Решение по дело №1676/2018 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр. С., 07 май 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети април 2019 г., в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1676 по описа на съда за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът А.Г.С. твърди, че с решение № 214 от 23.05.2018 г. по НОХД № 276/2018 г. по описа на СРС, . И. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква б, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал.1 НК – причиняване на телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС, както и че към момента на деянието по отношение на  автомобила, управляван от подсъдимия, действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество. При ПТП от 19.05.2016 г. ищецът претърпял физически увреждания - контузена дясна ръка и ляв долен крайник, което му причинило затруднения в ежедневната  дейност и в упражняването на трудовата му функция, както и трайно ограничаване на двигателната му активност. Преживеният стрес предизвикал у ищеца психо-емоционални негативни промени, а през продължителен период от време било затруднено обслужването му, което натоварило близките му с допълнителни грижи по неговото възстановяване. Счита, че допускайки ПТП от 19.05.2016 г., прекият извършител  осъществил фактическият състав на непозволено увреждане от обективна и субективна страна, поради което моли съда да осъди ответника, като застраховател на гражданската отговорност на причинителя, да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 22 500 лв. заедно със законната лихва от датата на увреждането – 19.05.2016 г., до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЗК Л. И.“ АД изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за механизма и причините за настъпване на ПТП, като възразява, че ищецът също е съпричинител на вредоносния резултат, тъй като не се е съобразил с пътната обстановка и не е реагирал на подадени сигнали за преустановяване движението на мотора, който е управлявал. Ответникът въвежда възражения и за размера на обезщетението, което според него не отговаря на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и би довело до неоснователно обогатяване на последния. Твърди, че ищецът е преминал краткотраен курс на лечение, като е настъпило пълно и окончателно възстановяване от претърпените травми. Смята също, че липсва причинно-следствена връзка между произшествието и така твърдените вреди. Извежда аргументи за завишен размер на претендираното обезщетение и от несъответствието му с изплатената от застрахователя на другия товарен автомобил сума, а именно 15 000 лв. Оспорва и основателността на иска за присъждане на лихва, обосновавайки договорен характер на отговорността си. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.

 Чрез решение № 214 от 23.05.2018 г. по НОХД № 276 по описа на РС – Силистра за 2018 г. съдът е признал Р. И.Х. за виновен в това, че на 19.05.2016 г. извън населено място, в землището на с. К., обл. . по път II-., при км 114+0,50м (път гр. С.- гр. Р.) при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Д.", модел „Ц. ........" с регистрационен номер: ............., собственост на „Ф." АД- гр. С., в условията на независимо съпричиняване с И. Х. И. (управляващ аварирало моторно превозно средство - товарен автомобил марка „М.", модел „." с регистрационен номер: .........., собственост на „С." ЕООД- гр. С.), е нарушил правилата за движението по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата: чл. 5. ал. 1. т. 1; чл. 83, ал. 2; чл. 85, ал. 1 и ал. 2; и установени в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: чл. 147. ал. 1 и ал. 2; чл. 150, ал. 1 и ал. 2 и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Г.С. ***, управляващ моторно превозно средство - мотоциклет марка „Х.", модел „В.", с регистрационен номер: С..........., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник и трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „б", предложение „второ", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба”.

В решението е приета следната фактическа обстановка, подкрепена от съставените в досъдебното производство  протоколи за оглед и показанията на свидетеля Н. Н., която като цяло страните не оспорват, а именно: На 19.05.2016 г. водачът И. Х. И. управлявал товарен автомобил с марка „М.", модел „..", регистрационен номер: ........, по път II-. – околовръстно шосе, път гр. С. – гр. Р. извън населеното място в землището на с. К., като при извършване на маневра, изискваща движение на заден ход в посока перпендикулярно на платното, извън него, задното дясно колело на автомобила пропаднало в канавка, като превозното средство заседнало и не могло да продължи движението си на собствен ход. Водачът се снабдил от близка автоморга със стоманено въже с дължина 9,80 м. и потърсил съдействие от водача на друг преминаващ  товарен автомобил с марка „Д.", модел „Ц. ..........", регистрационен номер: ........... – Р. И. Х., който се съгласил да  изтегли авариралото превозно средство  на пътя, за да осигури самостоятелното му включване в движението. Стоманеното въже било закачено на предния теглич на авариралия товарен автомобил, а в другия си край – на задния теглич на товарен автомобил марка „Д.", регистрационен номер: ..........., след което водачът Р. Х.потеглил леко напред и закаченото въже се опънало на разстояние около половин метър от нивото на пътното платно.  В този момент по път II-.. се появил мотоциклет марка „Х.", модел „В.", с регистрационен номер: ......., управляван от ищеца, движещ се в посока гр. Р., т.е. към двата товарни автомобила; той не забелязал своевременно опънатото между камионите стоманено въже, поради което се блъснал в него, мотоциклетът се обърнал на земята и се плъзнал около 2 – 3 метра по повърхността ѝ, а мотоциклетистът  излетял 3 – 4 метра пред своя мотор. Не е спорно, че към момента на произшествието по отношение на управляваното от Р. Х. МПС действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, а отговорността по управление на другото участващо в инцидента МПС - товарен автомобил с марка „М.", регистрационен номер: ......... била застрахована към „ЗД Е...........“ АД.

От показанията на свидетелката Г. С., съпруга на ищеца, стана ясно, че в резултат на злополуката от 19.05.2016 г. ищецът претърпял счупване палеца на дясната  ръка и разкъсване на бедрения мускул на  левия  крак - появил се голям хематом,  като кракът бил подут и лилав, и в продължение на един месец – напълно неподвижен, а счупеният пръст на ръката бил гипсиран. Според свидетелката един месец след увреждането ищецът останал неподвижен, като две седмици той прекарал в болнично заведение, а останалите – в дома си, без да може да става от леглото и да се обслужва, включително и да се придвижва до сервизното помещение. След месец двигателната активност на ответника постепенно започнала да се възстановява, като в продължение на два месеца той се придвижвал с патерици; в този период той не бил в състояние и да шофира, както поради психологическите последици от случилото се, така и поради физическата травма – увреждането на мускула, вследствие на което той не бил способен да упражни натиск върху педалите на автомобила. В хода на лечението възникнало усложнение, което изисквало извършване на медицински манипулация – поставяне на дренажи, а отделно от  това заради травмата на крака си ищецът провел многобройни прегледи и консултации в С. и В., и се подложил на изследване - ядрено – магнитен резонанс. В периода   на възстановяване пострадалият изпитвал непрекъснати болки, заради които приемал болкоуспокояващи медикаменти, а раната на крака му била обработвана продължително време с различни мехлеми, а  на по – късен етап – промивана със смрадлика. Около три месеца след злополуката ищецът започнал да изпълнява трудовите си задължения, което според свидетеля Ю. Г., негов колега, му коствало допълнителни усилия, произтичащи от необходимостта да се придвижва с патерици, включително и докато посещава производствените цехове, както и неудобства, причинени от неспособността му да шофира и да борави пълноценно със специфичните машини и инструменти – последното вследствие травмата на едната му ръка. Свидетелят С. С., приятел на ищеца,  членуващ с него в един и същ мотоклуб,  посочи, че злополучното събитие от 19.05.2016 г. прекъснало временно участието на пострадалия  в дейността на клуба, в чиито инициативи той не се включвал близо четири месеца. И тримата свидетели бяха единодушни, че травмата е оставила трайни последици върху здравословното състояние на пострадалия, тъй като той  не бил в състояние да поддържа предишната си спортна активност – заниманията си с бягане, поради болките в крака му, каквито изпитвал и при слизане по стълби, а според свидетеля Г. – и през зимния период. Свидетелят С. забелязал, че след инцидента походката на ищеца се изменила, а според свидетелката Славова съпругът ѝ започнал да се оплаква и от болки в другия крак, които специалистите отдали на неговото по – голямо натоварване вследствие неспособността на увредения крайник да  изпълнява пълноценно функциите си.

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза става ясно, че 19.05.2016 г. на ищеца е поставена диагноза деформация на палеца на дясната ръка и травма по вътрешната страна на лявото бедро на четириглавия бедрен мускул, и  било проведено лечение – открито наместване на луксираната дистална фаланга на първи пръст и хирургична обработка на охлузното  нараняване по вътрешната страна на бедрото. Болничното лечение на пострадалия продължило два дни (а не две седмици, както твърди свидетелката С.),   обичайният период на възстановяване на травмата на ръката изисквал 30-дневна гипсова имобилизация, както и двумесечна рехабилитация, докато възстановителният процес за травмата на крака отнемал не по – малко от 6 месеца, но в процесния случай достигнал по – голяма продължителност поради извършена през м. юни 2016 г. процедура по освобождаване – остеотомия на подлежащи тъкани. Вещото лице отбелязва, че към настоящия момент не е настъпило пълно възстановяване на претърпените  физически увреждания, тъй като при прегледа било установено ограничено движение на интерфалангиална става на първи пръст на дясна ръка с дефицит около 20 градуса, както и дефицит в движенията на лявата колянна става отново с около 20 градуса, дължащ се на сраствания в бедрената мускулатура, чиято функция е да  свие и изпъне подбедрицата в колянната става. Според вещото лице ищецът изпитвал палпаторна болезненост в лявото бедро, както и болка при свиване на колянната става, което създавало дискомфорт, без да е свързано със сериозни функционални нарушения, т.е. такива препятстващи изпълнението на ежедневните му задължения. Вещото лице не се ангажира с прогноза дали срастванията в тъканите на увредените мускули на ищеца ще отпаднат с времето без медицинска намеса, като според него оперативната интервенция не гарантирала траен положителен резултат, поради което по всяка вероятност не му била препоръчана.

От изготвената по  делото съдебно – психологическа експертиза става ясно, че въз основа на проведеното изследване вещото лице е констатирало, че непосредствено след злополуката ищецът изпитал страх от  евентуалните непредвидими за здравето  му последици, както и  интензивни чувства на гняв и недоволство от  безотговорното поведение на причинилите произшествието лица. На по – късен етап той преживял опасения относно възможността за възстановяване на  елементарните функции на тялото, определящи нормалното съществуване на всеки човек, а към момента чувства безпокойство за бъдещата си работоспособност, както и тлееща тревожност за семейното благополучие при евентуалното влошаване на физическото му състояние, които вещото лице определя като преживявания с нисък но  постоянен интензитет. Отделно от това като пряка последица от преживяното ПТП у  ищеца се формирала неувереност в  собствените му възможности за преценка и контрол на ситуации, възникващи при шофиране; според свидетелите С. и Г. след инцидента ищецът станал по – необщителен и затворен, което се потвърждава от проведените психологически тестове, обективизиращи минимална тревожност и потиснатост, недостигащи патологични прояви.

Чл. 83, ал. 2 ЗДП гласи, че тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил, а твърдата връзка съгласно чл. 85, ал. 1 ЗДП (тегличът) следва да е с  дължина от 2 до 4 метра и да е оцветен напречно с червени и бели ивици (аналогични разпоредби са залегнали и в ППЗДП – чл. 147, ал. 2 и чл. 150, ал. 1). В конкретния случай и двамата водачи, предприели тегленето на товарен автомобил с марка „М.", регистрационен номер: СС 4274 СВ не са спазили посочените разпоредби, тъй като за осъществяване на маневрата са използвали стоманено въже с дължина 9,80 метра, вместо твърда връзка – теглич с дължина от  2 до 4 метра, оцветен напречно с червени и бели ивици. Стоманеното въже се е оказало невидимо и непредвидимо препятствие на пътя на останалите участници в движението, поради което опъването му в нарушение на изискванията на ЗДП е в пряка причинна връзка с произшествието от 19.05.2016 г., настъпило поради невъзможността за своевременна реакция на водача на преминаващия през пътния участък мотоциклетист. Чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП гласи, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Водачите на товарните автомобили са нарушили цитираното правило, като извършеното от тях деяние е признато за престъпление чрез решение № 214 от 23.05.2018 г. по НОХД № 276 по описа на РС – С. за 2018 г. Чл. 300 ГПК гласи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание,  по аргумент от т. 15 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. е приравнено по значение на  влязла в сила присъда. Казаното сочи, че предпоставките за ангажиране отговорността на водачите на товарните автомобили за вредите, настъпили в резултат на причиненото от тях ПТП, са налице, обосновавайки и отговорността на застрахователя спрямо пострадалия съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, който гласи, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на ПТП от  19.05.2016 г. следва да се фиксира на претендираната от него сума от 22500 лв. Тази сума се обосновава на първо място от обстоятелството, че при увреждането си ищецът е  претърпял физическа болка, чиято интензивност не е намаляла няколко седмици и преодоляването на която е изисквала прием на медикаменти. В продължение на около месец той е срещал сериозни затруднения при извършването на елементарни дейности по обслужването си, което неминуемо му е причинило съществени неудобства в битов план, както и притеснения от необходимостта на разчита на чужда подкрепа за осигуряване на всичките си ежедневни потребности. Травмите на ищеца са изисквали извършването на  медицински интервенции, провеждането на множество консултации и изследвания, включително и в друго населено място, употреба на медикаменти и спазване на лечебни процедури. Като последица от инцидента ищецът в продължение на около три месеца не е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения, а след връщането си на работа е следвало да полага допълнителни усилия, свързани с ограниченията в двигателните му функции, т.е. затрудненията при придвижване и работа с машини и инструменти. Увреждането е променило нормалния ритъм на живот на пострадалия, тъй като освен описаните ограничения той дълго време не бил в състояние да управлява автомобил, а още по – малко мотоциклет, разчитал е на чужда помощ за да се придвижи до работното място и е преустановил за период от поне 4 месеца участието си в дейността на мотоклуба, в който членува. След приключване на лечението ищецът не е постигнал пълно възстановяване на първоначалното си физическо състояние, тъй като получените сраствания ограничават движението на интерфалангиалната и на колянната става, той изпитва болки през зимния сезон или при по – резки движения и не може да продължи спортните си занимания, тъй като физическото натоварване на долните крайници също  предизвиква болезнени симптоми. В психологически аспект ищецът е претърпял силни негативни емоции на гняв и уплаха, след отшумяването на които е останало чувство на тлееща тревожност, предизвикано от опасения за бъдещата му работоспособност, притеснения за евентуално влошаване на здравето му и страх, че няма да бъде в състояние да полага пълноценни грижи за осигуряване благополучието на семейството си.

Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване бе разпитан свидетеля Н.Н., очевидец на инцидента от 19.05.2016 г., от чиито показания стана ясно, че след поставянето на стоманеното въже между двата товарни автомобила, той самият се изтеглил  пеша по пътя в посока гр. Добрич, от която страна впоследствие се явил мотоциклетистът, с цел да подаде сигнал на водачите на превозни средства за осъществяващата се зад гърба му маневра. Забелязвайки ищеца свидетелят застанал на пътното платно, ръкомахайки с две ръце, в едната от които държал шапката си, но мотоциклетистът не реагирал според очакванията му на неговите знаци и продължил движението си напред без да намали скоростта си. Според назначената по делото автотехническа експертиза в момента преди сблъсъка превозното средство се е движило със скорост от порядъка на 46 до 48 км./час (при позволена скорост от 90 км./час), при която спирачният път след задействането на спирачната система е с дължина 24,13 м. до 25,44 м. Според извършения по досъдебното производство  следствен експеримент от 29.05.2017 г. става ясно, че дясната страна на опънатото между двата товарни автомобила стоманено въже е могла да бъде възприета като препятствие от мотоциклетиста на разстояние от 25 м., а цялото въже – от разстояние 20 м. При тези данни съдът счита, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал е неоснователно и следва да се остави без уважение. Действително свидетелят Н. се е опитал да предупреди преминаващите МПС за съществуването на препятствие върху пътното платно, като е подавал сигнали чрез ръкомахане, но неговите движения не могат да се тълкуват еднозначно и не дават ясно послание за значението си, още повече че движението със скоростта на ищеца не е позволявало допълнителното им осмисляне, за да се приеме, че те са давали разбираем знак за предстоящото препятствие, което  водачът лекомислено е пренебрегнал. Съдът също така не счита, че и опънатото пред мотоциклета въже е могло да бъде възприето от ищеца  от разстояние по – голямо от 20 м. както с оглед резултатите от следствения експеримент, така и поради разсъждения, основани на житейската логика, която  изключва бездействието на пострадалия водач след възприемане на поставеното на пътя му препятствие, при положение че единственият начин за избягването му е незабавното спиране на управляваното от него МПС. Резултатите от самия експеримент сочат, че на отстояние от 25 м. стоманеното въже не се е виждало изцяло, а различните условия на експеримента – извършването му в друг времеви отрязък – от 10,15 ч. до 10,58 ч., докато произшествието се е състояло в 7,25 ч., води до различно засенчване на пътното платно и съответно промяна на разстоянието, от което препятствието е станало видимо за пострадалия. По делото няма данни, че след като е забелязал въжето пред себе си ищецът е разчитал на други възможности за предотвратяване на ПТП, нито данни, сочещи, че той не е вложил в шофирането необходимото внимание и концентрация, вместо което е проявил разсеяност, станала причина за забавената му реакция. Поради тези причини съдът счита, че определеното по – горе обезщетение се дължи на ищеца в пълен размер, като от така определената обща сума не следва да се приспада обезщетението, което му е заплатено от застрахователя на  другото виновно за ПТП  лице И.И. (15000 лв.), тъй като съгласно представения по делото договор за спогодба от 30.08.2018 г. същото касае претърпените от пострадалия имуществени вреди, които не са предмет на настоящото производство.

Чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от три месеца от предявяване на претенцията пред него. Претенцията пред застрахователя е предявена в писмен вид на 23.07.2018 г., поради което лихва за забава върху определеното обезщетение следва да се присъди от 24.10.2018 г. до окончателното му плащане, а искът за присъждане на такава за периода от датата на увреждането до 23.10.2018 г. – да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца  направените по делото разноски; Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като в тези случаи (ал. 2) ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, което другата страна се осъжда да заплати. Поради тези причини ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. П.Й.Й., адвокатско възнаграждение в размер на 1205 лв., изчислено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 900 лв. и разноски за експертиза в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК  ... и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Ч. в.“ № ..., представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., да заплати на А.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 22500 лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.06.2016 г., причинено от лицата И. Х. И. при управление на товарен автомобил с марка „М.", модел „.", регистрационен номер: ........ и Р. И. Х. при управление на товарен автомобил марка „Д.", модел „Ц. .." с регистрационен номер: ............, застраховано по договор за застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2018 г. до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 19.06.2016 г. до 23.10.2018 г.

ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК  .... и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Ч. в.“ № .., представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., да заплати на адв. П.Й.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 1205 лв. (хиляда двеста и пет лв.).

ОТХВЪРЛЯ  искането на „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК  . и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Ч. в.“ № .., представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д. и Г. Н. Г., за присъждане на деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК  . и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Ч. в.“ № .., представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д. и Г. Н. Г, да заплати по сметка на РС – С. държавна такса за настоящото производство в размер на 900 лв. (деветстотин лв.) и разноски за експертиза в размер на 200 лв. (двеста лв.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/