Р Е Ш Е Н И Е № 72

гр. Пазарджик, 31.05.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,  търговско отделение, в открито  заседание на тридесети април, две хиляди и деветнадесета година                 в състав:

Председател: Илиана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 195 по описа за 2018 година, за да се произнесе,   взе предвид следното:

          Предявени са искове от от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, BU „Експо 2000", ЕИК: *********, представлявано от А. В. А.-Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си Л.Ч.Х., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно против ответниците: Т.К.Б., ЕГН **********,постоянен адрес: ***; Д.А.Т., ЕГН ********** постоянен адрес: ***; А.Д.Т., ЕГН **********,постоянен адрес: ***; „Здравец 69 ООД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр. Велинград, ул. Юндола№28 и „Гепард Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление.тр. София, р-н Искър; кв. Дружба; Бл. 167; Вход Б; Ет. 4; Ап. 34.

          Исковете са осъдителни: за предсрочно изискуема главница в размер на 90 600 евро (деветдесет хиляди и шестстотин евро]/ и за „редовно падежирали главници“, формирани от неплатени вноски с падежи, в размер на 9 400 евро (девет хиляди и четиристотин евро} за периода 05.06.2014г. до 05.11.2014г. и се основават на договор за банков кредит, по който всички ответници се твърди, че са поръчители.Цената на първия от тях прави делото подсъдно на окръжния съд като първа инстанция.

          В съдебно заседание на 19.03.2019 г. по искане на пълномощника на ищеца е допуснато изменение на исковете /само относно обстоятелствата, касаещи периода, за който се претендират съответно падежирали вноски за главница и предсорчно изискуема главница/. Така съдът е сезиран и дължи произнасяне за осъждането на ответниците да заплатят 9 400 евро като дължими падежирали вноски за главница за периода от 05.12.2014 г. до 05.05.2015 г. и съответно-90 600 евро като предсорчоно изискуема главница, при твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на 26.05.2015 г. /датата на постановяване на решението за обявяване на главния длъжник в несъстоятелност/.

          Претендира се и законната лихва върху всяко от двете вземания, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.

Обстоятелствата, на които се основават исковет са следните:

С Договор за инвестиционен кредит № 9В/17.09.2007г. и Общи условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП, Банката  отпуснала на кредитополучателя „Тур - транс - Т. ООД, кредит в размер на 300 000 евро (триста, хиляди евро), с краен срок за погасяване -20.08.2017г. (чл.2.1. от Договора). Съгласно уговореното в чл.1.2. от Договора, кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на съществуващ кредит в БДСК Велинград с текуща експозиция в размер до 45 000 евро и за покупка на УПИ , парцел XXII, пл. номер 1090, по регулационен план на курорта Язовир Батак -Община Батак, с площ от 1818 кв.м. ведно с построената в имота масивна сграда с 1355 кв.м. от А. Василев Кръстев в размер до 225 000 евро.   

С Анекс № 1/15.10.2008 г., Анекс № 2/18.09.2009г., Анекс № 3/22.03.2010 г., Анекс № 4/30.04.2010 г., Анекс № 5/29.10.2010 г., Анекс № 6/18.11.2010 г., Анекс № 7/29.05.2011 г., Анекс № 8/27.06.2011 г., Анекс № 9/25.10.2011 г., Анекс № 10/29.10.2012 г., Анекс № 11/16.07.2013 г., Анекс № 12/07.10.2013 г. бил изменен и допълнен Договор за инвестиционен кредит № 98/17.09.2007г.

Сключеният договор бил обезпечен с поръчителството на петимата ответници - А.Т., Д.Т., Т.Б., „Здравец 69" ООД и „Гепард Груп" ЕООД. Поръчителството е възникнало със сключени между кредитодателя и ответниците Договори за поръчителство от 16.10.2008 (сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и А.Д.Т.), от 18.09.2008 г. (сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Д.А.Т.), 18.09.2009 г. (сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Здравец 69 ООД), 15.10.2008 г. (сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и „Гепард Груп" ЕООД) и от 15.10.2008г. (сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Т.К.Б.) и анекси към тях. С тези договори ответниците  се задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя за всичките му задължения по договора за банков кредит и анекси към него.

С подписването на Анекс № 11 били внесени промени в кредитното правоотношение, като е променен крайният срок за погасяване на кредита -05.09.2019 г. ( чл.З от Анекс № 11).В чл.1 от Анекс № 12, страните констатирали, че към дата 07.10.201З г. вземанията на банката са в общ размер на 221 488.12 евро, от които:Редовна главница - 211 386.26 евро;текущо начислена редовна лихва - 1339.53 евро, начислена за периода от 05.09.201 Зг. до 06.10.201 Зг.;преструктурирана лихва - 8 762.33 евро.

Съгласно чл. 2.1. от Анекс № 11, страните се съгласили, вземанията за главница в размер на 213 186.26 евро, да бъдат погасени по следния начин:               12 равни месечни вноски в размер на 900 евро всяка, считано от 05.08.201З г. до 05.07.2014г., включително, 12 равни месечни вноски в размер на 1 900 евро, всяка считано от 05.08.2014г. до 05.07.2015г. вкл., 49 равни месечни вноски в размер на 3592 евро, всяка считано от 05.08.2015г. до 05.08.2019г. вкл., и последна изравнителна вноска в размер на 3578 евро, дължима на 05.09.2019г.

Съгласно чл.2 от Анекс № 12, страните се съгласили, че дължимата на 07.10.20 Зг., годишна комисионна за управление в размер на 1 052.43 евро, ще бъде разсрочена и погасена от кредитополучателя на четири равни месечни вноски, всяка една в размер на 263.11 евро, считано от 05.11.201Зг. до 05.02.2014г.

Съгласно чл.2.1. от Анекс № 12, страните се съгласили, че годишната комисионна за управление в размер на 0.5 % е дължима на 05 октомври от всяка година до 2018 г.

Съгласно чл.4 от Анекс № 11 за ползвания кредит кредитополучателят/поръчителите, заплащали на банката годишна лихва - възнаградителна в размер на 1 (едно) месечен EUROBOR + 7 (седем) пункта надбавка годишно. Лихвата се заплаща ежемесечно, на всяко 5 -то число на месеца.

Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя/ поръчителите на задължението за погасяване на главницата по кредита. В чл. 3.6 от Договора е уговорена неустойка- наказателна надбавка върху лихвата в размер на стойност на банковия ресурс за евро плюс 14 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Като обезпечение на всички вземания на Банката по Договора за кредит и анекси към него Банката вписала първа по ред ипотека, съгласно Нотариален акт №7, том VII, вх.рег. номер 7 358, нот. Дело 1099/2007г. по описа на нотариус Г.К., с район на действие гр. Пещера и вписан в Служба по вписвания с вх. per. №1661 от 17.09.2007г., акт. Номер 133, том I, дело №1297/2007г., върху УПИ XXII - 1090 "Хотел - ресторант,, в кв. 18 по плана на курорт „ Язовир Батак", местност 1_1игов чарк, Община Батак, без адресна регистрация, с площ от 1818 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда, с планоснимачен номер 1090 със застроена площ на първи етаж - 770 кв. и на приземния етаж - 585 кв.м., при съседи: улица -тупик, УПИ II - Разсадник , УПИ XIX-1776 " ИВЗ, УПИ - XVII -1776"ИВЗ и първа по ред ипотека, съгласно Нотариален акт №180, том II, вх.рег. номер 4525, нот. Дело 770 от 21.09.2007г. по описа на нотариус Г. Х., с район на действие гр. Велинград и вписан в Служба по вписвания с вх. per. №1654 от 21.09.2007г., акт. Номер 163, том I, дело №1297/2007г. върху УПИ X - 3297, в кв. 171 регулационен план на гр. Велинград с площ 690 кв.м., административен адрес: ул. Юндола 28, при съседи: ПИ № 5013294, 5013293, 5013295, 5013296, 5016763, 5019506 и 5013298, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда за отдих, състояща се от сутерен, три жилищна етажа, мансарден етаж, със ЗП 101.30 кв.м. и РЗП 318.70 кв.м.

Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за инвестиционен кредит № 98/17.09.2007г. и Общи условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП, изменен и допълнен с Анекс № 1/15.10.2008 г., Анекс № 2/18.09.2009 г., Анекс № 3/22.03.2010 г., Анекс № 4/30.04.2010 г., Анекс № 5/29.10.2010 г., Анекс № 6/18.11.2010 г., Анекс № 7/29.05.2011 г., Анекс № 8/27.06.2011 г., Анекс № 9/25.10.2011 г., Анекс № 10/29.10.2012 г., Анекс № 11/16.07.2013 г., Анекс № 12/07.10.2013 г. Отпусната била парична сума за възмездно ползване, която е усвоена и от страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Предвид претенцията за заплащане на предсрочно изискуема главница, се сочат следните обстоятелства:

Основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателият/ поръчителите са спрели плащанията - не са платени дължими вноски за периода от 05.06.2014г. до 05.11.2014г. включително. Неплащането представлявало неизпълнение, за което него длъжниците отговарят.

С Решение №134 от 11.11.2014 г. по т.д.60/2014 г. на Окръжен съд г р. Пазарджик, кредитополучателят „Тур-транс-Т.“ ЕООЛ бил обявен в неплатежоспособност, с начална дата - 19.03.2014г., открито било производство по несъстоятелност и  постановиени останалите произтичащи от закона последици /обща възбрана и запор върху имуществото, назначаване на временен синдик и свикване на първо събрание на кредиторите/. В хода на процеса се прави уточнение, че датата на постановяване на решеинето за обявяване  несъстоятелност въсщност е 26.05.2015 г., от когато се твърди, че енастъпило автоматично по силата на закона предсрочната изискуемост на остатъка от дълга.

Този довод се прави по арг. отчл. 617 от ТЗ,  като се твърди, че от дата на постановяване на решението за обявяване на главния длъжник в несъстоятелност е в случая започва да тече и шестмесечният срок, в който кредиторът следва да предприеме действия по отношение на същия, за да запази правата си срещу поръчителите /арг.отчл. 147 от 33Д/. И слек като още  на 10.12.2014г. бил предявил вземанията си срещу „Тур-транс-Т.“ EOOД в производството по несъстоятелност, съгласно приложена молба,  поръчитителите оставали задължени към кредитора в определен давностен срок.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не лишавала банката от възможността, след настъпване на датите, представляващи уговорени падежи на обявените за предсрочно изискуемите погасителни вноски, да претендира плащането им от поръчителите.

Относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочна изискуемост, срокът по чл. 147, ал. 1 33Д, течал от падежа /изискуемостта/ на всяка погасителна вноска. /Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ВКС./

С обявяване на самота решение по т.д. 60/2014 на ОС Пазарджик в търговския регистър, /става дума след уточнението за това от 26.05.2015 г./ на основание чл. 622 ТЗ, според ищеца се считат за уведомени и поръчителите за настъпилата изискуемост.

Относно редовно падежиралите суми, посочени в петитума на исковата молба, бил приложим чл. 84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора.

          От твърденията в исковата молба и последвалите уточнения става ясно, че исковете с обща цена от 100 000 евро са част от дължимата главница по кредита, която е в по-голям размер – 294 768,29 евро, както и че има вясящо производство относно част от вземането за главница и други акцесорни вземания по кредита, за които издадена заповед за изпълнение и невзязло в сила решение за частичто уважаване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Размера на вземането за главница, по отношение на който производството по установителния иск не е приключило е само 5 400 евро и е за падежирала главница за период до 25.06.2014 г. Към настоящия момент делото е приключило окончателно, но така или иначе в разпореждането си от 03.12.2018 г. съдът изолжи съображения за за липсата процесуална пречка за допустимост на разглежданите искове, предвди на това, че за периода, за който се претендира главница с осъдителните искове има влязло в сила отхвърлително решение по чл. 422 ГПК. Този извод остава непромен и след допуснатото измение на исковете в първото откритосъдебно заседаниепо делото.                  От имено на всеки от ответниците е подаден отделен отговор, като възраженията на всички са едни и същи и единствено ответника „Гепард груп“ прави различно такова, основаващо се на обстоятелството, че не е подписал Анекс № 11, с който срокът на договора се продължава до 2019 г.,  поради което неговото задължение за поръчителство е погасено с изтичане на по-рано уговорения срок.

          Останалите възражения се свеждат  до следното:

Поръчителството на всички ответници било погасено по аргумент от чл.147 ал.1 ЗЗД , поради това, че кредиторът не бил завел иск срещу длъжника в 6 месечен срок от настъпване падежа на вземанията си. 

В тази връзка , от съществено значение било дали и кога е настъпил падежът на претендиралите вземания - както за редовно падежирала главница, така и за предсрочно изискуемата. В случая , доколкото ищецът извеждал правата си срещу длъжника „Тур Транс Т.“ ООД от висящото производство по несъстоятелност по т.дело № 60 / 2014 г на ПОС , следвало да се отбележи , че поначало решенията по това дело обвързвали само страните по него -длъжника , кредиторите и синдика и не били противопоставими на поръчителите ( арг. чл.298 ал.1 ГПК ) с изключение на решението за обявяване длъжника в несъстоятелност , което съгл. чл. 712 ТЗ има действие спрямо всички. Дори и решението по чл. 710 от ТЗ не обвързвало безусловно поръчителите на несъстоятелния длъжник за основанието и размера на задълженията му към определен кредитор - веднъж, защото основанието и размера на вземанията не са иманентна част от решението за обявяване в несъстоятелност ( чл. 711 ТЗ ) и втори път , защото поръчителя може да оспори тези вземания по основание и размер , като противопостави в исковия процес всички лични възражения на длъжника (чл. 142 ЗЗД), които последния не е направил в заповедното производство и в производството по несъстоятелност .  Влезлите в сила съдебни актове в отношенията между кредитора и длъжника , не могат да се противопоставят на поръчителя , ако последния не е участвал като страна по тях..

Така по претенцията за редовно падежирали главници ( вноска 900 евро с падеж 05.06.2014г.и вноска 900 евро с падеж 05.07.2014г както и 4 вноски по 1900 евро от 05.08.2014 до 05.11.2014г.), началото на срока по чл.147 ал1 ЗЗД било съответното 5-то число на всеки месец от този период . По претенцията за предсрочно изискуема главница ( с оглед заявените с ИМ фактически и правни основания ) предсрочната изскуемост е могла да настъпи не от датата на решението за обявяване неплатежоспособност по чл. 630 ал.1 ТЗ ( какъвто довод е направен в ИМ ) , а от датата на решението за обявяване в несъстоятелност по чл.710 ТЗ . В случая , длъжника е обявен в несъстоятелност с решение № 66 / 26.05.2015г., следователно , от тази дата вземанията на ищеца са могли да станат изискуеми по силата на закона ( чл. 617 алЛот ТЗ ) . От това следва , че за периода от 05.12.2014 г. до 05.05.2015 г. дължими са били месечни вноски от главницата ( по 1900 евро всяка ) съгласно погасителният план , уговорен с чл.2 .1 от Анекс № 11 , както и част от вноската за м.май 2015 дължима от 05.05.2015 до 25.05.2015г. От датата 26.05.2015г. , цялата главница по кредита с е станала на предсрочно изискуема по силата на чл. 617 ал.1 от ТЛ .

С оглед горните данни в отговорите се поставя въпроса дали кредитора е -завел иска срещу длъжника в 6-месечпия срок от падежа на главното задължение . Щом падежа на главното задължение ( предсрочно изискуема главница ) е настъпил на 26.05.2015 г. иска на кредитора срещу длъжника следва да е предявен не по- късно от 26.11.2015 г., а относно падежиралите вноски за периода - считано до съответното 5-то число на шестия месец за всяка от тези вноски. В случая , ищеца твърди , че е завел иска си срещу длъжника с молбата за предявяване на вземания входирана по т. дело № 60 / 2014г. на ПОС с № 8887 / 10.12.2014 г.. Видно от същата, молба е предявена изскуема главница в размер на 208 868.26 евро дължима към 08.12.2014г. Във връзка с тази теза , на осн. чл.142 ЗЗД  ответниците правят следните възражения :

           1.1 Поначало молбата за предявяване на вземания към синдика не можело да се приравни на искова молба (решение № 15 / 01.03.2010 г. по т.д. № 535 / 2009г. на I т.о.на ВКС ), с която да е предявен иск срещу длъжника по см. на чл.147 алЛ ЗЗД.

        1.2.С молбата си за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност , кредитора предявил вземанията си на основание обявена предсрочна изискуемост по реда на чл.60 ал.2 от ЗКрИ , а по настоящето дело същият кредитор е предявил вземанията срещу поръчителя на съвсем друго основание - настъпила изискуемост по силата на закона ( чл. 617 ал.1 от ТЗ ). Следователно , ищеца не може да е запазил правата си срещу поръчителите , ако е потърсил вземането от длъжника на основание различно от основанието , на което го търси от поръчителите. В случая , юридическия факт от който е изведена претенцията по делото за несъстоятелност е съвсем различен , от юридическия факт с който ищеца обосновава настоящия си иск срещу поръчителите .

1.3.Също така, в действителност към датата 08.12.2014 г. ищеца неразполагал с цялото вземане което е предявил ( цялата главница по договора за кредит) , защото не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсочно изискуем по реда чл.60 ал.2 от ЗКрИ , тъй като не е обявил това на длъжника и поръчителите преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Щом последиците на предсрочната изискуемост не са настъпили , в отношенията между кредитора и длъжника към 10.11.2014г. е бил в сила погасителният план уговорен в чл.2.1.от Анекс №11 или в най-добрия случай _, ищеца е имал изискуемо вземане за неплатени вноски за периода 05.06.2014 г. до 05Л 1.2014 г , но не и предсрочно изискеума главница за над 2000000 евро . Без значение за поръчителите било , че синдика е включил вземането - така както се претендира в списъка за приети вземания. Към момента на одобряване на списъка на приетите от синдика вземания , (одобрен с определение на съда на 19.02.2015г.) , обективно е съществувало вземане до размера на падежиралите към този момент вноски , но не и по отношение на непадежиралите такива . За поръчителите меродававен по настоящето дело бил действително дължимият се размер от кредита ( който би се установил ако длъжника бе оспорил списъка за приети вземания ) или неповече от 5 400 евро падежирала главница . Ето защо считат считаме, че към датата на предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността , ищеца е разполагал с вземане за главница за 5 400 евро , която сума би следвано да фигурира в списъка иа приетите ог синдика вземания, по не и сумата от 237 556.53 евро , в т.ч. изискеума главница                208 686.26 евро - както безкритично е приел синдика . Ето защо , дори и да се приеме, че с молбата за предявяване на вземания по делото за несъстоятелност кредитора е упражнил надлежно правата си по см. на чл.147 ал.1 ЗЗД, това важи само до размера на сумата 5 400 евро - редовно падежирала главница , а останалата част от вземанията по кредита са били разсрочени в полза на длъжника . Ето защо , за разликата от 5 400 евро до размера на 208 686.26 евро кредитора ( тук ищец ) не бил предявил иск по см. на чл.147 ал. 1 ЗЗД  и по отношение тази разлика, поръчителството на ответниците било отпаднало. В този вид възраженията са направени преди измението на иска.

Вземането на ищеца  за цялата предсрочно изискуема главница  обективно било възникнало по силата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност на 26.05.2015 г. , а такова основание на вземането си кредитора не бил въвеждал в производството по несъстоятелност. Следователно за ответниците, като поръчители , 6- месечният срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД бил запачнал да тече от 26.05.2015 г. и   е изтекъл при бездействие на кредитора на 26.11.2015 г. В т. см. не може да се приеме и , че искът срещу длъжника е предявен преди да настъпи самата предсрочна. Или ако кредитора е предявил в производството по несъстоятелност   вземане на едно основание            ( предсрочно изискуема главница на основание обявена предсрочна изискуемост по реда чл.60 ал.2 от ЗКрИ ) , което обаче още не е било настъпило поради липса на субективния елемент, а в хода на производството  настъпи друго основание ( предсочна изискуемост по силата на решението за обявяване длъжника в несъстоятелност ) , то вземането на новото основание ще се счита предявено от датата на настъпване на това основание - в случая от 26.05.2015г., а не от датата на подаване на молбата за предявяване на вземането -10.11.2014 г.

Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която уточнява:

Че не отговорят на обективната истина твърденията, че поръчителите не са давали съгласие за удължаването на срока в с Анекс №1 1 към Договора за кредит. На последна страница от Анекс №11 те се били подписал за клаузата по чл. 8, чл. 8.1, чл. 8.2, чл. 8.3 и чл. 9.

По отношение на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се отбеязва,че разпоредбата на чл. 712 от Търговския закон е категорична и недвусмислена и не дава поле за теоретични алогични твърдения от ответника.

С оглед направени възражения от ответниците, че молбата за предявяване на вземанията към синдика в производството по несъстоятелност не може да се приравни на искова молба срещу главния длъжник , се допълвата обстоятелствата по исковата молба в смисъл, че срещу главния длъжник е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 09.09.2014г. и е образувано ч.гр.д. № 797/2014г. по описа на PC гр. Велинград. След подадени възражения от страна на длъжниците се е развил исков процес, а именно - т.д. №45/2015г. по описа на ОС Пазарджик, после в.т.д. №65/2017г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив и т.д. №3165/201 7г. по описа на ВКС. Фактът на заповедното производство и последвалите искови процеси пред три инстанции и в момента висящ пред ВКС е признат от страните и съдът можел служебно да провери тази информация, поради това следва да се отдели като безспорен факт, ненуждаещ се от повече доказателства.

Съдебната практика (Решение №15 от 01.03.201 Ог. по т.д. 535/2009 на ВКС), която ответникът сочи, не била релевантна, а извадена от контекста. Алтернативно ако се счеге, че изискуемостта на вземанията не е настъпила по силата на закона и претенциите срещу главния длъжник не са прдявени в срок в производството по несъстоятелност,, то алтернативно да се счита, че искът срещу главния длъжник е предявен в заповедното /респ. исковото производство/.

По повод допълнитената искова молба е подаден един от общ отговор от името на всички ответницие, в който се възразява, че за приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД е от значение , дали предявеното срещу поръчителя вземане е идентично ( по основание и размер ) със вземането, заявеното срещу главния длъжник. При предявен иск срещу поръчителя , от значение за спазване 6- месечния преклузивен срок е не само формалното заявяване на претенция (в широкият смисъл на думата) на кредитора срещу длъжника, а предявяването на идентична (по основание и размер) претенция . Казано по друг начин, кредитора няма да е спазил срока , ако е предявил претенция срещу длъжника на едно основание , а търси отговорност от поръчителя на друго основание. Твърди, че в практиката на ВКС , трайно се разграничават по своето основание, вземанията за падежирали вноски ( като дължими на основание договора за кредит), от предсрочно изискуемите вземания (като дължими на основание правомерно едностранно изменение на договора от страна на кредитора) . Пак различни по основание биби вземанията, чиято предсрочна изискуемост е настъпила (обявена ) по реда на чл.62 ал.2 Закона за редитните институции , от вземанията чиято предсрочна изискуемост е настъпила по силата на друг юридически факт и/или от друг начален момент. В този ред на мисли пълномощникът на ответниците твърди, независимо дали ищецът е заявил претенция срещу длъжника по начина описан в ИМ или по начина описан в ДИМ , срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е пропуснат , защото и в двата случая ищецът е заявил срещу длъжника претенции , които не са идентични по основание и размер с претенцията, предмет на настоящето дело срещу поръчителите. Освен това , доверителите не отговарят за предсрочно изискуем кредит, защото предсрочната изискуемост не им с обявена от кредитора по начина уговорен в договора за кредит преди завеждане на иска .

Репликата в ДИМ, че ответниците- поръчители в действителност са дали съгласие за удължаване на срока на договора за кредит отразено с подписите им в Анекс №11 към договора за кредит , със сигурност не важала за  „Гепард Груп“ ЕООД (предишно наименование „Лакосте“ ЕООД). Твърди се, че този поръчител не е давал съгласие за продължаване на срока.

В първото съдебно заседание е направен докад по делото и е допуснато изменение на исковете /на част от обстоятелствата, на които те се основават, без да се изменя искане да присъждане на съответните суми съответно като падежирали вноски за главница и предсрочно изискуема такава/.

След преценка на събраните доказателства и довотите на страните, съдът приема за установено следното:

Безспорно е установено сключването на договора за кредит                               № 9В/17.09.2007 г.  между банката-ищец и „Тур - транс – Т.“ ООД, с който е  отпуснат кредит в размер на 300 000 евро (триста, хиляди евро), с краен срок за погасяване - 20.08.2017 г. С помощта на заключение на вещото лице, изслушано и прието като допълнително в последното заседание по делото се установи, че размера на договорения кредит е отпуснат реално и кредитът е усвоен до размера от 297 275 евро, по начина подробно описан в т. 1 от това заключение, срещу чиято обоснованост и точност страните не направиха възражения.

А още с първото изготвено заключение от вещото лице Л.Я. - Т. се установи, че общия размер на погасената главница възлиза само на 4 500 евро.

С влязло в сила към датата на постановяване на съдебния акт решение на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 65/2017 г. е прието за установено по отношение на всички ответници в настоящото производство, че в качеството им на поръчители дължат на банката-ищец 21 087,57 евро, от която 5 400 евро представлява изискуема главница към 25.06.2014 г.

Представени са всички анекси, които ищецът твърди, че са подписани, вкл. Анекс № 11/17.09.2007 г. /на л.53-57 от делото/, с който срокът за погасяване на кредита е продължен до 05.09.2019 г. Възражението, че този анекс не е подписан от поръчителите е основателно само по отношение на един от тях – „Гепард груп“ ЕООД-гр. София, който въобще не фигурира в текста на анекса, нито има подпис на негов представител от името на дружеството. Следва да се има в предвид, че „Т. травел“ ООД, посочено като поръчител в чл.8.3 от анекса е със сегашно наименование „Здравец 69“ ООД и тогава се е представлявало от подписалия анекса в това му качество Д.А.Т..

Неподписването на анекса за продължаване на крайния срок  за погасяване на кредита от един от поръчителите не е от значение са отговорността му по предявените искове, доколкото те имат за предмет падежирали вноски и главница, коята се твърди, че е станала изискуема предсрочно още преди първоначално уговорения срок на договора, респективно – на поръчителството, който е бил до 20.08.2017 г.

Следва да бъдат разгледани обаче възраженията, направени от имието на всеки едит от поръчителите поотделно, основаващи се на разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, за това, че кредиторът е загубил правата си срещу тях поради непредявявяне на иск срещу главния длъжник в предвидения в тази разпоредба 6-месечен срок. Пълномощникът на ответниците акцентира на това, че не са предявени искове или изобщо претенции /включително под формата на молба за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност/, които да са напълно идентични с разглежданите в настоящия процес.

На първо място следва да се отбележи, че неоснователно ответниците под иск по смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗЗД разбират непременно само съдебно предявената претензция с искова молба по общия исков ред. Тук понатието иск, следва да се тълкува в не в този тесен смисъл, а по-широк, включващ и предявяваето на вземане в производството по неъстоятелонст срещу главния длъжник. Ако това е сторено в 6-месечния срок от падежа на претендираното срещу поръчителите вземане, то те биха продължими да отговарят  за него спрямо кредитора.

Проследяването в тяхната хронология  на фактите, имащи отношение към изискуемостта на процесните вземания и действията на кредитора по предявяване на претенциите му по съдебен ред срещу длъжника „Тур - транс-Т.“ ООД, водят  до следните изводи:

Вноските с настъпил падеж, в общ размер на 9 400 евро, които ищецът претендира с осъдителния си иск след неговото изменение, са с настъпил падеж съответно на 05.12.2014 г., 05.01, 05.02.,05.03.,05.04 и 05.05.2015 г.

