Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 26.02.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 423 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Производството е образувано по искова молба вх. № 2462 от 07.06.2019 година на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л.”, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О. и П.Я.П., чрез юрк. К.Т. против ответника З.Н.К., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в размер на 1 766.78 лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по настоящото производство.

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 185 / 2019 г. по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан от „У.К.Ф.“ ЕАД / кредитор и З.Н.К. / кредитополучател /  на 30.11.2012 г. Договор за потребителски кредит № 1019368 за сумата в размер на 2 000.00 лева. В края на периода е следвало да бъде върната сумата от 2 643.60 лева.

Ответникът изпълнява задължението си по договора и е извършил 7  / седем / пълни вноски в размер на 110.15 лева и последващо частично плащане в размер на 31.27 лева на 06.12.2013 г., както и погасени лихви за просрочие в общ размер на 14.22 лева.

Твърди се още, че на 21.02.2014 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.” ЕАД се сключва договор за цесия, по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД / цедент / цедира вземането си по гореописания договор за потребителски кредит на „К.И.И.Б.” ЕАД / като цесионер /. Съгласно договора за цесия „У.К.Ф.“ ЕАД прехвърля на цесионера „К.И.И.Б.” ЕАД парични вземания, призтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които подробно са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Ищецът сочи още, че е изпратил уведомление за прехвърлянето на вземанията, като пратката е доставена лично на ответницата на 28.02.2014 г.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 1 766.78 / хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки / лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до изплащане на вземането.

Ищецът редовно призован, не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 5297 / 27.12.2019 г., с която поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се явява, вместо него се явява назначения му с определение на съда от 11.10.2019 г. особен представител – адв. М. – САК, която оспорва иска, прави възражение за изтекла давност относно главницата, лихвите и другите неустойки, като излага подробно доводите си.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за потребителски кредит № 1019368 от 30.11.2012 г., сключен  между „У.К.Ф.“ ЕАД и З.Н.К., ЕГН ********** се установява, че е отпусната сумата от 2 000.00 / две хиляди / лева, като общият размер на отпуснатия кредит възлиза на 2 260.00 лева, от които 140.00 лева – такси / комисионни и 120.00 лева . застрахователна премия. Ответницата се е задължила да върне кредита на 24 / двадесет и четири / анюитетни вноски в размер на 110.15 лева, първата падежна дата е 28.12.2012 г. В края на периода е следвало да бъде върната сумата от 2 643.60 лева.

От приложения като доказателство към делото Договор за цесия от 21.02.2014 г. е видно, че „У.К.Ф.“ ЕАД / цедент / цедира вземането си по гореописания договор за потребителски кредит на „К.И.И.Б.” ЕАД / като цесионер /. Съгласно договора за цесия „У.К.Ф.“ ЕАД прехвърля на цесионера „К.И.И.Б.” ЕАД парични вземания, призтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които подробно са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Към делото е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземането, което е получено лично от ответника на 28.02.2014 г. / л. 13 /.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „У.К.Ф.“ ЕАД / кредитор и З.Н.К. / кредитополучател /  на 30.11.2012 г. Договор за потребителски кредит № 1019368 за сумата в размер на 2 000.00 лева, като общият размер на отпуснатия кредит възлиза на 2 260.00 лева, от които 140.00 лева – такси / комисионни и 120.00 лева . застрахователна премия. Ответницата се е задължила да върне кредита на 24 / двадесет и четири / анюитетни вноски в размер на 110.15 лева, първата падежна дата е 28.12.2012 г. В края на периода е следвало да бъде върната сумата от 2 643.60 лева.

Към исковата молба има приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземането, което е получено лично от ответника на 28.02.2014 г., за извършената цесия и съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че същият не е запознат с извършеното прехвърляне на вземането по договора „У.К.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.” ЕАД.

Също така съдът намира, че направеното възражение от страна на особения представител на ответника – адв. М. – САК за изтекла давност по отношение на вземането е неоснователно, тъй като със сключване на Договора за цесия с  У.К.Ф.“ ЕАД вземането се прехвърля към „К.И.И.Б.” ЕАД на 21.02.2014 г. Поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника и към новия кредитор  „К.И.И.Б.” ЕАД, същият пристъпва към принудително изпълнение, като на 21.03.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил искането и е издал заповед.

Също така от събраните по делото доказателства е видно, че към датата на последната падежирала и непогасена вноска по Договор за отпускане на потребителски кредит № 1019368, изискуемостта на цялото задължение е настъпила именно на 28.11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Договорът за кредит е разновидност на договора за заем, а при последния е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи / по см. на ТР № 3 / 18.05.2012 г. по т. д. № 3 / 2011 г. на ОСГТК на ВКС /, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е изтекъл петгодишния давностен срок от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2019 г., тъй като в периода от 28.11.2014 г. до 21.03.2019 г. не са изтекли 5 / пет / години.  

С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 1 766.78 лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в исковото производство /, а именно :  сумата от 35.56  лева – довнесена ДТ, 300.00 лева – заплатен депозит за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Н.К., ЕГН ********** *** вземането на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л.”, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О., П.Я.П. и Б.Р. в размер на 1 766.78 лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по настоящото производство, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА З.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л.”, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. 6“, ет. 2, представлявано от Я.Й.О. и П.Я.П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски, а именно : сумата от 35.56  лева – довнесена ДТ, 300.00 лева – заплатен депозит за особен представител и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :