Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………...11.2019 г.,
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
При
участието на секретаря Мария Маринова
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1444/2019
г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. №
58384/08.08.2019 г. от М.Х.М., ЕГН **********,*** срещу Решение №
3461/25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 12128/2018 г., на ВРС, XXXIX
с., с което е прието за установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В., сумата 1267.77 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1503731, за
обект: Ап. № 88, находящ се в гр. Варна,
ЖК „Младост“, бл. 124, вх. 4, ет. 7, за периода
16.03.2015 г. - 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 18.04.2018 г. до
окончателното изплащане; сумата 162.97
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
17.05.2015 г. - 14.04.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 5567/2018 г., по описа на ВРС, XXV с. В с.з. чрез особен представител поддържа жалбата.
В жалбата се излага, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. В резюме оплакванията на въззивника се свеждат това, че от
събраните в хода на първоинстанционното производство, доказателства не са
достатъчни, за да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги; ищецът
не е изпълнил задължението си да монтира водомер в имота на ответника; не се
установява липсата на водомер в имота и събирането на данни за броя на
обитателите в него; ищецът не е установил начина, по който е определяно
служебно начисленото количество вода; невъзможност да бъдат установени
фактурите издадени за процесния период, предвид разминаването в номерацията
между твърденията на ищеца и заключението на вещото лице. По същество, отправя
искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявеният иск.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, депозира писмен отговор на
въззивната жалба, в който заявява, че в отговора ответникът не е оспорвал
водоснабдеността на имота, а единствено е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на две от фактурите. Посочва, че задължение на потребителя
е закупуването на водомер, който да бъде монтиран от ВиК оператора, което не е
било изпълнено от ответника. Посочва, че броя на обитателите посочен в
представените карнети съответства на събраните доказателства за регистрация по
постоянен и настоящ адрес. Оспорва и останалите оплаквания във въззивната жалба
като развива собствени доводи по съществото на спора. Отправя искане за
потвърждаване на постановеното решение и присъждане на разноски за въззивна
инстанция. В с.з. чрез процесуален представител поддържа отговора.
ВОС по
предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл.
422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за
установено, че ответникът М.М. му дължи сумата 1267.77 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1503731, за
обект: Ап. № 88, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост”, бл. 124, вх. 4, за
периода 16.03.2015 г. - 15.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 18.04.2018 г. до окончателното изплащане; сумата 162.97 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода 17.05.2015 г. - 14.04.2018
г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК , по ч.гр.д. № 5567/2018
г., по описа на ВРС, XXV с. Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК
оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за
имот, на адрес гр. Варна, ЖК „Младост”, бл. 124, вх. 4, ап. 88. Сочи, че
ответникът е титуляр на партида с аб. № 1503731, по която се води отчета на
консумираната вода. Като потребител ответникът има задължение да заплаща
предоставените му ВиИ услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането,
което задължение последният не изпълнил.
В срока
по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Сочи, че доколкото се касае за периодични плащания, за
които се прилага кратката 3-годишна погасителна давност, то вземането по
фактура № ********** от 17.04.2015 г. е погасено по давност, предвид датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.04.2018 г. Погасено счита, че се явява
отчасти вземането по фактурата от 13.05.2015 г., както и кореспондиращите им
акцесорни вземания. Излага коментар на доказателствената стойност на
ангажираните от ищеца писмени доказателства.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на
въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 5567/2018 г. по описа на ВРС, XXV
с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е осъден въззивникът да
заплати сумата 1267.77 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с аб. № 1503731, за обект: Ап. № 88, находящ се в гр. Варна,
ЖК „Младост”, бл. 124, вх. 4, за периода
16.03.2015 г. - 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 18.04.2018 г. до окончателното
изплащане; сумата 162.97 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода 17.05.2015 г. - 14.04.2018 г, както и разноските по
делото.
Представени по делото са ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация
– Варна“ ООД, доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от
11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.; 30.06.2016 г.; 28.04.2017 г. и 15.12.2017 г. за определяне
регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
Представени
са карнети по партида с абонатен №1503731, на името на въззивника, обхващащи периода
от 13.05.2015 г. до 18.03.2019 г., в които е посочено служебно начислено
количество консумирана вода в куб.м. Като забележка в карнетите за отделни
периоди е посочено, че начисляването се извършва за 2 или 3 броя лица.
