Решение по дело №13308/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3219 / 6.7.2018г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 08.06.2018г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при секретаря АТАНАСКА Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13308 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С исковата си молба, уточнена с молба вх.№ 53945 от 25.09.2017г., ищецът О.Ф.Б." ЕАД, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „О.Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № ***), представлявано от И.Г.Д.-М.- изп. директор, чрез пълномощника си Т.З.Х.-Т.- юрисконсулт Съдебни вземания, адрес за призоваване: гр. Варна, ул.*** - ПАРТЕР Съдебен адрес/адрес за призоваване: гр. Варна, ул. *** –ПАРТЕР, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.В.Д.-В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца суми, както следва: - 3 617, 38 евро - неизплатена главница ( представляваща 54 падежирали и предсрочно изискуеми вноски по главницата съгласно погасителния план за периода 24.03.2017 - 24.08.2021г. /вноски с номер 67-120 включително/, законовата лихва върху главница, от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; - 234,89 евро - неизплатена договорна лихва за периода 24.03.2017 - 24.08.2017г., както и всички направени по настоящото дело разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление № 11/19726879 от 29.08.2011г. („Договор за кредит"), „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на кредитополучателя Ж.Г.Ж., с ЕГН ********** , кредит в размер на 5 900 евро ( пет хиляди и деветстотин евро) при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Задължението на кредитеполучателя е обезпечено с поръчителството на Н.В.Д.- В..

Доброволното погасяване на кредитното задължение е договорено за 120 месеца, за което страните са подписали одобрен от тях погасителен план. Падежната дата на всяка една от вноските е 24-то число.

Кредиторът - „Банка ДСК" ЕАД („Банка") е изпълнил задълженията си по Договора за кредит, като е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 5 900 евро, която е усвоена изцяло от кредитополучателя Ж.Г.Ж..

Съгласно т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след тази дата -със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Предвид допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и Банката е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, депозирайки на 23.05.2012г. заявление по чл. 417 от ГПК. Образувано е било ч.гр.д. 7342/12 по описа на PC -Варна.

На 29.05.2012 г. Районен съд - гр.Варна, издал исканите от заявителя-цедент изпълнителни титули.

На 17.09.2012 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули по описа на PC - гр.ВарнаДевня) заявителят по ч.гр.д. № 7342/2012 - „Банка ДСК" ЕАД (цедент), по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), прехвърлил на „О.Ф.Б." ЕАД (цесионер) вземането си от ответниците в настоящото производство, ведно с привилегиите, обезпеченията и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 17.09.2012 г. Видно от приложеното заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „БАНКА ДСК" ЕАД до "О.Ф.Б." ЕАД за прехвърлянето на вземанията, съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 17.06.2012 г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.

На базата на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД, „О.Ф.Б." ЕАД изпратила от името и за сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжниците - ответници. Видно от приложените известия за доставяне, ответниците са уведомени за извършената промяна на кредитора. В потвърждение на горното, се прилага към настоящата искова молба уведомително писмо, ведно с обратна разписка. Идентификационният код на пратката (отбелязан върху самото уведомление) съвпада с този на придружаващите обратни разписки - ИД *****

В този смисъл, длъжникът – поръчител, се сочи, че е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера, като няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

Независимо от гореизложеното, в случай, че се приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното уведомително писмо, то се настоява да се счете, че същата е била уведомена за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.

Вследствие на отказът на длъжника - кредитополучател за договаряне на доброволни месечни вноски, О.Ф.Б. ЕАД образувало изпълнително дело при ЧСИ Л.Т., per. №***, район на действие Варненски окръжен съд, под номер 12/2017. В хода на изпълнителното производство и след подаване на частна жалба и възражение от страна на поръчителя - Н.В., с определение на Варненски окръжен съд от 17.05.2017г., изпълнителните титули са били частично обезсилени.

Във връзка със спазване на законовите изисквания и утвърдената практика на ВКС, видно от приложеното уведомително писмо F13-012/01.06.2017, кредитополучателят - Живка Живкова е била уведомена за предсрочната изискуемост на дълга.

В условие на евентуалност се моли да се приеме, че най-ранният момент, в който дължниците са узнали за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга е връчването на ПДИ по изпълнително дело 12/2017г., съответно - 01.06.2017 - за титуляра и 06.03.2017г. - за поръчителя по изпълнителното дело.

С уточнителна молба вх.№ 53945 от 25.09.2017г. се сочи, че претендираната дължима главница съгласно Договор за поръчителство
към Договор за кредит за текущо потребление № 11/19726879 („Договор за
кредит"), е сформирана като сбор от дължимите вноски по погасителен
план за периода 24.03.2017 - 24.08.2021г. /вноски с номер 67-120
включително/. В този смисъл, се моли да се приеме, че броят на
падежиралите и предсрочно изискуеми вноски са 54 на брой, а не 102
както първоначално е било посочено в петитума на исковата молба.

