№ 4990
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110152867 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
30.03.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 52867/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Т. П., като се твърди, че ответницата
била потребител на топлинна енергия, като наследник на Т. Н. П. за недвижим имот,
находящ се в гр. ...................., аб. № 229074, като била доставена топлинна енергия, по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 336,65 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и
обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 79,40 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата
дялово разпределение, поради което ответницата дължала и сумата от 12,51 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г. Иска
ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като исковете се
оспорват изцяло. Твърди, че не оспорва факта, че е единствен наследник на Т. П., но
поддържа, че последният не бил собственик на процесния имот. Навежда доводи, че с оглед
факта, че наследодателя не бил собственик и ответника не бил станал собственик на имота.
Иска отхвърляне на предявения иск.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответницата да е приела
наследството на Т. П..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори и ответницата признава, че е наследник на Т. Н. П.,
което обстоятелство се установява и от представеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 71/31.10.2022 г. – като Т. Н. П. е починал на 29.11.2007 г., като е оставил
за наследник по закон В. Т. П. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
05.09.1991 г., като се установява, че ЛТ П. е станала собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. .....................
С оглед изложеното, съдът намира, че не е установена пълно и главно първата
материална предпоставка – наличието на валидно облигационно отношение между страните,
което да е възникнало въз основа на това, че ответницата е собственик или вещен ползвател
на имота. Следователно и предвид неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва за пълнота да се отбележи, че
по делото е установено, че нито ответницата, нито наследодателят й са собственици на
имота, напротив установено е, че трето лице за спора – майката на ответницата е собственик
на имота, поради което ответницата по настоящият спор не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Тъй като първата материална предпоставка не е налице, съдът намира, че е
безпредметно обсъждането на останалите материални предпоставки, съответно събраните за
тях доказателствени средства.
Претенциите за заплащането на сума за дялово разпределение и за мораторни лихви
са обусловени от изхода на спора по главния иск – за заплащането на топлинната енергия.
След като главния (обуславящият) иск е неоснователен, то такива са и обусловените искове,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу В. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
.........................., за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 336,05 лева, представляващи незаплатена цена
на топлинна енергия доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
...................., аб. № 229074, както и сумата от 79,40 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2022 г., както и
сумата от 12,51 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................. да заплати на
В. Т. П., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „БР“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4