№ 104
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110159273 по описа за 2022 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу Д. К. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ж.к.ЛЮЛИН 5, бл.., вх.В, ет.3, ап.75, чрез адвокат Д. П., особен представител, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 20, ет. 2, ап. 6, за установяване дължимостта на
сумата в размер на 4 230,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 586,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 13.06.2022 г., 33,02 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 13.06.2022 г- искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови услуги,
доставяна в имот, находящ се гр. София, ж.к. Люлин 5, бл.., вх.В, ет.3, ап.75, аб. № 241321 за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът е собственик,
респективно титуляр на вещно право на ползване върху процесния топлоснабдяем имот и че
1
е клиент на ищеца за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че ответникът
не е собственик на процесния имот. Оспорва наличието на договорна връзка между
страните. Оспорва и наличието на валиден договор за услугата дялово разпределение.
Оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия с точно определено качество и количество.
Навежда множество доводи за неоснователност на иска. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Третото лице-помагач, констатиуирано по делото „Техем Сървисис“ ЕООД, не
оспорва исковата претенция. Представя писмени документи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК от 27.06.2022 г. ищецът е
поискал, а съдът е уважил искането му за осъждане на длъжника – ответник по настоящото
производство, да заплати претендираните суми. Тъй като заповедта е връчена на лицето при
условията и реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и не е установена месторабота на лицето, съдът е
указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по исков
ред, което обуславя правния интерес на ищеца да води настоящото производство.
Видно от представените по делото писмени доказателства, процесният
топлоснабдяем имот е собственост на Столична община, район „Люлин“, като в същия е
настанен Д. К. О., който е и титуляр, считано от месец май 2018 г. до 27.05.2022 г.
Представена е Заповед от 21.05.2002 г., с която Д. К. О. с ЕГН ********** е настанен в
общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. ., вх. В, ет. 3, ап. 75, заедно със
съпругата си, дъщеря си и неговия брат. Настанителната заповед е получена от Д. К. О. на
21.05.2002 г. Съдът не кредитира представената Молба-декларация от името на лицето
(л.16-17 от делото), тъй като е видно, че подписът под нея и този под разписката за
получената настанителна заповед от Столична община, се различава значително.
По делото са изслушани и приети като неоспорени ССЕ и СТЕ, които установяват, че
сградата, където се намира топлоснабдяемият имот, е топлоснабдена и Етажната
собственост е сключила договор с ТЛП „.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. През процесния период в процесния топлоснабдяем имот е отчитан
водомера за топла вода в имота, като са попълнени документи за главен отчет, подписани от
потребител. В имота не е имало монтирани отоплителни тела, налична е била само щранг-
лира в банята, за която е начислявана служебна топлинна енергия, отдадена от щранга.
Вещото лице по СТЕ е установило изразходвана топлинна енергия в имота за отопление в
размер на 528.75 лв. и за подгряване на топла вода в размер на 3708.32 лв., или общо в
размер на 4237.07 лв. за исковия период. Сумите за процесния имот са били начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са налице и документи за периодични
проверки на топломера в Абонатната станция на сградата, както и протоколи за тяхната
смяна, осъществявана на всеки две години.
Счетоводната експертиза е установила, че процесните задължения не са погасени към
2
датата на извършената проверка. Установена е непогасена главница за периода за доставена
топлинна енергия в размер на 4230.60 лв., за услугата дялово разпределение – 33.02 лв. и
лихви върху двете в общ размер на 592.40 лв.
Ответната страна оспорва качеството си на потребител. Съгласно разпределената
тежест по реда на чл. 154 от ГПК, ищецът е длъжен да докаже това обстоятелство чрез пълно
и главно доказване. Съгласно Закона за енергетиката, както и възприетата за константна и
задължителната съдебна практика, потребител на топлинна енергия се явява лице, което е
собственик на топлоснабдяемия имот, ползвател с учредено върху имота вещно право на
ползване или лице, което ползва имота на валидно облигационно правоотношение. Що се
касае за първите две хипотези, същите не се установяват по делото. Напротив, установява се,
че ответникът не е собственик или вещен ползвател по отношение на процесния
топлоснабдяем имот. Собственик на имота е Столична община, съгласно писмените
документи по делото.
По отношение на третата хипотеза, за да е налице качеството на потребител за
лицето, което ползва имота на валидно облигационно основание, следва между „ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие да е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“ (Вж. т.1 от Тълкувателно решение № 2 от
2017 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г.).
С оглед на изложеното, съдът счита, че исковата претенция не е доказана и следва да
бъде отхвърлена изцяло. Ищецът не е доказал, че ответникът е именно лицето, на което е
предоставено за ползване процесното топлоснабдяемо жилище от собственика – от
настанителната заповед е видно, че същата е за лице със същите имена, но с различен единен
граждански номер, а именно: ЕГН **********. На следващо място, лицето, което се е
подписало под заповедта за настаняване и лицето, което е изготвило и подписало от името
на Д. К. О. Молба-декларация от 1.7.2002 г. са с видимо различни почерк и подпис и съдът
счита, че не се установява идентичност и предвид разликата в единния граждански номер.
Не на последно място, в представения списък на лицата, живущи в сградата, където се
намира процесният топлоснабден имот, за апартамент № 75 липсва каквото и да е
отбелязване. При наличие на валидно извършено оспорване на качеството на ответника като
потребител на топлинна енергия, което не е било оборено чрез пълно и главно доказване на
3
това качество на ответника, съдът счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло като такъв.
Предвид изхода от спора ищецът няма право на разноски, а ответникът не е
ангажирал доказателства за разноски, поради което и съдът не присъжда разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу Д. К. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к.ЛЮЛИН 5, бл.., вх.В, ет.3, ап.75, чрез адвокат Д. П., особен представител, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 20, ет. 2, ап. 6, за установяване дължимостта
на сумата в размер на 4 230,60 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 586,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 13.06.2022 г., 33,02 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 13.06.2022 г- искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от неговото връчване на
двете страни, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4