РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _15.09._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети август_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_206_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН

В районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.Л.В. с която оспорва съставения срещу него ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че не е спазен срока по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, тъй като процесният електронен фиш е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок, след заснемане на твърдяното нарушение. Твърди се също така, че в периода от датата на заснемане на твърдяното нарушение – 21.06.2019 г. до 18.06.2020 г. когато електронният фиш му е връчен няма данни да му е връчен, поради което следва да се приеме, че такъм изобщо не е бил издаден. Твърди се, че описанието на радарното устройство в процесния електронен фиш само като автоматизирано техническо средство не е достатъчно да се определи неговия вид – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение или стационарна система, което е съществено. Счита, че и процедурата по връчване на процесния електронен фиш е компрометирана, тъй като му е връчен електронния фиш на територията на Румъния, тъй като това е станало от служител на МВР на ГКПП Дунав мост, при излизане от България и съответно влизане в Румъния, но физически пунктът за граничен контрол се намира след преминаване на Дунав мост, а Държавната граница на РБългария преминава през р. Дунав, а мястото е на около 1 км от държавната граница, навътре на територията на Румъния т.е. извън териториалната компетентност на органите на МВР и намирайки се на територията на чужда държава органите на МВР няма правомощия да извършваткаквито и да било процесуални действия. Оспорена е и годността на техническото средство, посочено в електронния фиш.

Ответника по жалбата е изразил писмено становище, в което заявява, че извършеното нарушение е повторно, поради което правилно на Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. – в двоен размер за допуснатото превишение на скоростта. Твърди се, че са спазени законовите изисквания за издаване на електронен фиш, че са налице всички негови реквизити и същия е законосъобразен. Твърди се, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не намира приложение по отношение на електронния фиш и тази разпоредба не може да се прилага по аналогия предвид и Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото не са представени доказателства кога е връчен електронния фиш на жалбоподателя и не е направено възражение за подаване на жалбата след срока по л. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок и същата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения по делото електронен фиш за налагане на глоба е, че същия е издаден затова, че на 21.06.2019 г. в 16.07 часа в с.Б., общ.Л., обл.П. е установено и заснето с АТСС TFR 1М нарушение за скорост на МПС движещо се в посока към гр. Плевен  – лек автомобил – ********** с рег. № **********,  като след отчетен толеранс на измерената скорост от -3% е посочено, че е установена и заснета скорост от 72 км/ч, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. В ел. фиш е отразено, че превишението на скоростта е с 22 км/ч, както и че ел. фиш е издаден срещу В.Л.В. за извършено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП и на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал.4 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Към преписката е приложен и клип № 17259, TFR1-М №585, от който се установява, че на 21.06.2019 г. в 16:07:08 часа е измерена скорост 75 км/ч, при ограничение 50 км/ч, превишена скорост 25 км/ч на автомобил с рег. номер *********, като в долната част на клипа изрично е изписано, че наказуемото превишение е 22 км/ч., което напълно съответства на посоченото в електронния фиш.

Представено е и копие от страниците от дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство TFR 1М № 585 от 21.06.2019 г. в който е отразен и клип с № 17259 в който подробно са посочени дата, час, ограничение 50 км час, установена скорост, наказуема скорост (-3%) , място на нарушението, посоката на движение – напълно съответни както на приложения клип, така и на издадения ел. фиш.

По делото е представено и заверено копие от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1 М № 585/12 с дата на използване на техническото средство - 21.06.2019 г. от който се установява, че на 21.06.2019 г. това техническо средство е използвано на място за контрол – с. Б., в населено място, Път *** км.*******, ул. *******. Отразено е, че пътя е първокласен, както и че общото ограничение на скоростта е 50 км/ч. Отразено е че на това място е работено от 14.00 часа до 18.00 часа, както и че № на първото статично изображение/видеозапис е 17226, а № на последното статично изображение/видеозапис е 17265, както и че са установени 40 нарушения.  Видно от протокола е, че клипа, въз основа на който е издаден обжалвания в настоящото дело ел. фиш (клип № 17259) е част от клиповете заснети на посочената дата – 21.06.2019 г. и нарушението е извършено на посоченото в ел. фиш място, което съвпада с мястото на извършване на контрол – с.Б. ул. ********.

По делото е представено и копие от регистрацията на МПС, с което е извършено нарушението, от който се установява, че собственик на същото е  В.Л.В. – т.е. ел. фиш е издаден на собственика, на който е регистрирано МПС и същия не е посочил /декларирал/ друго лице да е управлявало посоченото МПС на мястото и във времето на установяване на нарушението.

По отношение на вмененото административно нарушение, в разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП са посочени различни стойности на скоростта, която следва да избере водача при движение в населено място или извън населено място. Посочено е, че нарушението е извършено в населено място - в с.Б. на ул.********, от където следва извода,  че водача е длъжен да избере скорост на движение до 50 км./ч. Тъй като установената скорост след приспадане на  толеранс от 3 км/ч е 72 км./ч., то превишението на скоростта е с 22 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДП за превишение на скоростта от 21 до 30 км/ч се налага наказание глоба в размер на 100 лв.

В настоящия случай наказанието е наложено на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП когато нарушението е повторно, за него се налага наказанието предвидено за съответното превишение в двоен размер.

Съгласно разпоредбата на параграф 6 т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „повторно” е нарушението извършено в 1 годишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.  

Към административно наказателната преписка е приложена разпечатка от намерени фишове /л.29/ и от същата се установява, че на В.Л.В. е издаден и  фиш серия К № 2066893/15.05.2018 г., който е влязъл в сила на 28.09.2018 г. Нарушението, за което е издаден обжалвания в настоящото производство ел. фиш е извършено на 21.06.2019 г.  т.е. преди да е изтекла 1 година от влизане в сила на предходния издаден фиш на В., поради което съдът приема, че правилно административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл. 182 ал.4 от ЗДП и е определил дължимата глоба в двоен размер.

Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението, за което е издаден обжалвания ел. фиш се явява безспорно доказано както по отношение на лице нарушител, така и по отношение на останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Собственика на автомобила не се е възползвал от възможността да посочи с декларация друго лице, което да е извършило нарушението.

Съдържащите се по делото доказателства, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от собственика на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР П., мястото –  село Б., ул.**********,   дата – 21.06.2019 г., точният час на извършване на нарушението – 16:07 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето на което е регистрирано превозното средство, описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за  населено място, нарушената разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 200 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане, както и намаления размер на глобата ако се плати доброволно в 14 дневен срок от датата на получаване на писмото.

Сред доказателствата по делото е приложен снимков материал от заснемане с техническото средство, посочено във фиша, представляващо снимков материал от посочените във фиша дата и час. От отразеното в приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че изображение с посочения номер е заснето от процесната стационарна камера за видеоконтрол на датата, на която се твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода на работа на техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото на извършване на нарушението. Отразеното изображение в дневника е клип с № 17259 – и съответства да е част от клиповете отразени в протокола.

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

По отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДВП – 200 лв., какъвто размер е определен и с обжалвания фиш и който размер съответства на двойния размер на глобата, предвидена от законодателя, за превишение на разрешената скорост с 22 км/ч.

Във връзка с направеното възражение за приложение разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. на ОС на Втора колегия на ВАС и ОС на ВКС в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган дареализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена – чл. 82 ал.1 от ЗАНН и абсолютна – чл. 82 ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай актът, с който е наложено административното наказание е ел. фиш, който е обжалван в законоустановения срок, поради което не е влязъл в сила и предвидения в чл. 82 от ЗАНН срок не е приложим в случая. Съдът катонстатира, че в настоящия случай не е приложима и абсолютната погасителна давност. Според посоченото тълкувателно решение е налице пропуск в ЗАНН, тъй като липсва правна регламентация на института на абсолютна погасителна давност и доколкото в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на чл. 81 ал. 3 от НК тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Във връзка с последното и съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК във връзка с чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, в настоящия случай административно наказателното преследване не се е погасило и с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението /21.06.2019 г./, т.е. изтича на 21.12.2023 г.        

 По изложените съображения съдът счита, че следва да бъде потвърден електронен фиш Серия К № 2832419 от 21.06.2019 г.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 2832419 от 21.06.2019 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на В.Л.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Плевен по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: