№ 114
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 396 от 9.06.2022 г. по т.д. № 2397/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 20 състав Национална художествена академия - гр. София е
осъдена да заплати на „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и на „Фармвил“ ЕАД - гр.
София солидарно : 1) на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 91 459.57
лева, представляваща възнаграждение за допълнителни строително-ремонтни дейности,
извършени по договор от 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от 4.12.2020 г. до
окончателното погасяване, като за разликата до пълния предявен размер от 121 708.14 лева
искът е отхвърлен като неоснователен ; 2) на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 4 573.34 лева,
представляваща законната лихва за забава на плащането по главницата за периода от
7.06.2020 г. до 3.12.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 12 103.20 лева и
за периода от 12.12.2019 г. до 6.06.2020 г. искът е отхвърлен като неоснователен
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Национална
художествена академия - гр. София с твърдения, че е неправилно.
Пасивно легитимирана страна по иска следвало да бъде държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като имота бил публична
държавна собственост, а на въззивника било предоставено само неговото стопанисване.
1
В противоречие със Закона за обществените поръчки съдът приел, че няма пречка
възлагането да е дадено неформално предварително, а по- късно да бъде одобрено писмено -
според специалния закон допълнителните споразумения за изменение на договора следвало
да имат същата форма - писмена. Ищците не доказали сключването на такова допълнително
споразумение. Императивните разпоредби на закона не предвиждали т. нар. от съда
„последващо възлагане“.
Тълкуването на чл. 7, ал.1, 2 и 3 от договора било изолирано и без връзка с условията на
обществената поръчка, и в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд.
Молбата към съда е да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново
разглеждане, а в случай, че разгледа жалбата - да отмени решението в обжалваната част и
постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции.
Ответниците по въззивната жалба „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“
ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорват като неоснователна.
Въззивникът бил надлежна страна по делото, тъй като негов предмет били облигационни
отношения между юридически лица със собствена правосубектност, а принадлежността на
правото на собственост върху предмета на договора била ирелевантна.
Промени в проектите били внасяни по почин на възложителя в хода на изпълнението на
договора, със заповед на главния архитект било допуснато съществено изменение на
одобрения инвестиционен проект, други дейности били извършени по предписание на
проектанта, действащ по възлагане на ответника - всички те били извършени по инициатива
на възложителя след провеждането на процедурата за обществена поръчка и подписването
на договора и нямало как да бъдат предвидени в първоначалната проектна документация.
Затова съдът правилно приел за неоснователно възражението на ответника, че
непредвидените разходи по чл. 7, ад. 1, т. 3 от договора не подлежат на възмездяване.
Всички извършени допълнителни работи били надлежно отразени в протоколите, образец 12
и били изрично одобрени от възложителя чрез подписването на констативните актове за
годностга за приемане на строежа от 12.12.2019 г.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
- 3 -
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба, в която ищците „Галчев
Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“ ЕАД- гр. София твърдели, че в качеството си
2
на съдружници в консорциум „Нова академия 2017“ на 21.11.2017 г. сключили с ответника
Национална художествена академия - гр. София договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена
академия, гр. София“.
Възложената работа била изпълнена в срок и с необходимото качество и била приета на
12.12.2019 г. с подписването на два констативни акта, обр. 15, тъй като били издадени две
разрешения за строеж на обекти, които представлявали отделни строежи по смисъла на ЗУТ.
В актовете било удостоверено извършването и на допълнителни строително-ремонтни
дейности, изпълнени в периода 8.02.2018 г. - 11.12.2019 г., част от които по изготвения от
възложителя проект - преработка по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, друга част - по предписания на
проектантите, вписани в заповедните книги на строежа и трета част - съпътстващи работи,
без които не можело да бъдат изпълнени мазаческите работи. Допълнителните работи били
надлежно отразени в общо 22 протоколи, образец 12 и били изрично одобрени от
възложителя с подписването на констативните протоколи. С покана за доброволно
изпълнение от 7.04.2020 г. възложителят бил поканен да плати дължимото възнаграждение
от 121 708.14 лева, с включен ДДС, и законната лихва за забава в размер на 3 786.78 лева за
периода от 12.12.2019 г. до 7.04.2020 г.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
солидарно, както следва : 1) на основание чл. 266 от ЗЗД сумата 121 708.14 лева, с включен
ДДС, представляваща общия размер на неплатено възнаграждение за извършените
допълнителни работи, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
плащане ; 2) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 103.20 лева,, представляваща общия
размер на обезщетението за забавено плащане върху главницата за периода от 12.12.2019 г.
до 3.12.2020 г.
В съдебното заседание на 6.10.2021 г. било допуснато изменение на исковете чрез добавяне
на евентуално основание - солидарно присъждане на сумата на основание чл. 59 от ЗЗД.
В писмения отговор ответникът Национална художествена академия- гр. София изтъкнал,
че не е пасивно легитимирана страна в спора, тъй като имота е публична държавна
собственост и ответник е държавата, която
следвало да бъде представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Оспорил исковете като неоснователни, като се позовал на разпоредба от договора, в
която стойността на непредвидените СМР била определена на 0.00 лева, тъй като била
включена в ценовото предложение на консорциума, с което участвал в процедурата по
избор на изпълнител по реда на ЗОбП. Изтъкнал, че последващо увеличаване на дължимото
възнаграждение, за което не е било предвидено съфинансиране в договора за безвъзмездна
финансова помощ, по който академията била бенефициер, щяло да бъде за сметка на
държавната субсидия, с което ще бъде нарушен утвърдения от държавата бюджет на
3
висшето учебно заведение. Ответникът посочил, освен това, че не бил подписан
предвидения в договора протокол за доказването на допълнителните работи, а и
изпълнението на договора било със забава и с недостатъци.
Оспорил и евентуалния иск, като изтъкнал, че претендираните суми били във връзка с
изпълнението на договора за изработка и затова нямало неоснователно разместване на
блага.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на
въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
С договор за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция № 1 за строителство на
обект : „Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр.
София“ от 21.11.2017 г. консорциум „Нова академия 2017“ с партньори в обединението
„Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“ ЕАД- гр. София, като изпълнител, се
съгласил да извърши дейностите, свързани с изграждането на строежа, в срок от 15 месеца,
считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителна площадка, срещу
цена от 2 298 257.20 лева - в съответствие с ценовото предложение на изпълнителя.
С констативен акт, съставен на 12.12.2019 г., представители на възложителя, проектанта,
строителя и строителния надзор приели, че строежът „Провеждане на пълно спасително
археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп“ е изпълнен съгласно
одобрените
- 5 -
инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ, условията
на договора за строителство и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
С констативен акт, съставен на 12.12.2019 г., представители на възложителя, проектанта,
строителя и строителния надзор приели, че строежът „Разширение и реконструкция на
сградата на Национална художествена академия“, І етап : Пристройка - източно крило към
съществуващата сграда на ул. „Оборище“ е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ, условията на договора за
4
строителство и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
С Разрешение за ползване № СТ - 05 - 591/ 7.08.2020 г. на началника на ДНСК са въведени в
експлоатация строежи : „Разширение и реконструкция на сградата на Национална
художествена академия“, І етап: Пристройка - източно крило към съществуващата сграда на
ул. „Оборище“ и „Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване
на строителния изкоп“.
В съдебното заседание на 6.10.2021 г. е прието заключението на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Е. М., според което изброените в исковата молба в 38 позиции
строителни работи са били описани в представените по делото актове, образец 12, а същите
актове са били вписани в констативните актове, образец 15, с изключение на акт, образец 12
от 26.03.2019 г. Описаните работи били част от технологията/ строителните дейности по
цялостно изпълнение и завършване на определени видове работи ; нямали пряка връзка със
снабдяването на обекта с разрешение за ползване. Изпълнението им е било необходимо за
постигане точно спазване на одобрените проекти и дадените предписания на проектантите.
Неизпълнението на повечето от тях би довело до по- лошо качество при крайния резултат и
щяло да се отрази при съставянето на актовете, образец 15, където се вписва наличието на
неизпълнени, недовършени и некачествено изпълнени работи.
В съдебното заседание на 13.05.2022 г. е прието заключение на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице А. М., според което изброените в исковата молба видове и
количества СМР съответствали на тези, описани в актовете, обр. 12 и актовете, обр. 15,
същите не са били предвидени в количествено - стойностната сметка към
договора. Те били действително изпълнени, като посочените единични цени били
приемливи и отговаряли на среднопазарните цени за периода на изпълнение - били
изготвени на база разходни норми и цени за труд, допълнителни разходи и доставно -
складови, съгласно договорените. Стойността на претендираните СМР с включена печалба
била 97 781.36 лева, без включен ДДС, а без включена печалба - 88 880.32 лева, без включен
ДДС. Всички строителни работи (с изключение на тези по позиции №№ 9,10 и 11, които не
били описани в КСС към договора, но били необходими), не били предвидими към деня на
сключването на договора.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът
приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи на първоинстанционния
съд, а по конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи следното.
Неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника,
с оглед принадлежността на правото на собственост на имота. Безспорно сградата на
5
Националната художествена академия е публична държавна собственост, предоставена на
основание чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование, за да се ползва по предназначение
при осъществяването на предмета на дейност на висшето училище.
Съобразно приетото в Решение № 6 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, IV г. о., с
предоставяне на управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на
държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата във формата на
процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое
име последиците от лишаването му от ползване на имота. С влизане в сила на ГПК от 2007
г., институтът на контролиращата страна не е възприет - държавата е обвързана от
процесуалните действия на учрежденията, на които е предоставено имуществото, което е
предмет на правния спор, без неин орган да е конституиран като контролираща страна по
делото. Като титуляр на правото на собственост, държавата може да участва в
производството по делото при условията на чл. 226, ал. 2 от ГПК.
В настоящия случай предметът на спора не се отнася до собствеността върху сградата, а до
договорни отношения, възникнали във връзка с управлението й, включващо правото на
юридическото лице на бюджетна издръжка да я владее, ползва и поддържа от името на
държавата, за своя сметка и на своя отговорност (чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната
собственост). Следователно на още по - силно основание следва да се приеме, че ответник
по облигационния иск не е титуляра на правото на
- 7 -
собственост върху имота, а правосубектното висше училище, на което е бил предоставен
имота.
Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение, възникнало по силата на
валидно сключен по реда на чл. 112 от Закона за обществените поръчки договор за
изработка, който освен на разпоредбите на Раздел VІІІ от Особената част на Закона за
задълженията и договорите, се подчинява и на нормите на Закона за устройство на
територията и на издадените в неговото изпълнение подзаконови нормативни актове.
Същината на спора, пренесен пред настоящата инстанция, е съсредоточена в отговора на
въпроса дали стойността на описаните в исковата молба строителни работи представлява
непредвидени разходи, по смисъла на чл. 7, ал.1, т. 3 от договора и дължи ли се тяхното
заплащане, с оглед уговорката в чл. 7, ал.1, т. 2 от договора.
Принципното възражение на ответника за недължимост на претендираните суми не е
основано на категорично отричане на извършването на допълнителните работи, а на това, че
същите не са били включени в цената на договора (както и в ценовото предложение на
6
кандидата за възлагане на обществената поръчка), в който изрично е било предвидено, че тя
(цената) „не подлежи на увеличаване, освен в случаите, предвидени в ЗОбП“, а в конкретния
случай нито имало основание за изменение на договора в някоя от хипотезите, изчерпателно
уредени в чл. 116 от закона, нито била проведена процедурата по ЗОбП за неговото
изменение.
Извършването на изброените в молбата в 38 пункта видове строителни работи,
непосочени в количествено - стойностната сметка на изпълнителя, се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника,
както и от двете заключения на техническата експертиза, също неоспорени от ответника.
Въпросните строителни работи са били отразени в съставените на основание чл. 7, ал.3, т. 12
от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството актове, приложение № 12, за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. Тези
актове са частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали.
Истинността им не е била оспорена в срока по чл. 193 от ГПК и затова те следва да бъдат
ценени в общата съвкупност на събраните по делото доказателства. В тази връзка от
съществено значение е обстоятелството, че актовете са били подписани от
консултанта, на който по силата на чл. 166 от ЗУТ ответникът възложил
упражняването на строителен надзор, и който носи отговорност за осъществяването на
контрол относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството, затова и може да се приеме, че отразените в тях отделни видове строителни
работи са били извършени в посочения обем. В раздела от договора, който регламентира
взаимоотношенията между възложителя, изпълнителя и консултанта в процеса на
извършване на строително - монтажните работи, изрично е посочено, че „консултантът
осъществява функции по строителен надзор и представлява възложителя“ (чл. 27, ал.1) и
„координира и контролира изпълнението на СМР, проверява и удостоверява обема и вида
на извършваните СМР“ (чл. 30, ал. 1).
Според неоспореното заключение на експертизата всички строителни работи, описани
в актовете, приложение № 12, са били включени в двата констативни акта, приложение №
15, подписани и от ректора на висшето училище, в качеството му на представляващ
възложителя. Съгласно последователната практика на касационната инстанция, от гледна
точка на правоотношението по договора за изработка в строителството, съставянето на
констативния акт, образец 15 е волеизявление, с което възложителят приема извършената
съгласно договора работа, по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и едно правно действие -
признание, че то напълно съответства на възложеното, което всъщност е израз на
одобряването му. (Решение № 231 по т. д. № 1056/ 2009 г. на ВКС, II т. о.)
7
Следователно с подписването на констативните актове за установяване годността за
приемане на строежа, в който са били отразени и допълнителните строителни работи,
невключени в количествено- стойностната сметка, възложителят е признал тяхното
извършване.
При този извод на обсъждане подлежи въпроса дали те са били извършени в резултат
на самостоятелно решение, взето единствено по усмотрението на изпълнителя, или
изпълнението им е било наложително и безусловно необходимо, предвид осъществили се
след сключването на договора факти и обстоятелства, и е било съгласувано с останалите
участници в строителството - проектанта на строежа и строителния надзор.
Значим за отговора на въпроса факт е издаването на заповеди № РА51-92/ 18.05.2018 г.
и № РА51-239/20.11.2019 г. на главния архитект на Столична община, с които по
заявлението на възложителя на строежа е допълнено Разрешение за строеж № 65/ 18.07.2012
г. на главния архитект на Столична община, като е допуснато съществено изменение на
инвестиционния проект при условията на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, съгласно
- 9 -
одобрен и съгласуван инвестиционен проект от Направление „Архитектура и
благоустройство“ - Столична община, въз основа на комплексния доклад по части
„Архитектура“, „Конструкция“, „Електро, „В и К“ и „ОВК“.
С допуснатото изменение е въведена етапност на строежа, като първия етап предвижда
изграждането на самостоятелна пристройка - източно крило към съществуващата сграда на
улица „Оборище“, във връзка с което се променя броя на подземните нива (от три на едно),
покривното пространство се преустройва в библиотека и панорамна тераса, увеличава се
броя на ателиетата на всяко едно от четирите надземни нива, фасадното решение на
сградата предвижда замяна на стъкло с естествен камък, съществуващите настилки се
подменят частично с бетонови плочи, разполага се нов преместваем обект за охрана,
предвижда се допълнителен навес.
Друг такъв факт е вписването в заповедните книги № 14/ 9.02.2018 г. за строеж
„Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния
изкоп“ и № 51/ 15.06.2018 г. за строеж „Разширение и реконструкция на сградата на
Национална художествена академия“, І етап : Пристройка - източно крило към
съществуващата сграда на ул. „Оборище“ на предписания на проектанта за извършване на
строителни работи по стабилизиране на каменната зидария на основите посредством
торкретиране, полагането на подложен бетон и фундиране на сградата, полагане на
саморазливна замазка и др.
Разрешението за строеж е задължителна предпоставка за започване на едно правно
регламентирано строителство - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По своята правна характеристика то е
8
индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата
компетентност, с който законът свързва възникването на конкретни правни последици -
възможност за възложителя да реализира строителство върху определена територия.
Неговото допълване се допуска по искане на възложителя, придружено от нотариално
заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, единствено при изменения в
одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т.
5, 6, 7 и 8 от ЗУТ. Разрешението за строеж и заповедта за допълването му са задължителни
за участниците в строителството.
На основание чл.162, ал.3 от ЗУТ предписанията на проектанта, свързани с авторското
му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект се вписват в
заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството. В чл. 47,
ал. 2 от договора изрично е записано, че „предписанията и заповедите, вписани в
заповедната книга, са задължителни за изпълнителя“, който е длъжен да
ги изпълнява, включително и тези за спиране на строителството в предвидените от закона
случаи.
Следователно освен строителните работи, описани като вид, обем и единична цена в
количествено - стойностната сметка към договора, строителят е трябвало да изпълни и
допълнителни работи, чието извършване се наложило вследствие осъществили се след
сключването на договора факти и обстоятелства : както всички строително монтажни работи
във връзка с двете заповеди на административния орган, издадени на основание чл. 154, ал.
2 от ЗУТ, така и тези, които са били указани в задължителните предписания на проектанта.
Според заключението на експерта А. А., което съдът изцяло кредитира, всички
допълнителни строителни работи (без описаните в актовете, приложение № 12 : 1) от
5.07.2019 г. и 12.07.2019 г., п. 1 - 6 за част „Архитектурна“ - шпакловка по стени и тавани от
гипсокартон и 2) от 16.07.2019 г. и от 12.08.2019 г. за част „Архитектурна“- гипсова
шпакловка по стени, вертикални стоманобетонни елементи и тавани (означени в исковата
молба с №№ 9, 10 и 11), не са били заложени в количествено - стойностната сметка към
договора, а са възникнали във връзка с промени по време на строителството. Те „не са
могли да бъдат предвидени на етап договаряне… и изпълнението на всички е било
необходимо, за да може да бъде завършен обекта“ (изявлението в протокола от съдебното
заседание на 13.05.2022 г. - на л. 308 от делото).
В контекста на изложеното е неоснователно възражението на въззивника, основано на
уговорката в чл. 7, ал. 4 от договора, според която „цената не подлежи на увеличаване,
освен в случаите, предвидени в Закона за обществените поръчки“, а в случая процедура за
неговото изменение не била проведена предвид липсата на основанията, предвидени в
чл.116 от ЗОбП.
Във връзка с така заявеното оспорване съдът съобразява принципното разрешение,
възприето в последователната и непротиворечива практика на касационната инстанция,
9
съгласно което когато договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки,
изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при
които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за
изпълнението й, като промяната на съществени параметри на поръчката след сключването
на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон.
Това становище е споделено и в Решение № 82 от 19.07.2011 г. по т.д. № 658/ 2010 г. на
ВКС, І т.о., като едновременно се изтъква и, че „в хода на изпълнението на договора може
да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед
качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото
- 11 -
съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение“, като се акцентира на това, че
„допълнителни работи по договора и изменение на договора не са равнозначни понятия“.
В изложението до тук бяха подробно изложени съображенията, които мотивират
настоящия състав да приеме, че строителните работи, чието плащане се претендира, са
именно такива допълнителни работи - извършени във връзка с точното изпълнение на
договора, каквито визира цитирания съдебен акт. Следователно за тяхното остойностяване и
заплащане не е необходимо изменение на договора в хипотезата на чл. 116, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 2 и 3 от ЗОбП.
Генералното възражение на въззивника за недължимост на плащане, основано на уговорката
в чл. 7, ал.1, т. 2 от договора, следва да бъде преценявано като неоснователно поради
следното.
Предвид наличието на спор между страните по въпросната договорна клауза изявената, а не
предполагаемата тяхна воля, следва да бъде разкрита по пътя на тълкуването, съобразно
посочените в чл. 20 от ЗЗД критерии. Уместно да се изтъкне, че обичайната практика при
сключването на договори за строителство, които са в режима на Закона за обществените
поръчки, е да бъде посочван „таван“ на непредвидените разходи, който обикновено е в
размер на 10 % от стойността на строителството. В настоящия случай в ценовото
предложение на кандидата за изпълнител на обществената поръчка такава горна граница не
е била посочена, а в обсъжданата клауза стойността на непредвидените разходи е била
определена на нула лева. Едновременно с това в разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 са
регламентирани начина, по който ще бъде установявано извършването на непредвидените
работи и как ще бъде изчислявана тяхната стойност. В случай, че общата воля на страните е
била възложителят да заплати на изпълнителя единствено и само строителните работи,
посочени в количествено - стойностната сметка към договора (чл.7, ал.1, т.1), то в
разпоредбата на чл. 7 от договора би следвало да не бъдат включвани уговорките в ал. 2 и
ал.3, тъй като те очевидно противоречат на уговорката в чл. 7, ал.1, т. 2. Според настоящия
съдебен състав от тълкуването на тези уговорки във връзка едни с други, като всяка една от
10
тях се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, може да се направи извод, че
при сключването на договора действителната воля на страните е била да не бъде посочен
размер (горна граница) на стойността на разходите за извършените в хода на строителството
непредвидени строителни работи, а тези работи да бъдат доказвани с изготвянето на
протокол, подписан от техни представители и да бъдат
остойностявани на базата на единичните цени, предложени с ценовата оферта на
изпълнителя.
Безспорно е, че посочените в чл. 7, ал. 2 протоколи за установяване на непредвидени
работи не са били съставени. Тяхната липса обаче, не предпоставя извод за недължимост на
разходите, направени за извършването на допълнителните работи, тъй като съставянето им
не е правопораждащия факт за възникване на вземането на изпълнителя. Значението на тези
протоколи в отношенията между страните е да служат за доказване на факта на
извършването в хода на строителния процес на непредвидени работи, извън уговорените в
договора. По своята правна характеристика протокола по чл. 7, ал. 2 е частен свидетелстващ
документ, в който са обективирани съвпадащите изявления на страните във връзка с
осъществяването на един релевантен факт, като целта на съставянето му е да бъде избегнат
възможен бъдещ спор относно вида, обема и стойността на непредвидените работи,
извършването на които страните са признали.
Крайният извод от изложените съждения е, че във връзка с точното изпълнение на
договора изпълнителят е извършил допълнителни работи, които обективно не е могло да
бъдат предвидени при сключването на договора, поради което тяхното заплащане се дължи
от възложителя.
При определянето на техния размер съдът съобразява заключението на експертизата,
според което общата стойност на допълнителните работи възлиза на 97 781.36 лева, без
включен ДДС. От тази сума трябва да бъде извадена сумата 21 565.05 лева, без включен
ДДС, представляваща стойността на работите, описани в актовете, приложение № 12 : 1) от
5.07.2019 г. и 12.07.2019 г., п. 1 - 6 за част „Архитектурна“ - шпакловка по стени и тавани от
гипсокартон и 2) от 16.07.2019 г. и от 12.08.2019 г. за част „Архитектурна“- гипсова
шпакловка по стени, вертикални стоманобетонни елементи и тавани (означени в исковата
молба с №№ 9, 10 и 11), които работи съобразно констатациите на експерта са могли да
бъдат предвидени към деня на сключването на договора. Разликата от 76 216.31 лева, без
включен ДДС/ 91 459.57 лева, с включен ДДС, е сумата, която ответникът следва да заплати
солидарно на ищците.
Следователно искът с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателен за сумата
91 459.57 лева, с включен ДДС, като до пълния предявен размер от 121 708.14 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
11
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск, предявен
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за неизпълнението в срок на парично задължение
неизправната страна дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. По
отношение на размера съдът съобразява следното.
- 13 -
Според уговорката в чл. 10, ал. 3 от договора окончателното плащане трябва да стане
след подписването на констативен акт, приложение № 15, в 30 - дневен срок от
представянето на фактура въз основа на одобрен от консултанта и възложителя сертификат
за извършената работа. Доколкото законната лихва се претендира за допълнителни работи,
които са били индивидуализирани по вид и размер в поканата за доброволно плащане,
получена от възложителя на 7.04.2020 г. и при съобразяване с разпоредбите на чл. 10, ал. 3
и на чл. 11, ал. 2 от договора, за начален момент на забавата следва да се приеме 7.06.2020 г.
Размерът на законната лихва върху главица 91 459.57 лева от тази дата до деня на
подаването на исковата молба - 3.12.2020 г., е 4 573.34 лева, която сума се дължи на
изпълнителя.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за сумата
4 573.34 лева, като до пълния предявен размер от 12 103.20 лева и за периода от 12.12.2019 г.
до 6.06.2020 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноски за въззивното
производство. В списъка по чл. 80 от ГПК е посочена сумата 4 093.15 лева - адвокатско
възнаграждение, платена с платежно нареждане от 10.10.2022 г., която въззивникът следва
да заплати.
Заявеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано като неоснователно. Заплатената
сума не надвишава значително минималния размер, определен по чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на делото съответства адекватно на положения адвокатски
труд.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 396 от 9.06.2022 г. по т.д. № 2397/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав в частта, с която Национална художествена
академия - гр. София е осъдена да заплати на „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и на
„Фармвил“ ЕАД - гр. София солидарно : на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
сумата 91 459.57 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни строително-
ремонтни дейности, извършени по договор от 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от
4.12.2020 г. до окончателното погасяване ; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 4 573.34 лева,
представляваща законната лихва за забава на плащането по главницата за периода от
7.06.2020 г. до 3.12.2020 г.
ОСЪЖДА Национална художествена академия - гр. София, ул. „Шипка“ № 1, с ЕИК
********* да заплати на „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София, кв. „Военна рампа“,
бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев холдинг“, с ЕИК ********* и на „Фармвил“
ЕАД - гр. София кв. „Военна рампа“, бул. „Илиянци“ № 48, бизнес сграда „Галчев
холдинг“, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 4 093.15
(четири хиляди деветдесет и три лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13