН ********** *** сумата в общ размер на 1225,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: