Р Е Ш
Е Н И Е №162
гр. Сливен, 27.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня
Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №399
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№706/21.06.2019г. по гр.д.№7154/2018г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД, гр. Варна
против ЕТ „СС Си – Г.Т.“, гр.Сливен искове за признаване за установено, че
дължи, както следва: сумата от 525лв., представляваща неустойка, начислена по
договор № ********** от 29.09.2016г., чл.20, ал.1; мораторна лихва в размер на
91,15лв., начислена за периода от 05.12.2016г. до 22.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 14.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски
в размер на 75лв., за които по ч.гр.д. №4839/2018г. на СлРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №2680/18.09.2018г. С решението са присъдени
разноски на ответната страна в размер на 300лв.
Решението е обжалвано от
ищеца в първоинстанционното производство „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД,
гр. Варна изцяло.
В жалбата си въззивното
дружество чрез пълномощника юриск. Н. твърди, че обжалваното първоинстанционно
решение е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Неоспорено и доказано било, както сключването на процесния договор, така и
отправянето от страна на ответния търговец на искане за прекратяването му на
28.10.2016г. Спорното обстоятелство било начисляването на неустойката, но не и
нейния размер и начин на определянето й. Спора бил изцяло правен – следва ли да
се приложи чл.20, ал.1, т.1 от договора, предвиждащ неустойка или
прекратяването на договора се дължало на основателна причина, в който случай
неустойка не се дължи. Въззивникът счита, че изложената от ответната страна
причина за прекратяване на договора от нейна страна – предложена по-ниска цена
от друг търговец, не е основателна причина за прекратяване на договора по
чл.29, ал.3, вр. с чл.28, нито е обстоятелство, което не е могло да се предвиди
от търговеца. За изчисляването на размера на неустойката счита, че не са
необходими специални знания, още по-малко за изчисляване на мораторната лихва.
Поради това счита, че неправилно районният съд е приложил и санкцията по чл.161
от ГПК, като липсва и уведомяване от страна на съда за евентуалните последици
от създаване на пречки, в случая от неизвършване на поискана ССчЕ. В условията
на евентуалност моли въззивният съд да допусне извършването на експертиза, като
поставя въпроси, свързани със съществуването на начислена неустойка, нейния
размер, падежа на фактурата, по която е начислена същата и размера на
мораторната лихва. С оглед всичко изложено, въззивникът моли съда да отмени
изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да
уважи исковите му претенции изцяло. Претендира присъждане на разноските и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
По направеното с въззивната
жалба доказателствено искане, въззивният съд се е произнесъл с нарочно
определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, като е оставил същото без уважение.
В с.з. дружеството въззивник
„Енерго-про
енергийни услуги” ЕООД, гр. Варна, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от пълномощника му юриск. Н., който посочва, че поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното първоинстанционно решение по съображенията, изложени в жалбата и да
постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира разноски
за двете инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна ЕТ „СС Си – Г.Т.“, гр.Сливен,
редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.
К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и препраща своята към нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за комбинирани
услуги №ПКСП-********** от 29.09.2016г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги /неустойка
в размер на 525лв. и мораторна лихва в размер на 91,15лв./, сключен между ЕТ „СС Си – Г.Т.“, гр.Сливен
и „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД, гр. Варна, за които вземания на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът –
ответник е възразил в законоустановения срок, намиращи правното си основание в
чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни и
незаконосъобразни правни изводи, като е приложил неправилно материалния и
процесуалния закон.
Съдът намира за изцяло основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Предявените положителни установителни искове имат за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си,
да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно
твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
вземането.
В случая, предмет на предявените искове, са вземания,
произтичащи от сключен между ответника в първоинстанционното производство търговец
ЕТ „СС Си – Г.Т.“,
гр.Сливен и ищцовото дружество „Енерго-про енергийни услуги” ЕООД, гр. Варна
Договор за комбинирани услуги №ПКСП-********** от 29.09.2016г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги. Вземането е за неустойка,
дължима при едностранно прекратяване на договорното правоотношение без
основателна причина на основание чл.20, ал.1, т.1 от същия и вземане за
мораторна лихва върху неплатената неустойка на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от Договора между страните.
От събраните пред районния съд писмени доказателства
се установява, безспорно, сключването на договора между страните и влизането му
в сила, съгласно разпоредбата на чл.3,ал.2 от същия.
Установено е, че след сключването и влизането му в
сила ответния търговец е изпратил до ищцовото дружество – продавач,
уведомление, с което заявява, че подписаните от него документи следвало да се
считат за невалидни. Това уведомление продавачът е изтълкувал като волеизявление
за едностранно прекратяване на договора, което се потвърждава от заявеното от
ответния търговец с отговора на исковата молба, т.е. с въпросното уведомително
писмо той е прекратил договора с ищцовото дружество. В уведомителното писмо
няма посочено основание, нито правно, нито фактическо, на което, респ. поради
което, се прекратява договорното правоотношение, противно на приетото от
районния съд. Едва с отговора на исковата молба ответния търговец посочва
такова – получена оферта за по-ниска продажна цена, което според него е
основание по чл.29, ал.1, т.3, вр. ал.3, т.6, вр. с чл.28, ал.1 от Договора. Следователно
за продавача по договора към момента на прекратяването му /получаване на
уведомителното писмо/ безспорно не е имало основание, още по-малко, основателна
причина купувачът да пристъпи към това действие.
Тълкувайки процесния договор при спазване на правилата
по чл.20 от ЗЗД, на база представените по делото писмени доказателства, съдът
намира, че не е налице основанието за прекратяване на договорната връзка,
сочена от ответния едноличен търговец.
На първо място, получената оферта с по-ниска продажна
цена въобще не е обстоятелство, измежду уговорените между страните по чл.28,
ал.1 от Договора, нито измежду останалите по чл.29, ал.3 от Договора. Това не е
непредвидимо обстоятелство, тъй като ответният търговец, при прилагане на
съответна активност и грижа за собствените си работи, е можел безспорно да я
получи още преди сключването на договора с ищцовото дружество. При полагане на
съответните грижи и активност е следвало преди да пристъпи към сключване на
процесната договорна връзка да проучи пазара, събере и анализира оферти за
същата услуга, каквито безспорно е имало на пазара. Той е този, който не е
положил дължимата грижа и не може да се позовава на това свое бездействия,
неактивност, непроучване на свободния пазар и да заявява, че е непредвидимо
обстоятелство. Освен това ответният търговец не е установил да е изпълнил
изискването на чл.28, ал.1, зр. 2 от Договора и да е поискал изменение на
условията по него с оглед настъпилите непредвидени обстоятелства, като едва
след непостигане на споразумение може да прекрати без последствията на чл.20 договорната
връзка.
Настоящият състав приема, че е налице в действителност
едностранно прекратяване на договора от страна на ответния търговец без
основателна причина, поради което следва да се ангажира и неговата договорна
отговорност по чл.20, ал.1, т.1 от договора за заплащане на продавача на
уговорената и дължима неустойка за прекратяване на договорната връзка.
Следва да се отбележи, че районният съд въобще не е
положил усилия да изтълкува договора между страните и да установи
действителното правно положение между тях. Противно на извода на районния съд,
настоящият състав приема, че от представените, наред с договора документи,
допуснати и приети като доказателства по делото и неоспорени от насрещната
страна, при съпоставката им едни с други
и с твърденията на двете страни, се установява правилното начисляване на
дължимата /съгл. изложените по-горе мотиви/ неустойка. Видно от отговора на
исковата молба и изричното заявление на пълномощника на ответния търговец –
адв. К. в първото, проведено по делото пред районния съд, съдебно заседание, се
установява и размера на договорната неустойка, възлизаща на исковата сума от
525лв. За установяването му, още повече, че той не е оспорен, а признат от
насрещната страна, въобще не се налагат специални знания и районният съд
неоснователно е допуснал ССчЕ. Освен това, невнасянето на депозит за същата не
води до прилагане на своеобразната санкция по чл.161 от ГПК, както е приел
районния съд, а до решаване на делото с оглед събраните по него доказателства,
без възможността да се вземе предвид заключение по неизготвената експертиза.
По делото няма ангажирани доказателства от страна на
ответника, а и твърдения, относно плащането на тази договорна неустойка от
негова страна по надлежно издадената му фактура от 05.12.2016г.
С оглед изложеното съдът намира за основателна и
доказана главната искова претенция за установяване дължимостта на договорната
неустойка в размер на 525лв. на основание чл.20, ал.1, т.1 от Договор за комбинирани
услуги №ПКСП-********** от 29.09.2016г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, сключен
между страните.
С оглед основателността на
главната искова претенция е основателна и акцесорната такава за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.22
от Договора, сключен между страните. Налице е парично вземане по договор, което
е ликвидно и изискуемо, неизпълнено на падежа – датата на издаване на
фактурата, поради което се поражда санкцията за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва
за периода от 05.12.2016г. до 22.08.2018г. /преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, съгласно исковата претенция/. Предвид основателността на
акцесорната претенция, размерът може да се определи не само с помощта на вещо
лице, но и от съда на осн. чл.162 от ГПК, който я определя чрез използване на
електронна програма за изчисляване на законната лихва в размер на 91,15лв.,
така, както е и претендирана от ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен
начин се установи съществуването на задълженията на ответния търговец ЕТ „СС Си – Г.Т.“, гр.Сливен
по договора за комбинирани услуги от
29.09.2016г. за заплащане на договорна неустойка при едностранно прекратяване
на договора без основателна причина и на обезщетение за забава върху дължимата
главница за неустойка. Поради това предявените положителни установителни искове
следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.
Върху главницата следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.09.2018г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Като е стигнал до други
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният
съд следва да постанови ново по същество, с което да уважи изцяло исковите
претенции като основателни и доказани.
С оглед изхода на спора и
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се присъдят в пълен
размер разноските, направени в първоинстанционното исково производство в размер
на 175лв. и в заповедното производство в размер на 75лв., както и тези,
направени пред въззивната инстанция в размер на 150лв., с оглед основателността
на въззивната му жалба.
С оглед изхода на спора, на
ответника в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради
което първоинстанционното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и
в частта, с която такива са присъдени в размер на 300лв.
С оглед основателността на
въззивната жалба и изхода на спора, на въззиваемата страна не се дължат
разноски за въззивната инстанция.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло
първоинстанционно Решение №706
от 21.06.2019г., постановено по гр.д. №7154/2018г. по описа на Сливенски
районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
че ЕТ „СС СИ – Г.Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от Г.Й.Т. ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ
УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ********* сумата от 525лв., представляваща неустойка по
чл.20, ал.1, т.1 от Договор за комбинирани услуги №ПКСП-********** от
29.09.2016г.
за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща
група и заплащане на мрежови услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.09.2018г. до окончателното й
изплащане и мораторна лихва в размер на 91,15лв.,
начислена за периода от 05.12.2016г. до 22.08.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2680/18.09.2018г. по ч.гр.д.№4839/2018г. по
описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „СС СИ – Г.Т.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Г.Й.Т. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ
УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: *********, както следва: сумата от 75лв., представляваща направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№4839/2018г. по описа на СлРС разноски; сумата от 175лв., представляваща
направени в първоинстанционното исково производство разноски и сумата от 150лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.