РЕШЕНИЕ
№ 1915
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110136878
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца .........., със седалище и адрес на управление.......,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 6965 от
04.03.2023 г. по ч.гр. д. № 4238 по описа за 2023 г., като поради подадено
възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес
от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответницата ...... с ЕГН **********, от . в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен отговор, в к.......ойто изцяло
оспорва предявените по делото искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач "........, със седалище и адрес на управление
.........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 4238 по
описа за 2023 г. на СРС, на 27.01.2022 г. било депозирано заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
........, за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
27.01.2023 г., по ч.гр. д. № 4238 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
2
обитавал имота.
Ответника не оспорва качеството си на потребител, а само твърди, че
радиаторите в топлоснабдения имот са свалени. По делото ищеца е
представил като доказателство нотариален акт № ........ г. на нотариус при
СРС, видно от който на 11.12. 1996 г. ответницата ..........е придобила
собствеността на процесния топлоснабден имот. С оглед горното съдът счита
за доказано качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото
възлиза на сумата в размер на 1 323, 73 лева, в това число главница 1 171, 03
лева и лихва в размер на 152, 70 лева. Не е налице възражение за изтекла
погасителна давност за цялата или част от процесните суми, поради което
този въпрос няма да бъде разглеждан от съда.
С оглед на горното следва исковете срещу ответницата ........да бъдат
изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 150
лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 4238 по
описа за 2023 г. на СРС, са направени разноски в размер на 76, 47 лева, от
които 26, 47 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в
размер на 1 073, 53 лева, от които 173, 53 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо....... с ЕГН **********, от
гр......... че дължи на ........ ......, със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от ........ – изпълнителен директор,
сумата в размер на 1 127, 06 лева /хиляда сто двадесет и седем лева и шест
3
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 27.01.2023
г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2022 г., сумата в размер на 145, 20 лева /сто четиридесет и пет лева и
двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 13.01.2023 г., сумата в размер на 43, 97 лева /четиридесет и
три лева и деветдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2022 г., и сумата в размер на 7,
50 лева /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва
за забава за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение № 6965 от 04.03.2023 г. по ч.гр. д. № 4238 по описа за
2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА ....... с ЕГН **********, от ......., да
заплати ........, със седалище и адрес на управление ........
представлявано от........ – изпълнителен директор, сумата в размер на 1
150 /хиляда сто и петдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва – 76, 47 лева, от които 26,
47 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство по ч.гр. дело № 4238 по описа за 2023 г. на СРС, и
1 073, 53 лева по настоящото дело, от които 173, 53 лева държавна такса, 100
лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и
ССчЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца -.........., със седалище и адрес на управление ...........
Банкова сметка на ищеца:
...........
4
BIC: ................
...................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5