Предявяването на вземането за главница на основание процесния договор за кредит срещу длъжника в производството по несъстоятелност срещу него по т. д. № 60/2014 г. е станало на 10.12.2014 г., когато само първата от тях е била с настъпил падеж. В онзи момент вноските, с падеж на пето число пред първите пет месеца на 2015 г. все още не са били предсрочно изискуеми.

Т. е. както те, така и останалата част от общо заявената главница в размер на 208 686, 26 евро е било възможно да се претендират като предсрочно изискуеми.

Ищецът в хода на процеса се отказа от твърдението си, че предсрочната изискуемост на остатъка от целия дълг е настъпила още на 11.11.2014 г., когато е било постановено всъщоност решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника и призна основателността на възражението на ответниците, че решението за обявяването му в несъстоятелност всъщоност е от 26.05.2015 г., като заяви, че претендира от тогава да е настъпила тази твърдяна от изискуемост – автоматично и по силата на закона, по аргумент от разпоредбата на чл.617, ал.1 от ТЗ, която гласи, че всички парични задължения на длъжника ставан изискуеми от датата на решението за обявяването му в несъстоятелност.

Без оспорват, че считано от 26.05.2015 г. вноските с настъпващ падеж след тази дата, т. е. – от 05.06.2015 г. натакът са станали изискуеми срещу длъжника по силата на решението за обявяването му в несъстоятелност, ответниците възразяват, че именно иск или молба за предявяване на вземане на това фактическо основание и за тези вноски като предсорочно изискуми не е предявена срещу длъжника в рамките на 6-месечения срок,  а е завявени направо исковете срещу поръчителите за заплащане на предсрочно изискуема главница за същия този период.

И това действително е така, защото не може да се приеме за основателно, поради нелогичността му, твърдението, че с молбата от 10.12.2014 г. е пердявена претенцията за тези вноски, а самата предсрочна изискуемост е настъпила едва в по-късен момент – на 26.05.2015 г. Няма как да се приеме, че с една преждевремнно предявена претенция за предсрочно изискуема главница, която при това е била отхвърлена като неоснователна с влязлото в сила решение по иска по чл. 422 от ГПК, кредторът е запазил правата си против поръчителите, произтичащи от настъпилия по-късно факт : постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Необходимо е било да предявян срещу него нова молба за предявяване на вземане, което да се се включи евентуално в дпоълнтелен списък на приетите, на основавание чл. 688, ал.3 от ТЗ.

Освен това,както възразява пълномощника на ответниците, разпоредбата на чл. 617, ал.1 ТЗ има за последица автоматичното настъпване на изискуемостта на паричните задължение на самия длъжник. Но тези на поръчителите му, макар и акцесорни, са самостоятелни по своя характер. За това по отоншение на поръчителите кредиторът има задъжение да ги уведоми, че е настъпил предвиден в закона факт, правещ вземанията срещу главния длъжник изискуеми, преди настъпването на падежа им, и да ги покани да ги изпълнят предсрочно на това основание. Което обаче не е сторил в конкретния случай, осланяйки се, без основание, на публичността на регистъра, в който се обявяват актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност. Обявяването на решението по партидата на длъжника, не може да замести изявлението на кредитора спрямо поръчителите, че желае да се ползва от предсрочната изизкуемост и по отношение на тях и че ги кани да изпълнят остататъка от дълга, определяйки им конкретен срок за това.

На тези две основания – липсата на изявление на кредитора, че желае да се ползва от предсрочната изискуемост на вземанията по отношение на поръчителите, след нейното настъпване с дата 26.05.2015 г., както и непредявяване в 6-месечен срок на претенция срещу самия длъжник за предсрочно изискуемата главница /на осн. чл. 617, ал.1 във вр. с чл.688, ал.3 от ТЗ/, искът са осъждане на поръчителите да платят част от тази главница в размер на 90 600 евро следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

По отношение на иска за заплащане на 9 400 евро, представляващи според твърденията на ищеца 6 месечни вноски, с наспъли падежи на 5-то число през месеците от декември 2014 г.до май 2015 г., следва да се отбележи следното:

Само първата от тях е била с настъпил падеж към датата на предявяване на 10.12.2014 г. на вземането за главница в производството по несъстоятелност против длъжника „Тур - транс - Т.“ ЕООД. Следователно за нея може да се каже, че е изпълнено императивното изискване на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поръди което проъчителите са останали задължени и след падежа на тази вноска.

Останалите 5 вноски, дължими за периода януари – май 2015 г. не са били предявени като просрочени в периода от настъпване на падежа им до изтичане на 6-мечесен срок за всяка една от тях. Тяхнато предявяване, като такива с падеж  след  датата на откриване на производство по несъстоятелност също е следвало да стане допълнително по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ и едва тогава, поръчителите биха продължили да отговарят по отношение на кредитора.Такова предявяване обаче не е направено в производството по несъстоятелност, а в отделно производство е било недопустимо.

Преждевременното предявяване на главницата с падеж на 5-то число от месеца от януари до май 2015 г. с молбата за предявяване на вземания, подадена на 10.12.2014 г. /с твърдения за предсорчона изискуемост тогава/ не може да послужи като основание за запазване на правата на поръчителите след настъпване на падежа на конкретните вноски. Още повече, че дължимостта на същите като предсрочно изискуеми е била отречена с влязлото в сила решение по иска по чл. 422 от ГПК.

По тези съображения и приемайки от фактическа страна, че вземанията за месечните вноски с падежи от януари до май 2015 г. не са били предявени срещу длъжника по надлежни ред като такива с настъпил падеж в 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че поръчителите не отговарят за тях по отношение на кредитора.

За това осъдителни иск за падежирала главница следва да бъде уважен само до размера от 1 900 евро – вноската с настъпил падеж на 05.12.2014 г. /преди подаване на молбата за предявяване на вземанията на банката в производството по несъстоятелност/. Нейният размер е установен от заключението на вещото лице, прието в последното съдебно заседание.

За разликата до 9 400 евро този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като за останалите месеци, за които се претендира заплащане на главница с настъпил падеж преди решението за обявяванетото на длъжника в несъстоятелност, не се установи тези вземания да са били предявени срещу него в 6-месечния срок след падежа на всяка една от тях.

Ищецът е направил разноски в размер на 8 323, 32 лв.

Всеки от ответници е направил отделно разноски за адвокатска защита, платени в размера, посочен в изтовения списък с разноски.

Възражението на ищеца за намаляне на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е неоснователно, поради това, че така перкормерност не се установи за нито едно от възнагражденията взети поотделно /те са са в размер от 6 100 лв. до 6 500 лв./. При сбора от цена на исковете 100 000 лв. и очерталата се фактическа и правта сложност на делото не е налице основание за намаляване размера на на някое от възнагражденията.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответнизците разноските му, съразмерно на уважената част от исковете, а те от своя страна – да му заплатят частта от неговите разноски, съразмерно на отхвърлената.

Общият размер на дължмиите от ответниците разноски е 158,14 лв. и следва да бъде поделен по равно помежду им, така чевсеки да заплати по                 38, 63 лв. на ищеца.

Ищецът от своя страна следва да заплати: 6 376,50 лв. - на ответника „Здравец-69“ ООД, 6 376,50 лв.- на ответника „Гепард Груп“ ЕООД, 5 984, 10 лв.-на ответника Т.К.Б., 6 180, 30 лв. – на Д.А.Т. и 6 180, 30 лв. – на ответника А.Д.Т..

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА ответниците: Т.К.Б.,                               ЕГН **********, постоянен адрес: ***; Д.А.Т., ЕГН ********** постоянен адрес: ***; А.Д.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; „Здравец 69 ООД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр. Велинград, ул. Юндола№28 и „Гепард Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление.тр. София, р-н Искър; кв. Дружба; Бл. 167; Вход Б; Ет. 4; Ап. 34,                 в качеството им на поръчители да заплатят солидарно на ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, БЦ „Експо 2000", ЕИК: *********, сумата от 1 900 евро /представляваща вноска с настъпил падеж на 05.12.2014 г./ - част от непогасена главница с настъпил падеж по Договор за инвестиционен кредит № 9В/17.09.2007г., като отхвърля иска за разликата до 9 400 евро и съответно - за вноските с настъпил падеж на 05.01.2015 г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г. и 05.05.2015 г./.

 ОТХВЪРЛЯ предявени като частичен иск за осъждане на ответниците Т.К.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; Д.А.Т., ЕГН ********** постоянен адрес: ***; А.Д.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; „Здравец 69 ООД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр. Велинград, ул. Юндола№28 и „Гепард Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление.тр. София, р-н Искър; кв. Дружба; Бл. 167; Вход Б; Ет. 4; Ап. 34, в качеството им на поръчители да заплатят солидарно на ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, БЦ „Експо 2000", ЕИК: *********, сумата от 90 600 евро – като част от главницата по същия договор, предсрочно изискуема, считано от 26.05.2015 г./датата на решението за обявяване в несъстоятелност на длъжника „Тур - транс – Т.“ ООД/.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца разноски в размер на общо е 158,14 лв. или -  по 38, 63 лв. всеки един от тях.

ОСЪЖДА ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров"             № 55, БЦ „Експо 2000", ЕИК: ********* да заплати на ответниците разноски по делото, както следва: 6 376,50 лв. - на ответника „Здравец-69“ ООД,                6 376,50 лв.- на ответника „Гепард Груп“ ЕООД, 5 984, 10 лв.-на ответника Т.К.Б., 6 180, 30 лв. – на Д.А.Т. и 6 180, 30 лв. – на ответника А.Д.Т..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получавене на препис от страните.

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: