Р Е Ш
Е Н И Е
№……. 11.11.2019
г. град С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
петнадесети октомври
2019 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 42 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432,
ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата Г.Д.Т. сочи, че
на 30.06.2018г., на път
ПП-1-
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. Л.И." АД, с който заявява, че оспорва вината на сочения за делинквент
водач на лек автомобил марка “Т.“, модел “К.В.“, с peг.
№ У **** АН, противоправността на неговите действия,
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Посочва, че към
момента не е приключило досъдебното производство, образувано по повод
настъпилия пътен инцидент. Обстоятелството, че е налице висящ процес не се
отрича от процесуалния представител на ищците. Посочва, че при наличието на висящност на наказателното производство, счита, че е налице
основание по силата на чл. 229 от ГПК за спиране на настоящото гражданско
производство до приключване на наказателното такова. Спирането е наложително
поради необходимостта от установяването в хода на наказателното разследване на
обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия гражданскоправен
спор и прилагането на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Ответното дружество
оспорва размера на предявените искове за изплащане на зА.хователно обезщетение за неимуществени вреди. Не оспорва
валидността на зА.хователна
полица № BG/22/117002664816 за задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
по отношение на лек автомобил марка “Т.“, модел “К.В.“, с peг.
№ У **** АН, към датата на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала в лек автомобил марка “О.“, модел “А.“, с peг. № СТ **** КК, без поставен обезопасителен
колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движението по
пътищата.
Постъпила е допълнителна
искова молба от ищцата, в която, предвид
становището на ответното дружество и това, че същото не оспорва наличието на
валидно зА.хователно
правоотношение между делинквента и дружеството към
датата на процесното ПТП, моли да се отделят за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото, следните обстоятелства: наличието на валидно зА.хователно правоотношение по зА.ховка „Гражданска отговорност”
между ответника и делинквента към момента на
процесното ПТП - 30.06.2018г., полица № BG/22/117002664816, валидна от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. Счита за напълно неоснователни направените с
отговора оспорвания на механизма на ПТП, на вината на делинквента
- водача на лек автомобил „Т.“, модел „К.В.“, с peг.
№ У **** АН Р.К.Р., както и относно противоправността
на неговите действия. Посочва, че за установяване на механизма на процесното
събитие, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на зА.хования при ответното
дружество водач, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
причинената смърт на Д.В.М. са направени доказателствени искания с исковата
молба под т. III, IV и V, а именно - за допускане до разпит на свидетел - очевидец
на произшествието, както и за назначаване и изслушване на съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, които поддържа. Възразява и не е съгласна с така
направеното от страна на ответното дружество искане за спиране на
производството по настоящото дело, поради наличието на Досъдебно производство
/ДП/, което не е приключило. Счита, че образуваното ДП № 840/2018 г., по описа
на РУ - Казанлък не представлява основание, по силата на което да бъде спряно
висящото пред гражданския съд производство. Заявява, че разпоредбата на чл. 229
от ГПК има предвид само случаи, в които се касае до висящо пред съд наказателно
дело. Допълнително няма данни и не се излагат никъде твърдения да е налице
извършено престъпление. Цитира практика на ВКС. В подкрепа на горното, сочи, че
гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство
актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени
различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила
впоследствие присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания
от ВКС извънинстанционен контрол - арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочва се, че
фактическият състав на деликта не е обусловен от
наличието на престъпни обстоятелства. Едно деяние може да бъде деликт по смисъла на гражданскоправните
норми и да поражда отговорност за зА.хователя по силата на договорното му правоотношение с делинквента, но да не съставлява престъпление по смисъла на
НК. Ищцата твърди, че са
неосновални и недоказани и твърденията, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Д.М.,
която е нарушила
разпоредбите на закона и е пътувала „без поставен обезопасителен
колан“, тъй като тези твърдения са абсолютно безпочвени и неподкрепени с
никакви доказателства. Счита, че зА.хователят е в правото си да прави всички възражения, които
се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и
че пострадалият е съпричинил вредите, с цел
намаляване на отговорността му към увреденото лице. Това е част от неговата
защита, но тази защита изисква предприемането на определени процесуални
действия, като във всички случаи, приносът на пострадалия следва да бъде не
само надлежно релевиран от зА.хователя, чрез
защитно възражение, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса. Заявява,
че поддържа подадената искова молба в
предявения й размер. Позовавайки се на дадените с ППВС №4 от
В законния срок, отговор на доп. ИМ не е подаден от
ответника.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Към датата на настъпилото ПТП, за
лекия автомобил „Т.“, модел „К.В.“, с peг. № У ****
АН, управляван от Р.К.Р. е имало валидно зА.хователно правоотношение по зА.ховка „Гражданска отговорност”, сключена при ЗК“Л.И.“АД, с
полица № BG/22/117002664816, валидна от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява следното: Данка Събева Т. сочи, че Г. я познавам от мома, след това
станали етърви. В една къща живяли 10 години. После
си купили къща, но продължили да живеят близо, в едно село. Твърди, че Д. била
много добра, уважавала се със всички. Работила в болницата като санитарка. Идвала
след като се оженила, всяка седмица в Д. при майка си и се чували се по
телефона. Идвала по празниците. Много се грижела за майка си. След
катастрофата, майката не знаела дали е починала Д.. Била много притеснена.
Преди били весело семейството, след това не могла да се вземе в ръце. Сочи, че
не може да се успокои, постоянно реве. Гледа снимката на дъщеря си. На
гробищата ходи. Имала заболявания и пред ПТП – нещо със сърцето. След
катастрофата се влошило състоянието й. Получавала сърцебиене. Твърди, че Г. не
е добре, мъчно й е за Д., вече не се събират по празниците. Не може да се
възстанови.
З.Г.И.
установява, че пътувала с мъжа си - отивала за втора смяна на работа. Твърди,
че седяла на предната седалка в колата. Тръгнали в 16:30ч. от къщи. Стигнали
малко след Д., където има надлез, мъжът й се качил на надлеза и друга кола влязла
в тяхното платно и ги ударила челно. Удара станал за секунди, не разбрала как
се случи и тяхната кола се обърнала по таван. Сочи, че изхвърчала от колата. От
паника почнала да звъни на роднини, да помагат. Дошли бая мъже. Стефан,
братовчедът на мъжа й извадили първо Д.. Установява, че Д. седяла зад шофьора. След
това обърнали колата и извадили нейния мъж. Свидетелства, че всички пътували с
колан.
От заключението на комбинираната съдебно медицинска
автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че Във
връзка с автозлополуката Д.В.М. е получила: Гръдна
травма /кръвонасядане и охлузвания на гръдния кош,
счупване на гръдната кост, второ ребро в дясно и от второ до девето ребро в
ляво, разкъсване на аортата, кръвоизлив в двете плеврални
кухини/. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на двете челюсти, разкъсноконтузна рана на долната устна на устата, кръвонасядане на горната устна на устата. Счупване на
дясната мишница. Счупавне на лявата предмишница. Разкьсноконтузна
рана на главата и кръвонасядане на челото. Разкьсноконтузна рана и кръвонасядане
на брадичката. Охлузвания и кръвонасядания на
крайниците. Причината за смъртта е гръдната травма с разкъсване на аортата и
последвала остра кръвозагуба. Описаните травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочени в
предварителните сведения - травма в кабината на лек автомобил. Разкъсването на
аортата представлява т.нар. Остро увреждане, което неминуемо причинява смърт за
кратко време. Уврежданията са в
причинно-следствена връзка с автозлополуката.
Произшествието настъпва на сух и на прав пътен участък, ориентиран в посока
изток-запад. Пътно платно е покрито със старо асфалтово покритие с неравности,
в светлата част на денонощието и при условията на нормална видимост. Платното
за движение на ПП-1-6 се състои от две разнопосочни ленти разделени с единична
непрекъсната линия тип „М1“. Северната лента е широка 3.8 м, а южната 4 м. В
северната и южната част има банкети покрит със земна маса с ширина 0.7 м след
което следват непрекъснати предпазни мантинели. В
участъка на настъпилото ПТП има поставени следните пътни знаци в двете посоки
на движение: Скоростта на движение на превозните средства се определя с помощта
на измервателни уреди, аналитично на база отслоени
спирачни следи, чрез различни математични модели и методи и др. или най-после
от показания та на свидетелите-очевидци. При извършения оглед се установи, че
стрелката на километропоказателя е блокирала след
настъпилите деформации на цифрата 92-93 км/час. В конкретния случай липсват
технически данни и свидетелски показания за
действане на спирачната система на лекия автомобил от водача преди
момента на удара. В тази връзка следва да се приеме, че скоростта на движение
на л.а. Т. към момента на удара - Vi = Viy =
90 км/час (25 м/сек) е съответствала на скоростта непосредствено преди удара. В
конкретния случай липсват технически данни и свидетелски показания за действане
на спирачната система на лекия автомобил от водача преди момента на удара. В
тази връзка следва да се приеме, че скоростта на движение на л. а. О. към
момента на удара - V2 = V2y = 61 км/час (17 м/сек) е
съответствала на скоростта непосредствено преди удара. Посоката на движение на
лек автомобил Т.“ модел „К.В.“ с per №
У **** АН е била от запад на изток - в посока гр.Бургас , а на лек автомобил „О.“
.модел „А.“, с рег.№ СТ **** КК от изток на запад в посока гр.Казанлък. Предвид
местоположението и направлението на деформациите, следва да се приеме, че първоначалния
контакт е настъпил с предните леви части на двата автомобила, което определя
удара по характер като ЧЕЛЕН-КОС. За да се реализира така описания удар,
надлъжната ос на л.а. О. е била разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение
с предна част насочена в посока запад, а надлъжната ос на л.а. Т. е била
разположена на около 3-5 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за
движение с предна част насочена в посока североизток. От така описаните данни
следва да се приеме, че мястото на удара се намира на около 32 м източно и 2.3
м южно от ориентира - в лентата на движение на л.а. О.. Двата леки автомобила
след настъпването на удара са се установили както следва: лек автомобил „О. А.“
след удара с лек автомобил „Т.“ е ротирал в посока
обратна на часовата стрелка /поглед отгоре/ е заел позиция около средата на
пътното платно с предни състави насочени на югозапад - индекс „ОА“ на мащабната
скица . Предното му дясно колело е отстояло на около 21,0 м източно и на 5,2 м
южно от ориентира „О“, задно дясно колело на около 23,3 м източно и на 3,8 м
южно от ориентира „О“, както е фиксиран протокола за оглед на
местопроизшествието. Лек автомобил „Т.“ след удара с лек автомобил „О.“ е
продължил движението си в насрещната за него лента за движение, частично
завръщайки се в собствената си като е оставил следи от протриване и задиране от
разрушеното си предно ляво окачване с предни състави насочени на североизток -
индекс „Т“ на мащабната скица - изцяло в насрещната лента за движение .
Предното му ляво колело е отстояло на около 81,1 м източно и на 1,7 м южно от
ориентира „О“, задно ляво колело на около 78,0 м източно и на 1,0 м южно от
ориентира „О“, както е фиксиран протокола за оглед на местопроизшествието.
Материалните щети нанесени на лек автомобил „О.“,модел „А.“, с рег.№ СТ **** КК
са в лявата част на предните състави и в предвид на големите пластични
деформации които са настъпили видно от снимковия материал и възрастта на
автомобил около 25 години следва да се приемат същите за ТОТАЛНИ.
Възстановяването на този автомобил с разумни средства е невъзможно. Те биха
надвишили справедливата пазарна стойност на подобен автомобил от същата марка и
модел на същата възраст предлагащ се на свободния пазар в Р.България , която
варира от 500 до 1000 лева или средно около 800 лева/ Осемстотин лева/. Справедливата пазарна
стойност на нанесените щети по лек автомобил О. А. е разликата от средната
пазарна стойност /800 лв/ минус пазарната стойност на
запазените авточасти и стойността на от предаването му за скраб
която е около 200 лв /Двеста лева/ или справедливата
пазарна стойност на щетите претърпени от „О. А.“ в резултат на процесното ПТП
са: 800 - 200 = 600 лв /Шестотин
лева/. Двата автомобила са контактували при осъществения удар между тях с
лявата част на предните си състави видно от деформациите по тях на приложения
фотоалбум от досъдебното производство. Метереологичните
условия по време на ПТП са били Облачно
време, дъждовно, дневна светлина. С оглед на правия пътен участък в района на
местопроизшествието видимостта за водача на лек автомобил „Т.“ е може да се
приеме, че е била нормална или около 200 -250 метра, тъй като липсват сведения
за препятствия по линията на пряка видимост между двамата водачи на процесиите
автомобили . При посочените пътни условия на 30.06.2018 год. около 17.00 часа
по ПП-1-6 в направление към гр. Казанлък със скорост 61 км/час се е движил л.а.
марка „О.“ модел „А.“ с per. № СТ **** КК управляван от А.. По
същото време в противоположна посока със скорост 90 км/час се е движил л.а.
марка „Т." модел „К.В.“с per. № У **** АН управляван от Р.. В зоната
на км.331+50° водача на л.а. Т. губи контрол върху управлението и на
около 20 м
източно от линията на ориентира започва да навлиза в северната лента на
движение, а на около 32 м източно и 2.3 м южно от О - в лентата на движение на
л.а. О. между тях настъпва удар в резултат на който водача и пътуващата на
задната седалка Митева в л.а. О. са получили травматични увре ждания, като на последната са се оказали несъвместими с
живота. Първоначалният контакт е настъпил с предните леви части на двата
автомобила, което определя удара по характер като ЧЕЛЕН-КОС. За да се реализира
така описания удар, надлъжната ос на л.а. О. е била разположена успоредно на
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена в посока за пад
като десните състави на автомобила са се намирали на около 1 м южно от северния
край на платното за движение. Надлъжната ос на л.а. Т. е била разположена на
около 3-5 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна
част насочена в посока североизток. След така описания пър
воначален контакт автомобила е навлязъл в северния
банкет където са настъпи ли контакти в предпазната мантинела
след което същия на около 21.7 м източно и 3 м южно от ориентира се е обърнал
по таван. По същото време л.а. Т. е ротирал на ляво около вертикалната ос на
масовия си център и движейки се транслационно-ротационно около 50 м се е
установил на местоположението в което е фиксиран в огледния
протокол. В лек автомобил „О.“ .модел „А.“, с
рег. № СТ **** КК е пътувала Д.В.М. която е била седнала на задната седалка,
без да уточняват вляво или вдясно. В материалите по делото липсват сведения
дали тя е била с правилно поставен обезопасителен
колан по време на инцидента. Направлението на удара е било отпред-назад с
последвало завъртане около вертикалната ос в посока, обратна на часовниковата
стрелка - поглед отгоре. При това пътуващият на задната седалка вляво може да
контактува с облегалките на предните седалки, лявата средна колона и лявата
задна врата. Ако е фиксиран с предпазен колан би получил същите увреждания,
каквито е получила пострадалата. Ако пътникът е бил на дясната седалка без
предпазен колан уврежданията се очаква да бъдат отново същите, като на
пострадалата Д.. Силата би го преместила на лява задна седалка. Ако пътникът на
задна дясна седалка е бил с поставен предпазен колан би получил повърхностни
увреждания от колана, възможно и счупване на ребра, без тежката гръдна травма и
без нараняванията по главата и лицето. Възможни са счупвания на крайници,
предимно горни.
В
съдебно заседание вещите лица установяват, че косвен признак за това дали
починалата е била с поставен предпазен колан, е описанието на корема при
извършената аутопсия – посочено е, че корема е на нивото на гръдният кош. Няма
увреждания, които биха се очаквали, ако е имало колан при челен удар. Той е самозатягащ се и почти винаги остават следи. Тези
увреждания би ги получила и с поставен предпазен колан, ако е седяла зад шофьора.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което зА.хованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от зА.хователя
по зА.ховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
От назначената по делото комбинирана съдебно медицинска и
автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: При посочените пътни условия на
30.06.2018 год. около 17.00 часа по ПП-1-6 в направление към гр. Казанлък със
скорост 61 км/час се е движил л.а. марка „О.“ модел „А.“ с per. № СТ **** КК управляван от А.. По съ щото време в противоположна посока със скорост 90 км/час
се е движил л.а. ма рка „Т." модел „К.В.“с per. № У **** АН управляван от Р.. В зоната
на км.331+50° водача на л.а. Т. губи контрол върху управлението и на
около 20 м
източно от линията на ориентира започва да навлиза в северната лента на
движение, а на около 32 м източно и 2.3 м южно от О - в лентата на движение на
л.а. О. между тях настъпва удар в резултат на който водача и пътуващата на
задната седалка Митева в л.а. О. са получили травматични увреждания, като на
последната са се оказали несъвместими с живота.
Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в преживените болки и
страдания на ищцата от смъртта на починалата Д.В.М. в резултат на злополуката.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Безспорно ищцата е преживял болки и страдания от смъртта на детето си
вследствие на настъпилото ПТП. От
показанията на разпитаната свидетелка се установява, че ищцата след ПТП
не могла да се вземе в ръце, не могла да се успокои, постоянно ревяла. Често
ходила на гробищата. След катастрофата състоянието й се влошило - получавала
сърцебиене. Д.М.
и е била опора, подпомагала я във всеки един момент и е била в изключително
близки отношения с нея. Били заедно винаги и заедно се справяли с всички
трудности.
Съдът кредитира тези свидетелски
показания, тъй като са непосредствени и непротиворечиви помежду им. Ето защо съдът намира за справедливо обезщетение в
размер на 75 000 лева за ищцата, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати.
Съдът намира, че следва да вземе
становище по направеното възражение от проц. представител на ответника, че
ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без предпазен
колан. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно
съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения
е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
В
конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв начин. Вещите
лица по комбинираната съдебно автотехническа и
съдебномедицинска експертиза сочат, че при такъв механизъм
на ПТП, Тези увреждания починалата би ги получила и с поставен предпазен
колан, ако е седяла зад шофьора. Следователно съдът приема, че ищцата по
никакъв начин не е допринесла за увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 84 ал. 3
от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето
защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение,
лихвата за забава следва да се дължи от деня на увреждането - 30.06.2018 г., до
окончателното им изплащане.
С оглед
изхода на делото, на пълномощника на ищцата следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 1390 лв., възнаграждение
по чл. 38 от ЗА, съгласно представения по делото списък за разноските по чл. 80
от ГПК. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1390 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер на 3000 лв..
По отношение на разноските за вещи лица, същите са внесени от ответника, като депозит и доплащане.
Водим от горните мотиви
Старозагорският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„З. Л.И." АД -
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ****, представлявано от М.С.М.Г.и
П.В.Д., Г.Н.Г., да заплати на Г.Д.Т., ЕГН **********,*** Загора, чрез адв. Р.М., сумата от 75 000
лева /седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат смъртта на нейната дъщеря Д.В.М. вследствие на
ПТП, станало на 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането - 30.06.2018 г. до окончателното и заплащане, като
отхвърля иска до останалия претендиран размера от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
“З. Л.И." АД -
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ****, да заплати на адв. Р.М., сумата 1390 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
“„З. Л.И." АД -
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ****, да заплати сумата от
3000 лв., представляваща държавна такса по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА Г.Д.Т. ЕГН **********,***
Загора, чрез адв. Р.М., да заплати на “„З. Л.И." АД - ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С., ****, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1390 лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщението, чрез ОС С.З. пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………