Р Е
Ш Е Н И Е № 306
гр.
Сливен, 06.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА
НЕДЕЛЧЕВА,
при
секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 437 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:
Производството
е по повод жалба от „В. - 85“ ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя В.Т.П.
- С., чрез пълномощник, против НП № 487370-F494401 от 03.12.2019 год., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
търговеца, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият
орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
На 05.06.2019 год. в 14,55 часа
актосъставителя Г., заедно със служител на ЦУ на НАП, ГДФК, извършили проверка
на търговски обект – автомивка „В. “, находящ се в *****, търговски комплекс,
стопанисван от „В. -
На 24.06.2019 год. бил съставен
АУАН № F494401 от същата дата на жалбоподателя за това, че при извършване на
проверка по спазване на данъчното законодателство, протоколирана с Протокол за
извършена проверка Кд 78 серия АА № 0340963/05.06.2019 год. на търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка В. , находящ се *****,
търговски комплекс, стопанисван от „В. -
На 26.06.2019 год. в ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен било подадено възражение от управителя на дружеството
против съставения АУАН с искане да не бъде издавано НП, като вместо това да
бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това (л. 38 –
40 от делото).
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено процесното НП № 487370-F494401/03.12.2019 год., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00
лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В НП
било посочено, че за да се определи административното наказание били взети
предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и
било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на представляващия дружеството на 24.02.2020 год. (л. 8 -
9 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, обаче
жалбата се явява неоснователна.
В
жалбата и в с.з. процесуалният представител на жалбоподателя излагат подробни
доводи, поради които считат, че НП следва да бъде отменено, които съдът намира
за неоснователни.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че в
обект, стопанисван от дружеството е констатирано, че за извършена контролна
покупка на 05.06.2019 год. в 14,55 часа на 1 брой услуга - външно миене на лек автомобил на стойност
6,00 лева, платени в брой не е издадена фискална касова бележка от ЕКАФП при
приемане на плащането за услугата. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3, ал. 1 независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба,
за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Настоящия случай не попада в предвидените от законодателя изключение и след
като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята
административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложената му
имуществена санкция.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението, че в настоящия случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е във връзка с регистрация на извършени
плащания чрез ЕКАФП и с оглед данните по делото (обстоятелството, че
фактическата наличност в касата на търговския обект е със 108,82 лева повече от
касовата наличност по ФУ), деянието за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не може да се приеме за изолирано и случайно (в
този смисъл Решение № 76/05.07.2017 год. по КАНД № 65/2017 год. по описа на
СлАС). По делото няма данни дружеството да е наказвано за други нарушения по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (което
обстоятелство е съобразено при определяне на минимален размер на имуществената
санкция), но не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е
голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДДС урежда
обществените отношения свързани с данъчното облагане на лицата, като
законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се
засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.
Неоснователно
е възражението за липса на вина. Съгласно чл. 83 от ЗАНН, на еднолични търговци
може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като не се
изследва въпросът за вината, тъй като тази отговорност е обективна и
безвиновна. Действително чл. 6
от ЗАНН предвижда, че административно нарушение е онова деяние, което е
извършено виновно, но в случая е констатирано
нарушение, извършено от ЕООД, където въпроса за вината не се поставя
изобщо, доколкото това понятие касае единствено и само физическите лица.
Неоснователно е възражението, че НП
следва да бъде отменено заради факта, че за това нарушение бил съставен акт на лицето
Т.М.. В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил на
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, да се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100,00 до 500,00 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500,00 до 2000,00 лева. Поради което съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по този
текст. Обстоятелството, че бил съставен акт и на физическото лице, не изключва ангажирането
на административнонаказателната отговорността на жалбоподателя, тъй като
законодателят е предвидил самостоятелната отговорност на това лице в
разпоредбата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която в случаите по ал. 1
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118,
ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от
100,00 до 500,00 лева.
Неоснователно
е възражението, че възраженията по акта не са били обсъдени от
административнонаказващия орган въпреки задължението му за това, както и че
съгласно текста на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се съдържало задължение на
административнонаказващия орган в НП да се съдържа в т.ч. обясненията и
възраженията на страните. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН законодателят
е посочил задължителните реквизити, които следва да съдържа НП, като в същата
не е предвидено да се посочват възраженията и обясненията на страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В настоящия случай административнонаказващия орган е
изпълнил това си задължение, тъй като видно от издаденото НП в същото изрично е
посочено, че за да се определи административното наказание били взети предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и било
констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Последователна е съдебната практика, че съществено процесуално нарушение е
това, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В настоящия
случай не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
същият е получил акта и НП и го е обжалвал в законоустановения срок.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че нито един от присъстващите работници в проверения
обект не бил оторизиран да представлява дружеството или да подписва каквито и
да е било книжа, свързани с извършване на проверки. Видно от съставения
Протокол за извършена проверка, същият е бил подписан от представляващия
дружеството, а не от служител на същото (л. 15 от делото), а от показанията на
актосъставителя се установява, че представляващият дружеството е нямал
възражения при съставянето на протокола и констатациите в него.
Съдът не констатира нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в
пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да
потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
В настоящия случай своевременно
се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 487370-F494401/03.12.2019 год., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „В. - 85“ ЕООД –
гр. Сливен, представлявано от управителя В.Т.П. - С., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „В. -
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: