Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3467 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.253 ЗЗД с цена на иска 1996,02
лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “М.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, законен представител – И.Ш.против “Т.П.” ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от Р.В.И., в която се
твърди, че на 16.03.2017 г. „М." ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По него е образувано ч.г.д. № 1864 по
описа на Районен съд — гр. Плевен за 2017 г.,
и е издадена заповед за изпълнение срещу „Т.П." *** за заплащане на
сумата в размер на 6102.18 лева, представляваща обезщетение за ползването на
верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***, заедно с прикачен
инвентар, кофа 1500 мм за 78 моточаса работа на машината, средно по левовата
равностойност на 40 евро или 78.23 лева за един моточас. Твръди, че срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответника по чл. 414 ГПК. Твърди, че М. ЕАД е търговско дружество с основен предмет на дейност
продажба, поддръжка и сервиз на селскостопанска, строителна, индустриална,
подемна, транспортна, горска и друга техника. Твърди, че с приемо-предавателен
протокол от 02.10.2015 г. ,,М." ЕАД е предоставило на „Т.П." *** на
отговорно пазене верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***,
заедно с прикачен инвентар, кофа 1500 мм, нов, като в протокола е отбелязано,
че машината е на 57 моточаса. На 24.10.2015 г. „Т.П." *** е върнало
машината, като в приемо-предавателния протокол е отбелязано, че се връща в
добро състояние, но машината е вече на 135 моточаса. Твърди, че машината е
собственост на „М." ЕАД, видно от фактура № ***/27.08.2015 г., с която
дружеството я е закупило от производителя *** ***. Твърди, че тъй като е била
използвана от „Т.П."' *** в периода, в който е била предадена на отговорно
пазене, длъжникът следва да заплати обезщетение за ползването на машината за 78
моточаса работа на машината, средно по левовата равностойност на 40 евро или
78.23 лева за един моточас, каквато е средната пазарна цена за един час работа
на такава машина или сумата в размер на 6102.18 лева. Твърди, че длъжникът е
уведомен за задължението с писмо изх. № 219/09.12.2015г. Моли, да бъде прието
за установено, че „Т.П." *** дължи на ищеца сумата от 1996.02 лева, след изменение на размера на
претенцията, представляваща обезщетение за ползването на машината за 78
моточаса работа на верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***,
заедно с прикачен инвентар, кофа 1500 мм, както и вземането за законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
16.03.2017 г., до датата на окончателното й заплащане. Претендира направените
деловодни разноски.
Ответникът,
в срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявеният
иск. Твърди че претендира сумата поради
обстоятелството, че е предал процесната машина на 02.10.2015 г. на лице
с имена Б.С., от което според ищеца е че багера е приет от фирма *** ***, както
и втори протокол, че багера пак е приет от дружеството- ответник по делото, но
на който протокол се е подписало лице с имена Л.Д.. Оспорва посочените два
протокола, от които се вижда, че два пъти на съответните дати багера е предаден
на ищцовото дружество и нито веднъж да се вижда обратната операция. Оспорвам
пердставителната власт на лицата подписали двата протокола, ако изобщо са ги
подписвали те, тъй като никога и по никакъв повод не са имали представителна
власт, което обстоятелство се установява от търговския регистър, който е
публичен, както и от длъжностната характеристика на първото лице -Б. С..
Твърди, че второто лице Л. Д.никога не е бил в каквито и да е правоотношения с ***
***. Счита, че единствения ободнован извод, който може да бъде направен, е че е
налице хипотезата на текста на чл. 38 от ЗЗД „Представителят не може да
договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за
това." Ответника твърди, че никога
не е давал пълномощия на Б.или на когото и да е друг работник от фирмата да я
представлява пред трети лица. Това означава, че в случай, че Б.е бил в някакви взаимоотношения
с ищеца, то това е било без да притежава представителна власт за ответното
дружество. Счита, че ищеца претендира обезщетение за ползване от една страна
без ответното търговско дружество да е черпило права от това ползване, а от друга е формирало своята претенция по 80
лева на моточас, което също се явява неоснователно. Твърди, че в регион Плевен
един мото час е на стойност 50 лева с ДДС, в която са включени разходите за
горивото и за фонд работна заплата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните и се установява от Фактура № ***/27.08.2015г., че М. ЕАД е собственик
на верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***, заедно с прикачен
инвентар, кофа 1500 мм.
Видно от
Приемо-предавателен протокол за предаване на машина за съхранение и отговорно
пазене от 02.10.2015г., в него е отразено, че М. ЕАД чрез Р.Н.Д.е приел от Т.П.
*** чрез Б.С. верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***, заедно
с прикачен инвентар, кофа 1500 мм. Машината е била на 57 моточаса, ново
състояние, без липсващи части. Посочено е, че машината е собственост на М. ЕАД.
Записано е машината да не се експлоатира, предава се за съхранение и отговорно
пазене. Протоколът удостоверява факта на приемане и предаване. За „приел“
протокола е подписан от Б.С., а за „предал“ от Р.Д.. Съдът намира, че от
прокола се установява предаването на процесния верижен багер от М. ЕАД на Т.П. ***
чрез Б.С.. От съдържанието на протокола е видно, че е допусната очевидна
фактическа грешка в отразяването на предаващия и приемащия вещта. Грешката е
видна от самия прококол, тъй като Б.С. е подписал на приел, а не на предал
вещтта.
Видно от Видно от
Приемо-предавателен протокол за приемане на машина от съхранение и отговорно пазене
от 24.10.2015г., в него е отразено, че М. ЕАД чрез Л.Л.е приел от Т.П. *** чрез
Л.Д. верижен багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***, заедно с
прикачен инвентар, кофа 1500 мм. На 135 моточаса, в добро състояние, няма
повреди и няма течове, няма липси.
Установява се от Справка
за актуално състояние на действащи трудови договори към дата 24.10.2015г. на Т.П.
***, че Б.К.С.работи в ответното дружество на длъжност „диспечер транспорт“. В
списъка липсва лице с имена Л.Д..
Установява се от Писмо №
219/09.12.2015г., че то адресирано от М. ЕАД до ****** с описание на това, че с
протокол от 02.10.2015г. на ответника е предаден на отговорно пазене процесния
верижен багер на 57 моточаса, а на 24.10.2015г. машината е върната на 135
моточаса. Отправено е искане за заплащане на сумата от 3120 евро по 40 евро на
моточас. Видно от неоспорената товарителница/л.14 от делото/ писмото е получено
от адресата на дата 10.12.2015г.
Видно от Опис за
разнос/л.44 от делото/, както и фактура № **********/19.05.2016г., неоспорени
от ответника, фактурата е издадена от М. ЕАД за задължение на ****** за ползване на верижен багер 78 моточаса.
Фактурата е получена от представляващия ответното дружество към датата на
получаване Р.И. на 25.05.2016г.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Д.В.Д. и И.К.К., въпреки, че те са заинтересовани от изхода
на делото като служители на ищцовото дружество. Показанията им са логични,
еднопосочни, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява,
че ищцовото и ответното дружество са водили търговски преговори Т.П. *** да
закупи от М. ЕАД верижен багер ***, модел ***. Разменена е кореспонденция между
страните и са водени преговори между двете търговски дружества за това. От
страна на ответното дружество, в преговорите е участвал Б.С.. В тази връзка, и докато ответника вземе
окончателно решение за покупка на багера, страните по делото се договорили багера
да бъде предаден на отговорно пазене от ищеца на ответника. Ответника сам
организирал транспорта на машината от базата на ищеца в гр.Стара Загора до
гр.Плевен. След като сделка не се осъществила, ищеца организирал транспорт и
прибрал багера от ответника по делото. За предаването на машината и приемането
й обратно се съставили приемо-предавателни протоколи, видно от които багера е
бил използван от отвтеника 78 моточаса.
Съдът дава вяра на
показанията на св.М.Д.И., въпреки, че е заинтересована от изхода на делото като
служител на ответното дружество. Показанията й са съответни на останалите
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.И. е била
управител на Т.П. *** за периода от 24.09.2012г. до 17.11.2015г. Св.И. не е
водила преговори с ищцовото дружество за покупка или за приемане на отговорно
пазене на процесния багер. Не е упълномощавала друго лице от нейно име да
преговаря. Б.С. е бил диспечер транспорт в ответното дружество. Дейността на ***е
строителна и преработване на инертни материали. Част от инертните материали
закупуват, а друга част добиват сами. За целта разполагат с техника,
включително 2 багера, закупени през 2013г. В останалата си част от показанията
на св.И. не се установявават правнорелевантни факти.
Съдът възприема
заключенията на единичната и тройна съдебно-оценителни експертизи, като
обективни, безпристрастни, обосновани и компетентни, но намира, че следва да
приеме като по-обосновано заключението на тройната съдебно-оценителна
експертиза. От него се установява, че пазарния наем на Верижен багер ***, модел *** за 78 моточаса е
в размер на 1794 лв./по 23 лв. за моточас/.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.253,
ал.1 ЗЗД влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя.
В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно
ал. 3 на чл. 244. С разпоредбата на чл. 253 ЗЗД нормативно е изключена отговорността по чл.
82 във вр. с чл. 79 ЗЗД на неизправната страна чрез изрично разписаното от законодателя
правило, че същата дължи възнаграждение за ползването на вещта. Не се касае до
терминологична неточност, а до нормативно установено задължение на
влагоприемателя, което може да се окачестви като насрещна негова престация по
квазинаемен договор. За престационния характер на задължението за
възнаграждение сочи и обстоятелството, че за определянето на размера му правно
значимо е реалното ползване на вещта, а не периода, през който влогодателят е
бил лишен от ползването й./Решение № 60
от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 763/2008 г., II т. о., ТК/.
В тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е било налице облигационно правоотношение
по силата, на което ищеца е предоставил на отговорно пазене на ответника по
делото процесната вещ- да докаже постигнато съгласие между страните, както и
реалното предаване на вещта от ищеца на ответника по делото. Да докаже, че
ответника по делото е ползвал предадената на отговорно пазене вещ, както и
размерът на дължимото възнаграждение за ползване на вещта.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност
се установи сключения между страните договор за влог по смисъла на чл.250 ЗЗД,
съгласно който с договора за влог
влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със
задължение да я пази и върне. Постигнато между страните съгласие се установява
от приетия Приемо-предавателен протокол за предаване на машина за съхранение и
отговорно пазене от 02.10.2015г. Протокола е подписан от лицето Б.С., което към
момента на подписванането е в трудово правоотношение с ответното дружество,
видно от представения списък. Той се занимава именно с транспорта в
дружеството. От показанията на св.Д. и св.К.се установи, че преговорите са
водени между двете дружества с Б.С.. Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че той не е имал представителна власт да сключва договори и
поради това не може да ангажира ответното дружество. По същество е налице
сключен договор от лице без представителна власт. Ответника обаче не се е
противопоставил на договора веднага след узнаването за него. От представената
между страните кореспонденция, е видно, че уведомление и искане за доброволно
заплащане на обезщетение за ползването на багера е връчено на ответното дружество
още на 10.12.2015г. , а фактура за претендираното обезщетение е връчено на
ответника на 25.05.2016г. лично на представляващия по това време ответното
дружество. Не са ангажирани доказателства за противопоставяне от ответника
веднага след узнаването. Съгласно чл.301 ТЗ когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Предвид изложеното, съдът
намира, че договора за влог обвързва страните по делото.
От
събраните по делото гласни доказателства, както и от неоспорените показания за
отработени моточасове от процесния багер през периода на отговорното пазене,
съдът приема за доказан факта на ползване на процесния багер от ответника по
делото.
От заключението
на тройната съдебно-оценителна експертиза се установява, че размерът на
обезщетението за ползването на багера през процесния период, за 78 моточаса е в
размер на 1794,00 лв.
Предвид
изложеното и с оглед неправомерността на ползването на верижния багер,
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение следва да се ангажира,
съгласно чл. 253, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД и искът да бъде уважен до размер от
1794,00 лв., в едно с лихвата за забава върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 16.03.2017г. до окончателното
плащане на сумата, а за разликата до пълния предявен размер да бъде отхъврлен
като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 124,08 лв.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски за ДТ,
адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ в размер на 1143,30 лв. съразмерно с
уважената част на претенцията.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 64,27 лв. съразмерно с отхъврлената част на претенцията.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,
вр.чл.253 ЗЗД по
отношение на “Т.П.” ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от Р.В.И., че ДЪЛЖИ на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, законен представител – И.Ш.сумата 1794,00 лева, представляваща
възнаграждение за ползване на Верижен
багер ***, модел ***, шаси № ***, двигател № ***, заедно с прикачен инвентар, кофа
1500 мм. за 78 моточаса, в едно със законната лихва от 16.03.2017г. за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 1156/17.03.2017г. по ч.гр.д.№1864/2017
по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 1996,02 лв.
отхвърля иска като неооснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “Т.П.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от Р.В.И. ДА ПЛАТИ на “ “М.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител – И.Ш., сумата от 124,08
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1864/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК “Т.П.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представляван от Р.В.И. ДА ПЛАТИ на “ “М.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, законен представител – И.Ш., сумата от 1143,30
лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ГПК “М.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, законен представител – И.Ш.ДА ПЛАТИ на
“Т.П.” ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от Р.В.И., сумата от 64,27
лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: