Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2021
г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в открито съдебно
заседание на 16.09.2021 г., в състав:
Председател: Ирина Славчева
при участието на секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 837/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на О.З. против П. „З.9.“***.
Ищецът
твърди, че е собственик следния недвижим имот, находящ се в гр. З., а именно:
дворно място, съставляващо бивш парцел VIII-604 в кв. 72 по плана на гр. З., местността
„Ц.“, ведно с изградената в него четириетажна сграда с търговско предназначение
със застроена площ от 502,42 кв.м., наименувана „комбинат“, като мястото
представлява имот с идентификатор 31044.503.254 по одобрената със заповед РД-118-1980 от 20.12.2018 год. кадастрална
карта. Сочи, че първоначално имотът е актуван с АДС № 224 от 17.01.1958 год.,
на основание предложение на Централния кооперативен съюз сградите-комбинати,
чието стопанисване не е пряка дейност на кооперациите, да се прехвърлят на
местните народни съвети, които се занимават с комунални услуги за задоволяване
на битовите нужди на населението, след изплащане на обезщетение от бюджета на
държавата. Въз основа на това е прието разпореждане № 1506/12.12.1957 год. на
МС със списък на сградите, собственост на кооперативните организации, които се
прехвърлят на народните съвети. С Протокол
№ 66 от 22.11.1957 год. на ОДС на Н. – с. З. е взето решение за
прехвърляне на сградата на Градския народен съвет, като държавата е изплатила
стойността на имота, както следва: изплатила е със средства от държавния бюджет
инвестиционния кредит, отпуснат на „П.“ З. – праводател на П. „З.9.“, получен
от банката за изграждане на сградата и е превела допълнително средства в размер
на 230 000 лв. през 1960-1961 год. за покриване цялата стойност на недвижимия
имот. Следователно, налице е възмездно прехвърляне на правото на собственост на
дворното място и сградата-комбинат от
праводателя на ответника „П. З.“ на държавата в лицето на Народен съвет-З..
След отделянето на общинската собственост от държавната ищецът е станал
собственик на имота на основание конститутивното действие на §7, ал. 1 от ПЗР
на ЗМСМА, според който собствеността на общината се придобива по силата на
закона при наличието определени критерии. По силата на §7, т. 6 вр. чл. 6, т. 1
и т. 8 от ПЗР на ЗМСМА /Обн. Д.В. бр. 77 от 17.09.1991 год./ процесният имот е
преминал от държавата в собственост на о.З. тъй като е обект на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначен както за административните
потребности на общината, така и за търговско, битово и комунално обслужване,
като прехвърлянето на собствеността е настъпило по право. Със заповед № Р-223
от 13.11.1988 год. на Областния управител на Софийска област описаният недвижим
имот е отписан от актовите книги за държавна собственост.
Ответникът
неоснователно оспорвал правото на собственост на о.З. върху процесния имот.
Според ищеца имотът не е възстановен екс леге на кооперацията по реда на §1,
ал. 1 от Закона за кооперациите /ред.1991 год., отм./, тъй като не са били
налице предвидените в закона предпоставки. Сочи, че с решение № 2207 от
06.06.1995 год. по адм. дело № 3233/1994 год. на ВКС е отменен мълчаливия отказ
на кмета на о.З. за възстановяване собствеността на процесния имот на
кооперацията. Това решение обаче според ищеца не го обвързва със сила на
пресъдено нещо, тъй като общината не е участвала в това производство. Освен
това съдебното решение няма вещно-правни последици, а когато с постановен в
реституционното производство
административен акт са засегнати вещни права на общината, тя може да ги
защити по общия исков ред. Сочи, че кооперацията никога не е упражнявала
фактическа власт върху имота и не е могла да го придобие по давност. На
01.02.2008 год. бил сключен договор за наем между о.З. и ответника за част от сградата,
а именно: партер с площ 352,42 кв.м. и 150 кв.м. мазета, който обаче е нищожен
на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като наемодателят не е бил собственик на
имота, а негов собственик е ищецът – наемател. Счита за нищожен и договор от
31.10.2003 год. за делба на части от процесната сграда, поради липса на
съсобственост.
Моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че о.З. е собственик
на деривативно основание на процесното дворно място, ведно с изградената в него
четириетажна сграда – комбинат, като партерът с площ 352,42 кв.м. и мазетата с
площ 150 кв.м. са публична общинска собственост, а останалата част от същата
сграда е частна общинска собственост. Предявява и искове за прогласяване
нищожността на договора за наем от 01.02.2008 год. и на договора за доброволна
делба от 31.10.2003 год., поради липса на основание /чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/.
В
писмения отговор ответникът оспорва исковете. На първо място счита, че исковете
са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не твърди и не
сочи доказателства за това ответникът да му оспорва правото на собственост
върху целия процесен имот. Ответникът твърди, че е собственик на партера на
процесната сграда, на 1/3 ид.ч. от мазетата и общите части, както и на дворното
място. По отношение на останалата част от сградата ответникът не оспорва
собствеността на общината, която освен това владее имота. Не оспорва
обстоятелствата относно правоприемството на кооперациите, както и това, че
процесният имот първоначално е бил собственост на неговия праводател, а след
това е иззет от държавата /одържавен/. Твърди, че с н.а. № 154/07.12.1928 год.
Златишка популярна банка – праводател на ПК „З.“ е закупила недвижим имот –
дюкян с двор от 85 кв.м., а по скица –
106 кв.м., съставляващ парцел VI-211 в кв. 53 по плана на гр. З.. С н.а. № 24/13.11.1945 год. Златишка
популярна банка закупила и дворно място в м. „П.“ от 120 кв.м., включено в
парцел V-212 в кв. 53, а с
н.а. № 1/04.01.1946 год. закупила и празно дворно място от 36 кв.м., придаваемо
от имот ХХ-214 към парцел V-212 в кв. 53. През периода 1949-1952 год. Златишка популярна банка е
извършила строителство на масивна сграда на три етажа с таван в парцели V и VI и парцел VIII-210. Впоследствие по силата на Разпореждане
на МС № 1506 от 12.12.1957 год. порцесният имот бил одържавен и актуван с АДС №
24/17.01.1958 год. Не е налице твърдяното от ищеца доброволно и възмездно
прехвърляне на собствеността от кооперацията на държавата, а одържавяването е
станало не чрез покупко-продажба, а по силата на властнически акт –
разпореждане на МС, като одържавяването е извършено пряко и безвъзмездно.
Оспорва държавата да е заплатила на кооперацията или нейния праводател
каквито и да било суми за присвоените
имоти, а именно: оспорва държавата да е заплатила със средства от държавния
бюджет инвестиционен кредит на „П.“ З. – праводател на ответника за изграждане
на сградата, както и твърдението на ищеца за заплащане на допълнителни средства
в размер на 230 000 лева. Според ответника представеният с исковата молба
списък на л. 26 от делото не е приложение към разпореждането на МС и не касае
процесния имот. Твърди, че през периода 1953-1964 год. праводателят на
ответника е бил с наименование „Н. З.“, като едва през 1964 год. е станал „П.“ З.,
поради което е и невъзможно преди 1964 год. да е плащано на „П.“ З., тъй като
кооперация с такова име не е съществувала. Сочи, че не е налице основание за
възникване на собственост на о.З. върху процесния имот, с оглед на което не са
били налице основания за актуване на имота, като съставеният акт за общинска
собственост не е правопораждащ. Твърди също така, че кооперацията е
възстановила правото си на собственост върху имота по силата на закона на
основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 год., като на основата на законова делегация
е издадено Постановление на МС № 192 от 01.10.1991 год. и в случая са
задължителни разясненията, дадени с ТР № 2/02.06.1995 год. по гр.д. № 2/1995
год. на ОСГК на ВКС на РБ относно подлежащото на връщане имущество на
кооперациите. В случаите, когато в подлежащото на връщане имущество не са
инвестирани държавни средства, връщането се извършва безвъзмездно, като в тези
случаи, за да постанови административният орган по чл. 1, ал. 2 от ПМС №
192/1991 год. връщане на иззетото и одържавено имущество, е необходимо и
достатъчно да са налице условията, посочени в чл. 1, ал. 1 от постановлението.
Дори и да са налице твърдяните от ищеца плащания на държавни средства като
инвестиция в одържавеното имущество, тези инвестиции пораждат единствено и само
облигационни отношения между държавата и
кооперацията, уреждането на които е
условие за фактическото предаване на имота, но не се отразяват по никакъв начин
на правото на собственост, което е възстановено по силата на закона, считано от
момента на влизането му в сила през 1991 год. Ищецът спазил процедурата по
цитираното постановление, като в 18-месечен срок депозирал искане до кмета като
компетентен орган по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ПМС № 192/91 год. и тъй
като в едномесечен срок от постъпването кметът не се е произнесъл, налице бил
мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила решение № 2207/06.06.1995 год.
по адм. дело № 3237/94 год. на ВС на РБ. В изпълнение на съдебното решение е
издадена и заповед № Р-223/13.11.1998
год. на областния управител на Софийска област, с която е разпоредено
отписването на масивна сграда от актовите книги за държавна собственост и
предаването й на П. „З.9.“. По отношение на парцела, върху който е изградена
сградата-комбинат, сочи, че същият е бил собственост на праводателя му по
силата на приложените към отговора на исковата молба нотариални актове и също е
бил одържавен съгласно разпореждането на МС от 12.12.1957 год. и АДС № 24/1958
год. Счита, че независимо от факта, че със съдебното решение е постановено
връщането само на сградата, реституционният ефект на § 1 от ДР на ЗК от 91
год. се е проявил и по отношение на
земята, като административната процедура по ПМС 192/1991 год. касае единствено реда
за фактическото предаване на реституираните имоти и липсата й не е пречка за
възстановяване на имота на кооперацията. Собствеността на имота е уредена с
разпоредбите на Закона за кооперациите, който предхожда по време разпоредбите
на ЗМСМА, на които ищецът се позовава. Съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ЗК
възстановяването на собствеността в полза на ответника е станало екс леге към
момента на влизаве в сила на Закона за кооперациите, обн. Д.В. бр. 63 от
03.08.1991 год., а именно – на 06.08.1991 год., като са били налице всички
предпоставки за възстановяването, вкл. и спазена административна процедура по
фактическото връщане на реституирания имот. Една от предпоставките, за да се
осъществи хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, на която се позовава ищецът, е към
момента на влизане в сила на ЗМСМА имотът да е държавна собственост. Ответникът
сочи, че тази предпоставка не е налице, тъй като към този момент – 17.09.1991
год., имотът вече не е бил държавна собственост, а е бил собственост на
отвената кооперация по силата на закона /ЗК/. Оспорва също така процесният имот
да попада в приложното поле на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА /т. 6-7/. Неправилно
ищцовата община е актувала като общинска собственост партерния етаж на
процесната сграда, който продължава да се ползва без прекъсване от
кооперацията, вкл. чрез отдаването му под наем на ищеца, заплащането на данъци
и др. По силата на договор за замяна от 02.10.2003 год. о.З. *** описани в
договора имоти, срещу което кооперацията е прехвърлила на о.З. собствеността на
67% идеални части от процесната сграда-комбинат, като вследствие на тази замяна
страните са станали съсобственици на сградата-комбинат. Впоследствие страните
са сключили договор за доброволна делба на 31.10.2003 год., по силата на който о.З.
е получила в реален дял и е станала изключителен собственик на първи, втори и
трети етаж от процесната сграда, заедно с 2/3 ид.ч. от мазетата и общите части,
а П. „З.9.“ е получила в реален дял и е станала изключителен собственик на
партера на сградата-комбинат, заедно с 1/3 иделани части от мазетата и общите
части. Ответникът е собственик и на парцела по силата на реституцията. Твърди,
че по никакъв начин не оспорва правото на собственост на ищеца върху първи, втори
и трети етаж от сградата, ведно с 2/3 ид.ч. от мазетата и общите части. Сочи,
че партерният етаж понастоящем се ползва от общината по силата на сключения
между страните договор за наем. Прави и евентуално възражение за изтекла
придобивна давност по отношение на процесните имоти и за придобито от
кооперацията право на собственост върху тях на оригинерно основание по чл. 79,
ал. 2 от ЗС. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила реституция по ЗК, то
имотът е останал частна държавна собственост, респективно е преминал в частна
общинска собственост по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 год. Сочи, че ПК
„З.“ е владяла имотите непрекъснато и необезпокоявано от реституирането през
1991 год. до настоящия момент с намерението на собственик, включително през
периода 01.06.1996 год. – 01.06.2006 год., когато не е имало мораториум върху
придобиването по давност на държавно и общинско имущество. С оглед това е
изтекла 10-годишна придобивна давност за недобросъвестно владение, ако се
приеме, че такова е било налице.
