Решение по дело №345/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 136
Дата: 7 юни 2019 г.
Съдия: Светла Василева Даскалова
Дело: 20193100600345
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№136/7.6.2019г.             г.          Град Варна

Варненският окръжен съд                                              Наказателно отделение

На  шестнадесети май                               Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:                 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                                                 РУМЯНА ПЕТРОВА

            Секретар Родина Петкова

Прокурор Нина Величкова

като разгледа докладваното от съдия Даскалова

ВНОХД № 345 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК

Предмет на въззивното производство е присъда № 11, постановена на 21.01.2019 г. по НОХД № 5393/2017 год. по описа на ВРС – ХХІІI-ти наказателен състав, с която подс. И.Б.Й. е признат за виновен за това, че на 16.06.2016 г. в гр. Варна, в магазин – офис № 1, находящ се в Етнографски комплекс в к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от „Г. Кънчев-81“ ЕООД, ЕИК ********* със собственик и управител И.Б.Й., без съгласието на притежателя на изключителните права на търговските марки: „Hollister” /Abercrombie & Fitch Europe Sagl-Switzerland/Аберкромби енд Фич Юръл Сагл/ с представител на територията на Р. България „Турко, Таджер и Турко“ ООД, чрез адв. А.Т. и „Converse” /All Star C.V. – The Netherlands/Ол Стар Си Ви/ с представител на територията на Р България „Арсис консултинг“, чрез В.С., използвал в търговската си дейност в нарушение на разпоредбите на чл. 73 ал.1 и чл. 13 ал.2 т.3 вр. чл. 13 ал.1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/  гласящи:

            Чл. 73. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

            Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

            3. вносът или износът на стоките с този знак;

            4. използването на знака в търговски книжа и в реклами,

обекти на това изключително право, а именно: 225 бр. спортни горници с надписи и емблеми на „Hollister” и 59 бр. мъжки тениски с надписи и емблеми на „Hollister” на обща стойност 20 047.51 лв. и 133 бр. мъжки тениски с надписи и емблеми на „Converse”, 27 бр. мъжки потника с надписи и емблеми на „Converse” и 14 бр. спортни горници с надписи и емблеми „Converse” на обща стойност 8 553.26 лв., представляващи регистрирани търговски марки в Патентното ведомство на Р. България по Национален ред, по реда на Мадридската спогодба за международната регистрация на марките и Протокола към нея и регламент /ЕО/ 207/2009г., като общата стойност е 28 600.77лв., като на основание чл. 172Б ал.1 вр. чл. 54 ал.1  от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и наказание „Глоба“ в размер на 100  лева.

            Съдът, на основание чл. 172Б ал.3 от НК е постановил веществените доказателства по делото – 133 бр. мъжки тениски с надписи и емблеми „Converse”, 27 бр. мъжки потници с надписи и емблеми „Converse”, 225 бр. спортни горници с надписи и емблеми „Hollister”, 59 бр. тениски мъжки с надписи и емблеми „Hollister”, 14 бр. спортни горници с надписи и емблеми „Converse” да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане на присъдата в сила.

            На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.Й. да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Й., които я е обжалвал в срок чрез защитниците си адв.К. и адв.Т.. Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Й. бъде признат за невинен.

В допълнително писмено изложение към въззивната жалба се навеждат доводи, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Твърди се, че подсъдимият не е знаел, че визираните от обвинението търговски марки са запазени такива по смисъла на чл.10 и чл.13 от ЗМГО, че ги е купувал от пазара в гр.Димитровград и му били издавани фактури. Твърди се и че в хода на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие след съставяне на протокол за доброволно предаване на ВД по делото. В допълнителното изложение се прави и алтернативно искане за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.  

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитникът на жалбоподателя – адв.Т. поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Й. да бъде оправдан, а в условията на алтернативност – да бъде заменено наказанието лишаване от свобода с пробация.

В последната си дума подс.Й. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан или да му се намали наказанието.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Подс. И.Й. извършвал търговска дейност, свързана с продажба на дрехи в магазин- офис № 1, намиращ се в КК „Златни пясъци“, Етнографски комплекс.  Търговският обект се стопанисвал от  „Г. Кънчев-81” ЕООД, чиито управител бил  подсъдимия. В близост до неговия магазин търговска дейност в отделни обекти извършвали свид.Д.Д., която продавала дамска конфекция и чанти в два магазина, и свид.С.П., който работел на количка за палачинки.

На 16.06.2016 г. подс.Й. изложил в магазина спортни горници и мъжки тениски с надписи и емблеми  на „Hollister”, както и тениски, спортни горници и потници с надписи и емблеми на „Converse”.  За продажбата на тези дрехи подсъдимият нямал съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки "Hollister“ и "Converse" на територията на Република България.

На 16.06.2016 г., въз основа на утвърден план за проверки на търговските обекти в к.к. „Златни пясъци” за продажбата на маркови стоки без съгласието на притежателите на правата им за страната, служители на сектор „Икономическа полиция" при ОД на МВР Варна, извършили проверка и в магазина на подс.Й.. При нея първоначално визуално възприели, че в обекта са   изложени за продажба множество дрехи с марките „Hollister „и "Conversе". В хода на проверката подсъдимият не представил документи за произход на стоката, както и разрешения от притежателите на марките.  Той   бил уведомен, че няма право да продава дрехи с тези марки, а местопроизшествието било запазено пристигане на екип включващ и разследващ полицай.

След пристигането на такъв екип бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били направени и снимки. Подс.Й. доброволно предал с протокол 225 бр. спортни горници и 59 бр. мъжки тениски - всичките с надписи и емблеми на "Hollister", както и 133 бр. мъжки тениски, 27 бр. мъжки потника и 14 бр. спортни горници  с надписи и емблеми "Converse".   Бил съставен и протокол за полицейска проверка, екземпляр от който бил връчен на подс.Й..

          В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че притежател на търговската марка "HOLLISTER" било Abercrombie & Fitch Europe Sagl – дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Швейцария. Същото било регистрирало следните марки:

-           CTM c peг. № 8727349 - фигуративна марка c приоритет от 31.12.1996год. и покровителствен срок до 19.12.2016год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 8289886 - фигуративна марка c приоритет от 08.05.2009год. и покровителствен срок до 08.05.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 5200373 - фигуративна марка c приоритет от 04.07.2006год. и покровителствен срок до 14.07.2016год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 8289795, HOLLISTER CALIFORNIA - комбинирана марка c приоритет от 08.05.2009год. и покровителствен срок до 08.05.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 5921168 - HOLLISTER, словна марка c приоритет от 21.05.2007год. и покровителствен срок до 21.05.2017год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 991514, HOLLISTER CALIFORNIA - комбинирана марка c приоритет от 19.02.2009год. и покровителствен срок до 22.01.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 991294, HOLLISTER CALIFORNIA - комбинирана марка c приоритет от 19.02.2009год. и покровителствен срок до 22.01.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 969297, HOLLISTER - словна марка c приоритет от 07.08.2008год. и покровителствен срок до 16.06.2018год., регистрирана за клас 25 – облекло;

Притежател на търговската марка "Converse" било ”AII Star C.V. - The Netherlands“,  учредено по законите на Холандия.  То било регистрирало следните марки:

-           CTM c peг. № 7600117, CONVERSE - словна марка c приоритет от 13.02.2009год. и покровителствен срок до 13.02.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

-           CTM c peг. № 7600191, ALL STAR - словна марка c приоритет от 13.02.2009год. и покровителствен срок до 13.02.2019год., регистрирана за клас 25 – облекло;

- CTM c peг. № 924653, CONVERSE ALL STAR - комбинирана марка c приоритет от 28.06.2007год. и покровителствен срок до 16.05.2017год., регистрирана за клас 25 – облекло.

 

           В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-маркова експертиза, чието заключение, поддържано от вещото лице в съдебно заседание, съдът кредитира изцяло. От него се установява, че  между регистрираните марки,   посочени  по-горе  и знаците поставени върху всички веществени доказателства, предадени доброволно от подс.Й.  – мъжки тениски, мъжки потници и спортни горници, съществува сходство, както и идентичност между самите веществени доказателства и  стоките,  за които регистрираните марки са получили закрила. Според експерта сходството между сравняваните знаци, се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, както и на сходно общо впечатление създавано от общи похвати на представяне на знаците .Това според вещото лице води до реална възможност за объркване на потребителите и свързване на предоставената стока с регистрираните марки. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, вещото лице пояснило, че е установило фонетично, смислово и визуално сходство, като констатираните различия са били незначителни, например в дебелината на линиите.

С оглед отменителното решение на ВОС, в хода на разследването е била назначена и допълнителна съдебно-маркова експертиза, чието заключение вещото лице поддържало в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. От него е видно, че марка „CONVERS“ не съществува, а правилното изписване на думата е „CONVERSE“.

 

Първоинстанционният съд е назначил съдебно-оценителна експертиза, от заключението по която се установява, че стойността на стоките, предмет на обвинението е 28 600.77 лв., от които дрехите с надписи и емблеми на „Converse” са на стойност 8 553,26 лв., а тези с надписи и емблеми на „Hollister” са на стойност 20 047, 51 лв.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото.

Първоинстанционният съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.

Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събраните по делото доказателствени средства.

 

Настоящата инстанция счита за несъстоятелна претенцията на защитата за „негодност“ на протокола за оглед на местопроизшествие. Първоинстанционният съд на стр.8 и 9 от мотивите към присъдата е изложил съображенията си защо не изключва от доказателствената съвкупност т.нар. огледен протокол. Тези съображения на съда са изчерпателни и обосновани и настоящата инстанция ги споделя напълно, поради което няма да ги приповтаря.

ВОС счита за несъстоятелно и оплакването на защитата за необоснованост на присъдата. В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние и участието на подсъдимия в извършването му, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция. По отношение оплакванията за необоснованост на присъдата, настоящата инстанция съобрази, че фактическите изводи, приети от първоинстанционния съд се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което и това оплакване се явява неоснователно.

      В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е  установено, че на инкриминираната дата 16.06.2016 г. в магазин – офис № 1, находящ се в Етнографски комплекс в к.к. „Златни пясъци“, без съгласието на притежателя на изключителните права на търговските марки: „Hollister” /Abercrombie & Fitch Europe Sagl-Switzerland/Аберкромби енд Фич Юръл Сагл/ и „Converse” /All Star C.V. – The Netherlands/Ол Стар Си Ви/, използвал в търговската си дейност в нарушение на разпоредбите на чл. 73 ал.1 и чл. 13 ал.2 т.3 вр. чл. 13 ал.1 от ЗМГО, обекти на това изключително право, а именно: 225 бр. спортни горници с надписи и емблеми на „Hollister” и 59 бр. мъжки тениски с надписи и емблеми на „Hollister” на обща стойност 20 047.51 лв. и 133 бр. мъжки тениски с надписи и емблеми на „Converse”, 27 бр. мъжки потника с надписи и емблеми на „Converse” и 14 бр. спортни горници с надписи и емблеми „Converse” на обща стойност 8 553.26 лв., представляващи регистрирани търговски марки в Патентното ведомство на Р. България по Национален ред, по реда на Мадридската спогодба за международната регистрация на марките и Протокола към нея и регламент /ЕО/ 207/2009 г.

 

Основното възражение, изтъкнато в допълнителното изложение към въззивната жалба е свързано с твърдението, че подс.Й. не е знаел, че  тези търговски марки са запазени такива по смисъла на чл.10 и чл.13 от ЗМГО, че ги е купувал от пазара в гр.Димитровград и му били издавани фактури, от което защитата прави извод че деянието не е осъществено от субективна страна.

За съставомерността на престъплението по смисъла на чл.172 б, ал.1 от НК, събраните по делото доказателства следва от обективна страна безспорно да установяват проявление в действителността на съзнателни и целенасочени актове от страна на извършителя по използване в търговската си дейност и в нарушение на разпоредбите на чл.73 ал.1 и чл.13 ал.2 т.3 вр. чл.13 ал.1 от ЗМГО, обекти на изключителните права на търговските марки, без съгласието на притежателя на изключителните права на търговските марки: „Hollister”  и „Converse”.

Подсъдимият добре е знаел, че използва в търговската си дейност посочените търговски марки, както и че не притежава разрешение от притежателя на тези права, но независимо от това, той използвал тези търговски марки добре съзнавайки, че няма такова право. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си.

Обстоятелството, че при закупуването на тези стоки от Димитровградския пазар са му били издадени фактури не променя по никакъв начин горните изводи.

 

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че по делото са събрани необходимия брой и в достатъчно пълна степен доказателства, които да разкрият в пълнота фактическата обстановка по делото и от преценката, на които се стига до извода за осъществен състав на престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК от страна на подсъдимия.

 

Обясненията в обратната насока на подсъдимия са негова защитна позиция, противоречаща на събраните по делото доказателства, установяващи, че подсъдимия е осъществил състава на чл.172 б, ал.1 НК.

 

Относно наложеното на подсъдимия наказание:

 

Въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съд не е оценил в достатъчна степен поведението  на подс.Й. след извършване на престъплението – доброволното предаване на инкриминираните вещи и съдействието за разкриване на обективната истина. Това поведение заедно с отчетените от ВРС добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на подсъдимия и съобразявайки невисоката степен на обществена опасност на деянието водят настоящия състав на съда до извода за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, спрямо които дори най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.б  от НК следва да замени наказанието лишаване от свобода с пробация изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за минимално предвидения в закона срок.

Настоящият съдебен състав намира, че с така определеното наказание ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд, като въззивна инстанция приема, че са налице основания за изменение на присъдата в наказателно-осъдителната част в посочения смисъл. В останалата си част присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА ЧАСТИЧНО   присъда № 11, постановена на 21.01.2019 г. по НОХД № 5393/2017 год. по описа на ВРС – ХХІІI-ти наказателен състав по отношение наказанието, наложено на подс.Й., като му НАЛАГА на основание чл.172Б ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.б  от НК наказание пробация чрез пробационните мерки:

-       по чл.42а, ал.2, т.1  от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично  за срок от шест месеца и

-       по чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца

 и наказание „Глоба“ в размер на 100  лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата останалата й част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 от НПК да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.