Р Е Ш Е Н И Е
№87/11.1.2016г.
Гр.Варна, 11.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLІІ състав, в публично съдебно заседание
проведено на единадесети декември през
две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3856 по описа за
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена на 6.04.2015 г. във ВРС и заведена под регистрационен номер 8870 от Д.Д.И. против Д.И.Х. с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В исковата молба по същество ищецът е навел твърдения затова, че с ответницата
имат дете Д. Д. И., родена на 9 февруари
С Молба от 28
май
С Определение,
постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание на дата 3 юли
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №8219/8.7.2015г. ВРС се е произнесъл в закрито
разпоредително заседание, като е ДОПУСНАЛ на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на предявения
първоначален иск от Д.Д.И. против Д.И.Х., с правно основание чл. 127, ал.2 СК.
по гражданско дело № 3856/2015 по
описа на ВРС XLІІ състав, като искът се счита предявен от
деня на депозиране на исковата молба в съда по следния начин: 1.на основание чл. 127, ал. 2 СК да бъде предоставено
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на детето Д. Д. И., ЕГН *********
на БАЩАТА Д.Д. И., ЕГН ********** и
да бъде определено МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА
ДЕТЕТО при БАЩАТА на адрес *;2.Да бъде определен разширен режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с майката Д.И.Х. с
детето Д. Д. И., ЕГН ********** 3.Да бъде определена ежемесечна ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕТЕТО в минимален размер от 100 лева, считано от
влизане в сила на решението, с падеж всяко 1 –во число на месеца, за който се
дължи , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване .4.а в условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ,
ако съдът отхвърли горните искания, ищецът е обективирал искане съдът да
определи разширен режим на лични
контакти на бащата с детето Д. Д. И.,ЕГН **********, КАКТО СЛЕДВА:Да бъде
предоставена възможност на бащата да вижда и взема при себе си детето всяка
седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 09:00 часа в понеделник, както и
един медец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време
на Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година от 10:00 часа на първия почивен
ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, съобразно официално одобрените
празнични дни; всяка година на рождения ден на детето – девети февруари от
09:00 часа до 18:00 часа; на рождения ден на майката – първи март – детето ще
бъде при нея. След като детето започне училище, по всяко време на зимната
ученическа ваканция на всяка нечетна година и по време на пролетната ваканция
на всяка нечетна година за времето от 10:00 ч. на първия почивен ден до 17:00
ч. на последния почивен ден .
Със същото Определение съдът е предоставил на първоначалната ответница по делото Д.Х. нов
ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК, считано от
получаване на преписа на Определението по чл. 214 ГПК, на основание чл. 131 ГПК за депозиране на допълнителен отговор на измеН.та искова претенция. По така
предявената, респективно измеН. искова претенция по делото ответницата е
депозирала ОТГОВОРИ на исковата молба, както следва: 1. На 22.5.2015 г. ответницата по делото Д.Х., чрез
процесуалният й представител адв. Д. Й. от АК Варна, е изразила становище
по допустимостта на иска. Ответницата е намерила иска за предявен от лице,
отговарящо на изискванията на закона, чрез процесуален представител. Твърди се,
че доколкото от петитума на исковата молба следва извод за претенция по
регулиране единствено на режим на лични отношения с детето, искът е недопустим поради това, че
следва на първо място да бъде разгледан иск за упражняване на родителските
права над детето и местоживеенето му.Именно поради изложеното в 1-ви абзац на
отговора на искова молба от 22.5.2015 г. ответницата е посочила, че предявява
с ОТГОВОРА на искова молба и ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл.
142 и чл. 143 СК, като се желае съдът да постанови упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Д. Д. И. с ЕГН *********** на
нейната майка Д.И.Х. с ЕГН *********;
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да бъде
определено при неговата майка на адрес *3;
На бащата да бъде определен РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето, а именно: до навършване на осем
годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота и неделя БЕЗ
ПРЕСПИВАНЕ от 09.00 ч. в събота до 18.00 часа на същият ден и от 09.00 ч. в
неделя до 18.00 ч. на същият ден, както и три дни по време на Коледните
празници на всяка четна календарна година и три дни на всяка нечетна календарна
година; от навършване на седем годишна възраст на детето – всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца с ПРЕСПИВАНЕ от 09.00 часа на съботният ден
до 18.00 часа на неделният, три дни по време на Коледните празници на всяка
четна календарна година и три дни на всяка нечетна календарна година, както и
два пъти по 15 дни пред лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; БАЩАТА ДА БЪДЕ ОСЪДЕН да ЗАПЛАЩА ежемесечна
издръжка в полза на своето дете Д.
Д. И. чрез неговата майка и законен представител Д.И.Х. в размер на 180.00 лева месечно, дължима до пето число на месеца, за който се
дължи до настъпване на обстоятелствата, погасяващи това задължение; БАЩАТА на
детето да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ издръжка
за минал период от време - от датата на фактическата раздяла 1.12.2014 г. в полза на своето дете Д.
Д. И., чрез неговата майка и законен представител в размер на 180 лева месечно дължима до пето число
на месеца, за който се дължи до настъпване на обстоятелствата погасяващи това
задължение (на основание чл. 149 СК).
ІІ. По
отношение на основателността на предявената искова молба ответницата по делото
е оспорила в първия по време отговор на искова молба изложената от ищеца фактическа обстановка в исковата молба. Ответницата
твърди, че бащата на детето не е бил ограничаван да вижда дъщеря си,
напротив – той не бил проявявал нужната активност в тази насока.
Ответницата твърди, че фактическата й раздяла с бащата на детето е настъпила на
1 декември
В раздел ІІ на визирания отговор ответницата излага твърдения
затова, че родителите на детето имат не само права и задължения. Сочи се, че от
дата на фактическата раздяла на страните бащата на детето не е изпълнявал
задълженията си от финансова гледна точка, въпреки че притежава недвижим имот,
лек автомобил, намира се в работоспособна възраст и получава доходи в размер на
1500 лв. месечно.Конкретно ответницата се спира на необходимостта от
ежедневната нужда за закупуване на памперси, специални детски храни и други,
което представлява трудност да бъдат поемани само от единия родител – т.е.
майката. Ето защо, ответницата е
обективирала ИСКАНЕТО описано и по-горе бащата на детето да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето, чрез неговата майка и законен
представител в размер на 180 лв. за месеца, за който се дължи занапред,
дължима до пето число на месеца, за
който се дължи ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, както и за
1 година назад, считано от датата на фактическата раздяла 1.12.2014 г. в същия
размер и падеж.
В отговора на исковата молба ответницата не се е
противопоставила да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като е изразила готовност
за постигане на споразумение.
С
Определение № 73318/2015г. съдът е ПРИЕЛ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
(според настоящият състав) НАСРЕЩНИ ИСКОВИ ПРЕТЕНЦИИ от ответницата против
ищеца с правно осн. чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 142 и чл. 143, както и последният
иск с правно осн.чл.149 СК (л. 50, 60 от делото), на осн. чл. 211 ГПК.
В срока по
чл. 131 ГПК ИЩЕЦЪТ по делото е депозирал ПИСМЕН ОТГОВОР на предявите от
ответницата и приети за съвместно разглеждане насрещни искови претенции (л. 120
от делото) В раздел І от отговора на
исковата молба ищецът по същество се спира на съдебната практика и теория, като
прави изводи, че насрещните искови
претенции били недопустими твърдейки, че и насрещните искови претенции само
потвърждавали наличието на спор по отношение на всички въпроси от кръга на чл. 127, ал. 1 СК.В раздел ІІ
на същият отговор от 9.7.2015 г. първоначалният ищец се спира на основателността на предявените от
майката на детето насрещни искови претенции. Ищецът по делото излага, че твърденията
в отговора на исковата молба, че от момента на фактическата раздяла на майката
и бащата на детето бащата не проявявал никаква ангажираност към детето както
във финансов, така и в социален и емоционален план били неверни и
опровергани от наличните по делото доказателства в съвкупност. По отношение на
претендираната месечна издръжка за детето, бащата на детето счита, че
този размер е неоснователно завишен. В
тази връзка се сочи, че нямало ежедневна наложителност от памперси и детски
храни, доколкото възрастта на детето не предполагала използване на пелени
занапред а приучаването му ходене до тоалетна. Специални детски храни не се налагало да бъдат давани на детето а
и те не били давани (както се изяснило от разпита на свидетеля - т.е. разпита
проведен в производството по привременни мерки). Отделно от горното,
осъществяваният от бащата разширен режим на лични контакти с детето, не налагал
по-голямата част от издръжката да бъде определена на бащата. Твърди се още, че
бащата заплащал за детето си издръжка в размер по-голям от нормативно
установеният, а нередовността на плащанията се дължала на поведението на
майката, която желаела издръжката да се плаща не по банковата й сметка. Сочи се
още, че статутът на майката на студент я затруднява да заплаща обучението си,
има задължения към НАП, които не може да погаси и банковите й сметки са
запорирани; не притежавала и имущество от което да се издържа, нямала и
осигурен месечен доход извън заплащаната издръжка. В отговора се твърди, че
членовете от разширения семеен кръг, които помагат пряко в грижите за детето са
двама мъже и една възрастна жена, която както се установило, че гледала детето Д.
докато спи и понякога извеждала детето до детската площадка пред блока.
Налагало се, според бащата на детето, да се ангажира и четвърти човек извън
кръга на разширеното семейство, следователно (прави извод бащата на детето)
помощта от страна на семейството на майката не била достатъчна при отглеждане
на детето. В подкрепа на изложеното бащата на детето сочи, че бил направил
електронна справка на сайта на учебното заведение и установил, че лекциите на
майката на детето били за времето от 8:30 ч. до 18:30 ч .за м. ІХ ежедневни, а
не в периода, в който детето спяло а постъпки за прием в ясла не били правени
поради нежелание на майката.При изложеното и описано по-горе, бащата на детето
моли да бъдат оставени без разглеждане
по същество като недопустими насрещните искове, а исканията за предоставяне на упражняването на родителски права и
местоживеене на детето на майката съдът да приеме за неоснователни и в разрез с
интересите на детето.
В срока по
чл. 131 ГПК Д. Х. е депозирала ОТГОВОР на исковата молба,чието изменение е
допуснато. На първо място отв. Д. Х.,
чрез процесуалният си представител сочи, че акцентира върху следното: 1.В
отговора на ищеца както и в позицията на съда, обективирана в издаденото
Определение било акцентирано върху съдебни решения свидетелстващи
„недопустимост в производството по администриране на граждански правоотношения” предявяване на НАСРЕЩНА
ПРЕТЕНЦИЯ за присъждане на родителски права. Принципно отв. Д. Х. не
възразява, че същността на производството е по спорна съдебна администрация и
допустимо такова но сочи, че исковата
молба е депозирана на 6.4.2015 г. с
единствено искане за предоставяне на режим на личен контакт между бащата и
детето, на 22.5.2015 г. е депозиран ОТГОВОР на искова молба, подробен с
мотивирано изложение за недопустимост на така заведената претенция. Излагат се
твърдения, че отговорът НЕ Е НАИМЕНОВАН НАСРЕЩЕН ИСК, и от съображенията в
него не може да се направи такъв извод. В същият отв. Д. Х. не оспорвала
исковата претенция, че майката следва да упражнява родителските права, а на
бащата следва да се предостави режим на личен контакт. Направени били искания,
по които съдът на осн. чл. 127, ал. 2 СК следва да се произнесе и то служебно,
ако никоя от страните не е направила такова искане. Твърди се, че обективираните
в Исковата молба, допълващи и
съпътстващи едно такова производство искове (по които и без това съдът е
следвало да се произнесе служебно) по същество според Д.Х. НЕ СА НАСРЕЩНИ
ПРЕТЕНЦИИ. Отв. Д. Х. и процесуалният й представител НЕ СА СЪГЛАСНИ, че отговора на исковата молба от 22.5.2015 г. следва
да бъде приет като НАСРЕЩНА ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ, при безспорна ЛИПСА НА ПЕТИТУМ В
ТАКЪВ СМИСЪЛ. Ответницата излага още, че в депозирана допълнителна молба от
ищеца от 28.5.2015 г. – ШЕСТ ДНИ – след представен ОТГОВОР на искова молба, в
който се изменя изцялопървоначално предявения иск на ищеца от 6.4.2014 се
отправени изцяло нови ИСКАНИЯ до съда с АРГУМЕНТ, че следва да бъдат допуснати