По делото е представена Справка от АВ (л. 86)
от
персонална партида № 117733, разкрита на името на въззивника, от която се
установява, че последния е собственик на имота, находящ се на административния
адрес, на който са отчитани ВиК услугите.
Представено по делото е и писмо рег. №
ИАО19000622МЛ_001МЛ/14.05.2019 г. от Община Варна - район „Младост“, от което
се установява, че на административен адрес гр. Варна, ЖК. „Младост“, бл. 124,
вх. 4, Ап. 88 по постоянен и настоящ адрес са регистрирани лицата: М.Х.М., ЕГН **********
и Д. М. Х., ЕГН **********. Само по постоянен адрес е регистрирано лицето Х. М.
Х., ЕГН **********.
От извършената служебна справка в НБД се
установява, че Х. Х. и Д. Х. са синове на М.М., както и, че Х. Х. е с настоящ
адрес в Испания.
Пред първостепенния съд е назначена ССЕ,
чието заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се
кредитира и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено, след
разясненията дадени при допуснатия повторен разпит на вещото лице. От
заключението се установява, че в рамките на исковия период не е имало монтиран
водомер на адреса и изразходваното количество питейна вода е определено по реда
на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Вещото лице
дава заключение за консумацията във варианти. В случай, че бъде прието, че в
имота живеят три лица, задължението за потребеното количество вода
възлиза на 1399.50 лв., а задължението
за обезщетение за забава - на 196.26
лв. В случай, че бъде прието, че в имота живеят две лица,
задължението за потребеното количество вода възлиза на 933.00
лв., при обезщетение за забава в размер на 130.68
лв. Вещото лице посочва още, че партида с № 1503731
е с титуляр М.Х.М., ЕГН **********. Процесните суми са
отчетени и начислени за периода от 16.03.2015 г. - 15.03.2018 г.
При съобразяване с отразения в карнетите брой обитатели, в различните периоди,
главницата по задължението възлиза на 1267.77 лв., а обезщетението за забава на
162.97 лв.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се
явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в
границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3723/2018 г. на
ВРС, XL с., поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени доказателства се установяват следните факти, които не са
били предмет на оспорване от страна на ответника: - че въззивникът е потребител
на ВиК услуги, във водоснабден и присъединен към водопроводната мрежа недвижим
имот; - че ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
са влезли в сила и са приложими в отношенията между страните; - че в имота на въззивника
не е налице монтирано измервателно устройство; - че през периода на консумация,
предмет на предявения иск - 16.03.2015 г. - 15.03.2018 г., на въззивника е
начислявано служебно количество потребена вода в размер на 5 м3, месечно,
според броя на живущите; - че през процесния период въззивникът не е заплащал
суми за консумирана вода.
Посочените факти са оспорени едва с
въззивната жалба, поради което оплакванията в тази насока няма да бъдат
разглеждани. Единственото възражение релевирано от ответника чрез особения му
представител пред първоинстанционния съд е за погасяване на част от вземанията
на ищеца по давност, в хипотезата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ОУ,
приложими в отношенията между страните, при липса на индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано, за всеки обитател.
Такъв е и настоящият случай. Следва да бъде посочено, че тежестта на доказване
на наличието на измервателно устройство, монтирано в имота на ответника е
негова. Подобни твърдения и кореспондиращите им доказателства не са въведени в
процеса.
Събраните в хода на производството
доказателства обаче не са в състояние да обосноват безспорен извод за броя на
обитателите в жилището, така както е начислена консумацията. Видно от карнетите
е, че служебните начислявания за различните подпериоди в рамките на общия,
предмет на иска, са извършвани за различен брой обитатели. Така за периода
15.04.2015 г. – 15.02.2016 г. начислената консумация е за 2-ма обитатели или по
10 куб.ч., месечно. За периода 15.03.2016 г. – 15.03.2018 г. начислената
консумация е за 3-ма обитатели или по 15 куб.м., месечно. От останалите събрани
писмени доказателства обаче се установява, че регистрирани по постоянен и
настоящ адрес в жилището през целия процесен период са само двама обитатели, а
третия е с посочен настоящ адрес в Испания. Следователно, безспорно са
установени 2 обитатели на имота за целия период.
Съобразно заключението на вещото лице, при
двама обитатели в имота, задължението за потребено количество вода за процесния
период - 16.03.2015 г. - 15.03.2018 г., възлиза на сумата 933.00 лв., а
обезщетението за забава за процесния период - 15.05.2015 г. - 14.04.2018 г. е в
размер на 130.68 лв.
До посочените размери вземанията са
установени по основание и размер. За разликата до предявените размери 1267.77
лв., главница и 162.97 лв., обезщетение за забава, искът се явява изначално
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението на ВРС ще следва да бъде
отменено.
При това положение на разглеждане подлежи
релевираното възражение за погасяване на част от вземанията по давност, в
хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Видно е от материалите по заповедното
производство, че заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е депозирано
на 18.04.2018 г. Следователно всички вземания, чийто падеж е настъпил преди
18.04.2015 г. са погасени по давност, доколкото се касае за периодични
плащания. След като това е така, то вземането по фактура №
**********/17.04.2015 г., възлизащо според заключението на вещото лице на 23.90
лв. е обхванато от давността. Не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение
за забава, възлизащо на 7.05 лв.
В унисон с горните мотиви, предявения иск
подлежи на уважаване за сумата 909.10 лв., представляваща главница за ползвани
и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1503731, за обект: Ап. № 88, находящ
се в гр. Варна, ЖК „Младост”, бл. 124, вх. 4, за периода 15.04.2015 г. - 15.03.2018
г. и за сумата 123.63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.06.2015
г. - 14.04.2018 г. Искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност и за
разликата до 933.00 лв., главница за периода 16.03.2015 г. – 15.04.2015 г. и за
разликата до 130.68 лв., обезщетение за забава за периода - 17.05.2015 г. -
14.04.2018 г. За посочените суми първоинстанционното решение също подлежи на
отмяна.
В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да се
потвърди.
По разноските.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г., тълк.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че от
претендираните разноски в размер на 78.61 лв., дължимите в заповедното производство
разноски възлизат на 56.74 лв., държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от предявеният иск, дължимите на ищеца разноски
за първа инстанция възлизат на 488.85
лв., държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско
възнаграждение. Изчисляването е извършено при включено определено служебно от
въззивния съд, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв
За въззивна инстанция на въззиваемия се следват разноски, съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба и съобразно обжалваемия интерес,
възлизащи на 252.64 лв., възнаграждение за особен представител, възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. При изчисляването на разноските е
включено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., определено
служебно от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното,
съставът на въззивния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 3461/25.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 12128/2018 г., на ВРС, XXXIX с., в частта за разликата над сумата 909.10 лв., до уважения размер 1267.77 лв., представляваща главница и за периода 16.03.2015 г. – 15.04.2015
г., за разликата над сумата 123.63
лв. до уважения размер 162.97 лв., представляваща
обезщетение за забава и за периода
17.05.2015 г. - 14.04.2018 г., както и в
частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В. за
приемане за установено, че М.Х.М., ЕГН **********,***,
дължи разликата над сумата 909.10 лв. (деветстотин и девет лева
и 10 ст.), представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1503731, за
обект: Ап. № 88, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост”, бл. 124, вх. 4, за
периода 15.04.2015 г. - 15.03.2018 г. до
уважения размер 1267.77 лв. (хиляда двеста седемдесет и седем лева и 67 ст.) и за периода 16.03.2015 г. – 15.04.2015 г. и
разликата над сумата 123.63 лв. (сто двадесет и три лева и 63 ст.), обезщетение за забава за периода периода 12.06.2015 г. - 14.04.2018
г. до уважения размер 162.97 лв. (сто шестдесет
и два лева и 97 ст.), обезщетение за забава и за
периода 17.05.2015 г. - 14.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 5567/2018 г., по
описа на ВРС, XXV с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3461/25.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 12128/2018 г., на ВРС, XXXIX с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,***
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп”, № 3, представлявано от В.В. сумата
56.74 лв., (петдесет и шест лева
и 74 ст.),
разноски в заповедното производство и сумата
741.49 лв. (седемстотин четирдесет
и един лева и 49 ст.),
разноски за първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.