Определение по дело №859/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1980
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20237170700859
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1980

Плевен, 01.11.2023 г.

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА частно канд № 20237170600859 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), срещу протоколно определение от 04.10.2023 г. на Районен съд - Плевен по анд № 1640/2023 г. по описа на РС Плевен, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране, защото в ЗАНН няма процедура по спиране на съдебното производство при обжалване на ЕФ.

Посочва, че в глава 12 от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство и е приложим чл. 84 от ЗАНН за прилагане на разпоредбите на НПК. Намира, че чл. 144 от АПК е неприложима и съгласно нормите на чл. 25 и чл. 488, ал. 1 от НПК само ако съдът отправи преюдициално запитване, то само този съд има право да спре производството, а в случая не е отправено такава от РС Плевен.

Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред РС - Плевен, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение.

Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – „Вартранс Комерс“ ЕООД, с.Садовец, ул. „Орляк“ № 6 не изразява становище.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба,съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел, че по отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-61/2023 г., тълкуването на СЕС ще е от значение и по образуваното пред районния съд дело. Първоинстанционният съд е приел, че отправеният до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос касае прилагането на закона, в частност правни норми, по които е санкционирано и дружеството - жалбоподател. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 63в ЗАНН и чл. 144 АПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Определението е правилно.

Правилни са изводите на съда, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.

С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс респ. определенията на РС. Разпоредбата на чл.144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство респ. производство по обжалване на опредления.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България, тъй като когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК.

В производството пред Районен съд – Плевен следва да бъде извършена проверка относно законосъобразността на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден за нарушение на чл. 102, ал. 2 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Районен съд - Плевен е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид горното, трети касационен състав на Административен съд-Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила протоколно определение от 04.10.2023 г. на Районен съд - Плевен по анд № 1640/2023 г. по описа на РС Плевен, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Определението да се съобщи на страните.

Определението е окончателно.

Председател:

/п/

Членове:

/п/