№ 1448
гр. София, 12.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110139231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане на ищеца „..........“ АД, обективирано в Молба (вх.№
268764/21.08.2024 г.) за изменение на Решение № 15482/11.08.2024 г. Релевирани са доводи,
че ако минималния размер на адвокатското възнаграждение по делото е в несъответствие с
изискванията за разумен и справедлив размер на възстановимите разноски от гледна точка
на обективни критерии-правна и фактическа сложност на делото, продължителност на
производството и качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за
подготовка на процесуалния представител, то съдът при направено възражения от
насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е компетентен да определи разноски
(адвокатско възнаграждение) в по-нисък размер от определения в Наредбата минимум, като
на основание чл.15, ал.3 ЗНА приложи директно закона, като акт с по-висока степен.
Заявява, че следва да бъде съобразено Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022
г., съгласно което при противоречие на Наредба №1/09.07.2004 г. с чл.101, §1 ДФЕС, съдът
следва да откаже да приложи Наредбата по отношение на страната осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата по чл. 248 от ГПК и по делото Д. К. Д. и С. Н. Д. са
получили препис на същата и в срока по чл. 248 от ГПК са подали отговор. Заявяват, че
присъдените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни, съответстват на
фактическата и правна сложност на делото и на положения от процесуалните
представители труд, защита и съдействие. Твърдят, че адвокатското възнаграждение е
дължимо в полза на всеки един от ответниците, поотделно така, както и правилно е
определено от съда.
Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на
страните, намира следното:
Поради обжалваемост на постановеното по делото Решение № 15482/11.08.2024 г.
съдът приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в Молба (вх.№
268764/21.08.2024 г.) на молителя-ищец е направено в срока за неговото обжалване(изтекъл
1
на 28.08.2024 г.), поради което същото се явява процесуално допустимо. Индиция за
сторените от ответниците разноски са приложените към Отговор на искова молба (вх.№
52603/24.02.2023 г.) от Д. К. Д. Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023 г., както
и към Възражение (вх.№ 110739/01.06.2022 г.) Договор за правна защита и съдействие от
01.06.2022 г. и към Отговор на искова молба (вх.№ 52599/24.02.2023 г.) от С. Н. Д. Договор
за правна защита и съдействие от 23.02.2023 г., както и към Възражение (вх.№
110733/01.06.2022 г.) Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022 г.
Разгледано по същество искането е също и частично основателно.
Видно от Решение № 15482/11.08.2024 г. предявените искове са частично уважени,
като в тази връзка и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати сторените от
ответниците разноски за платени адвокатски възнаграждения, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. В размерите на разноските по гореспоменатото Решение са включени и
разноските сторени в заповедното производство- по частно гражданско дело №13052/2022
г., съобразно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013
г на ОСГТК при ВКС.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно
размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка е и
константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело
№1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по к. търговско
дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се
преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с
която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални
размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и
размерът му следва да е справедлив и обоснован.
В настоящият случай адвокат Х., като процесуален представител на ответника-
длъжник Д. К. Д. е подал Възражение (вх.№ 110739/01.06.2022 г.) по чл.414 ГПК, което е
бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че
справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело №13052/2022 г. е
50 лева. За процесуалните действия по исковото производство- гражданско дело
№39231/2022 г., съставляващи отговор на исковата молба и явяване в съдебното заседание
на 28.06.2023 г., съдът намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по исковото производство е
2
минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. за сумата от 400 лева. В тази връзка и предвид частичното
отхвърляне на предявените искове присъдените с гореспоменатото решение разноски в
полза на ответника Д. К. Д. следва да бъдат редуцирани от 611.53 лева на 393.10 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение (на адвокат Х.), съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В настоящият случай адвокат М., като процесуален представител на ответника-
длъжник С. Н. Д. е подал Възражение (вх.№ 110733/01.06.2022 г.) по чл.414 ГПК, което е
бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че
справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело №13052/2022 г. е
50 лева. За процесуалните действия по исковото производство- гражданско дело
№39231/2022 г., съставляващи отговор на исковата молба и явяване в съдебното заседание
на 18.10.2023 г., съдът намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по исковото производство е
минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. за сумата от 400 лева. В тази връзка и предвид частичното
отхвърляне на предявените искове присъдените с гореспоменатото решение разноски в
полза на ответника С. Н. Д. следва да бъдат редуцирани от 611.53 лева на 393.10 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение (на адвокат М.), съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
По изложеното съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Решение № 15482/11.08.2024 година по
гражданско дело № 39231/2022 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, в частта за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА следното:
НАМАЛЯВА размера на разноските, които „..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец“ №23Б следва да заплати на Д. К. Д., ЕГН
********** и адрес: гр.София, ж.к.„Банишора“ бл.41А, вх.Б, ет.8, ап.38, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, от 611.53 лева на 393.10 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
НАМАЛЯВА размера на разноските, които „..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец“ №23Б следва да заплати на С. Н. Д., ЕГН
********** и адрес: гр.София, ж.к.„Банишора“ бл.41А, вх.Б, ет.8, ап.38, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, от 611.53 лева на 393.10 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4