Бр.вноска	Дата на вноска по	Дължима вноска по
по ПП.	ПП	главница съгласно ПП
67	24.03.2017	49,12 евро
68	24.04.2017	49,68 евро
69	24.05.2017	50,23 евро
70	24.06.2017	50,80 евро
71	24.07.2017	51,36 евро
72	24.08.2017	51,94 евро
73	24.09.2017	52,52 евро
74	24.10.2017	53,12 евро
75	24.11.2017	53,70 евро
76	24.12.2017	54,31 евро
77	24.01.2018	54,92 евро
78	24.02.2018	55,53 евро
79	24.03.2018	56,16 евро
80	24.04.2018	56,78 евро
81	24.05.2018	57,42 евро
82	24.06.2018	58,07 евро
83	24.07.2018	58,71 евро
84	24.08.2018	59,38 евро
85	24.09.2018	60,04 евро
86	24.10.2018	60,71 евро
87	24.11.2018	61,39 евро
88	24.12.2018	62,08 евро
89	24.01.2019	62,78 евро
90	24.02.2019	63,48 евро
91	24.03.2019	64,19 евро
92	24.04.2019	64,91 евро
93	24.05.2019	65,64 евро
94	24.06.2019	66,38 евро
95	24.07.2019	67,11 евро
96	24.08.2019	67,88 евро
97	24.09.2019	68,63 евро
98	24.10.2019	69,40 евро
99	24.11.2019	70,18 евро
100	24.12.2019	70,96 евро
101	24.01.2020	71,76 евро
102	24.02.2020	72,57 евро
103	24.03.2020	73,38 евро
104	24.04.2020	74,20 евро
105	24.05.2020	75,03 евро
106	24.06.2020	75,87 евро
107	24.07.2020	76,73 евро
108	24.08.2020	77,58 евро
109	24.09.2020	78,45 евро
110	24.10.2020	79,33 евро
111	24.11.2020	80,23 евро
112	24.12.2020	81,12 евро
113	24.01.2021	82,03 евро
114	24.02.2021	82,95 евро
115	24.03.2021	83,88 евро
116	24.04.2021	84,82 евро
117	24.05.2021	85,77 евро
118	24.06.2021	86,73 евро
119	24.07.2021	87,70 евро
120	24.08.2021	87,74 евро Общо:3 617,38 евро главница

За всяка една от претендираните вноски по договорна лихва, се моли да се приеме, че за дружеството съществува правен интерес от претендиране на сума в размер на 234,89 евро, представляваща дължима договорна лихва за периода 24.03.2017 -24.08.2017. Сумата съответства на посочените в приложения към доказателствата погасителен план вноски с №№67-72 или за всяка една от вноските както следва:

Бр.вноска по ПП.	Дата на вноска по ПП	Дължима вноска за договорна лихва съгласно ПП
67	24.03.2017	40,55 евро
68	24.04.2017	39,99 евро
69	24.05.2017	39,44 евро
70	24.06.2017	38,87 евро
71	24.07.2017	38,31 евро
72	24.08.2017	37,73 евро

Предвид горното и с оглед на това, че към датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на процесния дълг в качеството му на поръчител по договор за потребителски кредит към „Банка ДСК" ЕАД, респективно и към цесионера „О.Ф.Б." ЕАД, за изплащането на предоставения им кредит, съгласно Договор за кредит за текущо потребление 11/19726879, а издадените изпълнителни по ч.гр.д. 7342/2012 по описа на ВРС сабили обезсилени, по отношение на нея, се иска да се приеме, че за „О.Ф.Б." ЕАД, като цесионер, възниква правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.

Качеството на кредитор - цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД, обуславя правния интерес на ищецът да предяви срещу ответника осъдителен иск, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление и договор за поръчителство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се заявява, че исковата претенция е процесуално допустима, но по същество - неоснователна, предвид следните съображения:

На първо място, се счита, че претенцията е погасена по давност, както кратката такава, така и петгодишната. Това е така, предвид датата на подаване на исковата молба, и датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем, а именно - ако се приеме, че това е датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 23.05.2012 г., това означава, че е изтекла петгодишната погасителна давност за заплащането му. Поради което се прави възражение за изтекла давност на задължението по договора за кредит. В подкрепа на това е, и обстоятелството, че, макар, и първоначално да са издадени Заповеди за незабавно изпълнение, и изпълнителни листи, както срещу длъжника, така и срещу ответника, същите са обезсилени, с Определение № 9217 / 11.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 7342 / 2012 г., на 12 - ти състав на ВРС. Същото, , вероятно вече е влязло в сила, а и предвид това, че ищецът, не е предявил иск в указания срок, то, и да са евентуално обжалвани, това не би променило крайния резултат, тъй като, ВОС би следвало да потвърди първоинстанционното Определение, ако бъде обжалвано, а оттам следва, че при обезсилване на съдебен акт, се приема, че такъв изобщо не е подаван, и това не влияе на изтичането на давностния срок.

Настоява се с отговора, че следва да се има предвид, обаче, че, съгласно TP на ОСГТК на ВКС №4/ 2013 г., банката е следвало да уведоми ответникът, че от определен момент, нататък, кредитът става предсрочно изискуем, а това не е направено.

В същото това TP, е указано, че ако е изтекъл срока, по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, е погасено е и задължението на ответника, като поръчител по договора за кредит. Затова, се моли, да бъде съобразено същото, при произнасянето. Също така, да се има предвид и това, че съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, е изтекъл предвидения срок, в който кредитора е следвало да предяви иск срещу длъжника, което освобождава ответникът от отговорност по задължението за заплащане претендираната сума.

Ако се приеме, обаче, че общата давност не е изтекла към момента на предявяване на иска, то се настоява, че кратката давност е изтекла. Това е така, защото, погасяването на вноските по кредита, е с периодичен характер, от което следва, че се прилага кратката давност, по чл. 111, ал. 1, б. „ в „ от ЗЗД. В този смисъл, е и TP № 3 / 2010 г., на ВКС, което се моли да се съобрази при решаване на делото. В този смисъл, се прави възражение за изтекла давност, и на това основание.

До момента, ответникът излага, че няма предходно уведомление от страна на кредитора, че договора за кредит, е станал предсрочно изискуем, от определена дата. Макар, и да няма предвидено такова задължение по договора, то, счита, че е следвало да бъда уведомена затова, тъй като от този момент нататък ставам отговорна за неговото изплащане. В този смисъл е и TP№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

За прехвърляне на вземането, ответникът сочи, че също не е уведомена, а самото прехвърляне е станало на 17.09.2012г., т. е., за нея то произвежда действие от датата на получаване на исковата молба. Приложеното уведомително писмо, по никакъв начин не удостоверява, дали ответника е получила същото, и ако това е така, кога е станало това.

С оглед на изложеното дотук, се счита, че искът е неоснователен, и като такъв, следва да бъде оставен без уважение.

По отношение на доказателствата, се изразява следното становище:

Не се възразява да бъде допусната ССч.Е, тъй като същата ще изясни обстоятелствата по делото, но се сочи, че т. 1 от задачата не е необходима, тъй като, не се оспорва обстоятелството, че кредитът е усвоен от длъжника. Не се възразява да бъдат приети приложените с исковата молба - писмени доказателства, но се счита, че същите изясняват релевантни по спора -обстоятелства.

В съдебно заседание исковете се поддържат. Ответникът поддържа отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са следните права и ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЕ НЕ СЕ ОСПОРВАТ И НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, а именно: наличие на валидно сключения Договор за кредит за текущо потребление № 11/19726879 от 29.08.2011 г. , сумата по който е усвоена от длъжника, както и факта, че вземането по този договор е валидно цедирано в полза на ищеца по делото.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца е да докаже, положителните факти, на които се позовава – наличие на договорни отношения между страните в сочените от страна на ищеца аспекти, точно изпълнение на задълженията си по договора, размера на вземанията и тяхната изискуемост, валидността на договора за цесия и валидността на този договор спрямо ответника.

Съдът на основание чл.146 от ГПК е указал на ответника, че следва да установява фактите, изключващи твърдените от ищеца факти с оглед направените в отговора възражения.

Производството по настоящото дело първоначално е образувано по предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На 29.05.2012 г. Районен съд - гр.Варна, издал исканите от заявителя-цедент изпълнителни титули.

Представени са Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление, като в чл.19,ал.2 е предвидено ,че при забава в издължаването на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с приложимия лихвен процент плюс надбавка от 10 процента пункта.

На 29.05.2012 г. Районен съд - гр.Варна, издал исканите от заявителя-цедент изпълнителни титули.

Видно от представения Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012год., „Банка ДСК“ЕАД прехвърля всички свои вземания, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на „О.Ф.Б.“ ЕАД. От приобщения към доказателствения материал приемо-предавателен протокол към договора за покупко-продажба на вземания от 12.10.2012год. е видно, че процесният кредит, предоставен на ответника е прехвърлен на ищцовото дружество. В параграф 3 от договора за цесия е определена и покупната цена за всяко отделно вземане, предмет на договора. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл.99,ал.2 от ГПК.

Съгласно прието по делото пълномощно, „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕАД с правата да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 17.09.2012год. договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит за текущо потребление./ решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о. /.По делото не са представени доказателства за връчване на ответника на съобщението за извършената цесия. Съдът намира, обаче, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство/в т.см. е решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС/.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. Заключението на експерта, с изготвено към него допълнение, което не е оспорено от страните, съдът цени, като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, в тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане по основание и размер в полза на праводателят му цедента, валидността на този договор за цесия и противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва да установява фактите изключващи твърденията на ищеца.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна обл.връзка между „Банка ДСК“ЕАД и ответника, въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2011год. с договор за поръчителство към него от 26.08.2011г., като главницата по същия, видно от заключението на ВЛ по ССч.Е е била надлежно усвоена от ответника.

Доводите на ответната страна, че не е настъпила и обявена предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира за неоснователни.

Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Акцентира се, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че „при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си“, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

От представените доказателства по делото банката не е уведомила длъжника-ответник, че обявява кредита за предсрочно изискуем. От приложеното към делото заповедно производство не се доказва обстоятелството, че банката преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е изпратила уведомление до длъжника или поръчителя, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

По отношение на осъдителен иск, се иска с искова молба да се приеме като уведомление за настъпилата изискуемост на вземането, най-ранния момент, в който изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответницата е връчването на исковата молба, подадена от цесионера.

В исковата молба, ищецът отправя искане, ако съдът приеме, че липса уведомление до длъжника за изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, да се счита, че ответникът е уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от исковата молба – 29.09.2017г., като осъди ответника да заплати исковите суми.

Осъдителният иск е предявен на различно основание - предсрочна изискуемост, настъпила с получаването на исковата молба. Същият не е обусловен от издадената заповед за изпълнение и поради това не е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Искът е допустим, като в тази насока е налице непротиворечива съдебна практика, която в съответствие с т.11б от ТР № 4 /18.06. 2014 г. по т.д.№ 4/2014г. признава правото на ищеца за предявяване на такъв, включително и в условията на евентуалност, при предявен иск в хипотезата на чл. 422 от ГПК. В този смисъл: Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, ТК, І о, Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1153/2014 г., ІІ т.о., Определение № 128 от 15.02.2017 г. по гр.д.№ 60200 /2016 г. на ВКС, ІІІ г.о./.

Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е, допълнително от дата 15.02.2018г., за процесният период от 24.03.2017г. до 24.08.2021г. дължимата главница възлиза на 3617,38евро/вноска №67, №120/, а лихвата за период от 24.03.2017г. до 24.08.2017г. в размер на 234,89евро. Плащанията след прехвърлянето на дълга към ОТП „Факторинг“ са в размер на 374,28евро и експертизата ги е отнесла за погасяване на задължение по законна лихва.

Ответницата е направила възражение за настъпила погасителна давност по отношение на всички задължения, което съдът намира за неоснователно. Погасителната давност започва да тече от момента, когато вземането стане изискуемо. В случая за предсрочната изискуемост длъжника – кредитополучател е уведомен на 05.06.2017г., видно от известие за доставяне /л.50/, поради което давностният срок не е изтекъл.

Относно възражението за недължимост на ответника като поръчител, към дълга на длъжника по кредита, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД е налице задължителна практика по въпроса за началният момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД – решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на ВКС, І т.о., решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК. Прието е, че отговорността на поръчителя по договора за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнал до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Горното означава, че уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е настъпило към 05.06.2017г., видно от известие за доставяне /л.50/, поради което не е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е преклузивен и искът към поръчителя следва да бъде уважен.

Предвид това и като съобрази заключението на вещото лице съдът намира, че осъдителната претенция е основателна и следва да бъде уважена в предявените размери.

По разноските:

Всяка от страните претендира разноски по делото. По отношение на разноските съдът намира, че следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца по делото следва да бъдат присъдени разноски, както следва: в размер от 333.00лева за заплатена д.такса, за депозити за ССчЕ и доп.ССчЕ в размер на 358.00лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на осн. чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД Н.В.Д.-В. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 617, 38 евро - неизплатена главница ( представляваща 54 падежирали и предсрочно изискуеми вноски по главницата съгласно погасителния план за периода 24.03.2017 - 24.08.2021г. /вноски с номер 67-120 включително/, законовата лихва върху главница, от датата на предявяване на иска – 05.09.2017г. до окончателното плащане, сумата от 234,89 евро, неизплатена договорна лихва за периода 24.03.2017 - 24.08.2017г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.В.Д.-В. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 741.00лв., представляващи сбор от сторени по делото разноски, които се изразяват в следното: в размер от 333.00лева за заплатена д.такса, за депозити за ССчЕ и доп.ССчЕ в размер на 358.00лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	3219
Дата:	6 юли 2018 г. (в сила от 16 октомври 2018 г.)
Съдия:	Нела Кръстева Иванова

Дело:	20173110113308
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	8 септември 2017 г.

Решение по дело №13308/2017 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта