Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260226
гр.Пловдив, 24.11.2022г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на четиринадесети ноември
две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Илияна Куцева - Гичева
и в присъствието на прокурора ….....................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 202 по описа за 2019г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.432
от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявени
от М. Х.К., ЕГН **********, Н.Г.К., ЕГН **********, двамата от **и Д.Г.Ц., ЕГН **********
*** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД
– гр. София, ЕИК *********. Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати обезщетения за
неимуществени вреди, както следва: за първата ищца в размер на 150 000лв, предявен частично от
200 000лв, за втория и третия ищец от по 140 000лв, предявени частично от
200000лв, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 28.08.2016г -
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, във вр чл.430, ал.1 от КЗ -
до окончателното им изплащане, изразяващи се в претърпени болки и страдания
следствие смъртта на техния съпруг, за първата ищца и баща за втория и третия
ищец, Г.Н.К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, претърпяно на
20.08.2016г, причинено виновно от водача С.А.Т., при управление на влекач „Мерцедес”
с рег.№ Р ** ВВ с прикачено към него полуремарке с рег. № Р ** ЕЕ, установено с
Присъда № 50 от 17.12.2019г по НОХД № 204/2018г по описа на ОС – **, която с
Решение № 260045 от 16.11.2020 г. по ВНОХД № 127/2020г по описа на АС – Пловдив
е изменена в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл. 66, ал.1 от НК подсъдимият С.А.Т. е освободен от изтърпяване на наложеното му наказание от
2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години и 6
месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила и решението е потвърдено
с Решение № 52 от 09.06.2021 г. на ВКС по н.д. № 159/2021 г., III н. о., НК. Претендира
разноски по списък – възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗА
и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника като разноска
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът
не оспорва допустимостта на исковете, а ги оспорва по размер и моли съда да ги
отхвърли, поради наличие
на изключителната вина на наследодателя на ищците за настъпване на деликта.
Претендира разноски по списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С
подадената искова молба ищците твърдят, че на 20.08.2016г около 01:00 ч., по
път ПН-1-6 в посока запад-изток, се движел влекач „Мерцедес“, с per. N° Р**ВВ и
с прикачено за него полуремарке, с per. № Р**ЕЕ, управляван от водача С.А.Т.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като на 1 км. западно от пътен
възел за гр. Николаево, навлязъл в лентата за насрещно движение и със задно
ляво колело на полуремаркето блъснал правомерно движещия се в собствената си
лента лек автомобил „Рено“, с per. № РВ6304ВН, управляван от Г.Н.К., който от
удара починал. Водачът Т. грубо бил нарушил основни правила за движение по
пътищата, а именно: на пътно платно с двупосочно движение на водач на пътно
превозно средство е забранено - когато на платното за движение има две пътни
ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, като управляваният от неговлекач е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Това му поведение било в пряка причинна връзка с
настъпилите обществено опасни последици - причинената смърт на Г.Н.К..
За
процесния влекач „Мерцедес“ имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”
с ответника, по силата на която последният дължал покриване отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица при
използването му - съгласно чл. 492 от КЗ
в размер на 10 000 000лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2016 г. Поради това, на основание чл. 380 от КЗ, ищците предявили пред ответника извънсъдебна претенцията си за изплащане на
обезщетение, но последният отказал и с това за тях възникнал правен интерес да
предявят исковете си по съдебен ред.
Ищцата М.Х.К.
посочва, че е била **
на починалия, а Н.К. и Д.Ц. са негови **. Починалият К. бил мъж на ** г., в
добро здравословно състояние, бил деен, активен, винаги се занимавал с нещо,
грижил се за семейството си и го издържал. Бил опора, стожер за семейството си,
всички разчитали на неговата обич и подкрепа. Бил изключително трудолюбив
човек, жизнен и активен и всички в семейството поддържали много близки
отношения помежду си, разбирали се, взаимно се помагали, а децата,
независимо от възрастта си, винаги имали нужда от грижите и подкрепата на
родителите си. Независимо, че децата са пълнолетни и самостоятелни, те не са прекъснали
връзката с **,
имали са постоянни контакти, имали нужда от неговите грижи и
подкрепа, помагали си постоянно. Търпените от всички тях страдания и скръб от
невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през
целия им живот. Загубата на ** - един здрав, активен мъж, се отразила
изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, тъй акто
била несвоевременна, неочаквана и завинаги променила живота им.
Конкретно
ищцата М.К. посочва, че със съпруга й имали съвместен семеен живот повече от **, били
изградили дълга и хармонична връзка, създали и отгледали деца. Двамата живели в
много обич и разбирателство, подкрепяли се много, били познати като добро
семейство и отговорни родители, били винаги заедно, а го загубила на
възраст, в която най-много се нуждаела от неговата подкрепа и
опора, той бил най-близкият й човек и не допускала, че нещо може да ги раздели.
Сега тя била без опора и мъката от внезапната загуба на любимия човек
продължавала да предизвиква силни емоционални изживявания, които я тормозили и
ще я съпътстват през целия живот.
Всички
описани вреди били настъпили от виновното поведение водача С.А.Т. и за
справедливото им обезщетяване отговорност носил ответника.
С подадения
от ответника отговор заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, но изцяло оспорва исковете. Оспорил е твърдяния от ищците
механизъм на ПТП и вина на водача на товарен автомобил марка “Мерцедес",
модел “Аксор”, per. № Р**ВВ, С.А.Т.. Според ответника пострадалия Г.Н.К. като
водач на лек автомобил марка „Рено“ не е предприел аварийно спиране за
избягване на сблъсък с намиращия се на пътното платно товарен автомобил, който
е започнал маневрата в момент, в който лекият автомобил не е бил видим за него.
При това положение,
водачът на товарния автомобил Т. не е имал задължение да съобразява поведението
си с този автомобил и не е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДвП - лекият
автомобил е отстоял на голямо разстояние при започване на маневрата от водача С.А.Т.
за навлизане на асфалтовия път.
Продължава,
че мястото на удара между двете МПС-та е по средата на пътното платно, което
говори, че маневрата, извършвана от товарния автомобил вече е била в доста
напреднала фаза и водачът на лекия автомобил е бил длъжен да се съобрази с нея,
още повече, че на пътното платно се намирал колега на водача на товарния
автомобил и подавал сигнали ръчно на движещите се МПС-та с цел да намалят скоростта
си на движение или да спрат. Поради това ответникът прави извод, че водачът на
лекия автомобил не е забелязал и не е съобразил, случващото се на пътното
платно, най-вероятно поради заспиване или унасяне, което е причина за
настъпълия удар и изключва отговорността по застраховката. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от Г.Н.К., който с поведението
си е допринесъл в изключителна степен за настъпване на произшествието, както и
за настъпилите от него вреди, като неговият принос надвишава 90%.
Прави и
второ възражение за съпричиняване от К., който бил без поставен предпазен колан
по време на настъпване на произшествието и това е довело до настъпване на
увреждания, несъвместими с живота. На основание тези възражения оспорва вида,
тежестта и размера на твърдените от ищците, причинени им неимуществени вреди.
Предвид
оспроване на главните искове, оспрова и иска за присъждане на законна лихва. За
него възразява и по посочения начален момент 28.08.2016г, тъй като ищците не
били изложили обстоятелства в тази насока. Ответникът се позовава на това, че
КЗ съдържа специални правила по отношение обезщетението за забаав,
които дерогират, както общите правила по ЗЗД, така и общите правила по чл. 429
от КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва
върху размера на обезщетението от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ -
15 работни дни от представяне на изисканите по чл. 106, ал, 3 от КЗ
доказателства, като т. 2 от същата алинея посочва, че застрахователят дължи
законна лихва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато са
изискани и не са представени доказателства по реда на чл. 106 от КЗ.
Претенцията на ищците била предявена по доброволен път на 08.03.2017г пред
ответника, който с писмо изх. № 001/453 от 05.04.2017г изискал
от тях представянето на автотехническа експертиза и краен акт по образуваното
по случая досъдебно производство, сцел установяване виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото МПС. Документите не му били представени,
поради което за него не бил изтекъл срокът от 15 работни дни и съответно не е
изпаднал в забава. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ била специална по
отношение на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и по отношение на чл. 429 от КЗ.
С подадената
допълнителна искова молба ищците считат
всички възражения на ответника за неоснователни, тъй като
обезщетяването на болките и страданията се извършва при спазване принципа на
справедливостта. Оспорили са от страна на наследодателя им да се извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са впряка причнна
вразка с деликта Поддържат искането си за претендиране на лихва за забава от
датата на непозволеното увреждане и се позовават на задължителна съдебна
практика на ВКС
- Решение
№ 45/15.IV.2009 г. по т.д.№ 525/2008г на ВКС, Решение № 126/2.Х.2009г по т.д. № 290/2009г на
ВКС, Решение
№ 6/28.1.2010г по т.д. № 705/2009г на ВКС и Решение № 100/13.XI.2009г по т.д. №
92/2009г на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват
в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въз основа на тях заявяват, че ответникът
изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди от датата на увреждането,
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователния договор, е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането,
изатова застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите
условия, при които отговаря прекият причинител. С допълнителна уточняваща молба
по делото ищците са конкретизирали началния момента на претенцията си за
законна лихва върху обезщетителните суми, а именно - 28.08.2016г - датата на
която изтича срокът
по чл.429, ал.З от КЗ във вр чл.430, ал.1 от КЗ.
С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа вече
направените възражения, като по отношение на началния момент, от който се дължи
обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение, оспрова като
неприложима представянета от ищците съдебна практика - същата била постановена
при действието на отменения КЗ, а в действащия имало изрична уредба в чл. 497
от КЗ, тя била специален по отношение на чл. 84 от ЗЗД и изключвала
приложенията му. Поради това обезщетението за забава не се дължи от датата на
деликта, датата на ПТП, а от изтичане на срокове по чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ по вече изложеното в отговора на исковата молба.
Предвид установено от съда висящо наказателно производство НОХД № 204/2018г по описа на ОС – **, по което обвиняем е водачът С.А.Т., съдът спря разглеждането на
настоящото дело и то беше възобновено след постановяването на Присъда, с която
подсъдимият С.А.Т. е признат за виновен в това, че около 01.00 часа на
20.08.2016г при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил -
влекач марка „Мерцедес Аксор“ с per. № Р ** ВВ с прикачено към него полуремарке
м “Крьоне“ с per. № Р ** ЕЕ при навлизане на първокласен път 1-6 , километър
344 в землището на общ.Николаево, ** а е нарушил правилата по Закона за
движение по пътищата: чл.49 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, което
навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне движещите се по
пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. ***, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като го признава за
невинен и оправдава по първоначалното обвинение чл. 343, ал.4, вр. чл. 343,
ал.З, б.“б“ , във вр. с чл. 343, ал.1, във вр. чл. 342, ал.1 от НК и за това,
че е нарушил чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени щети“. Присъдата е изменена с Решение №
260045 от 16.11.2020 г. по ВНОХД № 127/2020г по описа на АС – Пловдив в
наказателно-осъдителната й част, като на основание чл. 66, ал.1 от НК
подсъдимият С.А.Т. е освободен от изтърпяване на наложеното му наказание от 2
години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години и 6
месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила и решението е потвърдено
с Решение № 52 от 09.06.2021 г. на ВКС по н.д. № 159/2021 г., III н. о., НК.
На основание чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което при
възобновяване на производството съдът уведоми страните, че тези обстоятелства
не се нуждаят от доказване, но указа на ответника, че дължи доказаване на
направените от него по делото възражения за извършени от водача на лекия
автомобил действия, с които в значителна степен е допринесъл за настъпване на
деликта и последиците от него. Между странитене се спори и по отношение
наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност” на
товарния автомобил с ответното дружество, както и за това, че ищците са упражнили правото си по чл.380 от КЗ и в сроковете по чл.496 от КЗ с предявяване на 08.03.2017г на извънсъдебна претенция
към застрахователя, по която той не
е извършил
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение – на основание
приключване възможностите за доброволно уреждане на отношенията по процесната
застраховка, съдът прие исковете за допустими.
Във връзка с направените от
ответника възражения за съпричиняване по делото беше изслушана и приета комплексна
автотехническа и медицинска експретиза, изследваща механизма на настъпилото
произшествие и получените от наследодателя на ищците физически травми. Съдът я
кредитира изцяло, тъй като от вещите лица са разгледани различни варианти на
поведението на двамата водачи, участвали в ПТП, а и дадоха изчерпателни
отговори и на поставените им в съдебно заседание въпроси от страните. От нея, съдът намира за установено, че на 20.08.2016г управляваният от водача Г.К.
л.а. „Рено 19“се е движел по платното за движение на първокласен път 1-6 в
посока от изток на запад със скорост около 88 km/h и в същото същото време
водачът С.А.Т. е управлявал т.а. „Мерцедес Акрос“
с прикачено към него полуремарке „Крьоне“, като е потеглил от земен път в
посока от север на юг и с маневра „завой наляво“ навлязъл на пътното на първокласен
път 1-6 км, 344 в землището на общ. Николаево, обл. **, до с. **. Там
настъпил удар между двете превозни средства, който бил в предната лява част на
л.а. „Рено 19” и в лява част на полуремарке „**“.
Ударът е настъпил около 01.00 часа в северната пътна лента - попътната дясна на
лекия автомобил, на хоризонтален, равен и прав участък от пътя със суха
асфалтова, без дупки и неравности. От автоексперта е посочено, че
произшествието е станало при намалена видимост, тъй като е през нощта и
видимостта се осигурява от фаровете на превозните средства, за които няма
обективни данни по делото, кой от водачите на какви светлини е управлявал
превозното средство. Поради това и за установяване видимостта, която е имал
водачът на лекия автомобил, от автотексперта са изготвени варианти за възможните действия, които
водачът на лекия автомобил е могъл да предприеме преди удара, ако се е движил
на къси и на дълги светлини, както и ако товарната композиция е била с включени
или ако не е била с включени светлини. В последния случай товарното полуремарке
„Крьоне“ би било тъмно препятствие на пътя за шофьора на лекия автомобил,
който, при движение
с установената скорост от 88кв/ч,
не би могъл да спре, след като го възприеме като обект. Вещото лице посочва, че
водачът на товарния автомобил е могъл да възприеме включените светлини на лекия
автомобил от не по-малко от 340м от мястото на удара, като с тази възможност е
разполагал и водача на лекия автомобил – той е можел да възприеме движещият се
сноп светлина от фаровете на товарния автомобил, съглаасно дадените в съдебно
заседание пояснения от експерта. А ако и товарното полуремарке е било с
включени светлини, те също са могли да бъдат възприети от водача на лекия
автомобил далеч преди навлизане в опасната му зона на спиране, която предвид
конкретна пътноклиматична обстановка е определена от вещото лице на 78,01
метра. Поради това в експертизата е направен
извод, че водачът К. не е реагирал или е реагирал със закъснение на опасността
от сблъсък. При вариант на движение на товарната композиция без включени
светлини, водачът на лекия автомобил е имал първоначална техническа възможност
да я възприеме от около 45м, ако се е движил на къси светлини, като в този
момент товарната композиция е попадала в опасната зона за спиране на лекия
автомобил, а ако се е движил на дълги светлини е имал техническа възможност да
я възприеме от не по - малко от 150м, т.е. извън опасната му зона на спиране. В
съдебно заседание от вещото лице пояснява, че би било технически неправилно
водачът на лекия автомобил да го управлява на дълги светлини, тъй като към
момента на удара, предната част на влекача вече е била
навлезнала изцяло в насрещната лента на движение на автомобила, т.е.
