№ 3279
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100503339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 12.04.2022 г., постановено по гр. дело №61640/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 142 състав е отхвърлен предявеният по реда
на чл. 422 ГПК от ищцата А. И. положителен установителен иск за
признаване за установено по отношение на „Б.Е.“ АД, че дължи сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесени на багаж по време на
полет от 27.10.2018 г. и сумата от 7,33 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода от 02.11.2018 г. до
28.01.2019 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата А. И. с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не било доказано, че
повредата е настъпила през времето, когато багажът е бил под надзора на
ответника, както и размера на претенцията. Заявява се, че към момента на
предаване на багажа на превозвача не е констатирано увреждане. Такова
увреждане е било установено при получаване на багажа и за което от
летището е бил издаден протокол за повреда. Излага се довод, че в рамките на
указания от превозвача 7-дневен срок ищецът е предявил рекламация. По
отношение размера на претендираната вреда се твърди, че размерът може да
се установи от приложените по делото доказателства, в това число снимки, от
които е видно, че куфарът след увреждането е станал неизползваем. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
1
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен
размер.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от
ответната страна - „Б.Е.“ АД. С депозирано по делото становище се посочва,
че предявените искове са недоказани по основание и размер, поради което се
заявява, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,
като подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо въззивият
съд дължи проверка на решението по неговата правилност в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба.
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за
признаване за установено по отношение на „Б.Е.“ АД, че дължи сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за вреди, нанесени на багаж по време на
полет от 27.10.2018 г. и сумата от 7,33 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода от 02.11.2018 г. до
28.01.2019 г.
На първо място следва да се уточни, че се касае за производство с
международноправен елемент, което налага произнасяне от страна на
сезирания съд относно компетентен съд и приложимо право. Касае се за
договорно правоотношение със страна потребител, поради което на основание
чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
компетентен се явява българският съд. Съобразно правилата на българското
гражданско процесуално право относно родовата подсъдност, на основание
чл. 104, ал.1, т.4, вр. чл. 103 ГПК, компетентен се явява местно
компетентният районен съд, а именно – Софийският районен съд, което
обосновава и компетентността на настоящата въззивна инстанция.
По отношение на приложимото право следва да се отбележи, че
2
съгласно чл. 76 от Закона за гражданското въздухоплаване, при превоз на
багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията
за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз,
изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67
от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври
1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай
на произшествия (понастоящем Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9
октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи при
въздушния превоз на пътници и на техния багаж). Приложимостта на
цитираните източници следва и от техният наднационален характер, поради
което предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно
отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и
на техния багаж, вр. чл. 17 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила
за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал.
Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври
1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи при
въздушния превоз на пътници и на техния багаж /оттук нататък
„Регламентът“/, отговорността на даден въздушен превозвач на Общността по
отношение на пътниците и техния багаж се урежда от всички разпоредби на
Конвенцията от Монреал, отнасящи се до тази отговорност.
Разпоредбата на чл.17,§1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал /оттук
нататък „Конвенцията“/, превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай
на смърт или телесно увреждане на пътник, само при условие, че
злополуката, която е причинила смъртта или увреждането, е възникнала на
борда на въздухоплавателното средство или по време на качване или слизане.
Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба
или повреда на регистриран багаж, само при условие, че събитието, което е
причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на
въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил
отговорен за регистрирания багаж. Превозвачът обаче не е отговорен, ако и
доколкото вредата е възникнала поради присъщ на багажа дефект, качество
или недостатък. В случай на нерегистриран багаж, включително лични вещи,
превозвачът е отговорен, ако вредата е възникнала по негова вина или по вина
на негови служители или агенти /чл.17,§2/
По смисъла на тази конвенция терминът „багаж“ означава и
регистриран багаж, и нерегистриран багаж, освен ако не е посочено друго
/чл.17,§3/. В случая, видно от приложените писмени доказателства, се касае
за регистриран багаж.
В настоящия случай от представените по делото писмени
доказателства, а имено електронен билет, бордна карта, багажен етикет се
установява, че на 30.09.2018 г. между страните е бил сключен договор за
въздушен превоз за осъществяване на директен полет №AZ7177от София до
Рим на 27.10.2018 г., с регистриран багаж с тегло 17 кг.
3
От представен по делото протокол за повреден багаж се установява, че
на същата дата - 27.10.2018 г. от служител на летището е констатирано
увреждане на багаж, съответстващ на рег. номер на чекирания багаж на
ищцата, а именно - FB374890.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен
начин, че твърдяната щета е настъпила по време на полет №AZ7177от София
до Рим на 27.10.2018 г., докато багажът е бил под надзора на превозвача. Само
за пълнота може да е посочи и обстоятелството, че началният час на излитане
на полета е 07 h 35 минути, а прогнозният час на кацане – 08 h 30 минути.
Издаденият протокол е регистриран в 08 h 58 минути. Съществременно
ответникът не твърди и не доказва изключващи отговорността му основания
по чл. 20 от Конвенцията - че вредата е причинена от или че за нея е
допринесла небрежност, друго неправилно действие или бездействие на
лицето, което иска обезщетение, или лицето, от което произтичат правата му.
По отношение на размера на претендираното обезщетение следва да се
има предвид на първо място, че съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. В настоящия случай, съдът намира, че за да определи размера на
причинената щета не се нуждае от специални знания. Взе се предвид, че се
касае за средноголям куфар, размер M, предвид обстоятелството, че същият е
тежал 17 кг. Действително, от приложения снимков материал, се установява,
че куфарът е с щета, която практически го прави неизползваем, поради което
не може да се коментира неговото поправяне, а се налага заменяне с нов.
Настоящата въззивна инстанция намира, че заменянето му с куфар от същото
качество и със същите размери, би струвало на ищцата около 300 лв., поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен. Предвид основателността
на главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за
лихва.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени като неправилно, а вместо него следва да бъде постановено решение, с
което предявените искове да бъдат уважен в цялост.
По разноските:
Предвид изхода от спора, първоинстанционното решение следва да се
ревизира и в частта за разноските, като в полза на ищцата на основание чл.
78,ал.1 ГПК следва да се присъдят доказани разноски в размер на 25 лв.,
представляващи държавна такса за заповедното производство, 25 лв.
държавна такса за първоинстанционното производство и 25 лв. за въззивното
производство, както и сумата от 12,50 лв. – довнесена държавна такса по
разпореждане на съда от 13.12.2022 г. или в общ размер на 87,50 лв., платими
от ответника – „Б.Е.“ АД.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.04.2022 г., постановено по гр. дело
№61640/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав в цялост.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО на основание чл. 422,вр.чл. 415 ГПК,
че „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул.
****, Летище София на основание чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 3 от Регламент (ЕО) №
2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на
въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж,
вр. чл. 17 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, изготвена в Монреал дължи на А. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, нанесени на багаж по време на полет
от 27.10.2018 г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7,33 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от
02.11.2018 г. до 28.01.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление, гр. София, бул. ****, Летище София да
заплати на А. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** сумата от
87,50 лв., представляваща разноски за държавна такса за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280,ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5