Р Е Ш Е Н И Е
№
260104 / 20.01.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 4419 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Е.Й.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 4585.72 лв., представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 05.11.2018 год. до 05.09.2022 год. по договор за потребителски кредит № *****/31.08.2018 год., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. - клон България, 2778.75 лв. - договорна лихва за периода от 05.11.2018 год. до 15.02.2020 год., 756.67 лв. – обезщетение за забава, за периода от 06.11.2018 год. до 01.06.2020 год., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за горните суми - в случай, че установителните искове бъдат намерени за неоснователни.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1
от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. Особеният
представител на ответника оспорва исковете по съображения, изложени в отговора
на исковата молба.
Бургаският районен
съд, след като се запозна с твърденията на ищеца и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2018 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.“, регистрирано във Франция, чрез клона на дружеството в България, и М. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е предало в собственост на ответника - кредитополучател сумата от 4500 лв., срещу задължението на последния да я върне, ведно с договорената лихва от 26.72 %, такса „Ангажимент“ от 157.50 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 1209.60 лв., на 48 равни месечни вноски от по 179.21 лв., или общо 8602.08 лв.
Заемателят изрично е удостоверил с подписа си, положен върху договора, че е получил заемната сума в брой - раздел „Удостоверявания“, посл. абзац.
В чл.3 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от главница, ведно с определена добавка, представляваща печалба на кредитора.
На 27.07.2017 год. „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – цесионер (купувач) и „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД – цедент (продавач), чийто универсален
правоприемник е „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.“, регистрирано във Франция, са
сключили рамков договор за прехвърляне на вземания на цедента, произтичащи от
договори за потребителски кредит, индивидуализирани в списък, представляващ приложение
№ 1 / 08.04.2019 год. Срокът на
договора е определен на една година, като с допълнително споразумение от
11.06.2018 год. е взета предвид настъпилата промяна на страната на цедента, а
срокът е продължен до 26.07.2019 год.
В
съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за станалата с
договора и приложението цесия. На ред 542 от същото е вписано вземане на „БНП
Париба пърсънъл файненс” С.А.“ към ответника,
произтичащо от договор с № ******, възлизащо общо на 7517.94 лв.
„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, действащо от името и за сметка на цедента, по силата на изрично пълномощно, е
изпратило 2 броя уведомления до
ответника за станалата цесия, които са останали неполучени, с отразяване от
пощенския служител, че адресатът се преместил.
Изслушано е
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, което е
остойностило вземанията по договора за кредит, а според експерта, извършил
почеркова експертиза, положеният върху договора за кредит подпис принадлежи на М..
По заявление
на ищцовото дружество, депозирано на ***.2020 год., по ч.гр.д. № ***** / 2020
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните
суми.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира исковете за частично основателни.
Сключеният
между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит, като такъв, се подчинява
на режима, установен със ЗПК. Той следва да е
оформен по ясен и разбираем начин и да съдържа годишния процент
на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Не така е в
случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри
и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите
разходи за потребителя, в т.ч. определената
добавка - печалба на кредитора, пряко свързана с кредита. А тя се отразява
правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита
за потребителя - настоящи или бъдещи, като
годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – – чл.19,
ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Освен това, оскъдното и неразбираемо
съдържание на посочената графа поставя в невъзможност потребителя да разбере
начина, по който са формирани разходите и тяхната величина. Отделен е въпросът,
че простата съпоставка на вписаните стойности сочи на несъответствие между ГПР и
стойностите на отпуснатия кредит, респ. на общите плащания.
Затова съдът
приема, че кредиторът не е посочил всички разходи по разбираем и ясен начин, в
т.ч. не е включил и определената добавка -
печалба, с което е нарушил императивни изисквания на ЗПК - чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10, водещи по изричното предвиждане на чл.22 от с.з. до
недействителност на договора за кредит.
Тази недействителност е
изначална, следователно вземанията на
кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали и
съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи
връщане само
чистата стойност на кредита, без договорна лихва,
застрахователни премии и други разходи.
Тук следва да се каже също,
че предсрочната изискуемост на кредита, противно на поддържаното от
процесуалния представител на ищцовото дружество, не е била обявявана на
длъжника преди образуване на исковото, респ. заповедното производство, а това е
сторено едва с връчване на исковата молба на особения представител на
ответника. Но това е факт, който следва, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, да бъде
взет предвид от настоящата инстанция.
И понеже липсват доказателства, ангажирани от носещия доказателствената тежест ответник, да е върнал предоставената му по договора за кредит и предсрочно изискуема сума, възлизаща на 4500 лв., искът за главница следва да се уважи до този размер.
Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставен в
забава с исковата молба (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), която съобразно фикцията на чл.
422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Т.е. дължима е, съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, и законната лихва върху главницата,
за периода от 02.06.2020 год. до окончателното плащане.
Установителните
искове за главница (за разликата над основателния до пълния предявен размер),
за договорна лихва (изцяло) и за обезщетение за забава (изцяло), са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, което налага разглеждане на предявените
евентуални осъдителни искове за тези вземания, но доколкото почиват на същото
основание - сключения договор за потребителски кредит, който е недействителен, те
също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо следва да се постанови решение в горния смисъл, като на ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски от 544.22 лв. за настоящото производство и 117.70 лв. - за производството по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС.
Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Й.М.
***, ЕГН – **********, дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.*******,
представлявано от Д* Б*, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 4500 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница за периода от 05.11.2018 год. до 05.09.2022 год. по
договор за потребителски кредит № ****** / 31.08.2018 год., сключен между длъжника
и „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. - клон България, както и законната лихва, начислена върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 02.06.2020 год. до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД и за които по ч.гр.д. № ******/2020 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ установителните и
евентуалните осъдителни искове: за главница - за горницата над уважения
до пълния предявен размер от 4585.72 лв., за законна лихва за забава - върху
неоснователния размер на главницата, както и изцяло за договорна лихва в размер
на 2778.75 лв. и мораторна лихва в
размер на 756.67 лв.
ОСЪЖДА Е.Й.М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 544.22 лв., както и за производството по ч.гр.д. № *****
/ 2020 год. на БРС - в размер на 117.70 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е