Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal; С определение № 1424/13.5.2010 . по гр.д. №508/2009 г. на ГОРС е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на С. Б. Д., Х. Б. Д. и двамата от гр.С. против „М.”-Г.О.. Недоволни от определението са останали С. Б. Д., Х. Б. Д., които го обжалват чрез пълномощника си. Твърдят, че определението е постановено в противоречие с материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Правят се оплаквания, че от м. октомври 2009 г. са очаквали за получат призовки за насрочване на делото, а вместо това през м. март 2010 г. били уведомени за прекратяване на делото. Пълномощникът на жалбоподателите твърди ,че съдът не се е съобразил с факта , как се издирват документи от 1947 г. за предприятието на наследодателите на ищците. Твърди се ,че съдът неправилно е преценявал документите и не се е съобразил с мотивите на ГОРС по гр.д. 474/2001 г., като предмет на спора по последното е същия, само, че различен период от време. Твърди се ,че съдията е следвало да се съобрази с поведението на ответното дружество, което не оспорва иска по основание и размер. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за гледане от друг съдия. По частната жалба е постъпил отговор от пълномощника на „М.”-Г.О., в който се взема становище, че същата е неоснователна, тъй като съдът не е допуснал твърдени‗е нарушения на закона. Твърди се ,че производството по делото е прекратено поради това ,че ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба. В тази връзка се твърди , че и към този момент ищците не са конкретизирали за кои конкретно сгради се претендира обезщетение, не е конкретизирано и дворното място-с оглед образуването на отделни три УПИ, както и посочването за каква идеална част от тези новообразувани УПИ се търси обезщетение, поради това ,че са ползвани от дружеството. Относно позоваването на гр.д.№ 474/2001 г. на ГОРС се взема становище ,че съдът на този етап от производството няма задължение да цени доказателства от посоченото дело, а това би било възможно едва при решаване на спора по същество. Моли да се остави в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно. ВТОС като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Съдът констатира ,че гр.д. №508/2009 г. на ГОРС е образувано по повод искова молба, подадена от на С. Б. Д., Х. Б. Д. и двамата от гр.С. против „М.”-Г.О.. В исковата молба ищците чрез пълномощника си твърдят, че с решения по гр.д.№ 474/2001 г. на ГОРС и по в.г.д. 686/2003 г. ответното дружество е осъдено да заплати на ищците наемоподобно обезщетение по чл. 73 от ЗС в размер на 4 626.33 лв. за всеки от тях. В исковата молба се посочват идеалните части от капитала на дружеството, които са притежавали наследодателите им Ц. и И. Б. и М. Д., като се посочва ,че общия процент от 20.77% отговаря на 6757 кв.м производствени помещения, 219 кв.м спомагателни помещения и 12 281 дка земя. Посочва се, че това имущество е възстановено на основание чл.2 ЗВСВОНИ он 1992 г. със заповед от 11.2.1993 г. на кмета на О. -Г.О.. Посочено е реституирания имот е дворно място с площ 63.4 дка, с посочени граници, заедно с фабрични,административни и стопански сгради, посочени така: производствени помещения 3250 кв.м, спомагателни помещения 1055 кв.м, заедно с 20 дка ниви и кариери, пл. кв.... по плана. Твърди се ,че това имущество се ползва и сега от дружеството. Молят да бъде осъдено последното да им заплати наемоподобно обезщетение за ползване на процесното имущество за периода 19.3.2004 г.-19.10.2004 г. в размер на 10 500 лв.,заедно със законната лихва от предявяване на иска и разноските по делото. ВТОС констатира ,че след размяната на книжата между страните ГОРС с определение от 16.6.2009 г. е насрочил делото за 13.7.2009 г. В това съдебно заседание пълномощникът на дружеството-ответник е направил искане да не се дава ход на делото ,като е посочил, че исковата молба е нередовна и е изложил съображения, които са застъпени и в отговора по частната жалба. Съдията докладчик на л.28 по делото е изложил подробни мотиви по това искане на ответника, позовал се е на чл. 129 ал.4 ГПК и е приел, че исковата молба е нередовна и подробно е указал на ищците какви са точно нередовностите, като е дал срок за отстраняване на последните. Въззивният съд напълно споделя констатациите на районния съд относно нередовностите на исковата молба. Видно от делото пълномощникът на ищците е подавал молби, издавани удостоверения,,представяни са писмени доказателства, изсквани на документи от Община-Г.О.. Това продължава до 3.12.2009 г., когато пълномощникът на ответното дружество подава молба, в която излага подробни съображения за това ,че ищците не са отстранили нередовностите на исковата си молба и прави искане за бъде прекратено произвоството по делото, като се претендират разноски по делото. След тази дата по делото няма данни да са извършвани процесуални действия до 13.5.2010 г., когато в производството по чл. 129 ГПК ГОРС е постановил обжалваното определение. В мотивите на последното съдията е изложил подробни съображения за това кои нередовности на исковата молба не се отстранени. ВТОС напълно споделя това становище на районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Направените в жалбата оплаквания са неоснователни, тъй като районният съдия е дал на ищците достатъчно време и извън законовия срок, за да се отстранят подробно описаните нередовности на исковата молба, както е и съдействал на ищците да се снабдят с документи във връзка с това. Но жалбоподателите следва да имат предвид, че съдът няма задължение да изправя нередовностите на исковата молба вместо ищците, а само да дава указания за това ,което той е и направил в настоящия случай. В тежест на ищците да представят на съда искова молба, която следва да бъде съ¯бразена с всички изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, като в противен случай законодателят е предвидил връщане на исковата молба, респ. прекратяване на производството по делото, което е сторил и ГОРС. Относно позоваването на наличие на пресъдено нещо по приложеното гр.д.№ 474/2001 г. на ГОРС и по в.г.д. 686/2003 г. на ВТОС, ВТОС го намира за неуместно, тъй като спорът не се решава по същество и констатираното по това дело не освобождава ищците да предявят редовна искова молба по настоящото дело. Следва да се има предвид също,че становището на ответника по спора не освобождава съдията от задължението му да следи служебно за редовността на исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 129 ГПК и посочените там срокове. С оглед изложеното ВТОС счита, че обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1424/13.5.2010 . по гр.д. №508/2009 г. на ГОРС. Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |