№ 11102
гр. С. 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110103121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3366,47 лв.,
представляваща задължения за ВиК услуги за периода от 27.06.2013 г. до 24.11.2022 г.
Ищецът твърди, че претендираните от ответника вземания за процесния период са
недължими, тъй като липсва облигационна връзка между страните. Сочи, че не е нито
собственик, нито ползвател на процесния имот, а в условията на евентуалност
поддържа, че претендираната сума е погасена по давност. Моли да бъде уважен
предявеният иск. Претендират се разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че ищецът е потребител на ВиК услуги, тъй като е наследник и
правоприемник на Кирил М. К., който е бил собственик на имота. Сочи, че за
процесния период е извършван реален отчет на водомерите, като сумите по фактурите
са формирани въз основа на този реален отчет. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
сумата от 3366,47 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за периода от
27.06.2013 г. до 24.11.2022 г. в имот, находящ се в гр. С. ул. „Т.а“ № вх. ет ап, абон. №
....
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
1
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В
този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО,
според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията
си и процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в своята система. С оглед на това за ищеца е
налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ВиК услуги между страните, а също така релевира възражение за изтекла погасителна
давност. По заявените от ищеца възражения за несъществуване на предпоставките за
възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното
право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като
настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без
значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица
страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от
материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо
кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на
определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които
вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането.
Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен
установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също,
защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към
спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да
докаже, че вземането е възникнало и съществува.
В случая с Определение № 17468/16.05.2023 г. съдът е указал на ответника, че в
негова доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно правоотношение
между страните и изпълнение на задълженията му по него по предоставяне на услугите
в размер на претендираната сума, както и че са били налице основания за спиране или
прекъсване на давността, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
От събрания по делото доказателствен материал не се установява наследодателят
на ищеца, респ. ищеца да е собственик или вещен ползвател на процесния имот, за
който през процесния период ответното дружество да е доставяло вода и да е
2
извършвало ВиК услуги, за което да е извършван регулярен отчет и да са издавани
фактури на стойност поне исковата сума.
За доказване наличието на облигационна връзка между страните, ответникът е
представил справка за лице от Служба по вписванията София за ищеца М. К. М.. Видно
от съдържанието на същата е, че в нея не фигурира като собтвен на ищеца процесния
имот, находящ се в гр. С. ул. „Т.а“ № вх. ет ап.
Отделно от това, от представената справка, която не носи подпис на длъжностно
лице от службата по вписванията, не може да се направи категоричен и обоснован
извод, че ищеца, в качеството на наследник на Ангел Денчов Стратиев е носител на
право на собственост, което да му придаде и качеството "потребител" съобразно чл.3
от Наредбата, защото справката „ИКАР“ представлява извадка от регистър, който няма
удостоверителен характер, а е само допълнителен способ при извършване на проверка
във връзка с издаване на удостоверения по чл.47 от Правилника за вписванията (ПВ).
Не са представени и доказателства наследодателя на ищеца да е бил собтвеник на
имота, респ. същия да е наследен от ищеца в качеството му на законен наследник.
Ответникът „Софийска вода” АД не е ангажирал доказателства по делото, съответно не
е установил поставените в негова доказателствена тежест обстоятелства за основанията
на които претендира това вземане от ищеца – наличието на облигационна връзка с
ищеца по доставка на ВиК услуги, въпреки разпределената му с доклада по делото
доказателствена тежест и нарочни указания, че не сочи доказаталства за установяване
на наличчието на такава.
Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, без да се обсъжда възражението за погасяване на
задължението по давност.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 134,66 лева и адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой съгласно представен договор за правна защита и
съдействие (л. 79) в размер на 700 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. К. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. жк. Л бл вх, не дължи на „Софийска вода“
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. Б.Ц. Ин.“, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № ..., ет, сумата от сумата от 3366,47 лв., представляваща задължения за ВиК
услуги за периода от 27.06.2013 г. до 24.11.2022 г. в имот, находящ се в гр. С. ул. „Т.а“
№ вх. ет ап, абон. № **********
ОСЪЖДА „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С. Б.Ц. Ин.“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № ..., ет, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на М. К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. жк. Л бл вх, сумата от
834,66 лв. – разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4