на осн. чл. 214 ГПК, въпреки че ОТГОВОРЪТ на ИСКА БИЛ ДЕПОЗИРАН ВЕЧЕ В СЪДА на
6.4.2015 г. От всичко изложено, сочи Д. Х. и процесуалният й представител,
следвали въпроси неоспоримо логични и несъмнено релевантни, към които се желае
съдът да ДАДЕ ОТГОВОР: 1).Представлява ли НАСРЕЩЕН ИСК молбата на ответницата от
22.5.2015 г. и 2)Каква по съществото си е допълнителната МОЛБА на ищеца от
28.5.2015 г. Не следва ли същата да се ПРИЕМЕ КАТО НАСРЕЩЕН ИСК след ДЕПОЗИРАНЕ
НА ОТГОВОРА НА ИСКОВАТА МОЛБА.На следващо място: 1). Отв. Д. Х. намира
твърденията на ищеца, че е участвал активно в издръжката на детето в материален
и емоционален план за несъстоятелни. Сочи се, че от представените 2 броя
разписки за заплатена издръжка в размер на 100 лева не следвал извод досежно
предоставяне на необходимата за детето материална подкрепа, като счита, че
последните не засвидетелстват категорична реализация от страна на бащата на
вменените му както от разпоредбата на закона, така и от етичните и житейски
норми задължения. 2. Доводите на ищеца, касаещи завишеност на претендираната от
Д. Х. издръжка, били пресилени. Претендираният размер на издръжка, сочи Д. Х.,
бил безспорно адекватен и съобразен както с възрастта на детето, така и с
нуждите на детето. Не на последно място, според майката на детето, размерът на
издръжката бил съобразен и с възможностите на бащата да предоставя издръжка на
които възможности той сам акцентирал. Твърденията за заплащане на издръжка от
момента на фактическата раздяла, излага ответницата, не се подкрепяли от
представените от ищеца доказателства – представените квитанции засвидетелствали
едва само няколко парични престации, които съвсем не били достатъчни за
отглеждане на дете предвид икономическата обстановка в страна. При изложеното
по-горе отв. Д. Х. счита, че
претендираният от нея размер на месечна издръжка за детето включително и
за минал период от време за несъмнено основателен.3. По отношение на
задълбоченият анализ на финансовото състояние на ответницата, направен от
ищеца, ответницата и процесуалният й представител считат, че сами по себе си
наведените съображения от ищеца са тенденциозни, целящи представянето на Д. в
неблагоприятна светлина и дори (с оглед твърденията на ищеца) като материално
неспособна. Твърди се, че удобно било пропуснато обстоятелството, че Д. Х.
разполага с подкрепата на родителите си и разширения семеен кръг, които
работели извън страната, както и фактът, че студент редовно обучение трудно би
могъл да си намери възможност за реализиране на трудови доходи.4. Ответницата и
процесуалният й представител не са съгласни с позицията на ищеца, че касаеща
негативно представяне на студентският статус на майката на детето, като излагат
позиция, че този факт не би следвало да бъде отчитан в ущърб на майката още
повече доколкото е мотивиран от кариерното развитие на Х., респективно
придобиване на стабилност от материално естество. Ответницата в точка 4-та
прави разграничение между обучението във ВУЗ и общообразователно училище като
заключава,че посещението на лекции не рефлектира върху отглеждането на детето а
напротив. Посочено е, че до приемането на детето на ясла ответницата е
ангажирала детегледачка с необходимият опит и квалификация, което само показва
зрялост и грижа за детето. На последно място по отношение на доказателствата,
направени от бащата на детето ответницата счита, че същите са неотносими и моли
да не бъдат допуснати. В подкрепа на изложеното ответницата е обективирала
исканията описани и по-горе а именно да бъде предоставено упражняването на
родителските права над детето на майката, да бъде определено местоживеенето на
детето при майката, да бъде определен режим на лични контакти между бащата и
детето подробно визиран и по-горе) с
диференциране на периодите до навършване на 7 години на детето и след
навършване на
В проведеното по делото последно открито съдебно
заседание ищецът лично изразява становището си, че не може да комуникират с
ответницата, тъй като проблемите произтичали от нея и приятелят й .
В същото съдебно заседание от 11.12.2015 г.
процесуалният представител на ищеца адв.Г. желае съдът да уважи предявеният от
ищеца иск, като заявява, че по делото страните не са могли
да постигнат споразумение а този факт
сочел на недобри родителски качества у ответницата. В рамките на предоставения
от съда срок, процесуалният представител на ищеца развива доводите си за
основателност на исковата молба в писмената защита приложена по делото
В откритото заседание от 11.12.2015 г. процесуалният
представител на ответницата адв.Й., желае съдът да предостави упражняването на
родителските права над детето на неговата майка и ответница; на бащата да бъде
определен подходящ режим на лични контакти с детето, както и размер на издръжка която да заплаща в
полза на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител .От своя
страна и адв.Й. в предоставяният от съда срок представя писмена защита в която
излага правните си аргументи в подкрепа на исканията на ответницата .
В същото съдебно заседание съдът е оставил без
уважение искането на отв.Д.Х. за изменение на режима на лични
контакти,определен в производството по привременни мерки .
В хода на спора по същество , процесуален
представител на ДСП Варна не се явява, не изразяват становище по исковите
претенции.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните по делото, че по време на съжителстването на ищеца и
ответницата се е родило малолетното дете Д. а и този факт се установява от писмените
и гласни доказателства по делото . Видно
от приложеното по делото на л. 3-ти, в заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за раждане Д. Д. И. с ЕГН ********* е родена на *** г. в гр.Варна
от майка Д.И.Х. с ЕГН ********* и баща Д.Д.И. с ЕГН **********, за което е
издаден акт за раждане № 0080/13.2.2013г. от Община Варна .
От ангажираните от Д.И. писмени доказателства
,приложени на листи от 23 –ти до 25-ти по делото, безспорно се установяват
наведените твърдения от ищеца, че не му е била предоставяна възможност от
страна на ответницата да осъществява контакт с детето си .По този повод, на
дата 16 април
За нуждите на производството по делото е изготвен и социален
доклад, станал основа за постановяване на Определението на РС Варна по привеременни мерки .От отразеното в социалния доклад изготвен от соц.работник
в ОЗД към ДСП Варна –А. – ( л.103 ) се установява ,че към дата
02.07.2015 г., майката на детето оценя мястото и ролята на бащата в живота на
детето и не желае да прекъсва връзката баща- дете а от своя страна бащата счита
,че е в интерес на детето той да упражнява родителските права над Д.. По
същество заключението на социалният работник А. е, че и двамата родители
разполагат с необходимите жилищни,
хигиенно битови и финансови средства за оглеждането на детето си, както и
родителски капацитет . Към момента на изготвяне на социалния доклад е
установено от ОЗД Варна, че нарушените взаимоотношения между родителите оказват
влияние върху възможностите им да постигнат общи решения свързани с бъдещото
отглеждане на детето.С оглед извършеното проучване от Отдела за закрила на
детето е дадено заключение ,че е
в интерес на детето, то да продължи да бъде отглеждано от своята майка госпожа Х. а от друга страна прекъсването на контакта баща – дете
би се отразило негативно върху
бъдещото социално психо-емоционално развитие на детето, поради което е препоръчано да бъде определен режим на
разширен личен контакт между бащата и детето .
По делото е изготвен и приобщен и социален доклад
на ОЗД Варна ( л.171 –ви ) от дата 30.09.2015 г., от който доклад по
същество се констатира,че в хода на проведеното проучване от отдела за закрила
на детето били проведени срещи само с
бащата на детето Д. и негови близки, без да е осъществен контакт с майката,
която не отговаряла на прозвънявания по телефона. Това нейно поведение, сочи
социалният работник, било наблюдавано и по-рано при подадения от бащата на
детето сигнал .При тези данни от социалното проучване ОЗД сочат, че не са в състояние да отговорят на поставените от съда въпроси .
Последният приложен по делото Социален доклад на ОЗД е от дата 10.12.2015 ( л.212-ти от делото ), като от същият е видно ,че при проведена среща между социалните
работници и майката на детето Д. на дата 10.12.2015 г. майката на
детето Х. е уведомила социалните работници , че към момента взаимоотношенията й
с бащата на детето били добри, като считала че е настъпила положителна промяна
в комуникацията им а самата тя посочила пример, че двамата родители разговаряли
във връзка с предстоящото й раждане и
постигнали решение И. да поеме грижите за Д. през периода на престоя в
болницата на Х.. Майката на детето е разказала пред ОЗД, че към момента режима
на контакт между бащата и детето се изпълнявал съгласно постановените от съда
привременни мерки и споделила, че детето очаквало срещите с баща си .Социалните
работници са наблюдавали и детето и установили ,че същото е във видимо добро
здравословно състояние, облечено добре и подходящо за възрастта си .Поради
изложеното ОЗД Варна дават заключение,че е настъпила положителна промяна в отношенията между родителите на детето .
По делото са ангажирани писмени
доказателства, удостоверяващи трудовата ангажираност на ищеца по дело Д.И. и размерите на получаваните от него
месечни възнаграждения. От приложения на лист 26-ти по делото в заверено за
вярност с оригинала копие на трудов договор номер 74 от 16.12.2014 г. е
видно, че ищецът е приел да работи при
условията на чл. 67, ал.1 т.1 вр. чл. 70 ал.1 КТ при ООД „ * „ с месечно
трудово възнаграждение от 340 лева . Ангажирано е и копие на Договор от 17.4.2013
г. за служба в доброволния резерв на въоръжените сили на Р.България на л 27 –
29 по делото от което е видна
предходната месторабота на ищеца започната на 17.4.2013 със срок до 17.4.2018
г. Видно от копие на трудов договор номер 83124 / 16.6.2015 г., считано
от датата на сключване на договора до дата 17.12.2015 г.ищецът е приел да
изпълнява длъжността работник при ”*” ЕАД
със основно месечно трудово възнаграждение от 675 лева. ( л.104).
По делото ищецът е ангажирал писмени
доказателства установяващи и доказващи твърдените от него факти,че сам ,по свое
желание е изплащал издръжка за детето си и се е грижил финансово за покриване
на нуждите на детето от лекарства и други.В тази връзка от приложено копие на
платежно нареждане от дата 2.7.2015 г . ( л.105) се установява ,че бащата на
дето Д.И. е превел в полза на детето си ,чрез неговата майка Д.Х. сумата от 100
лева за издръжка .На л.106 -ти по делото са представени два броя копия на
касови бонове от които е видно ,че бащата на детето е бил превел на детето си
още два пъти по 100 лева на 29.6. и 8.6.2015 г. а от копията на листи 107 – ми
на рецепта и касови бонове се установява ,че бащата на детето е закупил
предписани лекарства на стойност от 17,34 лева и 7.12 лева на дата 28.6.2015 г.
Приложените на листи 31-ви и сл. от делото заверени за вярност с оригинала
копия на писмени документи, представени от ищеца, установяват твърденият факт
от ищеца, че е превеждал суми на отв.Д.Х. за отглеждане на детето .Сумата от
100 лева е била преведена на 22 .1.2014 г. за издръжката на Д. от името
на Д.И. в полза на Д.Х. ; същият размер сума е бил преведен и на 30.3.2015
г. а на 5.12.2014 г. бащата на детето е закупил за малолетното момиче
предписаните от д-р Е. Чумплиева на същата дата лекарства - бисептол,
парацетамол и панадол за общо сумата от 17,17 лв. От приложеният на л. 34 -ти
по делото в заверено за вярност копие на касов бон е видно,че са закупени
памперси на цена 18.90 лева на дата 6.12.2014г. Видно от копията на вносни
бележки на л. 179, 180, бащата на детето
на дата 2.7.15 е превел 100 лева за издръжка на детето и 7.9 същата сума
. От копие на вноска бележка от дата 26.10.2015 г. приложено на л.182 е видно,че
и на дата 26.10.-
Фактът на заплащане на сумата от 100
лева издръжка за детето от страна на бащата, чрез майката на детето ,считано от
дата на фактическата раздяла ,всъщност е потвърден и от процесуалният
представител на ответницата , като се сочи , че не се и оспорва .
С оглед доказване на възможностите на бащата да се
грижи за детето същият е ангажирал и други писмени доказателства,приобщени и
неоспорени по делото . От приложената на 30- ти по делото писмена декларация от А.
Я. А. се установя, че майката на ищеца е декларирала писмено, че има желание и
възможност да оказва пълно фактическо съдействие на сина си Д.И. в
осъществяване на грижите за отглеждане и
възпитание на детето Д. - нейна внучка .
От приложената на л. 16 –ти по делото справка от АВ СВ Варна се установява ,че на дата 26.3.2003 г. Д.Д.И. е
придобил правото на собственост по силата на правна сделка покупко - продажба
върху недвижим имот представляващ ап.№ *
с площ от 58,92 кв.м. в кв*. Останалите
писмени доказателства представени от ищеца са разпечатки от провеждани
разговори приложени на л. 35 – 42 от делото.
От своя страна и ответницата по делото е ангажирала
писмени доказателства затова,че е полагала и полага грижи за пълното обгрижване
на малолетното момиче.Приложеното в заверено за вярност с оригинала копие на
Заявление за прием в детски заведения на територията на Община Варна ( л. 53-ти
о делото )свидетелства затова,че майката
на детето е направила необходимото искане на 28 април
Видно от приложената на лист 58 –ми по делото в
заверено копие Препоръка
Ж. Й.а е препоръчана от лицата Кр.Д. и Пл.Б. за
отглеждане на деца, като от същата тази препоръка се изяснява, че Й.а подхожда
отговорно и компетентно при оглеждане на деца, поради което и майката на детето
се е спряла именно на Ж.Й.а при определяне на детегледачка за детето.
По делото са събрани официални писмени доказателства
за трудовата ангажираност на майката на детето Д.Х. и за материалното й
състояние. От изисканата и приобщена по делото официална справка от МФ ТД НАП
Варна ( л. 79 – 84 от делото ) става безспорно
че Д.Х. за една година назад няма регистрирани трудови договори, като от
Агенцията по приходите Варна са приложили справка за задълженията на Х. към 26.6.2015 г. Приложените на листи 177 -
ми и сл. писмени доказателства установяват твърденията на майката на детето,
че се грижи за неговото развитие .
От своя страна по делото ищецът е представил писмени
доказателства за установяване на твърденият от него факт,че майката на детето е
студентка . Приложени са по делото на л.106 – 133-ти копия на извадки от страницата на МУ ВАРНА за
учебния график на студентите специалност „ Управление на здравните грижи”.Видно
от копие на писмо адресирано до Д.Х., приложено на л.134 -ти по делото ответницата
по делото е била уведомена от зам.декана на
ФОЗ при МУ Варна, затова ,че
поради незаписване в срок от 2 седмици след начало на семестъра и неплатена
семестриална такса за летния семестър за учебната 2014-5 година били налице основания
за административно прекъсване на обучението й, като е била предоставена
възможност в 7 дневен срок от получаване на уведомлението Х. да представи
обяснения и възражения , като писмото носи дата от 14.5.2015 г.и изходящ номер 104 – 329 ( без данни това писмо да е
получено).
По делото от своя страна ответницата е обяснила
първоначалното си поведение довело до
искане на ищеца за съдебно определяне на режим на лични контакти между бащата и
детето с твърденията ,че бащата на детето бил болен. Видно от служебна бележка
издадена ВМА София (л.185-ти от делото ) ищецът и баща на детето Д. от 2.10. до 7.10.2014 г. е
бил на лечение в отделение по нервни болести
при ВМА София . От приложената на л.186- ти етапна епикриза издадена на
ищеца Д.И. се установява, че диагнозата която е била поставена при лечението на
И. е „световъртеж от централен произход,
нервно вегетативна дистония, дикроординациоен
синдром „ , като е било предписано домашно лечение на И. с два медикамента и
препоръки за наблюдение от ОПЛ и невролог .
В хода на производството по делото са
ангажирани от страните и други релевантни към спора писмени доказателства .
Приобщените по делото писмени
доказателства ,приети в последното открито заседание на л. 204 и сл. удостоверяват факта , че Д.Х.
*** в размер на 270 лв. и законна лихва от 95,15 лв.,както и че в камарата на ЧСИ няма образувани срещу Х.
изпълнителни дела , включително че Х. няма декларирани МПС и ППС .Последното
ангажирано от ответницата писмено доказателство за опровергаване на твърденията
на ищеца ,че майката на детето не финансово обезпечена е приобщено на л. 215-
ти по делото. От същото писмено доказателство представляващо извлечение от
сметка е видно наличието на суми по
банковата и сметка и операциите с тях.
Отделно
от посочените писмени доказателства ответницата е представила и етапната епикриза издадена на нейно име на дата 26.9.2015 г.От
отразеното в същата епикриза по делото безспорно се установява че към визираната
дата Х. е била бременна а раждането е предстояло на 25.12.2015 г.
По
делото са приложени и други писмени доказателства установяващи конфликти между
бащата на детето и приятелят на майката на детето .От копие на съобщение за извършено престъпление
приложено на л 181-ми от делото и ангажирано от Д.Х. се изяснява, че ищецът на
21.7.2015 г. е подал сигнал до РП Варна за извършени спрямо него
престъпления от Б. Илиев по чл. 144, 146
и 147 НК .
Двете страни по делото са ангажирали и гласни
доказателства допуснати чрез показанията на по един свидетел при режим на
водене , като свидетелите са разпитани и в първото производство по привременни
мерки а в последствие и преди хода на спора по същество .
Воденият от ищеца свидетел Н. Н. А. –
сестра на ищеца по същество сочи, че в
момента детето се отглежда от майка си, щастливо е при баща си а самата тя
помагала на брат си при оглеждането на малкото момиче.Същата свидетелка
твърди,че брат й не страда от никакво заболяване и не знае да се е лекувал в
здравно заведение.
Воденият от ответницата свидетел Ж. В. Й. също
сочи, че детето е оглеждано от майка си в добра и осигурена среда, твърди че
майката е направила стъпки детето да посещава детска градина като обяснява ,че
детето все още не е постъпило в детското заведение по обективни причини( шарка
в детското заведение). От същите показания се изяснява, че детето е спокойно,
игриво и майка му се грижи изключително добре за него, осигурявайки му храна ,
дрехи, посещавайки детски кътове. От показанията на Й., помагаща като
детегледачка при отглеждането на детето( вече с прекратени отношения с
ответницата) се установява,че фактическата раздяла на родителите на детето е
настъпила през м.12
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна
страна:
Безспорно по делото е установено, че
страните по делото Д.И. и Д.Х. са родителите
на детето Д. Д. И. *** на дата 9.2.2013 г. от съвместното им съжителство
.
Спорът между
родителите на детето е на кого на бъдат възложени родителските права над
малолетното момиче , какъв режим на лични контакти да бъде определен между
детето и родителят на комуто не са възложени родителските права, къде да бъде
определено местоживеенето на детето, какъв размер на дължима издръжка следва да
определен за детето дължим от родителя който не е отговорен пряко за грижите за
детето и дължи ищецът издръжка за детето за 1 година назад – считано от датата на фактическата раздяла на страните
.
Съдът отчита
обстоятелствата,че от началото на производството по делото , заведено във ВРС
на 6.4.2015 г. до края на съдебното дирене на 11.12.2015 г. а и към момента, родителите
на детето въпреки предоставената им възможност не са постигнали споразумение
относно бъдещото отглеждане на детето си, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.127 СК съдът следва да стори това , водейки се на първо и основно място
от интересите на малолетното дете и съобразявайки събраните по делото доказателства
ценени както поотделно така и в съвкупност.
За да
постанови обективен съдебен акт съдът съобразява както събраните по делото доказателства,
така и съдебната практика и спецификата на конкретния казус .
На първо
място по основаният според въпрос предоставяне на упражняването на родителските права над роденото от
брака дете, съдът при решаване на въпроса преценя всички обстоятелства, които
са от значение , но интересите на детето са основният общ критерий .Съгласно ПП
ВС № 1/1974 и действащият СК на първо място най –важен критерий са възпитателските качества на всеки родител а
те включват широк кръг от качества – способностите да се грижат, да възпитават,
да създават навици за придобиване на знания и за полагане на труд, морални качества ; полаганите до момента грижи ( като
последните са условие и за създаване на привързаност на детето, която е също
критерий ); желанието на родителите да се грижат за детето; привързаността на
детето към родителите ; пола и възрастта на децата ( макар и формални критерии
но част от комплекса ,без да са приоритет ); възможност за помощ от близки лица
, социално обкръжение и материални възможности на родителя.Освен неизчерателно
посочените критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в ЗЗкрДт формиращи
комплексното понятие „ най добър интерес
на детето” .Посочените в § 1, т.5 от Закона обстоятелства макар и в
основни линии да повтарят визираните по-горе критерии ги и допълват като се
вземе предвид : физическите, емоционални и психически потребности на детето ; опасността
или вредата която причиН. на детето или
вероятност да му се причини, последиците които ще настъпят при промяна на обстоятелства.
Не на последно място следва да се има предвид и дефинирането на понятието интереси
на детето в ППВС №1 / 1974 –
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване
на трудови навици и дисциплина ,подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дето като
съзнателен гражданин на
обществото
При всичко изложено се обуславя извода и необходимостта
съдът да направи комплексна преценка, като вземе предвид всички обстоятелства
които засягат физическото , психическо и нравствено развитие на детето създаване на условия на живот, които да
отговорят на нуждите му .
Настоящият
първоинстанционен състав, намира че от всички писмени доказателства а и гласни
доказателства може да се обоснове еднозначен извод ,че както бащата така и
майката на детето имат желанието и възможността да се грижат за детето си а и
двамата разполагат с родителските качества затова ,подпомагани са от близки в
отглеждането на детето.В нито един от социалните докладни не е констатирано ,че
някой от двамата родители няма възможност и/ или желание да отглежда малолетното
момиче , напротив фактът, че бащата е сезирал съда с искова молба , жалба до
ОЗД Варна, говори за желанието му и стремежът му да се грижи за дъщеря си ( в
същият смисъл са и подробните писмени бележки на процесуалният представител на
ищеца ) .От друга страна майката на детето не по-малко се старае детето да
получи най-доброто , което е в негов интерес, като е предприела постъпки да
запише момичето в детско заведение, с оглед социализацията на същото и
осигурила детегледачка за времето в което е било необходимо това. Твърденията на
ищеца, че майката на детето учейки във ВУЗ не разполага с физическото време за
обгрижване на детето, могат да обусловят и друг извод а именно че майката желае
да повиши квалификацията си с оглед бъдещи професионални изяви и прави това
именно с цел осигуряване на по-добро бъдеще и за себе си и за детето си. В
действителност както сочи процесуалният представител на ищеца, майката на
детето не споделя в хода на производството по делото факта , че е бременна от
друг партньор но това лично решение на майката не означава че целта й е била да
укрие тази факт, т.к. самата тя ангажира доказателства в насока предстоящо
раждане ( което следва да е станало факт ).Съдът кредитира напълно писмените
доказателства ангажирани от двете страни от които се налага единственият
извод,че и майката и бащата осигуряват средства на детето за лечение,когато се
разболее, за дрехи и играчки , така необходими за ниската възраст на
момиченцето. Съдът кредитира и гласните доказателства на водените двама свидетели(
макар и свидетелят воден от ищеца да дава пристрастни и неотговарящи
напълно на установеното по делото в частта относно здравословното състояние на
бащата ) от които става ясно че както майката така и бащата се стремят към
пълното обгрижване на детето. Ето защо, при комплексното обсъждане на всички
изброени по-горе критерии за определяне на кого да бъдат възложени родителските
права над малолетното момиченце, съдът намира ,че след като и двамата родители
имат родителските качества ,възможности и желание да се грижат за детето, следва
да се изходи основно от интереса на малолетното дете.В тази връзка съдът
стъпвайки върху констатациите на ОЗД Варна намира, че статуквото на детето
родено на *** г.,неневършило дори три години, не следва да се променя и следва
да бъде отглеждано както и преди от майка си .На първо място съдът отчита факта,че
детето до момента е отглеждано от майка си, която е полагала трайни грижи то да
получава всичко необходимо, за да се развива правилно и добре.Не е без значение
и факта, че ако в тази възраст детето се отдели от майка си, това неминуемо би
било стрес за самото дете .За да обоснове този извод съдът взема предвид не
само старите постановки дадени в ППВС № 1 от
На второ
място съдът възлагайки упражняваното на родителските права над детето на
майката намира, че следва да определи местоживеенето на детето отново при
неговата майка,тъй като по този начин родителят, комуто са възложени правата
над детето ще може да се грижи най-добре за детето си ,поради което и определя
местоживеенето на малолетната Д. при нейната майка .
Съдът следва
да определи и размерът на дължимата издръжка за детето с оглед данните по
делото и факта, че възлагайки родителските права над детето на майката бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка за детето . Ответницата по делото е
сезирала съда с искане бащата на детето да бъде осъден да заплаща издръжка за
малолетната Д. в размер на 180 лева както за в бъдеще така и за изминало време
за една година назад ,считано от фактическата раздяла на страните -1.12.2014 г.
За да се произнесе и по двата НАСРЕЩНИ иска
за присъждане на безспорно дължимата се от родител към дете издръжка съдът
съобрази следното :
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца-т.е. ответницата по
пърноначалните искове бе да установи и докаже, че ответникът е родител, нуждата
от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на
ответника да дава претендирания размер на издръжка.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка
на своите Н.вършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за
издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като
се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и
всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т.
6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите Н.вършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е,
че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността
му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност,
както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението.Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е
равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая Д.И. е баща на детето Д., Н.вършило още три
години. При тази възраст на детето съдът намира за необходимо да отбележи, че
детето се нуждае от обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на малолетното дете ще следва да се
отделят евентуално средства за посещения на детско заведение и детски мероприятия.
Едновременно с това доказаният трудов доход на бащата , работещ към момента в „*”
е над размера на минималната работна заплата за страна .Съдът отчита факта, че
от 2016 година размерът на минималната работна заплата за страната възлиза на вече 420 лв. , т.е. минимумът на дължимата
издръжка която следва да бъде присъдена е равен на ¼ или 105 лева .
При това положение, след като по делото не са ангажирани
доказателства затова детето да има специфични нужди с оглед възрастта на детето
съдът приема,че размер от 120 лева, дължима издръжка за детето от неговия баща
е напълно адекватен а искът на Х. за разликата от 120 до 180 лева следва да
бъде отхвърлен като недоказан по размер и значително завишен. За да определи
размер от 120 лева дължима издръжка за детето Д. от неговия баща, съдът
намира,че сумата от 200 лева месечно е разход, който би покрил нуждите на
детето а в този разход майката следва да участва със сумата от 80 лева, тъй
като е пряко ангажирана с оглеждането на детето и ще има и други алиментни
задължения.
Съдът присъжда дължимата издръжка съобразно заявеното
искане от Х. ( л.15 от делото и л. 143 ) с падеж 5 - то число на месеца, като
определя начална дата датата на влизане на решението в сила , тъй като такава
дата ( касаеща издръжката занапред ) не е посочена изрично в петитума на искането
а е посочен само период на дължимост от 01.12.2014 г. Уважавайки искането за
присъждане на издръжка , предвид паричният характер на това задължение, съдът
уважава и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата от
120 лева .
По отношение на иска за издръжка за минало време
съдът съобразявайки факта, че по
делото са ангажирани достатъчно доказателства затова, че от датата на
фактическата раздяла на страните настъпила през м.12.2014 г. бащата на детето е
заплащал и продължава да заплаща сам (без да е осъден )издръжка от по 100 лева
за детето си, намира искът за неоснователен и недоказан. Това е така защото до
миналата година минималният размер на дължима издръжка бе 95 лева или бащата
сам е заплащал дължимата издръжка в размер ,който е бил съобразен и с МРЗ и
нуждите на детето , поради което искът за издръжка за минало време следва да
бъде отхвърлен изцяло .
Водим от гореизложеното и основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.И. следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото
държавна такса, определена по реда на Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК – чл. 7 , т.2 – (изчислявана като 2 %
върху тригодишните платежи на присъдената с Решението издръжка = 86.40 лева.Съгласно
императивната разпоредба на чл. 242,ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на Решението.
На следващо място
съдът дължи и произнасяне по искането и на двете страни за определяне на режим
на лични отношения детето .
Съдът отчитайки факта ,че исковете на ищеца изменени по реда на чл.214 ГПК заявени като главни подлежат изцяло на отхвърляне поради уважаване на насрещните
искови претенции на Д.Х., следва да се произнесе по предложеният от ищеца и
желан режим на лични контакти с детето и предложения и желан от майката на
детето режим. Както е видно с Определението по привременни мерки, съдът изцяло
е уважил искането на ищеца за определяне на разширен режим на личен контакт
между бащата и детето. От постановяване на определението по реда на чл.323 ГПК
до датата на произнасяне на съда с акта по същество, е налице промяна във
фактическата обстановка която съдът следва да съобрази.ПромеН. е средата в
която се оглежда детето с повята на ново дете , предстои на детето Д. да
започне посещение на детско заведение което означава ,че малолетното дете ще
бъде ангажирано през цялата седмица от понеделник до петък включително в
интервал от около 9 ч.сутринта до около 17.00 ч.Съдът отчитайки факта,че детето
е емоционално привързано и към майка си
и към баща си намира, че така постановеният изключително разширен режим на
лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен с бъдещият режим
на детето при който детето ще трябва да посещава детска градина като се осигури
балансирана възможност и на майката и на бащата на детето да контактуват с
детето си в почивните и празнични дни . Определеният до момента режим на лични
контакти между бащата и детето е съобразен с невъзможността бащата и детето да
имат връзката баща дете ,но към момент в който майката не е разрешавала това.
Към приключване на съдебното дирене страните са променили отношението си като дори са подписали декларация в кои дни
да контактуват с детето си –т.е. отпаднала е необходимостта от крайно разширен
режим на лични контакти между бащата и детето . Ето защо съдът намира,че режим
при който се извърши определяне на контактите между бащата и детето до
навършване на пет годишна възраст на детето и след това, би бил по-добър и за
детето и за родителите му .В тази връзка и въз основа на доказателствата по
делото съдът приема,че до навършване на 5 годишна възраст на детето бащата и
детето следва да имат следният режим на лични отношения :
До навършване на ПЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето-Бащата
да има възможност да вижда и
взема при себе си детето от дома на майката и да го връща обратно,както следва:
всяка
първа и трета седмица от месеца
от 18:00 часа в ПЕТЪК до 18:00 часа в НЕДЕЛЯ с преспиване; ЕДИН МЕСЕЦ през лятото ( разделен на две
половини по 15 дни в началото и в края на лятото ), когато майката не е в
платен годишен отпуск;по време на Коледните
празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година
от 10:00 часа на първия почивен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден
с преспиване, съобразно официално одобрените празнични дни; всяка
година на рождения ден на детето
– девети февруари от 09:00 часа до 13:00 часа;на рождения ден
на майката – първи март – детето ще бъде при нея ; на рождения ден на бащата – шестнадесети
октомври бащата да може да взема детето при себе си от дома на майката и да го
връща обратно за времето от 17.00 часа до 19.00 часа,
СЛЕД
НАВЪРШВАНЕ на ПЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето , бащата да има възможност да взема
при себе си детето от дома на майката и да го връща обратно :всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в ПЕТЪК до 18:00 часа в НЕДЕЛЯ с преспиване; ЕДИН МЕСЕЦ през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;по време на Коледните празници на всяка нечетна
година и на Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година от 10:00 часа на първия
почивен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, съобразно официално одобрените
празнични дни; всяка година на рождения
ден на детето – девети февруари от 09:00 часа до 17:00 часа;на
рождения ден на майката – първи март – детето ще бъде при нея на рождения
ден на бащата – шестнадесети октомври бащата да може да взема детето при
себе си от дома на майката и да го връща обратно за времето от 17.00 часа до
19.00 ч.
При така изложеното съдът намира,че този режим би бил
в най-добра степен адекватен на нуждите на детето да контактува пълноценно и с
баща и с майка си и да посещава детски заведения . Поради факта,че в
производството по определяне на режим на лични отношения съдът и служебно дължи
произнасяне настоящият състав намира,че определяйки този режим уважава
евентуалното искане на ищеца, поради което не следва да изготвя нарочен
диспозитив с отхвърляне на неуважената част от искането на ищеца за по-разширен
режим , както и за посоченият от ответницата режим на лични контакти.
С оглед факта ,че съдът се произнася по завени главни
и евентуални претенции на ищеца и приети за съвместно разглеждане насрещни
такива по реда на чл.211 ГПК и най-вече поради обстоятелството,че
производството по делото не е типично исково а такова на спорна съдебна
администрация, съдът не присъжда разноски в полза на страните споделяйки напълно правните доводи на ищеца в
писмените бележки,че такива разноски в настоящото производство не се дължат .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото
от съвместното съжителство между Д.Д.И., ЕГН ********** и Д.И.Х., ЕГН **********
МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ - Д. Д. И., ЕГН **********
на неговата МАЙКА и законен
представител - Д.И.Х. , ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл.127 , ал.2 СК .
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
на роденото от съвместното съжителство между Д.Д.И., ЕГН **********
и Д.И.Х., ЕГН ********** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ - Д. Д. И., ЕГН ********** на АДРЕСА на неговата МАЙКА и законен
представител - Д.И.Х., ЕГН **********
***, на основание чл.127 , ал.2 СК .
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ
КОНТАКТИ между БАЩАТА Д.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***
и МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - Д. Д. И., ЕГН **********
както следва :
ДО НАВЪРШВАНЕ на ПЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето бащата
да има възможност да вижда и
взема при себе си детето от дома на майката и да го връща обратно, както следва
: всяка
първа и трета седмица от месеца
от 18:00 часа в ПЕТЪК до 18:00 часа в НЕДЕЛЯ с преспиване; ЕДИН МЕСЕЦ през лятото ( разделен на две
половини по 15 дни в началото и в края на лятото ), когато майката не е в
платен годишен отпуск; по време на Коледните
празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година
от 10:00 часа на първия почивен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден
с преспиване, съобразно официално одобрените празнични дни; всяка
година: на рождения ден на детето – девети февруари от 09:00 часа до
13:00 часа;на рождения ден на майката – първи март – детето ще бъде
при нея ;
на рождения ден на бащата –
шестнадесети октомври бащата да може да взема детето при себе си от дома на
майката и да го връща обратно за времето от 17.00 часа до 19.00 часа ;
СЛЕД
НАВЪРШВАНЕ на ПЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ на детето , бащата да има възможност да взема
при себе си детето от дома на майката и да го връща обратно :всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в ПЕТЪК до 18:00 часа в НЕДЕЛЯ с преспиване; ЕДИН МЕСЕЦ през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;по време на Коледните празници на всяка нечетна
година и на Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година от 10:00 часа на първия
почивен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, съобразно официално одобрените
празнични дни; всяка година: на рождения
ден на детето – девети февруари от 09:00 часа до 17:00 часа;на
рождения ден на майката – първи март – детето ще бъде при нея на рождения
ден на бащата – шестнадесети октомври -бащата да може да взема детето при
себе си от дома на майката и да го връща обратно за времето от 17.00 часа до
19.00 ч., на основание чл.127, ал.2 СК .
ОТХВЪРЛЯ
предявените главни претенции от ищеца Д.Д.И.,
ЕГН ********** с адрес *** против
ответницата Д.И.Х. , ЕГН ********** с адрес *** С ИСКАНЕ на
основание чл. 127, ал. 2 СК: да бъде
предоставено упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето Д. Д. И.,
ЕГН ********** на бащата Д.Д.И., ЕГН ********** и да бъде определено МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето при бащата на
адрес * ;да бъде определен разширен режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с майката Д.И.Х. с детето Д. Д. И., ЕГН **********
да бъде определена ежемесечна ИЗДРЪЖКА
за детето в минимален размер от 100
лева, считано от влизане в сила на решението, с падеж всяко 1–во число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване , като
недоказани .
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - Д. Д. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител- Д.И.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, в
РАЗМЕР на 120.00 лева ( сто и двадесет лева ) с падеж 5-то число на месеца,за
който се дължи , считано от датата на влизане на Решението в сила, ВЕДНО
със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, на осн.чл.127 ал.2 СК
вр. с чл. 143 СК , вр.чл.86, ал.1 СК , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.И.Х. ********** с адрес *** В ЧАСТТА за разликата над присъдения
размер от 120 лева до претендирания от 180.00 ( сто и осемдесет ) лева, като
НЕДОКАЗАН .
ОТХВЪЛЯ
предявената насрещна искова претенция от Д.И.Х. ********** с
адрес *** против Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес *** с ИСКАНЕ бащата
Д.Д.И., ЕГН ********** ДА БЪДЕ ОСЪДЕН да заплати ИЗДРЪЖКА за минало време за
МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - Д. Д. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител- Д.И.Х., ЕГН ********** за ЕДНА
ГОДИНА назад, считано от датата на фактическата раздяла на родителите на детето
01.12.2014 г. в РАЗМЕР на 180 (сто и осемдесет ) лева месечно дължима до
пето число на месеца, ведно с дължимата законна лихва върху всяка
закъсняла вноска, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на основание чл.149 СК
вр.чл.86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна СУМАТА от 86.40 лева ( осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки ) - представляваща
дължима държавна такса по предявените
искове за присъждане на ежемесечна издръжка за малолетното дете, вкл. и СУМАТА от 5.00 лв. ( пет лева ) за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в ЧАСТТА за ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа .
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: