Определение по дело №947/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Предявен e иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 и чл. 124 ГПК от Г.М.Г. чрез адв. М.Д. срещу Д.П.Д. *** за установяване съществуване на вземане в размер на 36 000,00 лева на основание запис на заповед.

Производството пред ВОС е образувано след изпращане на делото по подсъдност от ВРС на осн. чл. 104, т. 4 от ГПК.

С разпореждане № 5978/20.06.2018 г. съдът е приел, че искът е с предмет право, породено от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ – запис на заповед, поради което делото следва да се разгледа по реда на Гл. 32 от ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 18547/2017 год. по описа на ВРС, и допускане и приемане на представените в заповедното производство писмени доказателства.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва искането за присъждане на разноските в заповедното производство като недопустимо. По съществото на спора оспорва иска като неоснователен. Представя писмени доказателства и иска допускане на свидетелски показания за установяване на изложените в отговора фактически обстоятелства.

В срока по чл. 367 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която се противопоставя на доказателствените искания на ответника като недопустими, съотв. неотносими към предмета на спора.

В представен в срок допълнителен отговор ответникът поддържа направените доказателствени искания.

В изпълнение на дадени от съда указания ответникът е подал молба вх. № 26783/19.09.2018 г.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила. 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 18547/2017 год. по описа на ВРС, ХLVІ-ти състав.

Сезиран е компетентен съд.

Възражението за недопустимост на искането в частта за разноските е неоснователно, тъй като същото не е предмет на предявения установителен иск, а е заявено като искане за осъждане на ответника в случай на уважаване на установителния иск.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал ч.гр.д. № 118547/2017 год. по описа на ВРС, ХLVІ-ти състав.

Представените от ОТВЕТНИКА писмени доказателства нямат връзка с твърдяното в отговора на исковата молба каузално правоотношение – договор за заем в размер на 24 000,00 лева, сключен между ищеца Г.М.Г. и трето за спора лице – Анка Тодорова Г., за обезпечение на чиито задължения по договора според ответника бил издаден процесния запис на заповед. Твърдяното каузалното правоотношение произтича от договор за заем на стойност по-голяма от 5000 лева, поради което, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и с оглед изричното противопоставяне на ищеца, свидетелски показания са недопустими за установяване на договора.

Останалите, описани в отговора на исковата молба отношения между страните са относими към въведеното с отговора на исковата молба възражение за опорочаване волята на издателя на процесния запис на заповед, изрично уточнено от ответника в молба вх. № 26783/19.09.2018 г. като възражение за унищожаемост на сделката поради заплаха. Исканията на ответника в тази връзка за събиране на гласни доказателствените средства – свидетелски показания, ще се уважат, като такива ще се допуснат и на ищеца.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2018 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

 

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от Г.М.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д., срещу Д.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36 000,00 лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден на 26.04.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д № 18547/2017 год. на Варненски районен съд е издадена Заповед № 10085/08.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Ищецът твърди, че на 26.04.2015 год. ответникът е издал запис на заповед с падеж 26.04.2016, по силата на който се е задължил да му заплати сумата от 36 000,00 лева. Тъй като длъжникът не изплати задължението си, на 06.12.17 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което било уважено от съда. Ищецът завел изпълнително дело № 60 / 2018г. по описа на ч.с.и. Надежда Денчева, но длъжникът подал възражение и изпълнителното дело било спряно. До настоящия момент дългът не бил погасен, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на извършените в производствата разноски.

Ответникът Д.П.Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Излага факти и обстоятелства, касаещи отношенията между него и ищеца от момента на тяхното възникване, в т.ч. работа в Държавен финансов контрол; учредяване през 2005 г. на дружество с ограничена отговорност със съдружници ответникът и съпругата му, което било регистрирано на адреса на имот, притежаван от ищеца; съвместно закупуване през 2007 г. от това дружество и ищеца на поземлен имот в гр. Бяла с намерение за извършване на строителство. Сочи, че няма неуредени финансови отношения с ищеца. Излага още, че през 2007 г. по негово предложение той и ищеца предоставили на Анка Тодорова Г. – майка на служителка в дружеството на ответника, заем в размер на 24 000,00 лева, който бил обезпечен със запис на заповед издаден от заемателката в полза само на ответника. Заемът не бил върнат, поради което ответникът се снабдил с изпълнителен лист и завел изпълнително дело, но сумата не била събрана и до момента. След като станало ясно, че Анка Г. няма да върне заема, по настояване на ищеца ответникът издал запис на заповед като гаранция за дадената от ищеца сума, увеличена с лихва, която ответникът не посочва. Тъй като заведеното срещу Г. изпълнително дело не давало резултат ищецът започнал да притеснява ответника за пари, като го заплашвал, в т.ч., че ще го даде на „мутрите“ докато не му възстанови парите, които бил дал на Анка и дъщеря и́. Няколко пъти през две години приблизително ищецът настоявал ответникът да издава нови и нови записи на заповед за суми, увеличени с лихви, като прибягвал до заплахи и притеснявал ответника и семейството му. Не му връщал старите записи на заповед, но издаденият през 2012 г. запис на заповед за сумата 36 000,00 лева бил задраскан при издаване на следващия запис на заповед, за което ответникът разполагал със снимка. Ищецът предоставял на ответника бланки, които последният попълвал под негова диктовка само и само да престане да притеснява него и семейството му. През 2015 г. ответникът подписал процесния запис на заповед, тъй като ищецът следял падежите и настоявал за издаване на нови (записи на заповед). При издаване на процесния запис на заповед, ищецът заявил, че прави отстъпка, тъй като не включва лихвите за последните години. Процесният запис на заповед отново бил попълнен под диктовката на ищеца, което се потвърждавало от факта, че в него били записани данни от лична карта, която не била актуална и, което потвърждавало механизма и причините за издаване на записите на заповед. През 2015 г. ответникът не бил получавал пари от ищеца и страните не са имали други отношения. Ответникът не се противопоставил на такъв род изнудване, тъй като след 1997 г. бил в тежко здравословно състояние, а от 2000 до 2008 г. бил освидетелстван от ТЕЛК за неработоспособност, в т.ч. имал пристъпи на изпадане в безпомощно състояние. Заради здравословните си проблеми ответникът нямал сили да се противопоставя на нападките на ищеца и неговите заплахи, поради което се съгласявал да подписва все нови и нови записи на заповед. През 2017 г. съпругата на ответника подготвила документи за прехвърляне на дела на фирмата от мястото в гр. Бяла на ищеца, с което да бъдат уредени окончателно отношенията между страните, но ищецът заявил, че освен имота като компенсация за времето от покупката до 2017 г. и за това,че Анка Г. не му е върнала парите, ответникът му дължи още 25 000,00 лева. Това граничело с явно изнудване, поради което съпругата на ответника като управител на дружеството отказала да прехвърли на ищеца имота. Ответникът възразява още, че обстоятелството, че е обезпечил чуждо задължение с издаването на първия запис на заповед и със следващите такива, не го прави автоматично задължено лице, тъй като условие за действителността на договора за поръчителство е същият да бъде сключен в писмена форма, а такъв не е подписан, като с издаването на запис на заповед не може да се приеме, че е спазена предписаната от закона форма, тъй като последният като едностранна сделка не съдържа данни относно насрещната воля. Изтъква, че когато записът на заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка, последната трябва да е действителна.

В подадена в срок допълнителна искова молба ищецът се противопоставя на искането за допускане на свидетели за установяване на твърдяното каузално правоотношение – договор за заем в размер на 24 000,00 лева. Възразява срещу допускане на писмените доказателства, в т.ч. даване на възможност на ответника да представи удостоверение от съдебния изпълнител, поради тяхната неотносимост към предмета на спора.

Ответникът, в подаден допълнителен отговор на исковата молба, уточнява, че със свидетелските показания цели да установи посочените в писмения отговор обстоятелства и отношения между страните, т.е. да установи възникване на конкретното каузално правоотношение, връзката на записа с него, и на задължението по обезпечената сделка, уговорките между страните, както и твърденията за оказван от ищеца тормоз върху семейството и здравословното състояние на ответника, по-точно как се е проявявала болестта му, което има значение за спора, т.к. поради влошеното здравословно състояние ответникът не се е противопоставял на домогванията на ищеца.

 

 

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е доказване на факта наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответникът издател, настъпването на падежа на задължението.

В тежест на ответника е да докаже, че записът на заповед обезпечава вземане по каузално правоотношение, самото каузално правоотношение, както и че е налице изпълнение, точно и в срок, на поетите задължения по каузалното правоотношение или по процесния запис на заповед; че волята му при издаване на записа на заповед е била опорочена чрез заплашване.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание като доказателство по делото ч.гр.д. № 13607/2016 год. по описа на ВРС.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание приложените към отговора на исковата молба експертни решения на ТЕЛК от 200г., 2002 г., 2005 г. и 2008 г. и запис на заповед от 2012 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на останалите, приложени към отговора писмени доказателства, като неотносими към предмета на спора. Същите да се пришият към корицата на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за даване на възможност да представи удостоверение от ЧСИ З. Д. за заведено пред него изпълнително дело срещу Анка Тодорова Г. с взискател Д.П.Д. като неотносимо към предмета на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на трима свидетели за установяване на възникване на конкретното каузално правоотношение – договор за заем между ищеца и ответника, от една страна, и третото лице Анка Тодорова Г., от друга, за сумата 24 000,00 лева, както и възникване на задължението по обезпечената сделка, като недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от ГПК, поради изричното противопоставяне на ищеца.

 

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

НА ИЩЕЦА да се изпратят и преписи от допълнителния отговор на исковата молба и молба вх. № 26783/19.09.2018 г.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: