Р Е Ш
Е Н И Е
№ 985
гр. Пловдив, 23.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7960/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 366762-F399908 от 23.10.2018г. на Началник на Отдел „ОД“ при ЦУ
на НАП, гр. Пловдив, с което на „АШОРА" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „Гроздов пазар“ № 1, представлявано от Х.А.Т.,
с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител адв. М., жалбоподателят прави искане
за отмяна на наказателното постановление, като излага конкретни съображения по
същество. Навежда доводи за приложение на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ЦУ на
НАП, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл. юрк. Б. Ш.,
която пледира за потвърждаване на НП по изложени от нея доводи.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е
издадено против дружеството - жалбоподател за това, че при извършена проверка
на 08.08.2018г. в обект – ресторант „ЕРЕВАН”, находящ се в гр. Пловдив, на
площад „Гроздов пазар“ № 1 стопанисван от „АШОРА" ЕООД, било установено че
търговецът като данъчно задължено по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ лице, не регистрирал и отчитал всяка извършена продажба на
стоки чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, с
което разполагал. В НП е посочено също така, че са били изискани разпечатки на
КЛЕН от дата 08.03.2018г., от които се установило, че за извършена покупка от
клиент на стойност 42.70 лв., заплатена в брой и регистрирана със служебен бон
№ ********** не бил издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на
изискванията на Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че нарушението е било установено и
документирано с протокол от извършената проверка от 08.08.2018г. сер. АА № 0296072/08.08.2018г.
Проверяващият орган Л.И.К. – инспектор по приходите приела, че с горното
дружеството е нарушило разпоредбите на чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.06 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието
на представителя на дружеството. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения.
По сходен начин е описано
установеното поведение на дружеството - жалбоподател и в атакуваното
наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на
извършеното. Освен това в наказателното постановление е отбелязано, че
констатираното нарушение е за първи път.
Описаната фактическа
обстановка се установява от гласните доказателства - показанията на актосъставителя
Л.И.К., разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел и от събраните
по делото писмени доказателства. Свидетелят излага обстановка, идентична с така
описаната в АУАН и НП и потвърждава направените в тях констатации. Разяснява,
че проверката е била извършена на 08.08.2018г., като в хода на последната от
фискалното устройство на ресторант „ЕРЕВАН” е бил изведен клен за всички
регистрирани суми на дата 08.03.2018г., тъй като за същата дата бил подаден
анонимен сигнал, че в стопанисвания от дружеството обект не били издавани
фискални касови бонове, а само служебни такива. При проверка на КЛЕН
актосъставителят търсила отразяване на точно определен служебен бон за сума от
42.70 лв., във връзка с който бил подаден и сигнала, като след като
констатирала липсата му в паметта на апарата счела, че нарушението било
доказано по несъмнен начин, въпреки че заявява, че не й е бил представен
оригинал на така посочения служебен бон.
В хода на съдебното
производство е разпитана в качеството на свидетел и Д. И. П. – С. – с. в
стопанисвания от „АШОРА” ЕООД обект. От нейните показания става ясно, че
ресторантът е малък, с малко места и с работно време до 20:00 часа, като категорично
заявява, че в процесния обект е изключена практиката да се издават служебни
бонове за платени сметки на клиенти вместо фискални такива, като това било
възможно ако клиент иска да види натрупаната до определен момент сметка или ако
конкретен клиент иска да направи резервация и само примерно да види колко ще му
излезе сметката от поръчката.
Съдът кредитира изцяло
показанията на така разпитаните свидетели, тъй като прие същите за логични,
последователни, кореспондиращи и съответстващи на писмените доказателства по
делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна
страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената
фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът достигна до извод, че не е безспорно установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило описаното в НП нарушение. Легална дефиниция на
понятието касова бележка /фискална касова бележка/ дава разпоредбата на чл.
118, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно посочения законов текст, фискалната касова бележка
(фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба /доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип
или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ,
бр. 106 от 2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената
наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва
по банков път, като за целите на тази наредба "фискално устройство",
"търговски обекти" и "фискална касова бележка /фискален
бон/" са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС,
съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. Текстът на
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25 от наредбата,
ал. 1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална
касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3
на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Налага се изводът, че извършването на продажба на стоки или доставка
на услуги се удостоверява с издаване на фискална касова бележка и последната е
абсолютно доказателство за възникването на конкретно правоотношение. В тази
връзка процесният АУАН и в последствие НП почиват изцяло на твърдението за
наличие на издаден служебен бон удостоверяващ извършена на 08.03.2018г. покупка
от клиент на стойност от 42.70 лв., за която не бил издаден фискален бон.
Същевременно следва да се отбележи че клиентът е останал анонимен за
актосъставителя, а в хода на цялото съдебното производство не беше представен
оригиналът на горепосочения служебен бон, като дори самият актосъставител
признава, че той не е наличен сред доказателства по делото, въз основа на които
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В тази
връзка следва да се отбележи че видно от приложената по делото форма за
регистрация на инициативна входяща преписка върху същата е отразена резолюция
от 14.03.2018г. в която е отразено „да се верифицира подателя и изиска копия на
КБ, след анонимизиране да се предаде на г-н М.“. Това обаче не се е случило и
оригинала не е бил предоставен, като актосъставителя не го е виждал, също и
съда. За районния съд, въпреки качеството му на инстанция която решава спора по
същество, не съществува задължение да събира доказателства, обуславящи
виновността на нарушителя и извършването на нарушение, които административнонаказващият
орган не е събрал. Съдът е инстанция, която контролира законосъобразността и
обосноваността на акта на административнонаказващия орган и макар да се произнася
по същество, не се превръща сам в такъв орган и не може да изземе правомощието
му да събира доказателства за виновността на дееца, а и събирането им е
невъзможно с оглед твърдението че сигнала е бил анонимен. Това следва по
категоричен начин от систематичното тълкуване на чл. 59 и чл. 54 ЗАНН, в които
е предвидено обжалване пред Районния съд само на наказателните постановления и
електронните фишове, но не и на мотивираните резолюции на административнонаказващия
орган, в случаите когато същият е счел, че нарушението не е извършено или не е
извършено виновно. Служебното задължение на съда да събира доказателства се
простира до там да събере всички доказателства, които са били налични пред
административнонаказващия орган и обуславят ангажиране на административнонаказателна
отговорност на дееца. Съдът е длъжен, също така служебно да събере и абсолютно
всички доказателства, които изключват или смекчават административнонаказателната
отговорност. Той обаче не е длъжен, при преценка че доказателствата събрани пред
административнонаказващия орган са недостатъчни да обосноват несъмнен извод за
виновността на нарушителя или въобще за извършване на нарушението да събира допълнителни
такива. При необоснованост на изводите на административнонаказващия орган за
установеност на извършване на нарушение наказателното постановление следва да бъде
отменено. В този смисъл по отношение на конкретния казус според настоящата
инстанция недоказано остана твърдяното от актосъставителя и наказващия орган
нарушение, че в
обект – ресторант „ЕРЕВАН”, находящ се в гр. Пловдив, на площад „Гроздов пазар“
№ 1, стопанисван от „АШОРА" ЕООД, за извършена покупка на 08.03.2018г. от
клиент на стойност 42.70 лв., заплатена в брой и регистрирана със служебен бон
№ ********** не е бил издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и в този смисъл „АШОРА” ЕООД
не е регистрирал и отчитал всяка извършена продажба на стоки чрез издаване на
фискална касова бележка от фискалното устройство, с което разполагал. Тежестта
да докаже факта на нарушението и неговия автор, както и да формулира от
обективна страна неизпълнението на задължението по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай
фактът на нарушението и неговите обективни елементи останаха недоказани,
доколкото от административнонаказващия орган не са ангажирани годни и безспорни
доказателства. Актосъставителя се е доверил изцяло на един анонимен сигнал, в
чиято подкрепа се явява само електронна снимка на бележка наподобяваща служебен
бон издаден от жалбоподателя. Св. К. в своите показания заяви че е била
направена контролна покупка преди да се легитимира като проверяваща и за
покупката е бил издаден фискален бон – което се явява в подкрепа на заявеното
от св. Сталева че това е практика. Следва да се вземе предвид и казаното от
същата свидетелка че в заведението служебен бон се извежда само ако някой
клиент иска да види каква е сметката му до момента, но не и когато плаща своята
сметка. Напълно е възможно да е била поискана информация за сметката, а след
това в по късен момент да е заплатена цялата сметка, която може да е вече за
различна сума тъй като няма ограничение да не се правят поръчки след
извеждането на служебния бон. При липса на категорични данни че на посочената в
НП дата, действително е била осъществена продажба за посочената в изведения
служебен бон сума за която не е бил издаден фискален бон, и предвид обстоятелството, че актовете за
установяване на административно нарушение по ЗДДС нямат презумптивна
доказателствена сила, настоящият съдебен състав намира така твърдяното
нарушение за недоказано, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 366762-F399908 от 23.10.2018г. на Началник на Отдел „ОД“ при ЦУ
на НАП, гр. Пловдив, с което на „АШОРА" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, площад „Гроздов пазар“ № 1, представлявано от Х.А.Т.,
с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.