автомобилът би трябвало да кара на къси светлини, за да не го заслепи. От тук
възниква въпросът доколко водачът на автомобила би могъл да възприеме и
полуремаркето като обект на пътя, ако същото е било без включени светлини, в
която хипотеза вещото лице посочва, че ако полуремаркето е било без включени
светлини, то се е превръщало в
тъмен обект и се е сливало с фона на пътя, т.е. става трудноразличим обект.
При така установения механизъм на
ПТП, съдът намира, че на първо място виновните действия на водача на товарната
композиция са установени с влязла в сила присъда, задължителна за настоящия
съд, поради което съдът дължи произнасяне единствено по действията на водача на
лекия автомобил, във връзка с възраженията за съпричиняване от него. Определящо
за поведението му преди настъпване на инцидента е че той е управлявал
автомобил, без да има данни да е бил технически неизправен, на равен, сух, асфалтов
път, на права отсечка, в тъмната част от денонощието, т.е. при ограничена
видимост. Последното е основната определяща
предпоставка, която той е следвало да вземе предвид и с нея да съобрази
скоростта и движението си така, че да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, в изпълнение изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изборът дали да управлява автомобила на къси или на дълги светлини също следва
да се съобрази с конкретната пътна обстановка и със скоростта му на движение,
като до момента, до който товарната композиция не е била навлезнала в
насрещното за лекия автомобил платно, т.е. вече е било налице насрещно движещо
се превозно средството на разстояние не по-малко от 150 метра, за водача на
автомобила не са съществували забраните на чл.70, ал.2 от ЗДвП да използва
дълги светлини и това съдът намира, че е било дължимото от него поведение. По
показания на свидетеля С.А.Т., водачът на товарната композиция, на пътя не е
имало други превозни средства и това също е позволявало използването на дълги
светлини, които да осигуряват на водача на автомобила видимост, съответстваща
на скоростта му. При това положение, съдът намира, че водачът на лекия
автомобил е имал възможност и поради това е бил длъжен да възприеме движението
на фаровете на товарната композция от разстояние от около 340м, които фарове
първоначално са описали парабола при извършване на маневрата ляв завой при
навлизане от земен път на пътното платно, вкл. е могъл да възприеме движението
на тези фарове като обект в неговото платно за движение, т.е. като препятствие.
Следователно е бил длъжен да предприеме действия, чрез които да се увери, че
платното му за движение е свободно и може да продължи движението си по него без
да създаде опасност за движението – това е можел да извърши или чрез използване
на дълги светлини, за да възприеме по-добре пътната обстановка и да съобрази
движението си с нея, вкл. щеше да възприеме и полуремаркето дори и без включени
по него светлини, а при невъзможност - да спре, в съответствие със задължението
му по чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП. Преценката за действителната пътна
обстановка, водачът на лекия автомобил е имал възможност да направи далеч преди
достигане до опасната зона на удар с препятствието в платното му – при видимост
на светлините на товарната композиция от не по-малко от 340м, опасната му зона
за спиране е била 78,01 метра, което означава, че той е имал техническата
възможност да предприеме повече от едно действие, за да избегне удара, но не го
е сторил. В заключението е посочено, че на мястото на удара са установени следи
от гуми, но не се коментира установен спирачен път при предприето аварийно или
въобще спиране от лекия автомобил.
По отношение на понесения от
водача на лекия автомобил удар, вещите лица посоват, че е бил високоенергиен,
насочен напред и наляво, т.е по направлението на водача, чието тяло е достигнало
до волана и от силния удар го е деформирал. Именно от този удар водачът К. е
получил т. нар. „воланна травма“ – счупване на ребра по две линии, което се
нарича гръден капак, счупване на гръдната кост и поради това контузия на белите
дробове и разкъсване на торбичката на сърцето и на самото сърце, което е било
притиснато между гръдната стена и гръбначния стълб. Налице е и счупен череп,
което говори за удар на челната част на главата в предното обзорно скъкло. След
това тялото му се е върнало назад със сила и при удара в седалката са били
счупени трети и четвърти поясни прешлени, което са странични поясни израстъци
на гърба и ако тялото не е мърдало от седалката те няма как да се счупят.
Предвид тези травми вещите лица правят извод, че водачът на лекия автомобил е
бил без правилно поставен предпазен колан, който в противен случай би го
задържал фиксиран към седалката и не би позволил на тялото да контактува с
интериорни част от автомобила.
Вещите лица пояснява, че е имало
навлизане на части от автомобила вътре в купето, но конкретно получените от
шофьора травми не са причинени от тези част, както и не е налице навлизане
навътре на волана на автомолиба към водача, което се установява от снимките на
фотоалбума от произшествието – заснетото тяло на водача на лекия автомобил е в
свободно състояние без да е притиснато от волана. Вещото лице медик посочва, че
за починалия водач най-тежка е била гръдната травма, която е неспасяема, поради
настъпилата бърза загуба на кръв от разкъсването на торбичката на сърцето, а разкъсването
е резултат именно от „воланната травма“. Последната нямаше да настъпи при
правилно поставен колан, тъй като тялото щеше да бъде фиксирано към седалката и
щеше бъде ограничено движението му и напред и назад, като вещите лица
уточняват, че тогава със сигурност ще настъпят инерционни травми, тъй като
скоростта на движение на автомобила е била висока, но не е задължително да се
стигне до смърт. Като общо правило вещите лица посочват, че колко по-висока е скоростта,
за скорост над 90км/ч и при челен удар, могат да настъпят тежки инерционни
травми и почти при 90% от тях започват да се късат аорти, бели дробове, а ако
скоростта е по-малка, шансът да не настъпят е по-голям.
От така коментирания механизъм на
настъпване на удара и от понесените от водача на лекия автомобил травми съдът
намира, че на първо място водачът на автомобила е имал техническа възможност и
задължение да възприеме, че в платното му за движение има препятсвие и да
предприеме спиране, като избегне удара. На второ място смъртта на водача на автомобила
е настъпила от неспасяема гръдна травма, следствие свободното му движение от
седалката напред към волана на автомобила и силен удар във волана, който се е
изкривил, като веднага след това е последвало силно движение назад, довело до
следващо счупване, резултат от контакта на тялото със седалката. За съда е
категорично установено, че при правилно поставен предпазен колан, тялото на
водача щеше да бъде фиксиано към седалката, като щеше да бъде предотвратено
движението му напред и удар във волана, довел до травми, несъвсетими с живота.
Хипотетични са разсъжденията за това какви
инерционни травми би претърпял водача при поставен предпазен колан,
както и дали те биха довели също до настъпване на смърт. Поради това съдът
намира за доказано по делото, че липсата на поставен предпазен колан е
позволила на тялото, при настъпилия челен удар, насочен наляво към водача, да
се придвижи със сила напред и да се удари във волана на автомобила, от който
удар е настъпила смъртта му. При така установеното съдът намира, че с
поведението си водачът К. е допринесъл за настъпване и на удара и на причинени
му, несъвместими с живота травми, като конкретният размер на съпричиняване
съдът определя на 50%, като се позовава и на възприетите разрешения в Решение №
296 от 14.06.2022г по в.т.д.№ 20225001000236/2022г по описа на АС – Пловдив,
1-ви гр.с.
За установяване на претърпените
от ищците вреди по интензитет и обем, за която солят доказателствена тежест,
ангажираха изслушването по делото на гласни доказателства. Пред съда показания
даде свидетелката Д.В.Ш., която е от гр.** познава семейството на ищците,
съпрузите и децата, от **, като през цялото това време контактите им са били
непрекъснати и е възприема ежедневно и непосредствено отношенията и между
съпрузите и между родителите и децата. Разпитата е и свидетелката Х.Х. Б.,
която също познава семейството на ищците от **, тъй като е била на квартира в
гр.** с ищцата Д.К. и след това са запазили отношенията си и вече със
създадените от тях семейства.
Двете свидетелки дават подробни и
безпротиворечиви показания, че починалият Г.К. е бил здрава и активен човек,
насочил усилията си изцяло по грижи за семейството си, като въпреки, че бил
военен и се бил пенсионирал, продължил да работи, за да им осигурява издръжка.
Полагал е непрекъснати грижи и за съпругата си и за двете им деца, които
разчитали на неговата помощ и подкрепа, макар вече да били създали собствени
семейства. Отношенията помежду им били сплотени, между двамата съпрузи е имало
постоянна грижа един към друг с разпределение на ежедневните задължения, като всеки
е подкрепял другия и двамат заедно отглеждали двете си деца. Поради това след смъртта на Г.К. всички били
изпаднали в шок, за тях нямало утеха, като починалият не могър да се порадва на
своите **.
Съдът изцяло възприема изслушаните
от него свидетелски показания, които са дадени от лица, имали трайна,
непрекъсната и интензивна връзка със семейството на починалия Г.К., а и
понастоящем. От тях, съдът приема, че се касае за семейство, в което
отношенията са основани на любов, взаимопомощ и радост, за които всеки от
членовете му е допринасял и което е било прекъснато със смъртта на тяхния
съпруг и баща. Макар понастоящем и съпругата и децата да се опитват да
продължат напред, то това е не променя претърпяната от тях загуба, изживяна от
всички много тежко. Особено тежко смъртта на Г.К. е понесена от съпругата му М.К.,
с която били неразделни, всичко са преживявали заедно, без да се отделят един
от друг и която като пътник на предна дясна седалка при процесното ПТП е
претърпяла също тежки увреждания. Те наложили болнично й лечение и поради това
тя била в невъзможност да присъства на погребението на съпруга си. Така наред с
физическите болки тя преживяла и шок от смъртта на съпруга си, на когото ежедневно
разчитала, но сега той не бил до нея.
Предвид установеното съдът
намира, че справедливите обезщетения за претърпяните от тях болки и страдания
са в размер на 150 000лв за съпругата М.К. и по 120 000лв за децата на
починалия, в който смисъл е и последната съдебна практика, като напр. решение №
27 от 21.01.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 628/2018 г, решение № 345 от
25.11.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 370/2019 г, решение № 155 от 8.06.2020 г. на
ПАС по в. т. д. № 162/2020 г и решение № 57 от 13.02.2020 г. на ПАС по в. т. д.
№ 802/2019г.
Определянето на окончателните
размери на обезщетенията за ищците следва да се извърши при съобразяване с
установеното от съда съпричиняване в размер на 50%, с което, на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, същите да бъдат съответно намалени – така на ищцата М.К.
следва да се присъди сумата от 75000лв, а на Н.К. и на
Д.Ц. следва да се
присъдят по 60 000лв, като за разликите до пълните претендирани размери
съответнот от 150 000лв, предявени частично от 200 000лв и за по
140 000лв, предявени частично от 200 000лв исковете следва да се
отхъврлят като неоснователни.
По отношение на
иска за заплащане от ответника на лихви за забава, съдът намира, че
отговорността му възниква по силата на чл. 429, ал.3 от КЗ, съгласно който
застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото няма спор, че претенциите за
обезщетяване на ищците са заявени пред застрахователя на 08.03.2017г,
като тримесечният срок за произнасяне по тях е изтекъл на 08.06.2017г, без да е
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Поради това, считано от 09.06.2017г той е изпаднал в забава, в съответствие с
чл. 497 във вр чл. 496, ал.1 от КЗ и от тази дата върху определените обезщетения следва да
се присъди законна лихва, а за предходния период от 28.08.2016г до 08.06.2017г,
вкл. - да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните
има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищците имат право на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете,
което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По размер следва да се
определят в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 2650лв плюс 8% за горницата над 25000лв плюс
20% ДДС – 7 980лв за първата ищца и по 6 540лв за другите двама ищци, дължими
от ответника на пълномощника им.
Ответникът има право на разноски за внесеното
възнаграждение за вещи лица, за призоваване на свидетели и възнаграждение за защита
от адвокат, като против размер на последното от ищците е направено възражение
за прекомерност. Размерът на възаграждението за адвокатска защита следва да се
определи на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 8650лв плюс 4% за горницата над 100000лв плюс 20%
ДДС – 12780лв за първата ищца и по 12300лв за другите двама ищци, общо 37380лв
с ДДС, като от ответника се претендира адвокатско възнаглаждение в размер на
12156лв с ДДС, което не е прекомерно. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да му се присъда адв. възнаграждение в размер на 6643,40лв с
ДДС, както и 344,30лв за съдебни разноски, общо 6987,70лв, дължми от ищците общо.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 7800лв и разноски
по съразмерност за експертиза в размер на 113,37лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на М. Х.К., ЕГН ********** *** сумата от 75 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 09.06.2017г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, душевни болки и страдания от смъртта на нейния ** Г.Н.К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, претърпяно на 20.08.2016г, причинено виновно от водача С.А.Т., при управление на влекач „Мерцедес” с рег.№ Р ** ВВ с прикачено към него полуремарке с рег. № Р ** ЕЕ, установено с Присъда № 50 от 17.12.2019г по НОХД № 204/2018г по описа на ОС – **, която с Решение № 260045 от 16.11.2020 г. по ВНОХД № 127/2020г по описа на АС – Пловдив е изменена в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл. 66, ал.1 от НК подсъдимият С.А.Т. е освободен от изтърпяване на наложеното му наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила и решението е потвърдено с Решение № 52 от 09.06.2021 г. на ВКС по н.д. № 159/2021 г., III н. о., НК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150000лв, предявен частично от 200 000лв, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 09.06.2017г до окончателнто й изплащане, както и иска за лихви за забава върху главницата от 150 000лв, предявена частично от 200 000лв, за периода от 28.08.2016г до 08.06.2017г включитело, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да
заплати на Н.Г.К.,*** и на Д.Г.Ц., ЕГН
********** *** сумата от по 60 000лв за всеки от тях, ведно със
законната лихва, начиная от 09.06.2017г до
окончателното изплащане на сумите,
представляващи
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, душевни болки и страдания от смъртта на
техния баща Г.Н.К., настъпила при пътнотранспортно
произшествие, претърпяно на 20.08.2016г, причинено виновно от водача С.А.Т.,
при управление на влекач „Мерцедес” с рег.№ Р ** ВВ с прикачено към него
полуремарке с рег. № Р ** ЕЕ, установено с Присъда № 50 от 17.12.2019г по НОХД
№ 204/2018г по описа на ОС – Стара Загора, която с Решение № 260045 от 16.11.2020 г. по ВНОХД № 127/2020г по описа на АС – Пловдив е
изменена в наказателно-осъдителната й част, като на основание
чл. 66, ал.1 от НК подсъдимият С.А.Т. е освободен от изтърпяване на наложеното
му наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок
от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила и
решението е потвърдено с Решение
№ 52 от 09.06.2021 г. на ВКС по н.д. № 159/2021 г., III н. о., НК,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете
за разликата до пълните предявени размери от по 140 000лв,
предявени
частично от 200 000лв, ведно със законната лихва върху сумите, начиная
от 09.06.2017г до
окончателнто им изплащане, както и иска за лихви за
забава върху главниците
от по 140 000лв, предявени частично от
200 000лв за периода от 28.08.2016г
до 08.06.2017г
включитело, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати
на адв. П.Д.К. ***, като пълномощник на М.
Х.К., ЕГН **********, сумата от 7 980лв с
ДДС за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв. П.Д.К. ***, като пълномощник на Н.Г.К., ЕГН ********** и на Д.Г.Ц., ЕГН **********, сумата от по 6 540лв с ДДС за адвокатско възнаграждение, за всеки от тях, пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. Х.К., ЕГН ********** ***, Н.Г.К.,*** и Д.Г.Ц., ЕГН ********** *** да заплатят общо на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* сумата от 6987,70лв за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ ИНШУРЪНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 7800лв за разглеждане на делото и сумата от 113,37лв за разноски за експертиза, по съразмерност.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: