МОТИВИ

към присъдата по НОХД №341/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти състав 

 

Девненският районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу К.Д.Д., ЕГН **********, за това че:

За периода от 09.10.2012 г. до 03.11.2012 г. в с. Стефан Караджа, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.М.К. и К.Г.С., че ще заплати добит маслодаен слънчоглед 27960 кг от „М. 2005” ЕООД с. Стефан Караджа, обл. Варна, и добит маслодаен слънчоглед 12240 кг от К.С.С., и с това причинил имотна вреда в големи размери на обща стойност 43564.88 лв, от която 30198.80 лв за „М. 2005” ЕООД с. Стефан Караджа, обл. Варна и 13366.08 лв за К.С.С. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети и граждански искове от всяко от пострадалите лица „М. 2005” ЕООД и К. С. срещу подс. К. Д., за заплащане на съответно на сумите 30198.80 лв и 13366.08 лв, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на увреждането – 09.10.2012 г. и 03.11.2012 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението.

След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същите съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано, предвид събраните по делото доказателства. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен и да наложи предвиденото наказание “лишаване от свобода” в минималния предвиден срок, който след прилагането на чл.58а, ал.1 НК, да бъде намален с една трета.   

Всеки един от гражданските ищци лично поддържа съответният граждански иск и моли същият да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подс. К. Д. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда, при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, предвид малдата връзраст и недоброто матераилно и семейно положение на подсъдимия, проявеното от него критично отношение към деянието и оказаното в хода на ДП съдействие за разкриване на обективната истина, както и предвид положените от същия усилия за възстановяване на част от причинената имуществена вреда, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да наложи предвиденото наказание “лишаване от свобода” под най-ниския предел, чието изпълнение да отложи с изпитателен срок. Не оспорва предявените граждански искове.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. *** в дома на своите родители. Бил регистриран като земеделски производител и обработвал предимно земеделски земи по договори за аренда. Той не притежавал недвижимо имущество и нямал регистрирана на собствена земеделска и горска техника като бил собственик на л. а. „Пежо Партнер", per. № В 1387 КР.

Свидетелката М.К. *** заедно със своя съпруг – свид. К.К.. Тя била едноличен собственик на капитала на „М. 2005" ЕООД. С управлението на дружеството се занимавал главно свид. К. К. като основна дейност била преработка и реализация на селскостопанска продукция и обработка на арендована земеделска земя. Фирмата имала склад в с. Стефан Караджа, където се съхранявала земеделската продукция.

Свидетелят К.С. *** и също бил земеделски производител. Тъй като не разполагал със собствен склад, през 2012 г. той съхранявал добития от него маслодаен слънчоглед в склада на „М. 2005" ЕООД.

През лятото на 2012 г. подс. К. Д. се срещнал със свид. Т.Д., управител на „Тинком Инвест" ЕООД гр. Варна, чийто предмет на дейност бил изкупуване и износ на зърно. Подсъдимият К. Д. се представил като земеделски производител и двамата се договорили свид. Т. Д. да закупи от подс. К. Д. пшеница „на зелено“ като след приключване на жътвата, подс. К. Д. му доставил договореното количество. През м. юли и м. август свид. Т. Д. поискал да закупи „на зелено" и слънчоглед от подс. К. Д. и двамата отново сключили договор за покупко-продажба като подс. К. Д. съставил запис на заповед от същата дата с падеж 15.09.2012 г. за стойността на изкупеното количество слъночоглед.

На 10.08.2012 г. двамата сключили нов договор като подс. К. Д. съставил запис на заповед от същата дата с падеж 31.08.2012 г. и изтеглил веднага от банката предварително платената му цена. Тъй като нямал никакви финансови средства и възможност да достави на купувача необходимото количество слънчоглед, подс. К. Д. решил да се снабди с дължимата продукция по друг начин и се поинтересувал, кои земеделски производители в района продават слънчоглед. Разбрал, че познатият на родителите му свид. К. К. разполага с маслодаен слънчоглед и на неустановена дата в началото на м. октомври 2012 г. провел с него телефонен разговор, в който се представил като син на негови познати, обяснил, че работи за фирма, изкупуваща зърнени култури и попитал дали разполага с маслодаен слънчоглед, който да изкупи, при което много добре съзнавал, че всъщност не разполагал със средства и възможност да се разплати за тази стока, тъй като знаел, че дължи същия вид и количество на управлявното от свид. Т. Д. дружество, а предварително платената му стойност вече не била налична.

Свид. К. К. го попитал, за коя фирма работи, на което подс. К. Д. отговорил, че фирмата е „Агрорезерв“ с. Крумово, при което свид. К. К. казал, че има около 30 тона маслодаен слънчоглед, но трябва да обсъди предложението му, при което подсъдимият го уверил, че работи във фирмата и се занимава с изкупуване на земеделска продукция. Двамата се уговорили да се чуят допълнително и два дни по-късно подс. К. Д. отново потърсил свид. К. К., който приел предложението. Договорили цена 1.00 лв без ДДС за килограм и свид. К. К. обяснил на подс. К. Д., че ще издаде фактура, тъй като работи по ЗДДС. Малко по-късно в същия ден подс. К. Д. дошъл в склада на свид. К. К. и взел проби от слънчогледа, за да се увери, че ще предаде на свид. Т. Д. стока с добро качество. Вечерта подс. К. Д. уведомил свид. К. К., че договорената цена отговаря на качеството на слънчогледа. Докато разговаряли, подс. К. Д. уточнил, че работи към фирма „Елис - Д" ЕООД с ЕИК ********* и МОЛ Д.К.Д. и продиктувал данните на фирмата, които свид. К. К. следвало да впише във фактурата. Свидетелят К. К. поръчал на счетоводителя си да провери данните за фирмата в търговския регистър и бил уведомен, че фирмата се занимава с транспортна дейност и на пръв поглед няма нищо нередно в нейния баланс.

На 09.10.2012 г. по обяд, подс. К. Д. дошъл в склада на „М. 2005“ ЕООД в с. Стефан Караджа с два камиона, за да натовари договореното количество зърно. Единият бил „Рено Магнум", per.№ С 09682 АК с ремарке рег.№ Т 0888 ЕЕ, управляван от свид. Ж.Ж., а другият „Рено Премиум", peг.№ СТ 5715 СА с ремарке per.№ В 7577 ЕК, управляван от свид. Б.З.. И двата автомобила били наети от „Тинком Инвест" ЕООД, за което подс. К. Д. предварително се обадил на свид. Т. Д.. Натоварили и претеглили на кантар в съседното с. Червенци, обл. Варна общо количество 27960 кг маслодаен слънчоглед.

Свидетелят К. К. попълнил реквизитите на фактурата с продиктуваните му данни на дружеството – купувач „Елис –Д" ЕООД и пътно-прехвърлителните разписки, в които по указание от подс. К. Д. вписал като място на разтоварване пристанище Варна. Свидетелят К. К. попитал на кое кейово място и на пристанище „Варна-Изток“ или „Варна-Запад“ следва да отидат камионите, но подс. К. Д. му отговорил да пише само „Пристанище Варна“. Били попълнени и пътните листи на товарните автомобили, след което свид. К. К. поискал да оформят и договор за сделката. Подсъдимият попълнил бланка от договор за покупко-продажба на 27960 кг слънчоглед, реколта 2012 г. на обща стойност 33552 лв с ДДС. В договора вписал своите имена и отразил разсрочен начин на плащане на сумата по банкова сметка *** „М. 2005" ЕООД, която следвало да се плати до десет дни.

Договорът бил подписан и от двамата, след което подс. К. Д. попълнил саморъчно и запис на заповед за сумата 33550 лв с падеж 19.10.2012 г. и място на плащане гр. Варна. След като стоката била натоварена и двата камиона били готови да отпътуват, свид. К. К. поискал от подс. К. Д. пълномощното му от фирма „Елис - Д" ЕООД, но той отговорил, че не го носи и казал, че ще го остави в дома на родителите си.

Докато свид. К. К. и обв. К. Д. уговаряли продажбата, в склада дошъл свид. К. С. и след като разбрал, че подс. К. Д. се занимава с изкупуване на зърно, му предложил и своя слънчоглед. Подсъдимият обещал да изкупи и неговата продукция, но казал, ще го потърси допълнително, след което отпътувал с натоварените камиони, които били разтоварени на неустановено място. Тъй като не получил очаквания паричен превод в посочения период, свид. К. К. започнал да търси подс. К. Д. и двамата провели могократни разговори, като всеки път подсъдимият посочвал различни причини, които го възпрепятствали при плащане на слънчогледа. Известно време след това подс. К. Д. изготвил копие от платежно нареждане от „Уникредит булбанк" АД в което вписал саморъчно дължимата сума на свид. К. К. и с цел да поддържа вече възбуденото у свид. К. К. заблуждение, че ще плати слънчогледа, подс. К. Д. занесъл в дома му документа като доказателство, че фирмата „Елис - Д" ЕООД е превела дължимата сума на „М. 2005" ЕООД. Когато свид. К. К. огледал платежното нареждане, обърнал внимание на подс. К. Д., че върху него няма поставен печат от банката, при което подс. К. Д. го убедил, че е направил ксерокопие на документа и затова няма печат, след което го уверил, че до понеделник парите ще постъпят по сметката на „М. 2005" ЕООД. Малко по-късно същата вечер, свид. К. С. позвънил на свид. К. К. и попитал, дали подс. К. Д. е платил слънчогледа. Свидетелят К. К. отвърнал, че подс. К. Д. му е показал доказателства за извършено плащане и всеки момент очаква парите да постъпят по сметка на фирмата. Когато узнал това, свид. К. С. се свързал с подс. К. Д., който го уверил, че ще купи неговия слънчоглед на цена 0.95 лв на килограм и двамата уговорили сделката.

На 03.11.2012 г. свид. К. С. и подс. К. Д. се срещнали отново в склада на „М. 2005" ЕООД в с. Стефан
Караджа. Този път подс. К. Д. дошъл с т. а. „Скания", peг.№ В 1787 РР, управляван от свид. И.И.. На камиона били натоварени 12240 кг слънчоглед, което количество също било изтеглено на кантара в с. Червенци. Подсъдимият К. Д. отново попълнил бланка на договор за продажба и двамата със свид. К. С. го подписали. Отново подс. К. Д. попълнил бланка на запис на заповед, с която се задължил да плати сумата 11628 лв, представляваща стойността на договорения слънчоглед без ДДС, като вписал падеж 13.11.2012 г. и място на плащане с. Стефан Караджа. Двамата се уговорили слънчогледа да бъде платен в рамките на десет дни, след което подс. К. Д. потеглил с товарния автомобил. И този път слънчогледа бил доставен на неустановено място.

След като изтекъл срока по падежа в записа на заповед, свид. К. С. започнал да търси подс. К. Д., който посочвал различни причини за неплащането и обещавал, че в най-кратък срок ще се издължи. В един от разговорите, подс. К. Д. казал на свид. К. С., че не е регистриран по ЗДДС и предложил продаденото му количество слънчоглед да бъде включено във фактурата, издадена от „М. 2005" ЕООД като обещал, че ще преведе по сметка на „М. 2005" ЕООД и неговите пари, които той пък ще може да получи от свид. К. К.. Свидетелят К. С. се съгласил, след което подс. К. Д. се обадил на свид. К. К. и му предложил да анулира издадената вече фактура и да състави нова, в която да включи и количеството слънчоглед на свид. К. С. като го уверил, че свид. К. С. ще му възстанови ДДС, дължим по неговата част от сделката. На следващия ден подс. К. Д. позвънил на свид. К. К. и му предложил да заплати стойността на слънчогледа, но без ДДС, което предложение свид. К. К. не приел. Ден по-късно подс. К. Д. отново позвънил на свид. К. К. с предложение, новата фактура с включения слънчоглед и на свид. К. С., да бъде издадена на фирма „Титанстрой" ЕООД гр. Варна. Това възбудило недоумение у свид. К. К., но подсъдимият отново го уверил, че работи с тази фирма и няма да има никакъв проблем. Той върнал първоначално издадената фактура на свид. К. К., който я анулирал и съставил нова, в която вписал като купувач „Титанстрой" ЕООД и добавил количеството слънчоглед на свид. К. С., като в общата сума бил включен и дължимия ДДС. Подсъдимият К. Д. взел новата фактура и отново уверил свид. К. К., че ще получи парите в най-кратък срок. Свидетелите К. К. и К. С. разговаряли многократно с подсъдимия, който всеки път ги уверявал, че ще получат парите си, без да имал намерение да се издължава.

В края на м. ноември 2012 г. подс. К. Д. позвънил на свид. К. К. и на свид. К. С. ***, за да получат парите си. На 29.11.2012 г. тримата се срещнали в заведение в града. По време на престоя там, телефона на подс. К. Д. звъннал, той отговорил на повикването и след това казал на свидетелите, че управителя на дружеството не може да дойде на срещата, тъй като е починал негов близък роднина. Няколко дни по-късно подс. К. Д. отново преправил съдържанието на друго платежно нареждане от Банка ДСК за извършен от „Титанстрой" ЕООД по сметка на „М. 2005" ЕООД превод на сумата 47064.96 лв, след което посетил свид. К. К. в дома му и му го представил. Свидетелят К. К. отново проверил сметката си и установил, че и този път няма постъпила сума. През м. февруари 2013 г. свидетелите К. К. и К. С. подали жалба в РП Девня и било образувано досъдебно производство.   

Видно от заключението назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графологическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно изготвено, подписите, положени срещу „издател", в запис на заповед от 09.10.2012 г. за сумата 33552 лв в полза на „М. 2005" ЕООД, в запис на заповед от 03.11.2012 г. за сумата 11628 лв в полза на К. С. и срещу „купувач" в договор за покупко-продажба от 09.10.2012 г. между „М. 2005" ЕООД и К. Д., са положени от подс. К. Д., както и ръкописните текстове в копие от преводно нареждане от 30.11.2012 г. от „Банка ДСК" ЕАД, в преводно нареждане от 0111.2012 г. на „Уникредит Булбанк" АД, в запис на заповед от 03.11.2012 г., в договор за покупко-продажба от 09.10.2012 г. и в запис на заповед от 09.10.2012 г., категорично са изпълнени от подс. К. Д..

Видно от заключението по назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно-агрономическа оценителна експертиза, към момента на инкриминираното деяние стойностите на продадения слънчоглед от „М. 2005" ЕООД и от К. С. са съответно 30196.80 лв и 13366.08 лв.

Видно от изисканата и приложена по делото справка от Отдел КТИ гр. Варна, подс. К. Д. няма регистрирана земеделска и горска техника в PC на КТИ Варна.

Видно от приложената справка от СВ при РС Девня, по партидата на подс. К. Д. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания.

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на направеното по реда на чл.372 НПК признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така заявеното от подсъдимия признание, се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на свидетелите П. Петров и Ю. Ефремов, които са безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимнодопълващи се, както и от приобщените документи: жалба от К. К. - управител на „М. 2005” ЕООД срещу К. Д., ведно с договор за покупко-продажба от 09.10.2012 г.; фактура №********** от 09.10.2012 г.; преводно нареждане от 01.11.2012 г.; фактура №********** от 19.11.2012 г.; преводно нареждане от 30.11.2012 г.; пътна прехвърлителна разписка №22 от 09.10.2012 г.; запис на заповед от 09.10.2012 г. и пълномощно; договор за продажба от 03.11.2012 г.; запис на заповед от 03.11.2012 г.; пътен лист №29 серия В; товарителница №6701146 серия В; тахошайба; протокол за разпит на обвиняем от 20.03.2014 г.; товарителница №1107463 от 09.10.2012 г.; товарителница №1107462 от 09.10.2012 г.; товарителница №1107464 от 09.10.2012 г.; пътен лист №2228562 от 09.10.2012 г.; тахошайба №СТ 5815 от 09.10.2012 г.-10.10.2012 г.; товарителница №0116231; товарителница №1107467 от 10.10.2012 г.; протокол за доброволно предаване от 21.06.2013 г. от К. С.; протокол за доброволно предаване от 21.06.2013 г. от К. К.; протокол за доброволно предаване от 24.06.2013 г. от К. К.; извлечение от банкова сметка №BG44SOMB91301012746301 на „М. 2005” ЕООД за периода от 01.09.2012 г. до 31.12.2013 г.; извлечение от банкова сметка №BG44SOMB91301012746301 на „М. 2005” ЕООД за периода от 01.01.2013 г. до 23.06.2013 г.; фактура №45 от 23.04.2013 г.; фактура №2 от 23.04.2013 г.; протокол за вземане на образци от 21.06.2013 г. от К. К.; протокол за вземане на образци от 21.06.2013 г. от К. С.; протокол за вземане на образци от 27. 06.2013 г. от К. Д., протокол за вземане на образци от 14.12.2015 г. от Д. И.; справка за съдимост за К. Д. от 22.08.2013 г., протоколи за разпит на свидетелите К. К., К. С., И. И., Д. Д., Ж. Ж., Т. Д., Д. И. и Б. З.; Решение №2 от 17.01.2014 г. по ЧНД №13/2014 г. на РС Девня; разпореждане №143/13 от 24.01.2014 г. на РП Девня; писма от „Алианц Банк България” АД изх.№1102-0029 от 06.02.2014 г., Юнионбанк” ЕАД изх. №01140-6015 от 04.02.2014 г., „Първа инвестиционна банка” АД изх.№1/И-2551/ от 26.02.2014 г., „Райфайзенбанк България” ЕАД, изх №010-3770 от 11.02.2014 г.; „Банка ДСК” ЕАД, изх.№ 01-ИСК-01296 от 17.02.2014 г., „Пристанище Варна” ЕАД, изх.№1338 от 04.02.2014 г., обяснение от П. Пенев – управител на „Агорезерв” ООД с. Крумово; писмо от КТИ изх.№3-473 от 12.11.2013 г.; справка от регионална база КАТ Варна за ПС настояща и бивша собственост на К. Д. от 16.10.2013 г.; писмо от Агенция по вписванията изх.№447 от 2013 г.; писмо от ОбСЗ гр. Вълчи дол, изх.№РД-05-2204 от 21.11.2013 г.; писмо от ОДЗ Варна, изх.№РД-05-1209(1) от 05.12.2013 г.; писмо от ДФЗ, изх.№02-030-1100/3058 от 16.12.2013 г.; справка за разплащания за сметка на ЕС на К. Д. от 09.12.2013 г.; справка по лице в СВ при РС Девня за К. Д.; писмени обяснение от Е. Дерменджиев - управител на „Европак” ООД Стара Загора вх.№931 от 03.06.2014 г.; договор за покупко-продажба на МПС от 30.06.2012 г.; заявление за закриване на партида по чл.54 при отдел „Местни данъци и такси” гр. Стара Загора вх.№НОМ004877 от 03.07.2012 г.; фактура №********** от 30.06.2012 г.; писмо от ОД МРВ Велико Търново рег.№14051 от 30.07.2014 г.; писмо от „Акредитив МС” ЕООД гр. София, вх.№930 от 24.04.2015 г.; изпълнителен лист №101 от 13.03.3013 г.; заповед №101 от 13.03.2013 г.; запис на заповед от 10.08.2012 г.; изпълнителен лист №355 от 28.07.2014 г.; заповед №355 от 28.07.2014 г.; запис на заповед от 27.07.2012 г.; данни от регистър БУЛСТАТ за К. Д. от 22.12.2006 г.; съС.ие на „Титан Строй” ЕООД към 24.04.2013 г. и към 09.03.2012 г.; съС.ие на „Елис - Д” ЕООД към 14.11.2011 г.; данни от търговски регистър за „Тинком Инвест” ЕООД от 09.10.2014 г.; данни от търговски регистър за „Тинком Инвест“ ЕООД от 17.10.2014 г.; докладна рег.№660 от 29.02.2016 г.; протокол за разпит на обвиняем от 15.09.2016 г.; Решение №37 от 11.05.2016 г. по ЧНД №150 на РС Девня; писмо от „Банка ДСК” ЕАД изх.№01-ИСК-07745 от 02.06.2016 г., ведно с извлечение по сметка на К. Д. за периода 12.09.2006 г.-03.07.2011 г., справка за съдимост на К. Д. от 23.06.2016 г.; съС.ие на „М. 2005’ ЕООД към 19.09.2008 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. К. Д. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

За периода от 09.10.2012 г. до 03.11.2012 г. в с. Стефан Караджа, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.М.К. и К.Г.С., че ще заплати добит маслодаен слънчоглед 27960 кг от „М. 2005” ЕООД с. Стефан Караджа, обл. Варна, и добит маслодаен слънчоглед 12240 кг от К.С.С., и с това причинил имотна вреда в големи размери на обща стойност 43564.88 лв, от която 30198.80 лв за „М. 2005” ЕООД с. Стефан Караджа, обл. Варна и 13366.08 лв за К.С.С. – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи, че за подс. К. Д. е била налице специфичната предвидена от закона цел – да си набави имотна облага, доколкото е имал нужда от оборотни срества за да изпълни поето договорно задължение на значителна стойност, с каквато не е разполагал в наличност и не е имал друго имущество, чрез което да се издължи. Неговите действия спрямо свидетелите К. К. и К. С. са характерни за т. нар. „използване на договорни отношения с измамлива цел”, при които деецът поначало няма намерение да изпълнява своите задължения по съответния договор. Именно наличието на измамлива цел за получаване на неследваща се договорна облага се обективира чрез конкретно установените действия по въвеждане в заблуждение на всеки от продавачите по двата договора от подсъдимия относно качеството му на лице, работещо за различни други, изкупуващи земеделска продукция търговци. Той целенасочено е формирал у всяко от пострадалите лица неверни възприятия, че договарят с представител на конкретни други търговски дружества, като се е представил за такъв, без в действителност да е имал това качество. Действително, при реализацията на всяка от сделките, в съставяните документи като купувач бил вписван именно подсъдимият в личното си качество, като при това, всяка от сделките била придружена и с издаден лично от него запис на заповед за съответната сума, но това обстоятелство не променя признатия и от подсъдимия факт, че той се е представял при преговорите като лице, реално действащо за конкретен друг търговец и съответно – че всеки от продавачите е дал съгласие да предаде стоката на уведомилия ги, че няма с какво да плати веднага подсъдим, именно защото били предварително заблудени от него, че той купува стоката от свое име, но за друг реален последващ купувач, който ще извърши плащането директно на продавача. И точно за да затвърди заблуждението у пострадалите, че представляваните от него купувачи са коректни, подсъдимият е извършил и действията по последващо сключването на сделките съставяне и представяне пред купувачите на привидни копия на платежни документи, които предварително подготвил с вписани недостоверни данни за наредени плащания от търговеца, представян пред продавачите за реален краен купувач. В съответствие с констатацията за изначално липсващото намерение за подсъдимия да осъществява поетото задължение по измамливо сключените договори, са както данните за съзнавана от същия изначална липса на имущество, чрез което да удовлетвори обективираното както в договор, така и в запис на заповед задължение, така и данните за реална липса на средства и възможност да се разплати за получената стока, тъй като знаел, че дължи същия вид и количество на управлявното от свид. Т. Д. дружество, а предварително платената му стойност вече не била налична. А последвалото многократно и безрезултатно отлагане на плащането по различни несъстоятелни причини като обединяване на двете задължения към различните продавачи в една фактура или необходимост да се посочи като купувач и платец друг търговец, с когото подсъдимият също работел само потвърждава изначалната липса на намерение за него да изпълни поеманите задължения.    

Причини за извършването на престъплението – стремеж към противоправно облагодетелстване.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. К. Д., съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която определи като сравнително висока, предвид ръста на този вид престъпления, значителната обща стойност на причиненото имуществено увреждане и факта, че същото е осъществено по идентичен начин последователно спрямо две отделни лица. Като невисока към момента на извършеното деяние, съдът прецени степента на обществена опасност на подс. К. Д., предвид липсата на предходно регистрирано осъждане и наличните добри характеристични данни. Тези обстоятелства, както и направените признания, проявеното критично отношение към стореното, данните за трудова ангажиранодн, както и даденото становище за нисък риск от рецедив по изготвения предсъдебен доклад, съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени факта, че деянието е осъществено спрямо две лица, както и значителната обща стойност на причинената имотна вреда. Изложените съображения мотивират съда, съгласно чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК, при констатиран минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, да определи за подс. К. Д. предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок между минималния и средния, в посока към минималния установен – три години. Поради разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ НПК и задължителното приложение на чл.58а, ал.1, вр. чл.373, ал.2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и същото да бъде наложено за срок две години. Спрямо подс. Д. Г. са налице обективните основания по чл.66, ал.1 НК, поради което и съобразно данните и становището по изготвения предсъдебен доклад, съдът намира, че за постигане на поправителен ефект за същия не е наложително наказанието да бъде търпяно ефективно, поради което следва да бъде отложено с изпитателен срок – три години като се постанови, през изпитателния срок спрямо същия да се прилага пробационната мярка по чл.42, ал.21 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.   

Предвид признаването на подс. К. Д. за виновен по възведеното обвинение, всеки от предявените граждански искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от съответната дата на съответното увреждане.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски за съдебна експертиза, държавни такси върху стойността на уважените граждански искове и за издаване на изпълнителни листи.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: