Р Е
Ш Е Н
И Е
№510
гр.Силистра, 16 януари 2019 г.
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети декември през 2018
година, в състав:
Председател: Люба Карагеоргиева
при секретаря Надя Гаджева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 879 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе
взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Г.Н.Г., с ЕГН **********,***, моли съда да
определи следния режим на лични отношения между него и внучката му Д. Д.,
родена на ***г., чиито родители са ответниците:
всяка последна събота от месеца от 15.ч. до 18 ч.
на обществено място- детски кът, детска площадка, в присъствие на майката;
на Коледа, Нова година и на рождения ден на
детето;
10 дни през лятото;
Твърди, че ответниците необосновано ограничават
контактите му с внучката му.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Д.Д.Д.,
не е подал отговор. В съдебно заседание заяви, че не е съгласен с искането и се
присъединява към възраженията на съжителката си. Твърди, че е бил заплашван от
ищеца.
ОТВЕТНИЦАТА Н.Г.Г., с ЕГН **********,***, е подала
писмен отговор, с който заявява, че не е интерес на детето и на нея самата
исканите срещи да бъдат разрешение. Твърди, че баща ѝ е упражнявал
физическо и психическо насилие над нея и психическите последиците от това още
не са преодолени. Счита, че искането не е мотивирано от искрени чувства , а от
желание да бъдат тормозени.
Като прецени твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕН е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 128, ал.1 от СК.
Не се оспорва факта, че ищецът е баща на
ответницата Н.Г.Г. и дядо на детето Д. Д.. Ответникът Д.Д.Д. е баща на детето и
живее съвместно с неговата майка. Нежеланието на родителите на детето за срещи
между него и ответника не се оспорва и беше ясно заявено пред съда.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно установяват следните факти:
С решение № 280/2011г. постановено по гр.д.№
548/2011г. по описа на Районен съд-Силистра /влязло в сила/, е прекратен бракът
между Росица Любенова и Г. Н.Г.. Съдът е приел, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на Г.Г.. В мотивите на съдебния акт е
установено, че виновното поведение се изразява в упражнявано физическо и
психическо насилие и злоупотреба на алкохол. Не се оспорва от страните, че
ответницата Н.Г. е била свидетел по делото и показанията ѝ са били в
полза на нейната майка. След развода, срещите между нея и баща ѝ са били
редки. Причините за това са взаимното
разочарование, огорчението на бащата от свидетелките показания на дъщеря му и
обстоятелството, че са заживели в различни населени места, значително
отдалечени едно от друго. Въпреки това, стана ясно, че такива срещи, макар и
редки е имало. За това свидетелства С. Ч.,
разпитана съдебно заседание, проведено на 18.12.2018г. Този факт, не се отрече
и от ответницата Н.Г., но от нейните обяснения стана ясно, че тези срещи за
били травмиращи за нея, тъй като неминуемо баща ѝ започвал да обсъжда
бракоразводния процес и нейното „предателство“, да я обвинява и обижда. Тези
изявления се подкрепиха и от показанията на свидетелката Р. Л.П.- бивша съпруга
на ищеца и от обясненията на ответника Д.Д.. Същият се е запознал с ищеца едва
през 2017г. и първоначално се е опитал да е непредубеден в отношението си към
него. За негово разочарование, сам ищецът се опитал да го въвлече в стария
конфликт във връзка с развода и последвалите имуществени отношения. След като
той отказал да вземе неговата страна и да води разговор, Г.Г. е станал вербално
агресивен, а по-късно отношенията им са се влошили дотолкова, че към настоящия
момент ответникът не желае изобщо той и детето му да общуват с ищеца. Ищецът е
инициирал полицейско разследване срещу ответника Д., а също така е отправял
обиди и закани за здравето и живота му. Този разговор воден по телефона е бил чут и от Н.Г..
По делото е представено Съдебно медицинско
освидетелствана № 162/2009г./л.16/ , с което се установява, че ищецът е
упражнил над дъщеря си физическо насилие. От показанията на Р. Л., се установи,
че дъщеря ѝ често е присъствала на скандалите с Г.Г. и е била свидетел
как той упражнява над нея и физическо насилие. Чести са били случаите и на
психически тормоз. Това се потвърди и от свидетелката С. Ш.- съученичка и
приятелка на Н.Г.. Тя потвърди, че приятелката ѝ е била заплашвана по
телефона от баща си докато е била бременна. Напрежението по между им и лошото и
несправедливо отношение от страна на бащата и желанието му за контрол, съществува
още от ученическите години. Свидетелката е присъствала на среща, осъществила с
в парка между Н.Г., дъщеричката ѝ и баща ѝ. Тогава той се е държал
добре, но въпреки това, Н. и мъжът ѝ са били притеснени и дори се
страхували детето да не бъде отвлечено или с нещо да му бъде навредено.
От гореизложеното се налага извода, че
взаимоотношенията между ищеца и родителите на детето Д. са изключително
напрегнати, до степен на взаимна нетъпримост. Съдът приема, че това важи и за
ищеца, въпреки демострираната добронамереност, имайки предвид факта, че е подал
оплакване до полицията срещу Д.Д., отправял е заплахи спрямо него и дъщеря си.
Факт е, че значителен период от време след развода, той не е успял да
възстанови връзката си с дъщеря си. Разбираемо е нейното нежелание и страх от
това, предвид физическото насилие и травмите от детството ѝ, но е ясно,
че държавните институции могат да наложат със сила някакво решение, но не могат
да помогнат за изграждането на пълноценни отношения. Въпреки този прост
житейски факт, ищецът продължава да упорства и да иска да наложи дори и със
сила волята си. Очевидно е, че да наложи контрола и волята си е доминиращия
мотив пред това да изгради пълноценни и хармонични отношение с дъщеря си и
нейното семейство.
Детето Д. все още не е навършило 2 години. На тази
възраст то няма осъзната потребност от общуване със своя дядо.
При описаната по-горе обстановка и
взаимоотношения, уважаването на искането би било във вреда на детето, тъй като
не е възможно тяхното безпроблемно протичане.
Поради това, съдът отхвърля иска като
неоснователен.
Пред вид изхода от процеса ищецът следва да заплати
по сметката на СРС окончателна държавна такса по производството в размер на 50
лева, а на ответниците разноските по делото- по 500 лева за всеки от тях-
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от тези
съображения, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ИСКА, с правно основание чл.128 от СК, предявен от Г.Н.Г., с ЕГН **********, против
Н.Г.Г., с ЕГН ********** и Д. Д. Д., с ЕГН **********, за определяне на режим
на лични отношения с внучката му Д. Д. Д., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Силистренския районен съд СУМАТА от 50 /петдесет/ лева- окончателна
държавна такса по гр.д.№879/2018г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г.,
с ЕГН **********, сумата от 500(петстотин) лева- разноски по гр.д.№879/2018г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Д.Д., с ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева- разноски по
гр.д.№879/2018г. по описа на СРС.
Решението подлежи на
обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Карагеоргиева/