РЕШЕНИЕ
№132
20.11.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско
отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Д., като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1408 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, чрез адвокат С.Р. – с пълномощно от първата инстанция
(л. 23), със служебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 49, ет.1,
ап.1, срещу Решение № 1686 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 2301/2019 г. на Районен
съд – Бургас, с което ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на основание чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 86, ЗЗД да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***,
следните суми: 251,44 лева – разликата между дължимото застрахователно
обезщетение от 1659,79 лева по застраховка „Каско“ и платената от ответника
част от него – 1408,35 лева, за нанесени щети по лекия автомобил на ищеца –
„Ауди А6“, рег. № А0202МС, увредено при две ПТП от 24.03.2016 год., за които са
съставени Щета № 2-1201-16-450677/2016 год. и № 2-1201-16-450678/2016 год., и
75,09 лева – обезщетение за забава върху главницата от 251,44 лева за периода
09.04.2016-19.03.2019 год., както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 251,44 лева, начиная от подаване на исковата молба –
20.03.2019 год., до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в
размер на 400 лева.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Излагат се доводи, че съгласно т. 38.3 от Общите условия
(ОУ) за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства
на ЗК „Лев Инс“ АД, които са неразделна част от сключения между страните
застрахователен договор, при завеждане на повече от три щети /в случая за
времето от 30.10.2015 год. до 24.03.2016 год. са били заведени общо пет щети/ и
при липса на дозастраховане /доплатена премия/ по една и съща застрахователна
полица при определяне на обезщетението за всяка следваща щета /четвърта, пета/
се прилага пропорционалното правило по т. 23 от ОУ, съгласно което ако
застрахователната сума е по-ниска от действителната стойност на застраховането
МПС, при възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в
съотношение на застрахованата сума към действителната стойност. Твърди се, че е
приложен коефициент на редукция поради
предходни щети, по които е
било изплатено застрахователно обезщетение без да е платена допълнителна премия
по застрахователния договор. Счита, че отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение на основание ОУ е правилен и съобразен с разпоредбите на закона и
сключения между страните застрахователен договор, неотменна част от който са
ОУ. Въззивникът моли съда отмени изцяло обжалваното решение. Претендира за
присъждане на направените в производството разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
но процесуалния представител на насрещната страна. Няма доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.В.В.
чрез адвокат С.К. – с пълномощно от първата инстанция (приложено по делото
между л. 5 и л. 6). Счита, че няма как да бъдат обсъждани наведените с жалбата
доводи, че съдът не е съобразил посоченото в ОУ, тъй като самият застраховател
не е представил общите си условия, а коментирането на нещо, което не е в
кориците на делото, е недопустимо. Посочва също, че няма как да бъдат обсъждани
доводите за заведени други щети при положение, че за тях не са събрани
доказателства. Намира за недопустимо застрахователят да разделя една щета на
две – за увреждания, настъпили в един и същ ден, на едно и също лице, при
завеждането им в един и същи ден и час, дори и под последователни номера, тъй
като така изкуствено се разделят щетите и се създават предпоставки за
намаляване на последващите, което се извършва съзнателно и преднамерено от
застрахователя. Въззиваемият моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемото
дружество ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззивникът Д.В.В.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.К., който оспорва
въззивната жалба и поддържа представения отговор. Представя договор за правна
защита и съдействие, ведно с пълномощно, и списък на разноските. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на сторените в настоящата инстанция
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд –
Бургас е образувано по искова молба на въззиваемия Д.В.В. срещу въззивника „Застрахователна
компания Лев Инс” АД за присъждане на сумата от 326, 53 лева, от които 251, 44
лева главница и 75, 09 лева мораторна лихва върху главницата за периода от
09.04.2016 г. (15 дни след завеждане на щетата на 24.03.2016 г.) до 19.03.2019
г. (завеждане на иска), ведно със законната лихва върху присъдените суми от
деня на завеждане на исковата молба – 20.03.2019 г. до пълното им изплащане.
Предявени са искове с правно
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно по следните
съображения.
Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Процесният
застрахователен договор е сключен на 08.05.2015 г. По делото не се установява,
а и не се твърди, че е уговорено друго между страните, поради което към
процесните правоотношения приложение следва да намерят разпоредбите на КЗ (отм.).
По главния иск:
За да бъде уважен предявеният главен
иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), следва да са налице следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. съществуване
на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото
събитие между ищеца и ответника, възникнало по силата на договор за имуществено
застраховане на погиналата или повредената вещ; 2. накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя-ответник, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие
(риск) и 3. липса на отрицателни
материални предпоставки, при които застрахователят има право да откаже да
заплати уговореното застрахователно обезщетение или да намали неговия размер.
Носител на процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяване на първите две материални
предпоставки е ищецът, а ответникът-застраховател трябва да докаже, че в негова
полза е възникнало потестативното право да откаже да заплати уговореното
застрахователно обезщетение или да намали неговия размер.
Безспорно по делото е
обстоятелството, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“, с рег. № А 0202 МС, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Каско“, съгласно полица № 93001510028098, със срок на валидност от 08.05.2015
г. до 07.05.2016 г.
Не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че на 24.03.2016 год., около
09:30 часа, при маневра за паркиране на заден ход ищецът е ударил управлявания
от него лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № А 0202 МС, в стърчащ
над тротоара срязан метален прът, увреждайки левия праг на автомобила и
предната му част, за което била заведена щета № 0002-1301-16-450678/2016 год. и автомобилът бил насочен към доверен
сервиз на застрахователя „Експрес Сервиз“ в гр. Бургас, където била заявена
поръчка № 9149-1, като за извършване на ремонта ищецът заплатил по банков път сумата
от 1 096, 37 лева, за което
била издадена фактура № 12196/15.06.2016 г.
Няма спор между страните, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 24.03.2016 год.,
около 13:45 часа, ищецът е намерил паркирания пред дома му автомобил със счупен
десен стоп и охлузена облицовка на задната броня в дясната част, за което била
заведена щета № 0002-1301-16-450677/2016
год. и автомобилът бил насочен към доверен сервиз на застрахователя „Експрес
Сервиз“ в гр. Бургас, където била заявена поръчка № 9152-1, като за извършване
на ремонта ищецът заплатил по банков път сумата от 563, 42 лева, за което била
издадена фактура № 12197/15.06.2016 г.
По
делото е представена експертиза по щета № 0002-1301-16-450677/2016 год. (л. 7 – гръб), от която се установява, че
служител на ответното дружество е определил оценка по фактура в размер на 397,
64 лева и експертна оценка в размер на 563, 42 лева, но е извършил редукция на
база изплатени обезщетения по предходни щети с приложим коефициент 0, 95 към
сумата от 397, 64 лева, в резултат на което е определил обезщетение в размер на
377, 76 лева.
По делото е представена и експертиза
по щета № 0002-1301-16-450678/2016
год. (л. 10), от която се установява, че служител на ответното дружество е
определил оценка по фактура в размер на 1096, 37 лева и експертна оценка в размер
на 1008, 05 лева, но е извършил редукция на база изплатени обезщетения по
предходни щети с приложим коефициент 0, 94 към сумата от 1096, 37 лева, в
резултат на което е определил обезщетение в размер на 1030, 59 лева.
По делото е представен отчет от банковата
сметка на ищеца (л. 13), от която се установява, че за двете щети
застрахователят е заплатил общо на ищеца сумата от 1408, 35 лева, т. е. с 251,
44 лева по-малко от платените от ищеца по двете фактури 1659, 79 лева.
От изложеното дотук може да се
направи извод, че са налице първите две предпоставки от фактическият състав,
пораждащ правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение, а именно
съществуващо между страните действително застрахователно правоотношение по договор
за имуществено застраховане на повредената вещ и настъпване на покрит
застрахователен риск в срока на действие на договора.
Спорно по делото е обстоятелството
дали е било налице основание застрахователят да намали размера на дължимите
застрахователни обезщетения.
За да обоснове правото си да извърши
редукция на дължимите застрахователни обезщетения, ответникът-въззивник се
позовава на т.
38.3 вр. т. 23 от Общите условия (ОУ) за застраховане на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“ АД. В отговора на
исковата молба, както и във въззивната жалба ответникът-въззивник е изложил
доводи, че съгласно т. 38.3 от ОУ при завеждане на повече от три щети /в случая
за времето от 30.10.2015 год. до 24.03.2016 год. били заведени общо пет щети/ и
при липса на дозастраховане /доплатена премия/ по една и съща застрахователна
полица при определяне на обезщетението за всяка следваща щета /четвърта, пета/
се прилага пропорционалното правило по т. 23 от ОУ, съгласно което ако
застрахователната сума е по-ниска от действителната стойност на застраховането
МПС, при възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в
съотношение на застрахованата сума към действителната стойност. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и указаната от съда доказателствена тежест
ответникът е следвало да установи наличието на правно основание за намаляване
на размера на дължимото застрахователно обезщетение. По делото обаче не са
ангажирани доказателства в тази насока. Ответникът-въззивник не е представил
общи условия, от които да се установи съдържанието на посочените от него
клаузи, за които твърди, че са действащи в отношенията между страните.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в Решение № 107/25.07.2013 по дело
№ 381/2012 на ВКС, ТК, I т. о, съгласно което общите условия на застрахователя
за съответния вид застраховане не могат да бъдат определени като съдебно
известни на съда факти, а подлежат на доказване. Предвид липсата на
доказателства, от които да се установи съдържанието на горепосочените клаузи от
Общите условия към процесния застрахователен договор, съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в правната действителност. При липсата на доказаност на твърдените
от ответника уговорки от общите условия безпредметно е да се обсъжда наличието
на предвидените в хипотезата им предпоставки за редуциране на размера на
дължимото обезщетение. Ето защо неоснователни са наведените във въззивната
жалба доводи относно приложението на т. 38.3 вр. т. 23 от Общите условия (ОУ) за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“ АД.
По изложените съображения главният иск
с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на сумата от 251, 44
лева се явява основателен, поради което правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
По
акцесорния иск:
За уважаването на акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на две
материални предпоставки: 1. неизпълнение
на парично задължение и 2. забава на
длъжника.
По делото се установи, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца пълния размер на дължимото
застрахователно обезщетение. Следователно е налице първата предпоставка.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Видно от
представените по делото уведомления за настъпило застрахователно събитие (л. 8
и л. 11 – гръб), ищецът е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 КЗ (отм.)
на 24.03.2016 г. По делото са представени писмени доказателства (л. 8 – гръб и
л. 12), от които се установява, че ищецът е изпълнил и задължението си по чл.
207, ал. 3 КЗ (отм.). Следователно ответникът е в забава, считано от 09.04.2016
г.
В съответствие с правилото на чл.
162 ГПК съдът установи, че мораторната лихва върху неизплатената главница от
251, 44 лева за периода от изпадане на длъжника в забава на 09.04.2016 г. до
завеждането на исковата молба на 20.03.2019 г. възлиза на 75, 09 лева.
По изложените съображения
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от
75, 09 лева се явява основателен, поради което правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
Тъй като правните изводи на
въззивния съд съвпадат с правните доводи на първоинстанционният съд,
обжалваното решение е правилно и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на
300 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника по чл. 78,
ал. 5 ГПК се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че по дела с интерес до 1000 лв. адвокатското
възнаграждение е в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1686 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 2301/2019 г. на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА
ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх” № 51Д, представлявано от изпълнителните
директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, да
заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300, 00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.