Позовава се и на кратката придобивна давност като добросъвестен владелец въз
основа на постановеното съдебно решение за реституция на имота на 06.06.1995
год., което замества индивидуален административен акт – чл. 70, ал. 1 от ЗС,
като добросъвестността се предполага до доказване на противното. От 06.06.1995
год. до 01.06.1996 год. придобивна давност не е текла поради законовата
забрана, като с изменението на ЗС от 01.06.1996 год. е започнала да тече
5-годишната придобивна давност, която е изтекла в полза на кооперацията на
01.06.2001 год. Дори и да не се приеме, че фактическото владение е настъпило на
06.06.1995 год., когато е постановено съдебното решение на Върховния съд,
владението е предадено на ответника най-късно със заповедта на Областния управител
от 13.11.1998 год., като кратката придобивна давност е изтекла на 13.11.2003
год. С оглед това счита изцяло за неоснователни предявените искове за
признаване правото на собственост на ищеца върху процесния имот, както и
исковете за прогласяване нищожност на договора за наем и договора за доброволна
делба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С акт
за държавна собственост № 24 от 17.01.1958 год. е актуван като държавна
собственост сграда-комбинат от 450 кв.м. на „Н.“ гр. З., находящ се в гр. З. с
двор, съставляващ парцел VIII-604 в кв. 72 по плана
на града, на основание разпореждане на МС № 1506/12.12.1957 год. на МС. С
представеното разпореждане на МС е разрешено на кооперативните организации от
системата на ЦКС да прехвърлят на местните народни съвети сградите-комбинати,
ведно със съответната идеална част от дворните места, съгласно приложен списък,
като кооперативните организации продължат да ползват помещенията в комбинатите
като наематели след предаването. Предвидено е на кооперациите да се изплати от
бюджета на държавата стойността на предаденото имущество. Списъкът на
комбинатите, чието имущество се прехвърля по силата на разпореждането,
представлява приложение към доклад на Председателя на ЦКС от 07.12.1957 год. В
представения по делото списък на комбинатите – собственост на кооперативните
организации, които се прехвърлят на местните народни съвети, фигурира и В.К.–
гр. З., П. /т. 4/. С Протокол № 66/22.11.1957 год. на извънредно годишно общо
събрание е взето решение за прехвърляне на комбината на Н. „З.“, гр. З. от
кооперацията на Градски народен съвет – гр. З..
С
решение № 2207/06.06.1995 год. на ВС на РБ е отменено по реда на надзора влязло
в сила решение от 02.03.1994 год. по гр.д. № 1076/93 год. на СОС и вместо него
е отменен мълчаливия отказ на кмета на о.З. за връщане на основание ПМС №
192/91 год. на одържавената с разпореждане на МС № 1506/12.12.1957 год.
кооперативна четириетажна сграда, находяща се в гр. З. и е постановено
връщането й на Потребителна кооперация „З. – 91“, гр. З..
По
делото не се спори, че процесната сграда е била собственост на Златишка
популярна банка /н.а. № 24/13.11.1945 год., н.а. № 154/07.12.1928 год./, като
видно от удостоверение № 2913/93 год. от 21.10.1993 год. на СОС правоприемник
на същата е „Н.“ З., която е преименувана през 1964 год. на „П.“ З., а по-късно – в РПК гр. С.,
вписана под № 85/08.11.1978 год. в регистъра на П.ски районен съд, което е резултат от обединяването на потребителните
кооперации в гр. П. и гр. З. при териториалното обединяване на двата града и
образуването на гр. С.. С решение от 13.03.1991 год. РПК С. отново се разделя
на шест самостоятелни кооперации, като ответната кооперация продължава своето
самостоятелно съществуване като Потребителна кооперация – гр. З., чиято дейност
никога не е прекратявана. Не се спори също така, че през периода 1949 год. –
1952 год. Златишка популярна банка – праводател на ПК „З.“ е извършила
строителство на процесната сграда – масивна триетажна сграда.
Със
заповед № Р-223/13.11.1998 год. на Областния
управител на Софийска област е наредено да се отпише от актовите книги за
държавна собственост и да се предаде на ПК „З. – 91“ четириетажната сграда,
построена в парцел 633 в кв. 72 по плана на гр. З., утвърден със заповед №
302/1984 год., описан в АДС № 24/1958 год.
Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. С. от 08.03.2021 год. процесната
сграда фигурира в баланса на ищеца в счетоводна сметка 203 – „Сгради“. На
основание АДС № 24/17.1.15 год. о.З. е завела в баланса процесната сграда на
стойност 258 790 лева, а към 31.12.1984 год. е извършена преоценка, съгласно
която е определена нова възстановителна стойност на сградата в размер на 349
910 лв. В представена оборотна ведомост за счетоводна сметка 203-„Сгради“ към
01.01.1992 год. и към 31.12.1992 год. процесната сграда фигурира като
„административна сграда – З.“ и е с балансова стойност 304820 лв. Съгласно
устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 16.9.2021 год. не се съхраняват
платежни документи в о.З. за извършени плащания на стойността на процесната
сграда, като в представените по делото писмени доказателства също не се
съдържат данни за заплащане на суми срещу предоставяне на имота от кооперацията
на държавата, респ. на общината.
Според показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. – счетоводител в ответната кооперация, след възстановяването на
собствеността в полза на ответника същият заплаща всички дължими местни данъци
и такси за процесния имот. О.З. ползва партерния етаж на сградата като
наемател. В момента в баланса на кооперацията фигурира само част от сградата,
защото през годините била извършена замяна въз основа на договор с О.З. а
впоследствие била извършена доброволна делба. Понастоящем ищецът се помещава в
цялата сграда, а кооперацията е
собственик на партерния етаж и част от общите части на сградата. Съгласно
показанията на св. Самарджиева, която работи в ответната кооперация от 2008
год. като счетоводител, кооперацията понастоящем е собственик на част от
процесната сграда – комбинат /партера/, като е отдала тази част под наем на О.З.
Според показанията на
свидетеля Ш., на 75 години, който е роден в гр. З. и знае историята на
построяване на процесната сграда, в близост до която е израснал, държавата
отчуждила процесното дворно място, което навремето било собственост на П. Ф.,
за да построи четириетажна сграда – комбинат. Сградата била построена през
периода 1953-54 год. Държавата разрешила на Н. З. да се включи в строежа с
отпуснат от БНБ заем, а впоследствие сградата станала собственост на държавата
/общината/ и била отписана от активите на кооперацията. Новата кооперация
предявила претенции към сградата на общината. Кредитите, отпуснати на всички включили
се в строежа лица и кооперации, били върнати с държавни средства.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че
производството по делото подлежи на прекратяване в частта по предявените искове
за признаване за установено по отношение на ответната кооперация, че о.З. е
собственик на първи, втори и трети етажи от процесната сграда, ведно с 2/3 ид.ч. от мазетата и общите части на
сградата. Това е така, тъй като след сключване на договора за замяна и извършената доброволна делба на 31.10.2003
год. ответникът по никакъв начин не оспорва правото на собственост на ищеца
върху посочените обекти и не е предявявал каквито и да било претенции по отношение
на тях, нито е препятствал упражняването на правата на общината. В о.с.з. на
28.01.2021 год. съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване като безспорно
обстоятелството, че ищецът е собственик на основание договора за замяна и
извършената делба на тези части от сградата.
По предявените установителни
искове в останалата част по същество съдът намира следното:
Съгласно §
1, ал. 1
от ДР на Закона за кооперациите /Обн.
Д.В. бр. 63 от 03.08.1991 год./ възстановява се правото на собственост на кооперациите и на
кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено по
какъвто и да е начин имущество след 10 септември 1944 г., ако искането за това
е направено до 7 февруари 1993 г.
Установява се по
безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства, че процесната
сграда-комбинат с прилежащото дворно място е била одържавена по силата на
разпореждане на МС № 1506/12.12.1957 год. и актувана с „Акт за завземане на
недвижим имот за държавата“ /АДС № 24/17.01.1958 год./. Недоказани останаха
твърденията на ищеца за доброволно и възмездно прехвърляне на собствеността от
кооперацията на държавата. По делото не се събраха доказателства държавата да е
заплатила каквито и да било суми за процесния имот и да го е придобила
възмездно чрез изплащане стойността му по твърдяния в исковата молба начин В
тази насока по делото не бяха ангажирани доказателства. Не се установи от
приетите писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза държавата да е
заплатила със средства от държавния бюджет инвестиционен кредит на праводателя
на ответника, получен за построяване на сградата, нито твърдяното плащане на
допълнителни средства в размер на 230 000 лв. през 1961 год. от държавата
към „П.“ З.. По делото не са приложени платежни или др. документи, от които да
е видно да са извършени посочените плащания. Размерът и основанието на
посочените плащания не могат да се установяват със свидетелски показания,
съгласно забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. С оглед това следва да се
приеме, че държавата е отнела процесния имот по силата на властнически акт –
разпореждане на МС и безвъзмездно изземване от праводателя на ответника, поради
което ответната кооперация е възстановила правото си на собственост върху
процесния имот по силата на закона на основание §1 от ДР на ЗК от 1991 год. и
при условията и по реда на ПМС № 192 от
01.10.1991 год. /отм./. Според разясненията, дадени в ТР № 2 от 02.06.1995 год. по т.д. № 2/95 год.
на ОСГК на ВС на РБ възстановяват се правата върху имущества на
кооперациите, които са били иззети и одържавени след 10.09.1944 год., като без
значение е с какъв акт или без акт е станало това и не са предвидени
ограничения относно вида на имуществото; възстановяването се извършва по силата
на закона с влизането му в сила, като в случаите, когато в подлежащото на връщане
имущество не са инвестирани държавни средства връщането става безвъзмездно и за
да постанови административният орган по чл. 1, ал. 2 на ПМС № 192/91 год. /отм./
връщане на иззетото и одържавено имущество е необходимо и достатъчно да са
налице условията, посочени в чл. 1, ал. 1 на Постановлението. В случая тези
условия са налице, спазена е процедурата и е отправено в срок искане до кмета
като компетентен орган по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ПМС № 192/91 год. /отм./.
Тъй като същият не се е произнесъл по искането в едномесечния срок налице е
мълчалив отказ, който е бил отменен с решение № 2207/06.06.1995 год. на ВС на
РБ. Реституционният ефект на §1 от ДР на ЗК от 1991 год. е настъпил не само по
отношение на сградата, но и по отношение на терена, върху който е построена,
тъй като възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на
закона, а административната процедура по цитираното ПМС касае единствено реда
за фактическото предаване на реституираните имоти. Независимо от това, за
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да беше доказано
заплащането на средства от държавата на кооперацията за отнетото имущество,
това не променя извода за правния способ, чрез който държавата е придобила
собствеността, а именно – одържавяване, нито за настъпилото възстановяване на
собствеността върху процесния имот, тъй като е налице властнически акт по
отнемане на имуществото, а не прехвърляне чрез правна сделка. Одържавяването
може да се реализира както възмездно, така и безвъзмездно, без това да обуславя
правото на реституция, възникнало през 1991 год. по силата на Закона за
кооперациите. В случай, че в подлежащото на връщане имущество са инвестирани
държавни средства, възникналите облигационни отношения следва да се уредят
преди предаване на имота, съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 192/1991 год. /отм./,
като уреждането им е условие за фактическото предаване на имота, върху който са
възстановени права на кооперацията, но не се отразява по никакъв начин на
правото на собственост, което е възстановено по силата на закона от момента на
влизането му в сила през 1991 год.
Тъй като
сградата и парцела са възстановени на ПК „З. – 91“, то несъстоятелно е
твърдението на ищеца, че о.З. е придобила процесния имот на основание § 7, ал.
1 от ПЗР на ЗМСМА. Това е така, тъй като възстановяването на правото на
собственост в полза на кооперацията е настъпило по силата на закона - § 1 от ДР
на ЗК от 1991 год. към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите -
06.08.1991 год., който предхожда момента на влизане в сила на ЗМСМА –
17.09.1991 год. Една от предпоставките, за да се осъществи фактическия състав
на §7 от ПЗР на ЗМСМА е към момента на влизане в сила на този закон имотът да е
бил държавна собственост. Тази предпоставка в случая не е налице - към
17.09.1991 год. процесният имот вече не е бил държавна собственост, тъй като на
06.08.1991 год. с влизане в сила на Закона за кооперациите е преминал в
собственост на ответната кооперация по силата на закона /екс леге/. Отделен е въпросът, че по делото не е доказано
процесният имот да попада в някоя от изброените в тази разпоредба категории
имоти, а именно – да е обект на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначен за административни потребности на общината, за здравно,
образователно, културно, търговско и др. обслужване и др. С оглед това следва
да се приеме, че о.З. неоснователно е актувала като общинска собственост
търговските обекти, разположени на партерния етаж на сградата заедно с идеална
част от мазетата и общите части с акт за публична общинска собственост №
1581/16.05.2019 год., които обекти са собственост на ответника след извършените
между страните сделки по замяна и доброволна делба. След възстановяването на
собствеността на сградата ответната кооперация е декларирала имотите в о.З. и е
заплащала дължимите местни данъци и такси, видно от приложените по делото
декларации по чл. 17 от ЗМДТ, като си е върнала и фактическото владение върху
имота. С оглед това и предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху процесното
дворно място, както и върху партерния етаж на построената в него сграда, ведно
с припадащата се идеална част от мазетата и общите части, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на
спора по предявения вещен иск, неоснователни се явяват исковете за прогласяване
нищожността на сключения между общината и ответната кооперация договор за наем
от 01.02.2008 год. за част от сградата –
партерния етаж, по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД поради липса на основание.
Договорът за наем е нищожен, ако в един и същ субект се сливат качествата на
наемател и собственик. Правото да се предостави за временно ползуване една вещ срещу
заплащане на наемна цена се свързва с възможността наемодателят да държи
отдавания под наем имот, което включва правомощието да събира гражданските плодове от
същия, а това може да бъде собственика или носителя на ограниченото вещно право
на ползуване, респ. наемател, допуснат в имота, който пренаема части от него. В
случая се оспорва не само качеството на ответника на наемодател, а и наличието на основание
на наемния договор, с оглед сливането в лицето на един и същи правен субект /ищеца/ на качеството на ползувател по
такъв договор и собственик на вещта. Това оспорване остана недоказано и тъй като ответникът
е собственик на отдадената под наем вещ, договорът не е нищожен като лишен от
основание. Поради това и предявеният иск за прогласяване нищожността на
договора за наем от 01.02.2008 год. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и
искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
доброволна делба, сключен на 31.10.2003 год. между страните по делото, тъй като
към момента на делбата същите са били съсобственици на сградата - след
извършената замяна по силата на договора от 02.10.2003 год. ищецът е придобил
67% ид.ч. от правото на собственост върху нея, след което валидно са прекратили
съсобствеността, като всеки от тях е придобил в индивидуална собственост посочените
по-горе обекти - етажи, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата. Поради това и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4870 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от О.З. срещу Потребителна кооперация „З. – 91“, гр. З. иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че О.З. е собственик на
следния недвижим имот, находящ се в гр. З., а именно: поземлен имот с
идентификатор 31044.503.254 по одобрената със заповед РД-118-1980 от 20.12.2018 год. кадастрална
карта /бивш парцел VIII-604 в кв. 72 по
плана на гр. З., местността „Ц.“/, както и на ПАРТЕРЕН ЕТАЖ с обща застроена
площ от 381,54 кв.м. от изградената в него четириетажна сграда с търговско
предназначение с обща застроена площ от 502,42 кв.м., наименувана „комбинат“,
заедно с 1/3 ид.ч. от МАЗЕТА, с обща площ от 450 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
ЧАСТТА по предявените от О.З. искове срещу Потребителна кооперация „З. –
91“, гр. З. за признаване за установено по отношение на ответника, че О.З. е
собственик на останалата част от построената в имота четириетажна сграда с
търговско предназначение, а именно – на първи, втори и трети етажи, ведно със
съответните идеални части от мазета и общите части на сградата, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от О.З. иск срещу Потребителна кооперация „З. – 91“, гр. З. за
прогласяване нищожността на договор за наем, сключен на 01.02.2008 год. между О.З.
*** с предмет партерен етаж от процесната сграда-комбинат и 1/3 ид.ч. от
мазетата и от общите части на сградата, с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от О.З. иск срещу Потребителна кооперация „З. – 91“, гр. З. за
прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, сключен на 31.10.2003
год. между О.З. *** с предмет триетажна масивна сграда с партер и мазета –
„сграда – комбинат“, находящ се в кв. 72 по плана на гр. З., с правно основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
О.З. да заплати на Потребителна
кооперация „З. – 91“, гр. З. сумата 4 870 лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: