№ 15152
гр. С, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110140214 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
И. Т. Д. е предявил осъдителен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу П на Р Б, с който
се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 04.06.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода 04.06.2019 г. до 29.05.2024 г. в резултат на
образувано ДП № ..../2019 г., като същото не е разглеждано в разумен срок.
Ищецът твърди, че на 04.06.2019 г. е бил задържан за 24 часа от служители на 09 РУ
на МВР СДВР, по ДП № ..../2019г. по описа на същото РУ, пр.пр,№ .../2019 г. по описа на
СРП. От извършеното в хода на досъдебното производство разследване било установено, че
няма вина. Посочва, че срещу него били осъществени два изстрела на оживено място на
04.06.2019 г. с многозаряден пистолет от страна на Е И. Твърди, че проведеното от П
разследване е протекло странно, като досъдебното производство било спирано многократно,
а впоследствие прекратено. Твърди, че докато текло разследването, е бил подложен на голям
стрес, тъй като му било засегнато доброто име и честта, както и започнал да губи вяра в
българското правосъдие. Твърди, че е извършено шиканиране от страна на служителите на
П. Твърди, че е извършено нарушение на правото му на справедлив процес, както и на
гледане на делото в разумен срок. Посочва, че образуваното досъдебно производство
продължава повече от пет години. Счита, че ответникът не се е произнесъл по решаващи
въпроси по делото. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен, а освен това счита исковата молба за нередовна.
Счита иска за недопустим, доколкото досъдебното производство е било образувано за
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като ищецът е нямал нито качеството
обвиняем, нито качеството пострадал. Твърди, че с постановлението си от 24.07.2023 г.
наблюдаващият прокурор е отразил установената фактическа обстановка и е мотивирал
извода си за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Посочва, че
прокурорът е приел, че срещу ищеца е било извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, което от частен характер, поради което наказателното производство е било спряно с
постановление от 23.12.2022 г., като било посочено, че при неподаване на частна жалба от
страна на ищеца в шестмесечен срок производството ще бъде прекратено. Твърди, че
1
ищецът получил своевременно на 05.01.2023 г. препис от постановлението за спиране, като
го е обжалвал пред СРС, но жалбата му била оставена без уважение. Сочи, че ищецът не се
възползвал от възможността си да подаде частна тъжба, а вместо това е изчакал съставянето
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, препис от което е
получил на 25.10.2023 г. и е предприел обжалване на същото пред съда, приключило
окончателно с оставяне на жалбите му без разглеждане с постановяването на определение №
1670 от 31.05.2024г. по ВЧНД № **********.../2024г. по описа на СГС, НО, V въззивен
състав. Оспорва твърдението на ищеца, че наказателното производство е спирано
многократно, като единственото спиране на производството било от 23.12.2022 г. на
основание чл. 244, ал.1, т.1, вр. чл. 25, ал.1, т.6 от НПК и същото следвало да се приеме като
благоприятно за ищеца, тъй като с това постановление и изпратеното уведомление по чл. 50
от НПК на ищеца е било разяснено, че са събрани данни за извършено срещу него
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и разполага с шестмесечен срок от получаване на
уведомлението за сезиране на съда с тъжба по чл. 81 от НПК. Твърди, че не е налице
неоснователно забавяне на производството, както и на нарушение на правото на ищеца за
разглеждане на делото в разумен срок, тъй като липсвали такива действия на ответника,
който да са довели до забавянето на делото. Оспорва сочените в исковата молба
неимуществени вреди да се намират в пряка и непосредствена връзка с действия извършени
от П. Оспорва, че ищецът е имал добро име и авторитет в общественото, доколкото същият
многократно е бил осъждан, както и изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.
Счита, че продължителността на процесното наказателно производство не надвишава
разумната, предвид обема на извършените действия по разследването и фактическата и
правна сложност на случая. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерно завишено. Оспорва началния период, от който се претендира лихва, като счита,
че при дължимост на същата началният период следва да е 24.07.2023 г., а не както ищецът
претендира от 04.06.2019 г. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищецът носи тежестта да докаже, че :
1. е пострадал или обвиняем от престъпление, за което е било образувано наказателно
производство;
2. това наказателно производство да не е приключило в разумен срок;
3. от забавянето ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди;
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.06.2019 г. по реда на чл.
212, ал. 2 НПК е било образувано досъдебно производство № ...змк-1001/2019 г. по описа на
09 РУ-СДВР с първото действие по разследване - оглед на местопроизшествие, за това, че на
04.06.2019 г. около 12.20 ч. в гр. С, в близост до вход на бензиностанция „Л“, на
кръстовището на бул. „Е П“ и безименен път, водещ към вход/изход на магазин „М 2“ са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършени при управление на моторни
превозни средства (при опит за извършване на маневра обратен завой с товарен микробус
марка „М“, модел „С“, с рег. номер ..., управляван от Е С И, засича и отнема предимството
на движещите се срещу него леки автомобили марка „А“, модел „А4“, с рег. номер ...,
управляван от ищеца И. Т. Д., и лек автомобил марка „Ф“, модел „Г 4“ с рег. номер ...,
управляван от К И Д., и след словесен скандал между водачите И и Д., И произвежда
изстрел със законно притежаваното си огнестрелно бойно оръжие – пистолет „Г“, модел
9х19 ... – престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Тримата участници в инцидента са
били задържани по ЗМВР за срок от 24 часа.
На 15.11.2019 г. и на 29.05.2020 г. ищецът е бил разпитан по досъдебното производство
2
в качеството на пострадал като са му били разяснени правата на пострадал.
На 09.06.2021 г. е била извършена очна ставка между ищеца и Е И, както и между К Д.
и Е И.
По време на досъдебното производство са били извършени още разпити на няколко
лица, извършени са три медицински експертизи, Ао и видео-технически екпертизи и
балистична експертиза.
На 23.12.2022 г. прокурор при СРП с постановление спира наказателното производство
като е приел, че не са налице доказателства за основния или квалифицирания състав на
престъпление по чл. 325 НК, а с оглед обстоятелството, че при възпроизвеждането на
изстрел на ищеца И. Д. са били нанесени охлузвания с кръвонасядания по предната
повърхност на лявата подмишница, които са му причинили болка, деянието следва да се
квалифицира по чл. 130, ал. 2 НК. Тъй като това е престъпление от частен характер,
наказателното производство е било спряно и на ищеца е била дадена възможност да подаде
тъжба по чл. 81 НПК в шестмесечен срок от получаване на уведомлението. Ищецът е
получил препис от постановлението на 05.01.2023 г.
Ищецът е подал частна жалба срещу постановлението за спиране на наказателното
производство. С окончателно определение от 27.02.2023 г. по нчд № .../2023 г. по описа на
СРС, 6 състав, постановлението за спиране е било потвърдено.
На 24.07.2023 г. с постановление на прокурор при СРП наказателното производство е
било прекратено поради неподаване на тъжба от страна на ищеца в указания му
шестмесечен срок, на основание чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК. Препис от това
постановление е бил връчен на ищеца на 25.10.2023 г.
Ищецът е подал частна жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство. С определение от 18.12.2023 г. поп нчд № ..../2023 г. по описа
на СРС, 20 състав, жалбата е била оставена без разглеждане, като съдът е приел, че ищецът
няма качеството пострадал и няма процесуална легитимация да обжалва постановлението. С
определение от 09.02.2024 г. по внчд № .../2024 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав,
определението на районния съд е било отменено и делото е било върнато за разглеждане на
жалбата по същество.
С определение от 13.03.2024 г. на 93 състав, СРС, жалбата на ищеца отново е била
оставена без разглеждане. С окончателно определение от 31.05.2024 г. по внчд № .../2024 г.
по описа на СГС, V въззивен състав, определението на районния съд от 13.03.2024 г. е било
потвърдено.
От правна страна
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Препратката към чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС изяснява, че
кредитори на вземането по чл. 2б ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на
правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Посочените в националния закон примерно критерии – чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ, въз основа на които съдът по иска по чл. 2б ЗОДОВ преценява дали
органите на съдебната власт са допуснали нарушението по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, са според
стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, пар.
1 КЗПЧОС. Съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
В разглеждания случай ищецът претендира обезщетение от неразглеждане на делото в
разумен срок, като твърди, че разследването е протекло „странно“, липсвало е произнасяне
по „решаващи въпроси“ и от страна на ответника е имало „шиканиране“, като вследствие на
всичко това е бил подложен на голям стрес и загубил вяра в българското правосъдие.
Основният и решаващ за изхода на настоящото дело въпрос е дали наказателното
3
производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
От приложените по досъдебното производство протоколи за разпит на ищеца се
установява, че органите на наказателното производство са го конституирали и третирали
като пострадал от престъпление, разяснени са му били правата на пострадал и при двата
разпита. Наказателното производство обаче не е такова за определяне гражданските права на
ищеца по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, тъй като всички факти от значение за
гражданското право (вземане) на ищеца за обезщетение на вреди от престъплението по чл.
130, ал. 2 НК, а и по чл. 325 НК могат да бъдат установени от гражданския съд:
противоправно поведение чрез неправомерното засягане на телесния интегритет на ищеца
от дееца, изразено в забраната да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД), вина, търпени
неимуществени вреди по причина на засегнатите от деянието права на увредения, които
имат конституционно основание – лична неприкосновеност (чл. 30, ал. 1 КРБ), чест и
достойнство (чл. 32, ал. 2 КРБ). Само когато гражданският съд не разполага с компетентност
да установи факт от значение за гражданско право, защото фактът е престъпление,
образуваното наказателно производство за престъплението е дело по "определяне на
гражданските права" на пострадалия по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
Съгласно чл. 9 НК, престъпление е това обществено опасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Престъплението се установява по надлежния ред (по НПК) с влязла в сила присъда, която
има задължително действие за гражданския съд (чл. 300 ГПК). Гражданският съд няма
компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато престъплението
е факт от значение за гражданското право, предявено с иска. Тогава образуваното от
пострадалия от престъплението гражданско дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, а гражданският съд е длъжен да изчака влязлата в сила присъда.
В този смисъл е Решение № 69 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2019 г., IV г.
о. и Определение № 2384 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4742/2023 г., IV г. о., в които
върховната съдебна инстанция се позовава на решението по дело Перес срещу Франция (по
жалба вх. № 47287/99). В решението ЕСПЧ приема, че дори когато наказателното
производство има за цел само произнасяне по обвинението, решаващия фактор за
приложимостта на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в гражданския му аспект е дали висящото
наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право
с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско
по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, трябва да се определи не само с оглед правната му
квалификация, а в зависимост от неговото материално съдържание и последици съгласно
вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията.
В случая, ищецът е избрал да изчака развитието на наказателното производство,
въпреки че е разполагал с възможността да сезира с иск гражданския съд, който има
компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за
вредите от деликта, което изключва наказателното дело като такова за "определянето на
неговите граждански права" по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
В допълнение, в случая ищецът сам чрез бездействието си се е лишил от възможността
да образува наказателно производство от частен характер, като въпреки окончателното
потвърждаване от съда на постановлението за спиране на наказателното производство и
указанията за подаване на тъжба, не е сторил това. Ето защо предявеният иск с правна
квалификация чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен.
По разноските:
Предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „Х С“ № ....,
срещу П на Р Б, с адрес гр. С, бул. „В“ № 2, осъдителен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата
от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2019 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 04.06.2019 г. до
29.05.2024 г. в резултат от неразглеждането в разумен срок на производството по ДП №
..../2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5